Наредба за адвокатските възнаграждения 2026: Край на минимумите

С Държавен вестник, бр. 14 от 18.02.2025 г. Наредба № 1 от 2004 г. смени заглавието си от „минимални размери на адвокатските възнаграждения” на „възнаграждения за адвокатска работа” и премахна задължителните минимуми. Промяната е пряка последица от Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 (Em akaunt BG). Една година по-късно законодателят надгради реформата с ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г., като измени и Закона за адвокатурата (ЗА) и чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Анализираме какво означава това за договарянето на хонорар, за служебно определените възнаграждения и за разноските през 2026 г.

Какво се промени: от „минимални размери” към „възнаграждения за адвокатска работа”

Същината на реформата е концептуална. Доскоро Наредба № 1 определяше долна граница на адвокатския хонорар, под която договарянето на практика беше санкционируемо. Новата редакция изоставя този подход и поставя в центъра свободното договаряне между адвоката и клиента. Самото заглавие на акта вече не съдържа думата „минимални”.

Ключовата материалноправна промяна е в чл. 1. Размерът на възнаграждението вече не се определя по тарифа, а по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това измества фокуса от нормативно установена цена към автономията на волята на страните.

Решението на СЕС по дело C-438/22 (Em akaunt) и чл. 101 ДФЕС

Реформата не е продукт на вътрешнополитическа инициатива, а на правото на ЕС. С Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 СЕС постанови, че минимална тарифа за адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокатите, може да представлява ограничение на конкуренцията „с оглед на целта” по смисъла на чл. 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Практическата последица е съществена: националният съд не е обвързан да присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в тарифа на съсловната организация. Когато такава тарифа противоречи на чл. 101 ДФЕС, съдът следва да остави съответната национална уредба без приложение. Именно това даде тласък на промените в Наредба № 1 и впоследствие в ЗА и ГПК.

Новата роля на Наредбата: критерий, а не минимум (чл. 36 и чл. 38 ЗА)

Наредбата не отпада, а сменя функцията си. От задължителен ценоразпис тя се превръща в набор от критерии за определяне на възнаграждение в две хипотези: при липса на писмен договор и при служебно определяне на възнаграждение. Това е заложено в чл. 2 на самата наредба.

Реформата получи и законова надстройка. С ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г. беше изменен чл. 36 ЗА: размерът на възнаграждението се определя в договор и трябва да бъде справедлив и обоснован, без обвързване с минимум по тарифа на съсловната организация. Критериите за определяне са в чл. 36, ал. 3, а наредбата по чл. 36, ал. 4 вече се издава от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет (ВАдС), а не еднолично от съсловната организация. Със същото изменение беше създаден и нов чл. 36а относно особения представител.

В хипотезата на безплатна правна помощ (чл. 38, ал. 1 ЗА) съдът присъжда възнаграждение на адвоката, като прилага критериите по чл. 36, ал. 3 и 4 ЗА и осъжда насрещната страна да го заплати. Тоест дори при служебно определяне отправната точка вече са критериите, а не фиксиран минимум.

Отмяната на чл. 132, т. 5 ЗА е логичното следствие от премахването на минимума: договарянето на хонорар под определена тарифа вече не може да бъде основание за дисциплинарна отговорност, тъй като такава долна граница повече не съществува.

Тарифните прагове по чл. 7, ал. 2 като ориентир

Числовите прагове по дела с определен интерес остават в текста на Наредбата, но правната им функция вече е различна: те служат като критерий за служебно определяне на възнаграждение, а не като задължителна долна граница. Структурата е стъпаловидна, с базов размер до определен интерес и процент за горницата над него.

ДВ, бр. 14 от 2025 г. въведе и нов § 1а в Допълнителните разпоредби с легални дефиниции на понятията „интерес” и „фактическа и правна сложност”. Тези дефиниции дават обективна рамка за прилагане на критериите при служебно определяне на възнаграждение.

Прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 ГПК на практика

Най-чувствителната за практиката тема са разноските. Чл. 78, ал. 5 ГПК урежда възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С ДВ, бр. 17 от 2026 г. разпоредбата беше приведена в съответствие с реформата: при основателно възражение съдът прилага критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА и правилата в наредбата по чл. 36, ал. 4, но не може да присъди по-нисък размер от заплатеното на адвоката на насрещната страна.

Съществено е, че действащата редакция вече не съдържа препратка към „минимално определения размер”. Долната граница на намаляването вече не е тарифният минимум, а заплатеното на адвоката на насрещната страна. Установената тенденция в практиката е съдилищата да ползват Наредбата като ориентир за преценка на разумността, а не като абсолютна долна граница, което е в съответствие с логиката на C-438/22.

За исторически контекст следва да се отбележи, че Наредба № 1 не е отменяна изцяло. С Решение № 13062 от 03.10.2019 г. (а.д. № 3586/2016 г.) и Решение № 5419 от 08.05.2020 г. (а.д. № 14384/2019 г.) Върховният административен съд (ВАС) отмени конкретни разпоредби, въведени с изменения от 2014 г. (обн. ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г.). Реформата от 2025 и 2026 г. е отделен, по-дълбок етап, който засяга самата природа на акта.

Практически насоки за адвокати и страни

В новата уредба тежестта се измества към доказване и обосноваване. Адвокатът, който иска да защити размера на хонорара си или присъждането на разноски, следва да обоснове интереса, сложността и реално извършената работа, а не просто да се позове на тарифа.

Вторият законодателен етап настъпи близо година по-късно: с ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г. бяха изменени Законът за адвокатурата и ГПК, с което отпадането на обвързването с минимума получи и законова, а не само наредбена опора. Двата етапа трябва да се четат заедно.