Решение № 58 от 4.3.2026 г. на Районен съд - Карлово по дело № 1977/2025 г.

Производството е по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът - С. Д. Б. твърди, че на 17.02.2023г. около 21.20ч. със собствения си лек автомобил марка „•••“, модел •••, peг. № •••, рама •••, се движел по ул. „•••“ в гр. С.. В близост до № 63 на тази улица бил спрян за полицейска проверка от служители на РУ МВР Карлово. Била му извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер „Drag test”, като пробата се оказала положителна за употреба на наркотично вещество - кокаин. Бил му съставен АУАН № 424849/17.02.2023г., с който му били иззети СУМПС № •••••, CPMIIC № •••••, както и регистрационните табели на автомобила му peг. № •••. Тъй като не бил съгласен с резултата от взетата му с техническото средство проба, на ищеца бил издаден талон за медицинско изследване и той бил съпроводен от полицейските служители до сградата на ФСМП Карлово, където дал кръвна проба и проба урина за изследване. Бил задържан за 24 часа в ареста на РУ - Карлово, като бил освободен на следващия ден - 18.02.2023г. малко преди 21.20 часа. За случая било образувано досъдебно производство № 74/2023г. по описа на РУ - Карлово, преписка № 2062/2023г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, Териториално отделение Карлово, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Досъдебното производство било образувано под формата на бързо производство по реда на Глава двадесет и четвърта от НПК - чл.365 и сл. от НПК.

Същия ден било извършено действие по разследването - „претърсване и изземване“, в дома на ищеца в гр. С., ул. •••. По силата на чл.365, ал.3 от НПК, бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, а съгласно чл.365, ал.4 от НПК- „Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.“ В хода на разследването била назначена съдебна химико-токсикологична експертиза, която била извършена във ВМА гр. С.. Изследването на взетата от ищеца кръвна проба доказало липса на наркотични вещества в дадената от него на17.02.2023г. кръвна проба.

При този резултат, с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.12.2023г., като е прието, че не е било извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК - деянието не е престъпление, наказателното производство по досъдебно производство № 74/2023г. по описа на РУ МВР Карлово, преписка № 2062/2023г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, Териториално отделение Карлово, било прекратено. Съгласно диспозитива на Постановлението от 21.12.2023г. препис от него бил изпратен на Началника на РУ МВР Карлово - за сведение и отношение относно иззетите с АУАН № 424849/17.02.2023 г., СУМПС № •••••, СРМПС № •••••, както и регистрационните табели на автомобила peг. № •••.

Когато ищецът поискал от РУ МВР Карлово да му бъдат върнати иззетите с АУАН № 424849/17.02.2023г., СУМПС № •••••, СРМПС № •••••, както и регистрационните табели на автомобила му peг. № •••, му съобщили, че за извършената във ВМА гр. С. химико-токсикологична експертиза, следва да заплати 561.60 лв. за експертиза, което той направил на 13.01.2024г. Заплатил и такса в размер на 4.76 лв. или общо 566.36 лв. Едва след това - на 16.01.2024г. иззетите с АУАН № 424849/17.02.2023г., СУМПС № •••••, СРМПС № •••••, както и регистрационните табели на автомобила му peг. № ••• били върнати на ищеца.

През периода от 17.02.2023г. до 16.01.2024г. или за период от близо 11 месеца, ищецът бил лишен от възможността да се ползва от собствения си лек автомобил марка „•••“, модел •••, peг. № •••, да се придвижва с него, за да ходи на работа и в ежедневието, да ходи на почивки или да пътува извън граница. Тъй като преди това работел като „••• товарен автомобил“ във „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД С., изземването на свидетелството му за управление на МПС наложило със заповед № УЧР-23- 673/23.02.2023 г., продължена след това със заповед № УЧР-23-1167/18.04.2023г. - и двете на изпълнителния директор на дружеството, той да бъде преназначен на длъжност „•••“ в същото дружество.

През целия период, през който бил фактически лишен от право на управление на МПС чрез извършеното на 17.02.2023г. изземване на свидетелството му за управление и на регистрационните табели на автомобила му, ищецът бил лишен от възможността да се ползва от собствения си лек автомобил, да се придвижва с него, за да ходи на работа и да го използва в ежедневието, да ходи на почивки, да пътува извън граница. Колегите му по месторабота изказвали подозрения, че е наркоман, страняли от него или му се подигравали по този повод. Родителите му също изразили недоволството си от факта, че употребява наркотици, макар това да не било доказано. Имал проблеми и с приятелката си, както и с близки и познати от малките населени места - гр. С. и гр. Карлово, където прекарвал свободното си време. Те страняли и се отдръпнали от него. Това повлияло на целия му начин на живот. Не можел да спи пълноценно. Непрекъснато се притеснявал, че отново ще стане обект на действия извършени от органите на полицията било на улиците на гр. С. и гр. Карлово и местата, където посещавал, било в жилището му.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в невъзможността му през периода от 17.02.2023г. до 16.01.2024г. да се ползва от собствения си лек автомобил марка „•••“, модел •••, peг. № •••, неудобствата при престоя му в ареста на РУ МВР Карлово, срам, унижение, отношението на колегите му по месторабота, родителите, близките и познатите му във връзка с факта, че при извършената му на 17.02.2023г. полицейска проверка и взетата му с техническо средство проба се оказало, че същата е положителна и сочела на употреба на наркотично вещество - кокаин, оценява на сумата от 3000.00 лв. ( или 1533.87 евро). Тази сума претендира да бъде заплатена на ищеца, ведно със законната лихва считано от 17.02.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

Твърди, че е претърпял и имуществени вреди, свързани с образуваното срещу него на 17.02.2023г. по реда на Глава двадесет и четвърта досъдебно производство № 74/2023г. по описа на РУ МВР Карлово, преписка № 2062/2023г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, Териториално отделение Карлово за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. За извършената във ВМА С. химико-токсикологична експертиза, той е следвало да заплати 561.60 лв., а също и такса в размер на 4.76 лв. или общо 566.36 лв. или 289.58 евро. Тази сума претендира да му бъде заплатена, със законната лихва считано от 13.01.2024г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

Твърди, че на 10.09.2024г. около 14.00 часа, със собствения си лек автомобил марка „•••“, модел •••, който след описания в исковата молба случай бил пререгистриран и бил с peг. № •••, рама •••, ищецът се движел по ул. „Трети март‘‘ в гр. С.. В близост до № 89 на тази улица бил спрян за полицейска проверка от служители на РУ МВР Карлово. Тъй като от случая от 17.02.2023г. ищецът бил познат на служителите на РУ МВР Карлово, било взето решение да бъде изпробван за наличие на наркотични вещества в кръвта. Тъй като техническото средство не било налично, била му извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер „Drag test” в РУ МВР Хисар, където ищецът бил отведен от полицейските служители. Пробата се оказала положителна за употреба на наркотично вещество - амфетамин. Бил му съставен АУАН № 1024065/10.09.2024г., с който и с издадени на 11.09.2024г. - 2 бр. Заповеди за ПАМ №№ 24-0281-000342 и 24-0281-000343, съответно му били иззети СУМПС № ••••• и била прекратена регистрацията на автомобила за срок от 18 месеца. Самият автомобил, контактният ключ за него и свидетелството за регистрация на МПС Част I и II били иззети като веществени доказателства по образуваното за целта досъдебно производство.

Тъй като не бил съгласен с резултата от взетата му с техническото средство проба, на ищеца бил издаден талон за медицинско изследване и той бил съпроводен от полицейските служители до сградата на ФСМП Карлово, където дал кръвна проба и проба урина за изследване. На същата дата - 10.09.2024г. от 14.52 часа ищецът бил задържан за 24 часа в ареста на РУ МВР Карлово, като бил освободен на следващия ден 14.45 часа. За случая било образувано досъдебно производство № 401/2024г. по описа на РУ МВР Карлово, преписка № 11374/2024г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, Териториално отделение Карлово за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Досъдебното производство било образувано под формата на бързо производство по реда на Глава двадесет и четвърта от НПК - чл.365 и сл. от НПК. Същият ден било извършено действие по разследването - „оглед на местопроизшествието“, при който били иззети лекия автомобил, ведно с контактния ключ за него, както и 2 бр. Свидетелства за регистрация на МПС - Част I и II. Извършеното изземване било одобрено от Районен съд Карлово на 11.09.2024г.

По силата на чл.365, ал.3 от НПК, бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, а съгласно чл.365, ал.4 от НПК: „Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.“ В хода на разследването била назначена съдебна химикотоксикологична експертиза, която била извършена във ВМА гр. С.. Изследването на взетата от ищеца кръвна проба доказало липса на наркотични вещества в дадената от него на 10.09.2024г. кръвна проба. При това положение, с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.03.2025г., като е прието, че не е било извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК - деянието не е престъпление, наказателното производство по досъдебно производство № 401/2024г. по описа на РУ МВР Карлово, преписка № 11374/2024г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, Териториално отделение Карлово, било прекратено.

Съгласно диспозитива на Постановлението от 21.03.2025г. препис от него бил изпратен на Началника на РУ МВР Карлово - за сведение и отношение относно иззетите с АУАН № 1024065/10.09.2024г. СУМПС № •••••, регистрационните табели на автомобила peг. № ••• и останалите веществени доказателства по делото. Иззетите в хода на разследването, при извършения оглед на местопроизшествието: автомобил peг. № •••, ведно с контактния ключ за него и свидетелството за регистрация на МПС - Част I и II, според диспозитива на Постановлението от 21.03.2025г. следвало да се върнат на ищеца, което станало на 11.04.2025г. На 14.04.2025г. било върнато и иззетото с АУАН № 1024065/10.09.2024г. СУМПС №•••••.

През периода от 10.09.2024г. до 14.04.2025г. или за период от седем месеца, ищецът е бил лишен от възможността да се ползва от собствения си лек автомобил марка „•••“, модел •••, peг. № •••, да се придвижва с него, за да ходи на работа и в ежедневието, да ходи на почивки или да пътува извън граница. Тъй като преди това работел като „••• товарен автомобил“ във „ВМЗ“ ЕАД С., изземането на свидетелството му за управление на МПС наложило със заповед № УЧР-24-2588/17.09.2024г. на изпълнителния директор на дружеството, той отново да бъде преназначен на длъжност „•••“.

През целия период, през който бил фактически лишен от право на управление на МПС чрез извършеното на 10.09.2024г. изземване на автомобила му, както и на свидетелството му за управление, ищецът бил лишен от възможността да се ползва от собствения си лек автомобил, да се придвижва с него, за да ходи на работа и да го използва в ежедневието, да ходи на почивки, да пътува извън граница. Тъй като това се случило за втори път, колегите му по месторабота отново изказвали подозрения, че е наркоман, страняли от него или му се подигравали по този повод. Предвид факта, че това се случва за втори път, родителите му също изразили недоволството си от факта, че употребява наркотици, макар това да не било доказано. Отново имал проблеми и с приятелката си, както и с близки и познати от малките населени места - гр. С. и гр. Карлово, където прекарвал свободното си време. Те страняли и се отдръпнали от него. Това отново повлияло на целия му начин на живот. Не можел да спи пълноценно. Непрекъснато се притеснявал, че отново и за пореден път ще стане обект на действия извършени от органите на полицията било на улиците на гр. С. и гр. Карлово и местата, където посещавал, било в жилището му.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в невъзможността му през периода от 10.09.2024г. до 14.04.2025г. да се ползва от собстветния си лек автомобил марка „•••“, модел •••, peг. № •••, неудобствата при престоя му е ареста на РУ МВР Карлово, срам и унижение, отношението на колегите му по месторабота, родителите, близките и познатите му във връзка с факта, че при извършената му на 10.09.2024г. полицейска проверка и взетата му с техническо средство проба за втори път се оказало, че същата е положителна и сочела на употреба на наркотично вещество - амфетамин, оценява на сумата от 3000.00 лв. или 1533.88 евро. Тази сума претендира да бъде заплатена на ищеца ведно със законната лихва считано от 10.09.2024г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

Общият размер на претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 6000.00 лева или 3067.75 евро, които ведно с претърпените от него имуществени в размер общо на 56636 лв. - 289.58 евро възлизат на общо 6566.36 лв. – 3357.32 евро - имуществени и неимуществени вреди, които желае да му бъдат заплатени по банкова сметка в „Банка ДСК“ АД, IBAN - •••. Твърди, че два пъти претърпява емоционален стрес от водено срещу него наказателно преследване по две досъдебни производства, които биват прекратени, поради липса на извършено престъпление. Претърпява унижение, злепоставяне по месторабота, в обществото и пред близките. Изпитва неудобство, безпокойство, срам и стрес, тревожност и притеснение. Намира, че е налице правен интерес от завеждане на настоящото дело.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него вреди - имуществени и неимуществени, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, както следва:

• сумата 3000.00 лв. – 1533.88 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпян емоционален стрес от воденото срещу ищеца наказателно преследване по досъдебно производство № 74/2023г. по описа на РУ МВР Карлово, преписка № 2062/2023г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, Териториално отделение Карлово за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, задържането за срок от 24 часа, оставането без СУМПС за периода 17.02.2023г. – 16.01.2024г. и невъзможността да се ползва от собствения си лек автомобил марка „•••“, модел •••, peг. № •••, рама •••, ведно със законната лихва върху същата считано от 17.02.2023г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

• сумата 566.36 лв. – 289.58 евро, представляваща обезщетение за платени от него на 13.01.2024г. разноски за назначената в хода на разследването по досъдебно производство № 74/2023г. по описа на РУ МВР Карлово, преписка № 2062/2023г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, Териториално отделение Карлово, химико-токсилогична експертиза, ведно със законната лихва върху същата считано от 13.01.2024г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

• сумата 3000.00 лв. - 1533,88 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпян емоционален стрес от воденото срещу ищеца наказателно преследване по досъдебно производство № 401/2024г. по описа на РУ МВР Карлово, преписка № 11374/2024г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, Териториално отделение Карлово, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, задържането за срок от 24 часа, оставането без СУМПС за периода 10.09.2024г. – 14.04.2025г. и невъзможността да се ползва от собствения си лек автомобил марка „•••“, модел •••, peг. № •••, рама •••, ведно със законната лихва върху същата считано от 10.09.2024г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендира за направените по делото разноски, като желае присъдените суми да му бъдат заплатени по банкова сметка в „Банка ДСК“ АД, IBAN - •••.

Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ счита, че исковата молба е изцяло неоснователна, защото не са налице предвидените в закона условия, посочени в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, при които може да се ангажира отговорността на Прокуратурата на Република България. Само когато заинтересованото лице, в настоящия случай - ищеца е бил привлечен в качеството на обвиняем следва да се счита, че държавата, чрез своя компетентен орган - Прокуратурата, е възбудила наказателно преследване срещу него. Този факт официално се съобщава на дееца и чак след това по отношение на това лице могат да се вземат мерки за процесуална принуда, които в съвкупност с повдигнатото и предявено обвинение биха могли да му причинят морални страдания. Освен това изцяло се явява неоснователна и претенцията за обезщетяване на претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 566.36 лв., представляваща заплатената сума от ищеца по сметка от ОД на МВР - Пловдив за изследване на кръвните проби. Самият ищец е наясно, че няма как Прокуратурата на Република България да отговаря за тази претенция, след като сумата е заплатена по сметка на друг държавен орган - ОД на МВР Пловдив за разход свързан с приложената ПАМ.

Относно претенцията за причинени на ищеца неимуществени вреди намира, че ищецът не е доказал наличието на твърдените вреди, представляващи - неудобството, срамът и неуважението пред колеги, за това, че е бил задържан в РУ - Карлово, както и изразяващи се в невъзможност да се ползва от собствения си автомобил. В негова тежест е също да докаже освен фактът, че е преживял стрес, тревожност, притеснение, че горепосочените неблагоприятни съС.ия са в непосредствена връзка с водените наказателни производства.

Възразява срещу опита на ищеца да ангажира ПРБ за вредите, които според твърденията му в исковата молба е претърпял във връзка със задържането му за срок от 24 часа по ЗМВР, и произтичащите от това съставяне на АУАН от служители на МВР Заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с които му били отнети СУМПС, СРМПС и регистрационните табели на автомобила. Видно е, че посочените административни актове, от които ищеца претендира, че е претърпял вреди, са издадени от друг орган, за който Прокуратурата не е пасивно материално - правно-легитимирана да отговаря, защото те не подлежат на обезщетяване по реда на чл.2 от ЗОДОВ, а в случай, че ищецът е понесъл вреди от така посочените ПАМ, то по реда за тях подлежи на обезщетение по реда на чл.1 от ЗОДОВ.

Оспорва размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди в размер на 3000 лв. по всяко от двете наказателни производства за прекомерно завишен съобразно социално икономическите условия и живот в България. В конкретния случай са налице обстоятелства, от които правя извода, че в ниска степен са увредени интересите на ищеца, поради което претендираното обезщетение е в чувствително завишен размер. Твърдените от ищеца вреди не може да му се оспорят, защото е обичайно да изпитва неудобство от действията срещу него, но те са обичайни в подобни случаи и са продължили кратко и по двете досъдебни производства.

Твърди, че ищецът сам знае, че не е привличан в качеството на обвиняем и спрямо него не са налагани мерки за процесуална принуда, което ми позволява да направя извода, че няма никакви основания да се счита, че той е претърпял трайни увреждания върху физическото му и психическо здраве.

Относно претенцията на ищеца да му се изплати законна лихва върху присъдените обезщетения възразява, защото не са представени от него доказателства относно началния момент, от който се претендира посоченото обезщетение. Лихва се дължи най-рано от датата, на която постановленията за прекратяване на двете наказателни производства са придобили стабилитет (т.е. е изтекъл срокът, в който те са могли да бъдат на някакво основание обжалвани) или назовано по друг начин - да са влезли в сила. Посочването на доказателства относно посочените факти е изцяло в тежест на ищеца.

Едното постановление - по досъдебно производство №74/2023г. е от 21.12.2023г., а това по досъдебно производство №401/2024г. е от 21.03.2025г. Ищецът не е посочил датите, позволяващи да се прецени кога ги е получил, което ще осигури възможност да се направи извода за датата, от която е налице стабилност на двата прокурорски акта.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Представено е копие от Свидетелство за регистрация, Част І, видно от което С. Д. Б. е собственик на лек автомобил марка •••, модел •••, рег. № •••, рама номер - •••, двигател номер - •••

С протоколно определение рег. № 142/05.02.2026г., съдът е приел за безспорно, ненуждаещо се от доказване, че лек автомобил, марка „•••“, модел •••, рег. № •••, рама ••• и лек автомобил марка „•••“, модел •••, peг. № •••, рама •••, е един и същи и е собственост на ищеца С. Д. Б..

По делото са изискани досъдебни производства № 74/2023г. и № 401/2024г., двете по описа на РУ на МВР – Карлово, от които се установява следното:

С постановление от 21.12.2023 г. прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, ТО–Карлово, е прекратил досъдебно производство № 74/2023г., образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Производството е било образувано срещу С. Д. Б. за това, че на 17.02.2023 г. в гр. С. е управлявал лек автомобил „•••“, рег. № ••• след употреба на кокаин. При полицейска проверка техническо средство „Drug Test 5000“ е отчело положителен резултат за кокаин. Лицето не е приело резултата и е дало проби за кръв и урина за изготвяне на лабораторно изследване. От заключенията на назначените съдебни химико-токсикологични експертизи (вкл. контролна проба) е установено, че в кръвната проба не се съдържат наркотични вещества, както и че в урината са установени метаболити на кокаин, сочещи употреба в период над 24 часа преди вземането на пробата. Съгласно Наредба № 1/19.07.2017г., употребата на наркотични вещества се доказва чрез химико-токсикологично изследване на кръвна проба. При липса на наркотични вещества в кръвта не е налице обективният състав на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК. Положителният резултат от полевия тест и наличието на следи от кокаин по иззета тръбичка не са достатъчни да установят управление след употреба по изискуемия от закона ред. Прокурорът е приел, че деянието е обективно несъставомерно и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил наказателното производство поради липса на извършено престъпление.

В досъдебно производство № 74/2023г. по описа на РУ – Карлово се съдържат данни за извършено действие по разследването - „претърсване и изземване“, в дома на ищеца.

С постановление от 21.03.2025г. прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, ТО - Карлово е прекратил досъдебно производство № 401/2024г., образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Производството е било образувано за това, че на 10.09.2024 г. в гр. С. С. Д. Б. е управлявал лек автомобил „••• •••“, рег. № ••• след употреба на наркотични вещества. При полицейска проверка с техническо средство „DRUG TEST 5000“ е отчетен положителен резултат за амфетамин. Водачът не е приел показанията на теста и е дал проби от кръв и урина за изготвяне на лабораторно изследване. Назначената съдебна химикотоксикологична експертиза, извършена във ВМА – С., е установила, че в кръвната проба на Б. не се съдържат наркотични или упойващи вещества. Съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г., когато лицето не приема показанията на техническото средство, употребата на наркотични вещества се установява чрез медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, като меродавен е резултатът от кръвната проба. Поради липсата на наркотични вещества в кръвта не е налице основният обективен признак на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК. Поради недоказаност на съставомерно деяние и обективна несъставомерност на деянието, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство е прекратено.

Видно от Акт за установяване на административно нарушение № 1024065/10.09.2024г. на РУ – Карлово постановен на С. Д. Б., като водач на „•••“, модел •••, рег. № •••, за това че на 10.09.2024г. е управлявал автомобил след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство, който отчел наличие на амфетамин.

Съгласно представената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0281-000342/11.09.2024 г. по чл. 171, т. 1, б.б от ЗДвП, издадена на 11.09.2024г. въз основа на АУАН № GA1024065/10.09.2024 г. от Тодор Георгиев С.ов – началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Карлово, на ищеца - С. Д. Б. е наложено временно отнемане на СУМПС № 286457196 до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Фактическо основание за това е, че на 10.09.2024г. около 14:00 ч. в гр. С., ул. •••. е управлявал лек автомобил „••• •••“ с рег. № •••, като техническо средство „Dräger DrugTest 5000“ № ARMD-0129 е отчело наличие на амфетамин.

Съгласно представената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0281-000343/11.09.2024 г. по чл. 171, т. 2А, б.б от ЗДвП, издадена на 11.09.2024г. въз основа на АУАН № GA1024065/10.09.2024 г. от Тодор Георгиев С.ов – началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Карлово, на ищеца - С. Д. Б. е наложено прекратяване регистрацията на лек автомобил „••• •••“ с рег. № ••• за срок от 6 месеца.

Съгласно представената Заповед за задържане на лице от 10.09.2024г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1от ЗМВР, С. Д. Б. е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане при РУ Карлово.

Съгласно представената Разписка за връщане на веществени доказателства от 11 април 2025 г., на основание постановление за прекратяване на наказателно производство № 11374/2024 г. от 21.04.2025 г. на РП – Карлово, по ДП № 401/2024 г., на С. Б. са върнати - лек автомобил „••• •••“ с рег. № •••; контактен ключ; 2 броя свидетелства за регистрация (част I и II).

Съгласно представеното Писмо от сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР Пловдив от 07.10.2025 г., в отговор на молба на С. Б. е изпратена справка за нарушител/водач, съдържаща данни относно – издадено, отнето и възстановено СУМПС. Подробна справка за нарушител/водач по отношение на ищеца - С. Д. Б. е представила и РП – Пловдив, ТО – Карлово с отговора на исковата молба.

Видно от представеното копие на разписка № 0200020895718142/13.01.2024г. на Изипей, ищецът - С. Д. Б. е заплатил сумата от 561.60 лева плюс 4.76 лева – такса или общо 566.36 лева на Областна дирекция на МВР – Пловдив за 2 броя експертизи за изследване на кръв във ВМА – С..

Видно от представеното копие на Трудов договор № 4024/31.01.2023г., считано от 01.02.2023г. С. Д. Б. работи по трудово правоотношение във ВМЗ ЕАД гр. С., на длъжността – „•••“.

Със Заповед № УЧР-23-673 от 23.02.2023г. на изпълнителния директор на ВМЗ ЕАД, поради производствена необходимост, С. Д. Б. е преведен в отдел „Логистика“, като „•••“, считано от 27.02.2023г. за срок от 45 дни.

Със Заповед № УЧР-23-1167 от 18.04.2023г. на изпълнителния директор на ВМЗ ЕАД, поради производствена необходимост, С. Д. Б. е преведен в отдел „Логистика“, като „•••“, считано от 18.04.2023г. докато трае престоят.

Със Заповед № УЧР-24-2588 от 17.09.2024г. на изпълнителния директор на ВМЗ ЕАД, поради производствена необходимост, С. Д. Б. е преведен в отдел „Логистика“, като „•••“, считано от 16.09.2024г. за срок от 27 дни.

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на ищеца. Свидетелят Д.Т.Б., вуйчо на ищеца твърди, че С. два пъти бил спиран за полицейска проверка, свързана с употреба на алкохол и наркотични вещества. Първият случай бил през 2023 г., в началото на месец февруари. Свидетелят посочи, че ищецът му се обадил по телефона, след като бил спрян за проверка и отведен в РУ – Карлово. Оттам отново му се обадил и го помолил да отиде в управлението. Било му съобщено, че на ищеца били извършени проби за алкохол и наркотични вещества, като резултатът за алкохол бил „0“, а за наркотични вещества апаратът отчел наличие на неуточнено вещество. Ищецът заявил, че желае да даде кръв и урина за лабораторно изследване. Дал съответните проби, а автомобилът му бил иззет и останал пред управлението. Резултатите от изследванията излезли приблизително след една година и показали, че не били установени наркотични вещества. Към момента на проверката ищецът работел във „ВМЗ“ – С. на длъжност „•••“. Вследствие на извършената проверка това се отразило неблагоприятно на служебното му положение, тъй като съществувала вероятност да бъде съкратен, поради липса на свидетелство за управление. Вместо това бил преназначен на длъжност „монтьор“ до излизане на резултатите. След получаване на отрицателните резултати автомобилът му бил върнат. Твърди, че през периода от проверката до връщането на автомобила, особено през първите два-три месеца, ищецът се чувствал изключително зле. Част от колегите му се дистанцирали от него, а други се отнасяли подигравателно. Свидетелят, който работел в същото предприятие като „началник склад“ на частите за автомобилите, посочил, че бил пряк очевидец на съС.ието му, включително безсъние и временни здравословни неразположения, които впоследствие отшумели. Твърди, че вторият случай бил през 2024 г., в края на лятото. Процедурата протекла по сходен начин – пробата за алкохол била „0“. Ищецът отново се свързал със свидетеля, като междувременно бил транспортиран от Карлово до управлението в Хисаря, поради неизправност на техническото средство за проверка за наркотични вещества. В Хисаря апаратът отново отчел наличие на вещество. Ищецът незабавно дал кръв и урина за изследване, а автомобилът му отново бил иззет. След излизане на резултатите било установено, че пробите били изцяло отрицателни. Автомобилът му бил върнат след период от около шест-седем месеца. Твърди, че и при втория случай служебното му положение било засегнато, като отново бил преместен на друга длъжност. Свидетелят твърди, че на работното място се изразявали съмнения относно достоверността на твърденията на ищеца. Колегите му и при двата случая реагирали сходно – част от тях се отдръпнали, а други демонстрирали подигравателно отношение. През периодите, в които ищецът бил без свидетелство за управление и без автомобил, свидетелят го транспортирал ежедневно до работното място и обратно. Твърди също, че майката на ищеца живеела в Карлово, а самият той – в С., като обичайно след работа посещавал майка си. След възникване на случаите майката реагирала силно емоционално и продължително време била силно притеснена. Свидетелят заяви, че и самият той преживял ситуацията тежко. Допълва, че при първия случай ищецът живеел с приятелката си заедно от около две години, но приблизително двадесет дни след инцидента тя се отдръпнала и го напуснала. Впоследствие, след като започнал нова връзка с приятелка, се случил и вторият случай със същата процедура.

Свидетелят Е.Й.Н. заяви, че познавала С. Б. повече от тринадесет години и била близка приятелка с неговата майка. За извършените проверки узнала, както от самия него, така и от майка му. Първият случай бил след Нова година през 2023 г., а вторият – в края на лятото на следващата година, като не може да посочи точни дати. И при двата случая ищецът бил силно притеснен, тъй като твърдял, че не бил употребявал наркотични вещества. След първия случай, когато бил освободен, разговаряли и той я попитал къде би могъл самостоятелно да си направи изследване, за да разполага с доказателства, че не употребява наркотици. Свидетелката твърди, че майката на ищеца била изключително разтревожена от информацията, че при проверката било отчетено наличие на наркотично вещество. Според нея, независимо от близостта между родител и дете, подобна информация пораждала естествено съмнение и тревога. Ищецът също преживявал ситуацията тежко, бил притеснен, приятелката му се отдръпнала, част от приятелите му също се дистанцирали от него. Свидетелката заявила, че обвиненията срещу него не били незначителни и той бил силно притеснен. Посочва още, че няма точен спомен колко време е бил без автомобил, но периодът бил приблизително около една година. През това време той продължавал да поддържа връзка с родителите си, като почти всяка вечер ги посещавал. Майка му живеела в Карлово, а той – в С.. Свидетелката се срещала лично с него през този период и възприела съС.ието му като силно тревожно и емоционално натоварено.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът преви следните изводи от правна страна:

Съдът намира, че когато срещу ищеца е водено наказателно производство в досъдебната му фаза и са извършени процесуално-следствени действия за събиране на доказателства за уличаването му в престъпление, в случая такова по чл. 343б, ал. 3 от НК, независимо от това, че не се е стигнало до повдигане на обвинение, държавата носи отговорност на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Това е така, доколкото е осъществено наказателно преследване срещу конкретно, индивидуализирано по недвусмислен начин лице, което не е придобило качеството „обвиняем“ само поради това, че от събраните доказателства разследващият орган е установил, че то не е извършило престъплението, в което е уличено, и поради тази причина наказателното производство е прекратено. Целта на приложимите правни норми в слбучая, касаят обезвреда на правните субекти срещу които се води наказателно производство, без те да са го предизвикали със свои действия и без да са осъществили какъвто и да било престъпен състав, но въпреки това са търпели неблагоприятни последици от приложената спрямо тях, несъмнено противоправна, процесуална принуда. Спрямо ищеца са осъществени всички елементи от фактическия състав на субективното право по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, поради което той следва да бъде обезщетен за претърпените имуществени и неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с проведеното срещу него противоправно наказателно производство. В този смисъл е и Решение № 631/27.10.2025г. по к.гр.д. № 3154/2004г. на ВКС.

Според практиката на ВС и ВКС, (която е изброено и в посоченото Решение № 631/27.10.2025г. по к.гр.д. № 3154/2004г. на ВКС), размерът на обезщетението за неимуществени вреди от квалифицирания деликт по ЗОДОВ се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като например вида и тежестта на престъплението; продължителността на наказателното производство; наличието или не на наложена мярка за неотклонение и/или на процесуална принуда, както и техния вид и срок; засягането на физическото и психическото здраве на увредения, респективно неговото влошаване поради наказателното преследване; негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот; възрастта на пострадалия, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

Съдът намира, че наказателно преследване по досъдебно производство № 74/2023г. по описа на РУ – Карлово е продължило близо една година – от 17.02.2023г. до 12.01.2024г. (влизане в сила на Постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.12.2023г.), през които е приета химическа експертиза, установила, че кръвната проба на ищеца, взета в деня на проверката с теста „Дрегер Дръг Тест 5000“ е отрицателна за кокаин, одобрявани са протоколи за претърсване и изземване и са разпитани свидетели, като то е прекратено поради отсъствието на данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Последното не е тежко умишлено престъпление, но за него се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба. Взема в предвид обстоятелствата, че му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП със заповед № 23-0281-000085 от 20.02.2023 г. – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС с контролния талон до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, както и че спрямо него не е взимана мярка за неотклонение.

Съдът намира, че наказателно преследване по досъдебно производство № 401/2024г. по описа на РУ МВР Карлово е продължило близо седем месеца – от 10.09.2024г. до 04.04.2025г. (влизане в сила на Постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.03.2025г.), през които е приета химическа експертиза, установила, че кръвната проба на ищеца, взета в деня на проверката с теста „Дрегер Дръг Тест 5000“ е отрицателна за амфетамини, и са разпитани свидетели, като то е прекратено поради отсъствието на данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Последното не е тежко умишлено престъпление, но за него се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба. Взема в предвид обстоятелствата, че на 10.09.2024г. ищецът е задържан от органите на МВР за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и че му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП със заповед № 24-0281-000342 от 11.09.2024г. – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, както и че спрямо него не е взимана мярка за неотклонение

По отношение на приетите гласни доказателства - свидетелят Д. Б. е в роднинска връзка с ищеца (негов вуйчо), поради което показанията му следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 от ГПК – с оглед възможната заинтересованост от изхода на спора. Сам по себе си този факт обаче не обуславя недостоверност на свидетелските показания, а налага тяхната преценка с повишено внимание и съпоставка с останалия доказателствен материал. В случая съдът кредитира показанията на този свидетел като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи както с писмените доказателства по делото (относно извършените проверки, изземването и последващото връщане на автомобила, както и излизането на отрицателни резултати от лабораторните изследвания), така и с показанията на втория свидетел. Свидетелят възпроизвежда конкретни факти – обажданията на ищеца, транспортирането му до работното място, промяната в служебното му положение, продължителността на периода без автомобил, реакциите на колегите – които са конкретни по време и съдържание и не носят белезите на схематично или тенденциозно възпроизвеждане. Допълнително следва да се отчете, че част от изложените от него обстоятелства са възприети лично и непосредствено – съС.ието на ищеца, поведението на колегите в предприятието, в което и двамата работят, както и ежедневното му транспортиране до работа. Това придава на показанията характер на преки възприятия, а не на косвени съобщения.

По отношение на свидетелката Е.Й.Н., същата не е в роднинска връзка с ищеца, а е дългогодишен семеен познат. Показанията й също са последователни и взаимно се допълват с тези на първия свидетел. Макар част от фактите да са й станали известни чрез разговори с ищеца и неговата майка, тя излага и преки впечатления от личните си срещи с него през процесните периоди, като описва съС.ието му като силно притеснено, тревожно и емоционално натоварено.

Съдът намира, че между показанията на двамата свидетели не са налице съществени противоречия. Напротив, налице е съвпадение относно основните факти - двукратното спиране за проверка, отчетените първоначални положителни резултати от техническите средства, последвалите отрицателни лабораторни резултати, продължителните периоди без автомобил, отражението върху служебното положение на ищеца и негативната реакция на част от неговото социално обкръжение, раздяла с приятелка, поради съмнения същия да приема наркотични вещества.

От кредитираните гласни доказателства се установява, че вследствие на двукратното ангажиране на административно-наказателна процедура и временното лишаване от възможност да управлява МПС и да ползва автомобила си, ищецът е преживял съС.ие на продължителен

психоемоционален стрес. Същият е бил силно притеснен и тревожен, поради обвинението в употреба на наркотични вещества, което той категорично е отричал. Изпитвал е несигурност относно служебното си бъдеще, предвид заеманата от него длъжност, изискваща правоспособност за управление на МПС, а свидетелство за управление на МПС му е било отнето, както и автомобила, който ползва. В работната среда е бил поставен в неблагоприятна ситуация – част от колегите му са се дистанцирали, а други са демонстрирали подигравателно отношение, което е засегнало неговото лично и професионално достойнство. Налице са били прояви на безсъние и временни здравословни неразположения, свързани с нервно напрежение. Настъпило е влошаване в личния му живот – отдръпване и прекратяване на съжителството с партньорката му след първия случай. СъС.ието му е било възприемано от близките му като продължително тревожно и емоционално натоварено, като отражение е имало и върху семейната среда. Всичко изложено обосновава извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в значителен и продължителен психически и емоционален дискомфорт, накърняване на доброто му име в професионална среда и чувство за несигурност и социална изолация, продължили през периоди от няколко месеца при всеки от двата случая.

Съдът съобразява обстоятелството, че до повдигане на обвинение спрямо ищеца не се е стигнало, поради което търпените неимуществени вреди са с по-нисък интензитет от търпените такива от лице, придобило качеството „обвиняем“ в престъпление. При съобразяване с всички посочени обстоятелства от значение по процесното правоотношение, съдът намира, че размерът на обезщетение за неимуществени вреди, а именно - претърпян емоционален стрес от процесното противоправно наказателно преследване по досъдебно производство № 74/2023г. по описа на РУ МВР Карлово е в размер на 3000.00 лв. или 1533.88 евро, удовлетворяващ обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

Също, при съобразяване с всички посочени обстоятелства от значение по процесното правоотношение, съдът намира, че размерът на обезщетение за неимуществени вреди, а именно - претърпян емоционален стрес от процесното противоправно наказателно преследване по досъдебно производство № 401/2024г. по описа на РУ МВР Карлово е в размер на 3000.00 лв. или 1533.88 евро, удовлетворяващ обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

Искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди от процесния деликт е основателен за сумата от 566.36 лв. или 289.58 евро, съставляваща разноски за назначената в хода на разследването по досъдебно производство № 74/2023г. по описа на РУ МВР Карлово. Плащането му се установява от приетия по делото платежен документ от 13.01.2024г., поради което съдът приема иска за доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер от 490.83 евро, от които 5.11 евро за платена държавна такса и 485.72 евро за заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от изложеното, съдът