Решение № 13235 от 2.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 40667/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. М. С., ЕГН: ••••••••••, с адрес в ...., чрез пълномощника му адв. П. М. Б., със съдебен адрес в гр. София, ул. „Христо Ковачев“ № 7, ет. 3, ап. 9, против Прокуратура на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана Главния прокурор, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК по образувано ДП № 3383 ЗМК 912/2024 г. по описа на 08 РУ-СДВР. пр.пр. № 45904/2024 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва от 01.04.2025г. до окончателното й заплащане. Твърди се в исковата молба, че на 18.09.2024г. около 10:50 часа свидетелите Ц.В.В. и К.Б.П. - полицейски служители при ОПП-СДВР, спрели за рутинна проверка товарен автомобил марка „Рено", модел „Мастер" с рег. № ...., управляван от ищеца. Автомобилът се движил по АМ „Тракия" с посока на движение от гр. София към с. Лозен. Водачът А. С. бил тестван за употреба на алкохол, като пробата му била отрицателна. С. бил тестван и с техническо устройство „Дръг Тест 5000" номер ARKD-0049, проба № 00353, който отчел положителен резултат за употреба на „амфетамин" - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. По отношение на водача А. М. С. е съставен АУАН Серия GA № 1268066, както и Талон за медицинско изследване № 144194 за ВМА. Ищецът бил съпроводен от полицейските служителите до ВМА, където предоставил проби кръв и урина за изследване. Връчена му била и заповед № 3312 от 18.09.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата - отнемане на свидетелството за управление на МПС. А. С. е бил задържан по реда на ЗМВР. Наказателното производство е образувано на 18.09.2024 г. по реда на чл.356, ал.2 от НПК със съставянето на акта за първото действие по разследването, а именно протокол за оглед. С постановление от 19.09.2024г. делото е преобразувано и разследването е продължило по общия ред. В хода на досъдебното производство е допусната химикотоксикологична и според заключението й в пробите, дадени от А. С. не се установява наличие на алкохол и наркотични вещества. С постановление от 01.04.2025 г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство - ДП № 3383 ЗМК 912/2024г. пр. пр. №45904/2024 г. по описа на СРП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и чл. 199 от НПК, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. В следствие на воденото наказателно производство ищецът е претъпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му име и оценката в обществото, загуба на доверие в правозащитните органи, нравствени, емоционални и психически терзания на личността, силно неудобство, чувство на унижение, уронени чест и достойнство, безпокойство, стрес, отчаяние, ограничаване на социалните контакти, ограничаване на възможността за спокойно полагане на труд. Наложената му принудителна административна мярка „отнемане на свидетелство за правоуправление“ е довела до ограничаване възможността на ищеца за свободно придвижване, предизвикало е преназначаването му на по-ниско платена длъжност, което е станало известно на колектива, в който работи, както и е предизвикала затруднение в семейството му, поради невъзможност да транспортира детето си до и от детската градина, която е отдалечена от дома му. Всичко това е довело до затруднения в личен, професионален и обществен контекст, които затруднения продължават да траят и до момента на подаване на исковата молба, тъй като въпреки прекратяването на наказателното производството, доверието в личността на ищеца е силно разклатено. Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на А. М. С. обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени осъдителни искове против ответника за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от 01.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. В срока по чл. 131 от ГПК, Прокуратурата на Република България представя писмен отговор, с който оспорва предявените искове. На първо място, ответникът излага доводи за нередовност на исковата молба, като сочи, че ищецът не е посочил правилната начална дата на периода, за който се твърди, че е търпял неимуществени вреди, тъй като е посочил датата на издаване постановлението за прекратяването на наказателното производство, а не датата на влизането му в сила. Излага съображения за липса на пълномощно на процесуалния представител, подписал исковата молба и ненадлежно заверени писмени доказателства. По същество ответникът оспорва предявения иск. Навежда доводи, че липсват доказателства за влязъл в сила акт, с който е прекратено наказателното производство или ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения. Сочи, че неправилно е посочена началната дата, от която ищецът би могъл да търпи неимуществени вреди. Излага съображения, че ако са налице вреди, те са следствие на действия на служители на МВР, а не на Прокуратурата на Република България. Твърди, че липсват доказателства за неимуществените вреди, чието репариране претендира ищецът. Оспорва наличието на причинно – следствена връзка между наложената на А. С. принудителна административна мярка – отнемане на СУМПС и ограничаването на правото му на свободно придвижване. Сочи, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в прекомерно завишен размер, тъй като ищецът не е претърпял морални вреди, чието репариране да възлиза на претендираните суми. Оспорва, като недоказан иска, имащ за предмет имуществени вреди, тъй като не е представено доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Представителят на Прокуратурата на Република България се противопоставя на искането на ищеца за събиране на гласни доказателства, тъй като не са спазени изискванията на чл. чл. 156 – 159 от ГПК. Моли да бъде изискано в цялост досъдебно производство № 3383 ЗМК 912 по описа за 2024 г. на 08 РУ СДВР, пр. преписка № 45904 по описа за 2024 г. на Софийска районна прокуратура. С отговора са представени писмени доказателства, които ответникът моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. В открито съдебно заседание на 07.04.2026 г. ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата молба. Поддържа отговора на исковата молба. Не прави възражения по доклада по делото. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: От приложеното по делото ДП № 3383 ЗМК 912/2024 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр. № 45904/2024 г. по описа на СРП, става ясно, че на 18.09.2024 г. мл. автоконтрольор към ОПП-СДВР Ц.В.В. и мл. автоконтрольор К.Б.П. били назначени на смяна с маршрут под 08-ми район (вж. протокол за разпит на свидетел – стр. 14-15 ДП). Около 10:45 ч. е бил спрян за рутинна проверка на АМ „Тракия“, изход София – товарен автомобил марка и модел „Рено Мастер“ с рег. номер ...., чийто водач е бил А. С.. От разпита на свидетелите Ц.В. и К.П., дадени на 18.09.2024 г. пред М.С., разсл. Полицай при 08 РУ гр. София става ясно, че А. С. е бил изнервен и имал зачервени зеници, което накарало мл. автоконтрольори да тестват С. за употреба на алкохол с техническо средство Алко-Тест Дрегер модел 751, като резултатът от теста бил отрицателен. След това С. бил тестван за употреба на наркотични вещества с Дрегер Дръг Тест 5000, с фабричен номер ARKD-0049, тариран до февруари 2025 г., като резултатът от теста е бил положителен за амфетамин. Младши автоконтрольор К.Б.П. издал Заповед за принудителна административна мярка № 3312/18.09.2024г., с която на основание чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП временно е било отнето СУМПС № 282645338 на А. С.. Ц.В.В. издал талон за медицинско изследване № 144194 и са му били издадени холограмни стикери. След това Сколов бил откаран до ВМА, където е дал за изследване проби кръв и урина. С писмо от 18.09.2024 г., от СДВР до СРП М.С. уведомява прокуратурата, че е започнато бързо производство по чл. 356, ал. 2 от НПК за това, че на 18.09.2024 г., около 10:52ч. в гр. София, по АМ „Тракия“, с посока на движение от гр. София към с. Лозен, е управлявано МПС-товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“ с регистрационен № ...., след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Бързото производство е започнало на основание чл. 356, ал. 2 НПК с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие и разпит на свидетели. В същото писмо се посочва, че лицето А. С. било задържано за срок от 24 часа по ЗМВР. С постановление от 19.09.2024 г. прокурор С.К. при СРП постановила разследването по образуваното бързо производство да продължи по общия ред за срок от два месеца, считано от 18.09.2024 г. до 18.11.2024 г. От постановленията на прокуратурата (вж. лист 3, 8, 87 от ДП) става ясно, че по досъдебното производство няма привлечен в качеството на обвиняем, респ. не са вземани мерки за процесуална принуда. Периодът на разследването е бил удължен с още 2 месеца, считано от 18.11.24 г., с Постановление за удължаване на срока за разследването от 07.11.2024 г., като причина за това са били изисканата документация от ОПП-СДВР и назначената експертиза във ВМА. Срокът за разследването е удължен отново от и.ф. административен ръководител на СРП – А.Д., който с Постановление за удължаване на срока за разследването от 16.01.2025 г., удължил срока с още два месеца, считано от 18.01.2025 г. Второто удължение на срока се налагало поради изготвянето на назначената СХЕ и доклад на делото на наблюдаващия прокурор. Според поставената автотехническа оценителна експертиза, възложена на инж. А.В.Ч., стойността на лекия автомобил марка модел „Рено Мастер“, с рег. № СВ 0399, към датата на събитието – 18.09.2024 г., е била 2000 (две хиляди) лева. От възложената съдебна химико-токсикологична (токсико-химична) експертиза на проби кръг и урина, взети от лицето А. М. С. не се е установило наличие на алкохол и наркотични/упойващи вещества в извършените изследвания. С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 01.04.2025 г. прокурорът при СРП прекратил наказателното производство по ДП № 3383 ЗМК 912/2024 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр. № 45904/2024 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Основанието за прекратяване според Постановлението е чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а именно, че деянието не е извършено или не представлява престъпление. В хода на съдебното заседание бе разпитан свидетеля Д.К.К., ЕГН: ••••••••••, с адрес: .... Споделя, че е започнал работа на мястото на ищеца С. на датата 22.09.2024 г. Свидетелят споделя, че след отнемането на СУМПС на С., същият е останал на работа във фирмата, но бил преназначен на друга длъжност. Свидетелят посочва, че не е знаел защо не са върнали С. на предишната му позиция, след като СУМПС му било върнато. Споделя, че след като СУМПС му било върнато С. бил горд и е почерпил. Свидетелят посочва, че не е познавал С. преди да започне работа на негово място. Споделя, че С. не води активен социален живот. Съдът счита, че показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани, т.к. са непротиворечиви и ясни. Съгласно електронната справка за съдимост, издадена на 06.08.2025 г., лицето А. М. С. не е осъждано към датата на изготвяне на справката. От така установените факти се налага изводът, че спрямо ищецът не е налице хипотезата на незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, тъй като той не е бил привлечен като обвиняем и спрямо него на са били предприемани никакви процесуално-следствени действия в хода на разследването. От правна страна: Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност и произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица. Същата има обективен характер и възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки, като за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД отговорността на държавата по ЗОДОВ не е обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4 ЗОДОВ). Съгласно ЗОДОВ, за да възникне отговорност на държавата за вреди в хипотезата на чл.2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, трябва да са налице следните предпоставки: 1. наличие на обвинение в извършване на престъпление 2. прекратяване на образувано наказателно производство 3. претърпени вреди 4. пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ, държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от незаконна дейност на правозащитните органи при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. По отношение на претърпените вреди: В исковата молба се твърди, че ищецът А. С. е претърпял неимуществени вреди за периода от привличането му като обвиняем до прекратяване на наказателното производство. Твърди се, че и наложената на С. ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ е довела до ограничаване на възможността му за свободно придвиждане. От събраните по делото доказателства не става ясно от кой момент ищецът търпи неимуществени вреди в резултат на воденото и прекратено наказателно производство. В началото на исковата молба се претендира сума в размер на 5 000 (пет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от 01.04.2025 г. (датата на постановяване на Постановление за прекратяване на наказателното производство) до окончателното й заплащане. В изложението си в исковата молба се посочва, че ищецът е претърпял сериозни неимуществени вреди от привличането му като обвиняем до прекратяването на наказателното производство. Тоест, налице е разминаване както в периода, в който ищецът е търпял неимуществени вреди. Следва да се отбележи, и това е потвърдено с показанията, дадени от разпитания в съдебното заседание свидетел, че наложената ПАМ „отнемане временно на СУМПС“ е довела до това ищецът да претърпи неимуществени вреди, както и ограничения в свободата му на придвижване. Налагането на ПАМ не е процесуално-следствено действие извършено в рамките на разследването, поради което държавата в лицето на Прокуратурата не следва да отговаря за вредите, причинени от ИАА, издаден по реда на ЗДвП. Вредите от задържането на ищеца по ЗМВР и отнемането на СУМПС не са причинени от Прокуратурата, поради което тя не е пасивно легитимирана да отговаря за тях по реда на чл. 2 от ЗОДОВ. Задържането по ЗМВР и ПАМ по ЗДвП са административни мерки, наложени от органи на МВР в рамките на тяхната оперативна самостоятелност. Вредите от тях подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1 от ЗОДОВ срещу съответната структура на МВР, а не по чл. 2 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата По отношение на качеството „обвиняем“: Обвинението в извършване на престъпление се осъществява чрез привличане на физическото лице- страна по наказателноправното отношение, в качеството му на обвиняем, за извършено от него престъпление при условията и по реда, предвидени в този кодекс - чл. 54 от НПК, с цел реализиране на наказателната му отговорност. С привличането на обвиняем, се формулира обвинението и се конституира фигурата на обвиняемия. В хода на разследването се привлича обвиняем, а след приключването му се повдига обвинение с обвинителен акт. Образуването на наказателния процес и привличането на обвиняем в хода на разследването предшестват сезирането на съда за търсене на наказателна отговорност. Това са процесуални действия, които се извършват на досъдебна фаза, където се изяснява и решава въпросът за повдигане на обвинение пред съда с искане за търсене на наказателна отговорност. Привличането на обвиняем не води задължително до изготвянето и внасянето в съда на обвинителен акт, тъй като производството може да бъде прекратено на посочените в НПК основания. С прекратяване на производството се прекратява и обвинението срещу лицето, привлечено като обвиняем, както и всички мерки за процесуална принуда, постановени срещу него. В случаите, в който образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от обвиненото в извършването му лице или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, обвинението в извършване на престъпление, осъществено чрез привличане на физическото лице в качеството му на обвиняем, е незаконно. Неоснователността на претенцията на държавата, насочена към реализиране на наказателната отговорност на привлеченото като обвиняем лице, води до незаконност на предприетите с оглед на нейното реализиране процесуални действия, респ. до възстановяване на състоянието, което би било налице, ако не бяха нарушени изискванията на закона, чрез обезщетяване на всички имуществени и неимуществени вреди в причинна връзка с незаконната дейност. Едва след привличането на едно лице като обвиняем по отношение на него могат да се предприемат мерки за процесуална принуда, предвидени за обвиняемия в НПК, с които да му бъдат причинени вреди, които да бъдат поправени по реда на чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ. Само лице, което е привлечено в качеството си на обвиняем може да бъде оправдано, наказателното производство срещу него да бъде прекратено, погасено по давност или амнистирано. Ето защо и само привлеченото като обвиняем лице, а не и останалите субекти на наказателнопроцесуалните отношения, може да претендира обезщетение за претърпени вреди от незаконна дейност на правозащитните органи по см. на чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ. В хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение 2 ЗОДОВ главна предпоставка, обуславяща нейното приложение, е наличието на образувано срещу ищеца /привлечен като обвиняем/ наказателно производство прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Държавата в лицето на Прокуратурата не следва да носи отговорност за вреди поради липсата на образувано срещу ищецът наказателно производство чрез повдигане на обвинение за извършено от него престъпление. В случая, по процесното досъдебно производство ДП № 3383 ЗМК 912/2024 г. по описа на 08 РУ-СДВР. пр.пр. № 45904/2024 г. по описа на СРП, образувано при действието на НПК при неизвестен извършител, А. С. не е привлечен в качеството си на обвиняем за извършено престъпление, не е разпитван в качеството на обвиняем и срещу него не са били вземани мерки за неотклонение като обвиняем по реда на НПК. По отношение на пряката и непосредствена причинно-следствена връзка: От събраните писмени и гласни доказателства по делото може да се направи извод, че претърпените от ищеца неимуществени вреди не са в пряка причинно-следствена връзка с действията на прокуратурата, а по-скоро във връзка с действията на младшите автоконтрольори, които са тествали водача на МПС, вследствие на което са наложили ПАМ и са задържали С. по реда на ЗМВР. От показанията на свидетеля става ясно, че при влизане в Стара Загора С. и свидетелят К. били спрени, при което ищецът му казал „И аз не съм друсал, но ми излезе положителен“, а по-късно в показанията свидетелят посочва „По миналата седмица ни спряха полицаи и той (ищецът) изпадна в […] и аз му викам „Сашо, защо трябва, защо е нужно? Няма да ти правят тест на тебе …“. Съдът намира, че неимуществените вреди, претърпени от ищеца С., изразяващи се в накърняване на доброто му име и оценката в обществото, загуба на доверие в правозащитните органи, нравствени, емоционални и психически терзания на личността, силно неудобство, чувство на унижение, уронени чест и достойнство, безпокойство, стрес, отчаяние, ограничаване на социалните контакти, ограничаване на възможността за спокойно полагане на труд, ограничаване възможността на ищеца за свободно придвижване, затруднения в личен, професионален и обществен контекст, не са в пряка причинно-следствена връзка с действия, извършени от Прокуратурата в хода на разследването, а са вследствие от тестването на водача С. от страна на мл. автоконтрольори и налагането на ПАМ „временно отнемане на СУМПС“. По делото не е доказано, че неимуществените вреди са вследствие от действия, които са предприети в хода на разследването. От ДП е видно, че в хода на разследването са предприети следните процесуално-следствени действия от съответните разследващи органи и прокурори: оглед на местопроизшествие, разпит на свидетели от ОПП СДВР, назначаване на СОЕ и СХЕ, справки от БНБ, НАП, НОИ, Агенция по вписванията и ОПП СДВР. Нито едно от тези процесуални действие не е насочено пряко срещу ищеца, нито пък накърнява негови права. С оглед обстоятелството, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване наличието на причинно-следствена връзка между вредите и воденото и прекратено наказателно производство срещу него, предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Воден от горното съдът: