Определение № 604 от 16.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1454/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Х. Б. Х., подадена чрез адв. С. И., против въззивно решение № 311/13.01.2020 г., постановено по гр. д. № 3656/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 160127/30.06.2017 г., постановено по гр. д. № 70069/2016г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Х. Б. Х. против Столична община искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на извършеното със заповед № СОА 16-РД 15-9923/10.10.2016 г. на кмета на Столична община уволнение поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "старши експерт” в отдел „Концесиониране и концесионен контрол“ към Дирекция „Обществени поръчки и концесии“ при Столична община и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа за срок от 6 месеца за периода от 10.10.2016 г. до 10.04.2017 г. в размер на 5928 лв., ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане и са присъдени разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на разноски. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Какво се включва в критерия „квалификация“ по смисъла на чл. 329, ал. 1 КТ?”; 2. „Достатъчно ли е при преценката на квалификацията по смисъла на чл. 329, ал. 1 КТ да се вземе предвид само вида и степента на образованието /специалност и образователно-квалификационна степен/, които имат участващите в подбора?”; 3. „Съставлява ли основание за незаконосъобразност на извършения подбор обстоятелството, че работодателят не е изложил отделни мотиви за всеки един от участващите в подбора?” и 4. „Има ли задължение въззивният съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени във въззивната жалба?“. Твърди, че първият и вторият въпрос са разрешени в противоречие практиката на ВКС, обективирана в решение № 84/23.08.2016 г. по гр. д. № 3959/2015 г., IV г. о., решение № 201/19.06.2012 г. по гр. д. № 757/2011 г., IV г. о., решение № 210/03.12.2015 г. по гр. д. № 241/2015 г., III г. о. и др.; третият с решение № 17/27.01.2012 г. по гр. д. № 574/2011 г., III г. о. и четвъртият въпрос с решение № 57/02.03.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г., III г. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба – Столична община, чрез юрисконсулт Д. Ж., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че към момента на оспореното дисциплинарно уволнение Х. Б. Х. по силата на сключен с ответника трудов договор e заемал преди уволнението длъжност "старши експерт” в отдел „Концесиониране и концесионен контрол“ към Дирекция „Обществени поръчки и концесии” при Столична община. Трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № СОА 16-РД 15-9923/10.10.2016г. на кмета на Столична община поради съкращаване на щата. Относно законността на уволнението, съдът е приел, че е налице реално съкращаване на заеманата от ищеца длъжност. Изложил е, че това се доказва, от представените щатни разписания на длъжностите, удостоверяващи промяна в броя на щатните длъжности за "старши експерт” в отдел „Концесиониране и концесионен контрол“ към Дирекция „Обществени поръчки и концесии“, направление „Законност, координация и контрол“, считано от 01.09.2016г. - намаляване от 7 на 4 броя. Във връзка с възражението, че кметът е компетентен да утвърждава щатното разписание на администрацията или компетентен за това е общинският съвет въззивният съд е приел, че общинският съвет, в съответствие с правомощията си по чл. 21, т. 2 и т. 5 ЗМСМА, определя общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството, а така също и средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет, по предложение на кмета на общината. Посочил е, че в рамките на утвърдената структура и бюджет, кметът на общината, който съгласно чл. 44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА организира изпълнението на решенията на общинския съвет, утвърждава щатното разписание-длъжностите и съответните щатни бройки за тях. Утвърденото от кмета щатно разписание е основание за привеждане на числеността на персонала в съответствие с действащия щат, за назначаване и прекратяване на трудовите договори с работниците и служители от кмета на общината, в изпълнение на правомощията му по чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА. Кметът е ръководител на общинската администрация и орган по назначаването на служителите в нея. В неговите компетенции е да утвърди и измени длъжностното разписание, включително броя и вида на необходимите длъжности за изпълнение на определена работа и на вида на правоотношението, по което те се заемат. Относно законосъобразността на уволнението въззивният съд е приел, че Столична община е изпълнила задължението си и е извършила подбор между лицата заемащи посочената длъжност. Установено е, че подборът е осъществен между петимата работещи в отдела служители като критериите са били квалификация и ниво на изпълнение на длъжността за 2015 г. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. Първите три въпроси не са обусловили правните изводи на съда, поставени в основата на обжалваното решение. Поставените първи и втори въпроси са изцяло неотносими, доколкото по делото е установено, че освен образователната степен на лицата участвали в подбора, при извършването му са били взети предвид професионалната квалификация и опит и на лицата, като е отчетена и спецификата на работата в отдела. Въззивният съд е посочил, че М. С., С. З. и Л. И. притежават допълнителна професионална квалификация. Оценките на М. С. и С. З. са били по-високи от останалите трима служители. Според разпитания свидетел – член на комисията, С. З. е със специалност „Водоснабдяване и канализация“, инженерна специалност и дейността по контрол на най-големия ВиК оператор - „Софийска вода“ изисква такъв специалист. М. С. е с допълнителна квалификация „политика при управление на собствеността“. Л. И. е предпочетен да остане на работа като единствен юрист в отдела. В този отдел се работело с концесионен договор със Софийска вода, със Закона за водите, като по отговори на постъпилите жалби е било нужно да се съгласува с юрист, поради което е предпочетено да остане и З.. Третият въпрос изобщо не е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение, поради което не може да послужи за общо основание за допускане до касационно обжалване. Четвъртият поставен въпрос също не може да послужи за допускане на касационното обжалване, тъй като макар и обуславящ изводите на съда, не е решен в противоречие с практиката. Софийският градски съд се е произнесъл след връщане на делото от ВКС, като е изпълнил указанията по прилагането на закона на касационната инстанция, анализирал е събраните по делото доказателства, произнесъл се е по всички доводи и възражения на страните и е достигнал до обоснован извод, че при извършеният подбор на работа са оставени служителите с по-висока квалификация и опит. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка по поставените въпроси. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на касатора следва да бъдат възложени и претендираните разноски от ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, определени съгласно чл. 37 ЗПрП вр. чл. 23, ал. 1, т. 1 Наредбата към ЗПрП. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.