ЗОДОВ: Отговорност на държавата за вреди - Анализ 2026

Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) претърпя поредица съществени изменения в периода 2023 - 2026 г., които разшириха фактическите състави на отговорността. Нова е хипотезата за неиздаване на документ в срока по чл. 174 АПК (чл. 1, ал. 2, в сила от 03.09.2025 г.), добавени са две нови точки в чл. 2, ал. 1, а отговорността за актове по антикорупционното законодателство беше пренаредена. Този анализ систематизира действащата редакция и очертава процесуалните граници, които всеки практик, водещ дело за вреди срещу държавен или общински орган, трябва да познава.

Какво урежда ЗОДОВ: обективна и безвиновна отговорност

Отговорността по ЗОДОВ има пряка конституционна основа. Съгласно чл. 7 от Конституцията държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица. ЗОДОВ доразвива този принцип като специален закон, обнародван в ДВ, бр. 60 от 1988 г., в сила от 01.01.1989 г., със заглавие, изменено в ДВ, бр. 30 от 2006 г.

Ключовата характеристика на тази отговорност е, че тя е обективна и безвиновна (чл. 4 ЗОДОВ). За разлика от деликтната отговорност по чл. 45 - 54 ЗЗД, тук не се изследва вината на конкретното длъжностно лице. Достатъчно е да бъде установена незаконосъобразността на акта, действието или бездействието, настъпилата вреда и причинната връзка между тях. По силата на чл. 8 ЗОДОВ този специален ред изключва прилагането на общия ред по ЗЗД за същите вреди.

Отговорност за дейност на администрацията (чл. 1 ЗОДОВ)

Член 1 урежда отговорността за вреди от незаконосъобразна административна дейност. Ал. 1 обхваща незаконосъобразните актове, действия и бездействия на органите и длъжностните лица. С допълнението от ДВ, бр. 94 от 2019 г. в обхвата изрично попаднаха и вредите от отменени подзаконови нормативни актове, с което беше преодоляно ограничителното тълкуване в по-ранната практика на ВАС.

Най-същественото изменение за практиката е новата ал. 2 на чл. 1. Тя въвежда самостоятелна хипотеза на отговорност за бездействие, изразяващо се в неиздаване на документ в законоустановения срок.

Отговорност за дейност на правозащитните органи (чл. 2 ЗОДОВ)

Член 2 урежда отговорността за вреди от дейността на органите на досъдебното производство, прокуратурата и съда. Ал. 1 съдържа изчерпателен списък от хипотези - задържане под стража, обвинение, завършило с оправдателна присъда или прекратяване, изпълнение на наказание над определения срок, прилагане на специални разузнавателни средства в нарушение на закона и други. Списъкът беше разширен с две нови точки.

За най-често прилаганата хипотеза - обвинение, завършило с оправдаване или прекратяване (чл. 2, ал. 1, т. 3) - предпоставките за основателност на иска са кумулативни. Тежестта на доказване на размера на вредите и на причинната връзка лежи върху ищеца.

Член 2, ал. 2 урежда отделна хипотеза - отговорност за вреди от съдебни актове по антикорупционното законодателство. Предметът на тази алинея и изменението ѝ от ДВ, бр. 84 от 2023 г. са потвърдени. Антикорупционната правна рамка е в процес на преструктуриране през 2026 г., поради което при изготвяне на искова молба по тази хипотеза следва задължително да сверите действащата консолидирана редакция на ЗОДОВ и съответния антикорупционен закон към датата на предявяване, а не да разчитате на по-стара версия. Процесуалният ред по чл. 2, ал. 3 е този на Гражданския процесуален кодекс.

Разумен срок и нарушение на правото на ЕС (чл. 2б и чл. 2в)

Член 2б урежда отговорността на държавата за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Исковете по чл. 2б се разглеждат по реда на ГПК. Преди или паралелно с иска пострадалият разполага и с административна процедура по Глава трета "а" от Закона за съдебната власт.

Член 2в урежда исковете за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз от държавни органи (нов с ДВ, бр. 94 от 2019 г.). Процесуалният ред зависи от характера на органа - по АПК или по ГПК. Основата на този състав е в практиката на Съда на ЕС: принципът за отговорността на държавата е установен с решението по делото Francovich (съединени дела C-6/90 и C-9/90, 1991 г.), а стандартът за "достатъчно съществено нарушение" е изведен по линията Brasserie du Pecheur и Factortame III (съединени дела C-46/93 и C-48/93, 1996 г.) и доразвит за съдебните органи на последна инстанция с Traghetti del Mediterraneo (C-173/03, 2006 г.).

Обезщетение, съпричиняване и наследяване (чл. 4 - чл. 6)

Член 4 определя обхвата на обезщетението: дължат се всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С ал. 2 (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) е уредена солидарната отговорност при няколко ответника. Юридическите лица по правило претендират само имуществени вреди.

Член 5 разграничава две различни последици. При изключителна вина на пострадалия обезщетение не се дължи. При съпричиняване обезщетението се намалява съразмерно на приноса на увредения. Член 6 урежда наследяването на правото на обезщетение, с характерните особености при неимуществените вреди.

По отношение на държавните такси настъпи съществена промяна с въвеждането на еврото. Таксата по дела по ЗОДОВ е проста (не пропорционална на размера на иска). Основанието е чл. 9а ЗОДОВ, а конкретният размер е определен в чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Подсъдност, давност и предявяване на иска (чл. 7 - чл. 8)

Член 7 урежда подсъдността - искът се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес, съответно седалището на увредения. С новата ал. 2 (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд, в зависимост от реда на разглеждане.

Изборът на процесуален ред е едно от най-честите места за грешка. Исковете по чл. 1 (административна дейност) се разглеждат по реда на АПК, а тези по чл. 2 (правозащитни органи) - по реда на ГПК. Различният ред влече различен компетентен съд и различна последна инстанция.

Практически насоки за процесуалиста

Преди предявяване на иск по ЗОДОВ си струва да преминете през кратък контролен списък, който отсява най-честите процесуални пропуски.

За допълнителен контекст по съдебната практика, която често е решаваща при дела по ЗОДОВ, вижте материалите ни за съдебните актове на ВКС и за тълкувателните решения на ВКС по граждански дела, които имат значение при исковете по чл. 2б и чл. 2в. Пълният текст на закона е достъпен на lex.bg.