Чл. 4

Член 4 Преглед на определяне на изискванията за собствени средства съгласно подхода „делта плюс“

1. Когато институциите решат да прилагат подхода „делта плюс“ за опции и варанти, чиято гама е постоянна функция в цената на базовия инструмент и чиято вега е постоянна функция в производната променливост („непрекъснати опции и варанти“), изискванията за собствени средства във връзка с рискове, различни от делта риск, по опции или варанти се изчисляват като сбора от:

а) за опциите и варантите върху облигации изискванията за собствени средства, свързани с частичното производно на коефициента делта по отношение на цената на базовия инструмент, са частичното производно на делта по отношение на доходността до падежа на базовата облигация, а за суапции — частичното производно на коефициента делта по отношение на суаповия процент; б) изискването, свързано с първото частично производно на стойността на опция или варант по отношение на производ­ ната променливост.

1. Производната променливост се приема да бъде стойността на променливостта във формулата за ценообразуване на опция или варант, при която — предвид определен модел на ценообразуване и нивото на всички други наблюдавани ценови параметри — теоретичната цена на опцията или варанта е равна на тяхната пазарна стойност, като „пазарна стой­ ност“ се разбира по смисъла на член 3, параграф 4.

L 148/32 BG Официален вестник на Европейския съюз 20.5.2014 г. Изискванията за собствени средства във връзка с риск, различен от делта риска, за непродължителни опции или

1. варанти се определят, както следва:

а) ако опциите или варантите са били закупени — най-високата стойност между нула и разликата между следните стой­ ности: i) пазарната стойност на опцията или варанта по смисъла на член 3, параграф 4; ii) рисково претеглената делта еквивалентна сума по смисъла на член 3, параграф 1, буква б); б) ако опциите или варантите са били продадени — най-високата стойност между нула и разликата между следните стой­ ности: i) съответната пазарна стойност на базовия актив, която се приема да бъде или максималното възможно плащане на датата на изтичане на срока, ако е определено в договора, или пазарната стойност на базовия актив, или ефектив­ ната условна стойност, ако в договора не е определено максималното възможно плащане; ii) рисково претеглената делта еквивалентна сума по смисъла на член 3, параграф 1, буква б).

1. Стойността на гама и вега, използвани при изчисляването на изискванията за собствени средства, се определя, като се използва подходящ модел за ценообразуване, както е посочено в член 329, параграф 1, член 352, параграф 1 и член 358, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Когато стойността на гама или вега не може да бъде изчислена в съответствие с настоящия параграф, изискваните собствени средства във връзка с риска, различен от делта риска, се изчис­ ляват съгласно параграф 3.