Решение № 117 от 28.1.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 6293/2025 г.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225 от КТ. Ищцата А. Н. И. твърди, че съгласно трудов договор № 17/30.08.2024 г. била назначена в ответното училище на длъжност „старши учител в гупа за целодневна организадия на учебния ден V-VII клас", считано от 02.09.2024 г., със срок до 31.08.2025 г., с място на работа в ОУ „Христо Ботев" - село Щръклево, ул. „Христо Ботев" 40, общ. Иваново, обл. Русе. Трудовият й договор бил прекратен със Заповед № 376 от 29.08.2025 г. на директора на училището, считано от 01.09.2025 г. Като прекратително основание била посочена разпоредбата на чл. 325, ал.1, т.3 от КТ – поради изтичане на уговорения срок. Счита заповедта за незаконосъобразна и издадена в нарушение на императивните законови изисквания, по следните съображения: Трудовият договор бил сключен като срочен, по смисъла на чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ, като изрично в него било посочено основанието по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ и времето му на действие - до 31.08.2025 г. В оспорената заповед като основание за издаването й също се сочела нормата на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ - "изтичане на уговорения срок". В конкретния случай срочният трудов договор бил сключен в нарушение нормите на чл. 68, ал. 3 вр. с ал. 1 и ал. 4 от КТ, поради което, съгласно преобразуващото правило на чл. 68, ал. 5 КТ, трудовото правоотношение следвало да се счита като възникнало за неопределено време /чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ/. Предвид изложеното, заповедта за прекратяването му на посоченото в нея основание - чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, била незаконосъобразна. Сключване на срочен трудов договор за определено време било допустимо в две групи случаи, уредени в чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ – с оглед видовете работи, за изпълнението на които се сключват срочните трудови договори /временни, сезонни и краткотрайни/, както и при сключване на срочни трудови договори независимо от естеството или характера на работата, с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. Втората група от случаи, при които било допустимо сключване на срочни трудови договори за определено време по изключение, били за работи и дейности, които се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя, но това било допустимо само по изключение, дефинирано в § 1, т. 8 ДР на КТ /такова било налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му/. Посочените разпоредби били императивни, поради което следвало да се приеме за задължително изискването на § 1, т. 8 ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор. В този на ищцата не били посочени конкретни причини, представляващи "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, поради което следвало да се приеме, че не е налице условието "по изключение", визирано в посочената разпоредба при сключването му. Тези причини трябвало да са ясно и недвусмислено посочени в трудовия договор, а не да се извличат от други актове чрез тълкуване или предположения, какво точно е имал предвид работодателят. Изпълняваната от ищцата длъжност е съществувала преди сключване на трудовия й договор и продължавала да съществува след изтичане на срока и прекратяването му. Тази длъжност нямала характер на временна, сезонна или краткотрайна, по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ, а се касаело за работа с постоянен характер. В трудовия договор не били посочени конкретни причини, обуславящи срочността, съгласно чл. 68, ал. 4 КТ, във връзка с § 1, т.8 от ДР на КТ, поради което съгласно чл. 68, ал. 5 КТ, недействителната клауза в трудовия договор за срок се замествала с такава за неопределено време. Според ищцата, обжалваната заповед била издадена при неправилно приложение на материалния закон, както и при липса на основни елементи от фактическия състав на приложеното прекратително основание, съгласно чл. 325, ал. 1, т.3 КТ, предвид обстоятелството, че срочният трудов договор бил сключен в нарушение на нормите на чл. 68, ал. 3 вр. с ал. 1 и ал. 4 от КТ и съгласно преобразуващото правило на чл. 68, ал. 5 КТ, трудовото правоотношение следвало да се счита като възникнало за неопределено време /чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ/. Поради това и заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение на посоченото в нея основание - чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – била незаконосъобразна. Моли да бъде постановено решение, с което Заповед № 376/29.08.2025 г. на директора на ОУ „Христо Ботев"- с. Щръклево, да бъде отменена като незаконосъобразна и ответникът ОУ „Христо Ботев"-с. Щръклево да бъде осъден да заплати на А.Н.И. обезщетение за оставане без работа по чл.225, ал.1 от КТ, считано от 01.09.2025 г. до 31.02.2026 г., в размер на 16 839.54 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска и направените по делото разноски. В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Заявява, че в сключения с ищцата срочен трудов договор изрично бил посочен неговия вид - ,,срочен трудов договор до 31.08.2025 г. включително" и начало на работа - 02.09.2024 г. Оспорва твърденията, че срочността на договора е в противоречие с чл. 68 КТ и съдебната практика, поради което договорът следвало да се счита за безсрочен. Твърди, че нормативната рамка за определяне на „средищните училища" била единствено относима към правния спор. ОУ„Христо Ботев", с. Щръклево, било средищно училище, по смисъла на Постановление № 128 на МС от 29.06.2017 г. за определяне на критерии за включване в Списъка на средищните детски градини и училища. За учебната 2024/2025 г. списъкът на средищните училища, в който било включено и ответното, бил приет с Решение № 74 на МС от 13.02.2025 г. за приемане на Списък на средищните детски градини и училища в Република България за учебната 2024/2025 година. Предвид това, към датата на сключване на трудовия договор - 30.08.2024 г. нямало влязъл в сила акт на Министерския съвет, с който да е окончателно потвърдено, че ОУ „Христо Ботев" ще бъде „средищно училище" за учебната 2024/2025 г. Съществувала реална възможност училището да не бъде включено в списъка, ако не бъдат изпълнени критериите по Постановление № 128/2017 г. или ако общината не внесе предложение и МС не одобри същото. Статутът „средищно училище" не бил формален, бил пряко свързан с финансирането и съществуването на училището, като от неговия статут се определял делегираният бюджет, осигурявал се транспорт на ученици от съседни населени места, гарантирал се минимален брой паралелки и ученици. При отпадане на статута училището било застрашено от реорганизация, закриване на класове и намаляване на щата. Това били именно „икономически, финансови и технологични причини" от обективен характер, по смисъла на § 1, т. 8 ДР КТ, които не зависят от волята на директора, а от нормативно установена административна процедура и решение на МС. Съществуването на длъжността, на която била назначена ищцата, било пряко свързано със статута на училището като средищно – ако училището не получи или загуби статут, броят на учениците и паралелките можел да спадне под минимума, при който било икономически и нормативно неоправдано да се поддържат V-VII класове и групи по целодневна организация. Утвърждаването на делегирания бюджет и щатното разписание за съответната учебна година също зависело от включването в списъка на средищните училища. Нормативите за минимален хорариум на учителите, които изискват училището да разполага с достатъчен брой часове, за да обезпечи нормата за всеки учител, както и дали ще има достатъчно деца, за група за целодневна организация на учебния ден V- VII клас, което от своя страна зависело от подадените от родителите заявления. Към 30.08.2024 г. процедурата по Постановление № 128/2017 г. не била завършила, не било известно дали ОУ „Христо Ботев" ще остане или ще бъде включено в списъка за 2024/2025 г., не било сигурно дали училището ще има обективна възможност да поддържа длъжност „старши учител в група за ЦОУД V-VII клас", след тази дата, по време на действие на договора и към датата на прекратяването му за следващата учебна година. При тази фактическа и нормативна обстановка директорът нямал правна възможност да гарантира трайно съществуване на длъжносттаа, не можел да поеме безсрочно задължение за трудов договор, чието финансиране и изобщо съществуване зависело от бъдещо решение на МС. Началното сключване на срочен трудов договор било пряко обусловено от нормативно установената процедура за определяне на средищните училища, несигурността дали учителят ще е необходим и финансиран след съответната учебна година. Това представлявало именно „конкретни икономически, финансови и технологични причини" по смисъла на § 1, т. 8 ДР КТ, които съществували към момента на сключване на договора, били обективни и независещи от работодателя, обуславяли срочността на договора. С оглед изложеното, настоящият случай попадал във втората група хипотези по чл. 68, ал. 4 КТ, визирана в цитираната от ищцата практика на ВКС - сключване на срочен договор за работа, като част от основната дейност, но срочността била продиктувана от нормативни пречки за поемане на безсрочно задължение. Учител за „целодневна организация на учебния ден" бил всъщност учител в занималня, а не учител, който води редовни часове. Според чл.102, ал.2 от Закона за предучилищното и училищно образование „Училището организира делодневна организация на учебния ден за учениците от I до IV клас при желание на родителите, както и от V до VII клас при желание на родителите и съобразно възможностите на училището. Това означавало, че самият законодател е ограничил сключването на постоянен договор, в зависимост от възможностите на yчилището. В конкретния случай, в договора изрично било записано, че длъжността е ,,старши учител в група за целодневна организация...". Срочността била ограничена за една година, за която ще се определи списъкът на средищните училища и съответния бюджет. Тези данни сами по себе си насочвали към нормативната обвързаност на длъжността с учебната година и със статута на училището по Постановление № 128/2017 г и Решението на МС. Причините за срочността произтичали директно от императивните нормативни актове, поради което били обективно известни на ищцата и не било възможно те да бъдат формулирани по друг начин, освен чрез определяне на срока за една година. Дори да се приемело, че формално не са изписани „икономически, технологически, финансови" причини в текста на договора, самата зависимост от ежегодния списък на средищните училища представлявала нормативна пречка, която ВКС приемало за достатъчна, когато е установима от закона и подзаконовите актове и не зависи от волята на работодателя. След като бил налице валидно сключен срочен трудов договор, правилно и законосъобразно трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т 3 КТ. Срокът 31.08.2025 г. бил изрично посочен в договора. Уволнението не било незаконно, а настъпило по силата на закона и волята на страните и на това основание искът по чл. 225, ал. 1 КТ също бил неоснователен. Липсвали елементите на фактическия състав. Ищцата не доказвала, че реално е останала без работа и доходи през претендирания период. Моли претенциите като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени, като на ответника се присъдят направените по делото разноски. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: По делото не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение, съгласно сключения между тях, на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ, трудов договор № 17/30.08.2024 г. Със същия А. И. е приела да изпълнява длъжността „Старши учител в група за целодневна организация на учебния ден V-VII клас“, с място на работа ОУ „Христо Ботев“- с.Щръклево, общ.Иваново, обл.Русе. Изрично е посочено, че трудовият договор е срочен, до 31.08.2025 г. вкл., на пълно работно време 8 часа. Със Заповед № 376/29.08.2025 г. на директора на ответното училище трудовият договор с ищцата е прекратен, считано от 01.09.2025 г. на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ – изтичане на уговорения срок. Към исковата молба е приложено писмо-отговор от Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Русе до ищцата относно неин сигнал от 15.09.2025 г. В същото е отразено, че работодателят е представил „заявка-спецификация за свободно работно място, подадени в Агенция по заетостта, като едно от работните места е именно „учител/старши учител в група за целодневна организация на учебния ден V-VII клас“. В хода на проверката било констатирано, че работодателят е сключил трудови договори на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ и за констатираните нарушения спрямо него са приложени принудителни административни мерки. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Предявените обективно съединени искове са на служител срещу работодател за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и присъждане на обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението, черпещи правното си основание в разпоредбите на чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. Трудовият договор между работодателя ОУ „Христо Ботев", с. Щръклево, обл.Русе и А. И. за длъжността „Старши учител в група за целодневна организация на учебния ден V-VII клас“ е сключен като срочен на основанието по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. Служителят по него е постъпил на работа на 02.09.2024 г. и е със срок до 31.08.2025 г., т.е. продължителността му е за времето на първия и втория учебен срок на учебната 2024/2025 г. Конкретни причини, обуславящи сключването на договора като срочен, не са част от писмения му текст, нито пък е извършено позоваване или възпроизведено съдържанието на разпоредбите на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 на КТ и § 1, т. 8 ДР на КТ. Условията, при които може да се сключи трудов договор за определен срок, са изрично регламентирани в императивните разпоредби на чл. 68 КТ и страните са длъжни да се съобразяват с въведените с тях ограничения. Съгласно чл. 101 от Закона за предучилищното и училищното образование и Наредба № 10/01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование, училищното образование се организира в учебни години с продължителност 12 месеца, които започват на 15 септември и включват учебно време (организирано в учебни срокове, учебни седмици, учебни дни и учебни часове) и неучебно време (официални празници и ваканции). Това означава последователност и непрекъснатост на работата в училищата, която условно е организирана в учебни години, т.е. работата е постоянна, а обособяването й в учебни години сочи единствено на цикличност в непрекъснатия педагогичен процес, но не и на завършване на определена работа. С оглед на горното, работата като учител в училище от какъвто и да е тип (в това число и в средищно училище) няма временен, случаен, краткотраен или сезонен характер, а е с постоянен такъв, т.е. част от основната дейност на работодателя. Изпълняваната от ищцата длъжност безспорно е съществувала преди сключване на трудовия договор и е продължила да съществува и след изтичане на срока му. Липсата на посочените в разпоредбата на чл. 68, ал.3 от КТ характеристики изключва възможността за изпълнението на възложените на ищцата трудови функции да бъде сключен срочен трудов договор по чл. 68, ал.1, т.1 от КТ. За работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, трудов договор за определен срок може да се сключи само по изключение. Тъй като възложената на ищцата работа няма характера по чл. 68, ал. 3 от КТ, следва да се обсъди спазването на чл. 68, ал. 4 от КТ, а именно: допустимо ли е било трудовият договор да бъде сключен като срочен по изключение. В § 1, т. 8 ДР КТ е дадена легална дефиниция на "изключението", при което в хипотезата на чл. 68, ал. 4 КТ може да се сключи срочен трудов договор - това са обективно съществуващи икономически, технологически, финансови, пазарни и други причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Те трябва да са конкретни за предприятието, да са налице към момента на сключването на трудовия договор, да са ясно посочени в него - от съдържанието на трудовия договор следва да може несъмнено да се установи, че е сключен за определен срок, поради конкретно условие, като няма законови изисквания за начина на формулиране на клаузите. Именно конкретното условие трябва да обуславя и срочността на договора, като в тежест на работодателя е да установи съществуването му. Разпоредбата на чл. 68 КТ е императивна, поради което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т. 8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор конкретни обстоятелства да са вписани в трудовия договор. В случая в трудовия договор на ищцата не е посочена причината, обуславяща срочността му, според работодателя. В отговора на исковата молба пълномощникът на ответника се позовава на наличието на нормативни пречки за поемане на безсрочно задължение, а именно: длъжността на ищцата е пряко свързана със статута на училището като средищно /ако същото не получи такъв статут, броят на учениците и паралелките може да спадне под минимума, при който е икономически и нормативно неоправдано да се поддържат V-VII класове и групи по целодневна организация/. Утвърждаването на делегирания бюджет и щатното разписание за съответната учебна година също зависели от включването в списъка на средищните училища…. Съгласно чл.53 от ЗПУО, средищно училище е държавно или общинско училище, в което се обучават учениците от населени места на територията на общината или на съседни общини, в които няма училище. За учениците в него от І до VІІ клас включително се осигуряват: целодневна организация на учебния ден, обедно хранене и транспорт. Средищните училища са включените в списък, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката въз основа на решение на съответните общински съвети и обнародван в "Държавен вестник", който списък се актуализира ежегодно до 1 ноември. За учебната 2024/2025 година списъкът на средищните училище е приет с Решение на МС № 74/13.02.2025 г. От изложеното по-горе е видно, че във всички учебни години приемането на списъка за средищните училища се извършва след започване на съответната учебна година, като преди това ръководството на училището следва да осигури протичането на нормалния учебен процес, което е свързано с осигуряване на персонал, на транспорт, хранене и още много други видове дейности, които се финансират от делегирания бюджет на учебното заведение за съответната учебна година. Т.е. към датата на сключване трудовия договор с ищцата директорът на училището все още не е знаел дали то ще бъде утвърдено като средищно. Същото се отнася и за датата, на която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата – тогава също няма приет списък на средищните училища за следващата учебна година, но данните по делото сочат, че ответникът е подал заявка за свободно място в агенция по заетостта именно работното място, заемано преди това от А. И.. Невключването на ответното училище в списъка на средищните училища би довело и до ново щатно разписание, както сочи сам ответникът и следователно до съкращаване щатните бройки и на други длъжности. Това обаче само по себе си не съставлява обективна причина от характера на тези по см. на §1, т. 8 ДР КТ. В този случай, както и ако броя на учениците намалее, респективно бъдат закрити паралелки, това би съставлявало основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата /а и не само с нея/ на друго законово основание по чл. 328 от КТ. Горните факти са изначално съобразени нормативно при сформиране на съответните учебни заведения като средищни и организиране на образователния процес в тях, без да е въведено изискването трудовите договори на заетите учители в „група за целодневна организация на убечния ден V-VII клас“ да се сключват съответно на тези обстоятелства като срочни. След като не са налице условията на чл. 68, ал.3 от КТ, а в договора не са посочени конкретни факти за причини, представляващи "изключение" по смисъла н а чл. 68, ал. 4 КТ, договорът следва да се смята сключен за неопределено време на основание чл. 68, ал. 5 от КТ и не може да се прекрати на предвидените за срочния основания. Това обуславя незаконосъобразността на приложеното от работодателя основание за уволнение с издадената заповед № 376/29.08.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ - поради изтичане на уговорения срок. Уволнението е незаконно, поради което следва да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. При незаконно уволнение, на основание чл. 225, ал. 1 КТ работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Основателността на иска е в зависимост от оставането без работа и от липсата на последващо трудово правоотношение, по силата на което работникът или служителят да е получавал трудово възнаграждение в шестмесечния срок след уволнението. Този иск предпоставя освен незаконност на уволнението и наличие на вреда, а тя е налице, когато работникът или служителят е останал незает по трудово правоотношение, съответно без трудово възнаграждение. Ищцата, на която принадлежи доказателствената тежест да установи наличието на тази предпоставка, е ангажирала доказателства за оставане без работа, а именно: представени са регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“, гр.Русе, както и служебна бележка от Агенция по заетостта, видно от които А. И. е регистрирана като търсещо работа лице още на 04.09.2025 г., като към датата на издаване на бележката – 17.12.2025 г. тя все още се води безработна. Депозирано е и удостоверение, изд. на 22.12.2025 г. от НАП, за декларирани данни в уверение на това, че съгласно подадени документи, за А. И. към 22.12.2025 г. няма данни за сключвани трудови договори, считано от 01.09.2025 г. На ищцата е изплащано и обезщетение за безработица през периода септември-декември 2025 г. Размерът на обезщетението е определен от закона - брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът е останал без работа. Такова се дължи от 01.09.2025 г. до последното съдебно заседание по делото – 12.01.2026 г., докогато са налице данни, че ищцата е останала без работа поради това уволнение, т.е. за по-малко от 6 месеца. Последното брутно трудово възнаграждение на ищцата за пълен отработен месец възлиза на 2806.59 лв. Съобразно същото, за посочения период 01.09.2025 г. – 12.01.2026 г. на А. се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 11 991.78 лв. или 6131.30 евро, ведно със законната лихва от образуване на делото – 30.10.2025 г. Претенцията над тази сума до претендираните 16 839.54 лв., както и за периода 13.01-28.02.2026 г. като неоснователна подлежи на отхвърляне. Съобразно изхода на спора, в тежест на ответника е държавната такса по делото в общ размер 529 лв. /50 лв. по първия иск и 479.67 лв. по втория/ или 270.47 евро. Ищцата претендира и направените по делото разноски в размер на 2800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. От приложеното на стр.6 от делото пълномощно е видно, че възнаграждението е заплатено на адв.Ц. за изготвяне и предявяване на осъдителен иск и процесуално представителство пред районния съд. Съобразно уважената част от иска за обезщетение по чл.225 КТ, на ищцата следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 1993.94 лв. или 1019.49 евро. Ответникът претендира деловодни разноски в размер на 3000 лв. – заплатено адв.възнаграждение. Приложеният договор за правна защита и съдействие между представляващия ОУ „Христо Ботев“, с.Щръклево и адв.С. установява, че уговорената и заплатена сума по банков път е за процесуално представителство по цялото дело, без да е определено отделно възнаграждение по всеки от предявените искове. При това положение съдът приема, че половината от сумата се дължи по първия уважен иск, а другата половина по втория осъдителен иск. Съобразно отхвърлената част от него, в полза на ответника се дължат деловодни разноски в размер на 431.82 лв. или 220.79 евро. След компенсация на двете суми за разноски, ответникът следва да заплати на ищцата такива в размер на 798.70 евро. По изложените съображения, съдът