Чл. 4

Член 4 Искания за информация до единните звена за контакт

1. Държавите членки гарантират, че исканията за информация, подадени от тяхното единно звено за контакт и, когато това е предвидено от тяхното национално законодателство, от определения правоприлагащ орган до единното звено за контакт на друга държава членка, отговарят на изискванията, определени в параграфи 2 – 6.

Държавите членки представят на Комисията списък на определените от тях правоприлагащи органи. Държавите членки информират Комисията при промени в този списък. Комисията публикува онлайн списъците и всички техни актуализации. Държавите членки гарантират, че когато определените от тях правоприлагащи органи изпращат искане за информация до единното звено за контакт на друга държава членка, едновременно с това те изпращат копие от това искане до своето единно звено за контакт.

1. Държавите членки, като разглеждат всеки конкретен случай, могат да разрешат на определените от тях правоприлагащи органи да не изпращат копие от искането за информация до своето единно звено за контакт едновременно с изпращането му до единното звено за контакт на друга държава членка в съответствие с параграф 1, ако това би представлявало заплаха в един или повече от следните случаи:

а) текущо изключително чувствително разследване, за което обработването на информация изисква подходящо ниво на поверителност; б) случаи, свързани с тероризъм, при които няма извънредни ситуации или ситуации на управление на кризи; в) случаи, в които е застрашена безопасността на физическо лице.

1. Държавите членки гарантират, че искания за информация се подават до единното звено за контакт на друга държава членка само когато са налице обективни причини да се счита, че:

а) исканата информация е необходима и пропорционална за постигане на целта, посочена в член 1, параграф 1, първа алинея; както и че б) исканата информация е налична за съответната друга държава членка.

1. Държавите членки гарантират, че във всяко искане за информация до единното звено за контакт на друга държава членка се посочва дали то е спешно и, ако това е така, се посочват причините за спешността. Подобни искания за информация се считат за спешни, когато с оглед на всички относими факти и обстоятелства по разглеждания случай са налице обективни причини да се счита, че исканата информация попада в една или повече от следните категории:

а) тя е от съществено значение за предотвратяването на непосредствена и сериозна заплаха за обществената сигурност на държава членка; б) тя е необходима за предотвратяване на непосредствена заплаха за живота или физическата неприкосновеност на дадено лице; в) тя е необходима за приемане на решение, което може да включва запазването на ограничителни мерки, представляващи лишаване от свобода; г) тя е изложена на непосредствен риск от загуба на актуалност, ако не бъде предоставена спешно, и се счита за важна с оглед на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления.

1. Държавите членки гарантират, че исканията за информация, подадени до единното звено за контакт на друга държава членка, съдържат всички необходими подробности, за да се даде възможност за тяхното адекватно и бързо обработване в съответствие с настоящата директива, включително най-малко следното:

а) описание на исканата информация, което е възможно най-подробно, като се имат предвид дадените обстоятелства; б) описание на целта, за която се иска информацията, включително описание на фактите и посочване на престъплението, послужило за основание на искането; в) обективните причини, според които се счита, че исканата информация е налична при замолената държава членка; г) обяснение на връзката между целта, за която е поискана информацията, и физическото или юридическото лице или субект, за които се отнася информацията, когато е приложимо; д) причините, поради които искането се счита за спешно, когато е приложимо, в съответствие с параграф 4; е) ограничения върху използването на информацията, която се съдържа в искането, за цели, различни от тези, за които е подадено искането.

1. Държавите членки гарантират, че исканията за информация се подават до единното звено за контакт на друга държава членка на един от езиците, включени в списъка, изготвен от съответната друга държава членка в съответствие с член 11.