Чл. 6

Член 6 Откази на искания за информация

1. Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт отказва да предостави информацията, поискана в съответствие с член 4, само ако е налице някое от следните основания:

а) исканата информация не е налична при единното звено на контакт и компетентните правоприлагащи органи на замолената държава членка; б) искането за информация не отговаря на изискванията, посочени в член 4; в) съдебното разрешение, което се изисква съгласно националното право на замолената държава членка в съответствие с член 9, е било отказано; г) исканата информация представлява лични данни, различни от тези, които попадат в категориите лични данни, посочени в член 10, буква б); д) установено е, че исканата информация е неточна, непълна или вече не е актуална и не може да бъде предоставена в съответствие с член 7, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/680; е) има обективни причини да се счита, че предоставянето на исканата информация: i) би противоречало или би навредило на съществените интереси, свързани с националната сигурност на замолената държава членка; ii) би застрашило успешното приключване на текущо разследване на престъпление или безопасността на физическо лице; iii) би увредило неоправдано защитените значими интереси на юридическо лице; ж) искането се отнася до: i) престъпление, за което правото на замолената държава членка предвижда максимално наказание лишаване от свобода от една година или по-малко, или ii) деяние, който не е престъпление съгласно правото на замолената държава членка; з) поисканата информация първоначално е получена от друга държава членка или от трета държава и тази държава членка или трета държава не е дала съгласието си за предоставянето на информацията. Държавите членки полагат дължима грижа, когато преценяват дали искането за информация, подадено до тяхното единно звено за контакт, е в съответствие с изискванията, предвидени в член 4, по-специално по отношение на това дали е налице явно нарушение на основните права. Всеки отказ на искане за информация засяга само частта от исканата информация, за която се отнасят основанията, посочени в първа алинея, и когато е приложимо, не засяга задължението за предоставяне на останалите части от информацията в съответствие с настоящата директива.

1. Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт информира единното звено за контакт или, когато е приложимо, определения правоприлагащ орган на молещата държава членка за отказа на искането за информация, като посочва причините за отказа в сроковете, предвидени в член 5, параграф 1.
2. Когато е приложимо, държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт незабавно отправя до единното звено за контакт или, когато е приложимо, до определения правоприлагащ орган на молещата държава членка искане за разяснения или уточнения, необходими за обработването на искане за информация, което в противен случай би било отказано.

Сроковете, посочени в член 5, параграф 1, спират да текат от момента, в който единното звено за контакт или, когато е приложимо, определеният правоприлагащ орган на молещата държава членка получи искането за разяснения или уточнения, до момента, в който бъдат предоставени поисканите разяснения или уточнения.

1. Отказите на искания за информация, мотивите за тези откази, исканията за разяснения или уточнения и разясненията или уточненията, посочени в параграф 3 от настоящия член, както и всяка друга комуникация, свързана с исканията за информация, подадени до единното звено за контакт на друга държава членка, се предават на езика, на който е подадено искането в съответствие с член 4, параграф 6.

ДРУГ ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ