Чл. 7

Член 7 Предоставяне на информация по собствена инициатива

1. Държавите членки могат да предоставят по собствена инициатива чрез своето единно звено за контакт или чрез своите компетентни правоприлагащи органи всяка информация, налична при единното звено за контакт или при компетентните правоприлагащи органи, на единните звена за контакт или на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки, когато има обективни причини да се счита, че тази информация може да е от значение за тези други държави членки за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления.
2. Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт или техните компетентни правоприлагащи органи предоставят по своя собствена инициатива наличната при тях информация на единните звена за контакт или на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки, когато има обективни причини да се счита, че тази информация може да е от значение за тези други държави членки за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на тежки престъпления. Такова задължение обаче не съществува, ако по отношение на тази информация се прилагат основанията, посочени в член 6, параграф 1, буква в) или е).
3. Държавите членки гарантират, че когато тяхното единно звено за контакт или техните компетентни правоприлагащи органи предоставят информация по своя собствена инициатива на единното звено за контакт на друга държава членка в съответствие с параграфи 1 или 2, те правят това на един от езиците, включени в списъка, изготвен от съответната друга държава членка в съответствие с член 11.

Държавите членки гарантират, че когато тяхното единно звено за контакт предоставя информация по собствена инициатива на компетентния правоприлагащ орган на друга държава членка, едновременно с това то изпраща копие от информацията на единното звено за контакт на тази друга държава членка. Държавите членки гарантират, че когато техните компетентни правоприлагащи органи предоставят информация по собствена инициатива на друга държава членка, едновременно с това те изпращат копие от информацията на единното звено за контакт на своята държава членка и когато е целесъобразно, на единното звено за контакт на тази друга държава членка.

1. Държавите членки могат да разрешат на правоприлагащите си органи да не изпращат, едновременно с предоставянето на информация на единното звено за контакт или на компетентните правоприлагащи органи на друга държава членка в съответствие с настоящия член, копие от тази информация до единното звено за контакт на своята държава членка или до единното звено за контакт на тази друга държава членка, ако това би представлявало заплаха в един или повече от следните случаи:

а) текущо изключително чувствително разследване, за което обработването на информация изисква подходящо ниво на поверителност; б) случаи, свързани с тероризъм, при които няма извънредни ситуации или ситуации на управление на кризи; в) случаи, в които e застрашена безопасността на физическо лице.