Решение № 4266 от 6.6.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 248/2024 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. началник на Д. за национален строителен контрол (ДНСК), чрез представител по пълномощие, срещу решение № 1087/03.11.2023 г., постановено по АНД № 2119/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено наказателно постановление № Б-30-ДНСК-58/19.04.2022г., издадено от зам. началник на ДНСК. С наказателното постановление на „АБАК ДС“ ЕООД за нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лева. Касаторът твърди, че оспореното решение е необосновано, неправилно и постановено при неправилно възприемане на фактическата обстановка и в разрез с материалноправните разпоредби. Не споделя изводите на съда, обосновали отмяна на процесното НП, като излага подробни доводи, че в случая не се касае за неотложен авариен ремонт респ. за неприложимост на разпоредбата на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ. Моли, съдът да отмени оспореното решение, а по съществото на спора – да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът - зам. началник на ДНСК, се представлява от представител по пълномощие Й. А. – главен експерт – юрист в РДНСК - Бургас, която поддържа жалбата на посочените в нея основания, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения: Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно. По делото от фактическа страна е установено следното: С Решение № 495/13.07.2018г. на МС „Държавна консолидационна компания” Е., като търговско дружество със 100% държавно участие, е определена да възлага ремонтите и реконструкциите на язовири – държавна и общинска собственост, с изключение тези възложени на концесия, за които в концесионния договор е предвидено извършването на ремонтно-възстановителни дейности от страна на концесионера. Със същото решение е одобрен списък на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по ал.1, на които трябва да се извърши основен ремонт или реконструкция. Язовир „До село“ на територията на О. К. е посочен в списъка под № 97 с посочени следните констатирани неизправности: „запушена шахта и неработещ О.И; източването става с единичен сифон; бетоново съоръжение за високоволтов кабел в отводящия канал“. Н. 16.01.2019 г. между „Държавната консолидационна компания“ Е., като възложител, и „Монтажи“ Е., изпълнител, е сключен договор, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши ремонт и реконструкция на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „До село“, община Камено, включващи дейност по проектиране и изпълнение на СМР, подробно описани и изброени в техническото задание за обследване, анализи на техническото състояние, съставяне на технически паспорт, изготвяне на технически проект и изпълнение на ремонт или реконструкция на язовирната стена и съоръженията към нея, всички описани подробно в Приложение № 2, представляващи неразделна част от договора. Н. 16.01.2018г. между „Монтажи“ Е., като възложител, и „Абак ДС“ ЕООД, като изпълнител, бил сключен рамков договор за изпълнение на необходимите дейности, както и да предоставя за временно и възмездно ползване транспортни средства, строителна механизация и оборудване на обекти на възложителя. С допълнително споразумение към договора по предходния пункт, сключено на 01.02.2019г., и с анекс към споразумението, сключен на 01.11.2019г. страните по него се споразумели изпълнителят да извърши срещу възнаграждение СМР за язовир „До село“ в община Камено. Н. 08.11.2019г. са съставени приемо-предавателни протоколи, с първият от които представител на възложителя предал на представител на изпълнителя обезопасена и готова за работа строителна площадка, а с втория протокол – копие от пълен комплект проект за обекта, наименован „Ремонт и възстановяване на язовирна стена „До село“ [ПИ], [населено място], община Камено, и съоръженията към нея“. Н. 07.09.2021г. арх. Б. Г. – главен инспектор в отдел „СК“ в РДНСК Бургас, заедно със свой колега – арх. А. С., извършили проверка на място и по документи на извършени СМР на яз. „До село“, и обективирали констатациите от проверката в Констативен протокол, в който освен словесно описание на установеното, са поместени и снимки. В протокола е отразено, че [ПИ] по КККР на [населено място] представлява територия, заета от води или водни площи с НТП – язовир, с площ 37571 кв.м., който граничи с [ПИ] – селскостопански, горски, ведомствен път. Извършено било строителство, представляващо преливник от стоманобетон в [ПИ] и на стоманобетонови бордове от двете страни по дължината на пътя с приблизителна височина на бордовете 20 см. Изпълнено било строителство и в [ПИ], 11096.11.126 и 11096.12.11, представляващо отводнителни канавки до общ стоманобетонов резервоар, изграден в [ПИ] с НТП – дере. По време на проверката не били представени строителни книжа по смисъла на ЗУТ. Н. 15.09.2021г. в О. К. постъпило заявление от Изпълнителния директор на „Държавната консолидационна компания“ Е., за одобряване на инвестиционен проект и за издаване на разрешение за строеж за обект „Ремонт и възстановяване на язовирна стена „До село“ [ПИ], [населено място], община Камено, и съоръженията към нея“. С писмо от 28.09.2021г. Главният архитект на О. К. изпратил отговор, в който са описани редица пречки за издаване на разрешителното за строеж. Н. 04.11.2021г. свидетелят Б. Г. съставил на дружество „Абак ДС“ Е. А., затова че дружеството, в качеството му на строител, съгласно рамков договор от 16.01.2018 г., допълнително споразумение от 01.02.2019 г. и анекс към допълнително споразумение от 01.11.2019 г. с възложителя „Монтажи“ Е., изпълнило СМР на строеж „Ремонт и възстановяване на язовирна стена „До село“ [ПИ], [населено място], община Камено, и съоръженията към нея“ – I (първа) категория, без строителни книжа по смисъла на §5, т.36 от ДР на ЗУТ, с което е извършено нарушение на чл.137, ал.3, предл.ІІ и чл.148, ал.1 от ЗУТ – незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В обстоятелствената част на АУАН са пресъздадени констатациите от констативния акт, описани са текстовете на няколко разпоредби от ЗУТ и е посочено, че строежът е първа категория, съгласно чл.137, ал.1, т.1, б.“д“ и б.“н“ от ЗУТ и чл.2, ал.5, т.1 и чл.3 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи. Уточнено е, че мястото на извършване на нарушението е в ПИ №№ 11096.28.14, 11096.11.125, 11096.11.126 и 11096.12.11 по КККР на [населено място], а времето – от 08.11.2019г. до 07.09.2021г. АУАН бил връчен на дружеството на 20.12.2021г. и в срока по чл.44 от ЗАНН било подадено възражение. Н. 19.04.2022г. Заместник – началникът на ДНСК издал оспореното по делото НП с № Б-30-ДНСК-58, в което е възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка, както и дадената правна [жк], ал.1, т.1 от ЗУТ на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лева. Издателят на НП бил оправомощен от Началника на ДНСК със заповед № РД-13-055/08.02.2022г., т.4, да издава НП за нарушения, подлежащи на глоба и имуществени санкции за всички видове строежи. За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Съдът, след анализ на доказателствата и позовавайки се на заключението на вещото лице по назначената в производството пред въззивния съд експертиза, обаче приел, че санкционираното лице не е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността му, тъй като в процеса на съдебното дирене са опровергани изводите на административния орган, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, което предпоставя квалифицирането му като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Изложени са доводи, че в случая приложение намира особената материалноправна разпоредба на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ, предвиждаща, че при бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение могат да се издават по частични работни проекти, като строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж. Мотивиран от гореизложеното районният съд отменил НП като незаконосъобразно. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на ответника по касация се споделят и от настоящия състав. Нормата на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ сочи, че строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. А съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Разпоредбата на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ обаче предвижда, че при бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение могат да се издават по частични работни проекти. Строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж. От анализа на посочената разпоредба следва, че при аварийни ситуации законът дава приоритет на изпълнението на строителството, тъй като е по-важно да се предотврати или отстрани аварията, съответно - да се избегнат човешки жертви и да се опази имуществото, отколкото да се осигури одобряването на строителни книжа. Това е причината при бедствени и аварийни ситуации законодателят да разреши издаването на строителни книжа да се извърши в по-късен момент, включително след изпълнение на строителството, в същия смисъл е и становището на съдебната практика. Доколкото язовирните стени (заедно с техните съоръжения) представляват сложни и комплексни хидротехнически съоръжения, за техните аварийни и възстановителни работи е неуместно да се изготвят частични работни проекти, които да се одобряват преди започване на строителството и в този смисъл чл. 148, ал. 6, предл. първо от ЗУТ е неприложимо за тях. Проектирането трябва да е пълно от гледна точка на конструктивна и технологична сигурност... " Разбира се, посоченото становище в експертния доклад не притежава юридически обвързващо значение, но то е индикативно за действителната воля на законодателя, разкрита по-горе от настоящия състав. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, че административнонаказателната отговорност на дружеството е била неправомерно ангажираната на соченото основание, като намира, че разпоредбата на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ следва да намира приложение не само спрямо факти, които отговарят на определението по чл. 52 от ЗЗБ, а именно при обявено бедствено положение. Бедствени и аварийни ситуации могат да бъдат и тези, които изискват предприемането на спешни мерки, за да се осуети настъпването на бедствено положение тоест за премахване на техническите условия то да настъпи. Рискът от бедствие, което да стои в причинна връзка с установеното компрометирано състояние на стената и съоръженията към нея е установен, а предприемането на спешни ремонтни дейности за отстраняване на констатираните неизправности е мярка за сигурност. Определянето на язовира от ДАМТН и МС като такъв, който се нуждае от спешен ремонт е факт, сочещ на основание за прилагане на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ. Намалената пропускателна възможност на преливника и пълната затапеност на основния изпускател, безспорно водят до извода за необходимост от спешен ремонт на съоръжения, които са предназначени да осигурят безопасност на язовирната стена и да предотвратят настъпването на бедствено положение. Съдът намира за неоснователно възражението на касатора, че описаните в констативния протокол СМР не са идентични с неизправностите, посочени в решението на МС. Видно от заключението по назначената в производството пред въззивния съд експертиза и поясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, обемът от строително монтажни работи, които са извършени, представляват строително-монтажни дейности, които са насочени да отстранят нередностите в язовирната стена - нарушения в пропускателната способност на преливника. Експертът е уточнил, че същите представляват ремонтно-възстановителни, строителни монтажи, съответстващи на необходимостта от възстановяване, като за състоянието на съоръжението е изготвен технически доклад, който установява състоянието и какво трябва да се извърши респ. дава заключение, че това, което е било необходимо да се извърши като почистване, изсипване на маси, е било изпълнено. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи за законосъобразност на оспореното НП се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. По изложените съображения обжалваното решение на Районен съд – Бургас следва да бъде оставено в сила. Н. основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в, от ЗАНН, А. съд Бургас,