Определение № 50627 от 21.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2351/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. „КТБ“ АД (Н), представляван от синдика Ангел Донов и Кристи Маринова, чрез адв. К. обжалва решение № 10 454/05.07.2021 г. по т.д. 3089/19 г. по описа на САС, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение от 03.05.2019 г. по т.д. 2447/18 г. по описа на СГС, ТО, VI- 4 състав, с което са отхвърлени предявените от „КТБ“ АД /Н/ против „Техно Резиденшъл Парк-2“ ЕАД /в несъстоятелност/, [населено място] искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, с които се иска да се установят вземания в размер на общо 16 258 639, 99 лв. – левова равностойност на 8 312 910,63 евро, от които 8 000 000 евро - главница по договор за банков кредит от 14.07.2009 г., лихви в размер на 124 470,21 евро за периода 25.06.2014 г. - 25.08.2014 г.; лихви в размер на 24 683,41 евро за периода 25.08.2014 г. - 09.09.2014 г., неустойка в размер на 3 655,62 евро, както и главница в размер на 156 400 евро, дължима по договор за банков кредит от 10.02.2011 г., лихви от 3093,25 евро за периода 25.06.2014 г. -25.08.2014 г., лихви от 521,34 евро за периода 25.08.2014 г. - 09.09.2014 г., неустойка от 86,80 евро за периода 25.06.2014 г. - 09.09.2014 г. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК –нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи следния правен въпрос, който бил основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1 .Може ли съдът да обоснове решаващите изхода на делото изводи само на решение (мотиви) на друг съд по преюдициален спор, без да изложи мотиви по основателността на иска, с който е сезиран? Длъжна ли е въззивната инстанция при произнасянето си да обсъди доводите и възраженията на страните в рамките на предмета на спора, като формира изводите си, след като прецени всички правно релевантни факти и обсъди всички допустимо събрани и относими към спора доказателства? – противоречие с: ППВС № 1/53 от 13.07.1953 г.; ППВС № 7/27.12.1965 г.; ППВС № 1/10.11.1985 г.; решение № 44 от 26.06.2019 г. по т.д. № 1368/2018 г. на ВКС; решение № 108 от 25.06.2020 г. по дело № 1538/2019 г. на ВКС; определение № 559 от 09.10.2019 г. по дело № 3217/2018 г. на ВКС; решене № 5 от 11.05.2020 г. по дело № 1241/2019 г. на ВКС; решение № 30 от 13.04.2020 г. по дело № 2378/2019 г. на ВКС; решение № 246 от 20.01.2020 г. по дело № 4881/2018 г. на ВКС; решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, I гр.о.; решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 513/2010 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр.д. № 4604/2014 г. на ВКС; решение № 151 от 06.01.2020 г. по дело № 2359/2018 г. на ВКС. Изложени са съображения, че не са изложени мотиви за основателност на иска, извън позоваването на влязло в сила съдебно решение. „Техно Резиденшъл Парк-2“ ЕАД, [населено място] и неговият синдик – В. С. С., не са заявили становища по подадената касационна жалба. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирани да обжалват решението лица. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, предявена от „КТБ“ АД /н/, чрез синдика срещу „Техно Резиденшъл Парк - 2“ ЕАД за установяване на обстоятелството, че ищецът е титуляр на вземания в общ размер на 16 258 639, 99 лв. - левова равностойност на 8 312 910,63 евро, както следва: 8 000 000 евро - главница по договор за банков кредит от 14.07.2009 г., лихви в размер на 124 470,21 евро за периода 25.06.2014 г. - 25.08.2014 г.; лихви в размер на 24 683,41евро за периода 25.08.2014 г. - 09.09.2014 г., неустойка в размер на 3 655,62 евро, както и главница в размер на 156 400 евро, дължима по договор за банков кредит от 10.02.2011 г., лихви от 3093,25 евро за периода 25.06.2014 г. - 25.08.2014 г., лихви от 521,34 евро за периода 25.08.2014 г. - 09.09.2014 г., неустойка от 86,80 евро за периода 25.06.2014 г. -09.09.2014 г., установяване съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника, в открито производство по несъстоятелност в размер на 8 312 910,63 евро с произход договори за банков кредит от 14.07.2009 г. и от 10.02.2011 г. Така предявените искове са квалифицирани като искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ. Предявилият вземането кредитор е депозирал своевременно възражение срещу списъка с неприети вземания, като с определение № 5679 от 05.11.2018 г. по т.д. № 749/2017 г. на съда по несъстоятелността същото е отхвърлено, като неоснователно. Това е обосновало правния интерес на кредитора от установяване на вземането в рамките на настоящото производство. Установено е, че между страните по делото, че между „Корпоративна търговска банка“ АД - кредитодател и „Техно Резиденшъл Парк - 2“ ЕАД - кредитополучател са сключени следните договори за банков кредит: договор за банков кредит от 14.09.2009 г., по силата на който банката е поела задължението да предостави в кредит сумата от 12 000 000 евро. Към договора са сключени анекси за обезпечаване на вземанията на банката, както и за промяна на крайния срок за погасяване. Установено е, че по силата на анекс № 6/07.04.2014 г. част от главницата по договора, в размер на 8 000 000 евро следва да бъде погасена на четири равни месечни вноски, последната от които с падеж 10.12.2014 г. Прието е, че по силата на договор за банков кредит от 10.02.2011 г. банката е поела задължението да предостави в кредит сумата от 3 700 000 евро при 8% годишна лихва и краен срок на погасяване до 20.09.2015 г. Към договора са сключени анекси за обезпечаване на вземанията на банката, както и за промяна на крайния срок за погасяване. Въззивният състав е приел и, че между страните по делото не се спори, че сумите по двата договора за банков кредит са предоставени реално от банката на ответното дружество. Констатирано е, че по делото не са ангажирани доказателства кредитополучателят да е изпълнил задължението си за връщане на получените по силата на двата договора суми в уговорените срокове. С оглед на това, въззивният състав е направил извод, че ищецът се легитимира като титуляр на вземания спрямо ответното дружество в посочените в исковата молба размери и произход. Въззивният съд е приел за безспорно, като се е позовал и на служебна справка по партидата на ответното дружество в търговския регистър, че процесните вземания се предявени своевременно от ищеца в производството по несъстоятелност спрямо „Техно Резиденшъл Парк - 2“ ЕАД. Към датата на предявяване на вземанията, същите са били предмет на изявление за прихващане с насрещни вземания на длъжника спрямо „КТБ“ АД (н) в размер на 16 258 640 лв. Изявлението за прихващане е заведено в банката с вх. № 8698/11.09.2014 г., но валидността на същото е оспорена от банката, чрез предявяване на искове с правно основание чл. 59 от ЗБН, въз основа на който е образувано т.д. № 1452/2017 г. на СГС, TO, VI-16 състав. Поради това въззивният съд е приел, че процесните вземания са предявени от „КТБ“ АД (н) под условие - в случай, че изявление за прихващане вх. № 8698/11.09.2014 г. бъде обявено за относително недействително спрямо кредиторите на „КТБ“ АД (н). Прието е, че предявените от банката вземания са включени в списъка на неприетите от синдика вземания, по съображения, че вземането не се води в счетоводните книги на дружеството, както и че същото е погасено чрез прихващане, предмет на изявление, депозирано в банката с вх. № 8698/11.09.2014 г. Посочено е, че валидността на прихващането е предмет на правен спор по т.д. № 1452/2017 г. на СГС, TO, VI-16 състав, като с решение от 15.12.2017 г. по същото дело исковете за установяване нищожност, респективно на относителна недействителност на прихващането са отхвърлени. За основно спорно обстоятелство пред въззивната инстанция е прието дали са дължими претендираните вземания, предвид наведеното от ответника възражение за погасяване на същото, чрез осъществено прихващане с негово насрещно вземане спрямо ищеца „КТБ“ АД (н) в размер на 16 258 640 лв. С влязло в законна сила решение от 07.05.2021 г. по т.д. № 2359/2019 г. на ВКС, I ТО, е отменено решение от 25.07.2019 г. по т.д. № 1399/2018 г. на Апелативен съд - София, и потвърденото с него решение от 15.12.2017 г. по т.д. № 1452/2017 г. на СГС, TO, VI - 16 състав, като със същото решение е отхвърлен предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ срещу „Техно Резиденшъл Парк-2“ ЕАД /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н) на прихващане, извършено с изявление вх. № 8698/11.09.2014 г. от „Техно Резиденшъл Парк-2“ ЕАД (н), с активно вземане в размер на 16 258 640 лв., придобито по силата на договор за цесия от 10.09.2014 г. с „Българска телекомуникационна компания“ АД. Според въззивния състав, така постановеното решение от 07.05.2021 г. по т.д. № 2359/2019 г. на ВКС, I ТО решава по окончателен начин въпроса за валидността на осъщественото от ответника прихващане, релевирано като единствено основание за отхвърляне на иска. Прието е, че отхвърлянето на иска с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН за обявяване на осъщественото от ответника прихващане за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелната банка, обосновава извод за наличието на валидно и действително изявление за прихващане, извършено с изявление вх. № 8698/11.09.2014 г. от „Техно Резиденшъл Парк - 2“ ЕАД /в несъстоятелност/ с активно вземане в размер на 16 258 640 лв. Прието е, че съществуването на вземането на банката, погасено с процесното прихващане е предмет на установяване в рамките на въззивното производство по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ. Влязлото в законна сила решение № 39 от 07.05.2021 г. по т.д. № 2359/2019 г. на ВКС, I ТО е задължително за страните по спора, на основание чл. 298, ал. 1 от ГПК, предвид пълната идентичност на страните в двете производства. Изложеното е обусловило извода за погасяване на процесното вземане на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, чрез извършеното валидно и действително прихващане с изявление вх. № 8698/11.09.2014 г. от „Техно Резиденшъл Парк - 2“ ЕАД /в несъстоятелност/ по реда на чл. 103, ал.1 от ЗЗД. Изявлението за прихващането има погасяващо действие по отношение на задължението на прихващащия - в процесния случай - процесното вземане на ищеца - „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, тъй като замества изпълнението на задължението на „ТехноРезиденшъл Парк - 2“ ЕАД /в несъстоятелност/ по договора за банков кредит. Допускането на касационно обжалване се извършва при условията на чл. 280 от ГПК. Върховният касационен съд може да допусне служебно касационно обжалване на въззивното решение, при наличие на условията, предвидени в чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. В настоящия случай, не се установяват данни, от които може да се направи извод, че решението е вероятно да е нищожно. По отношение на евентуалната недопустимост на съдебното решение не може да се установи, че не са били налице предпоставки за разрешаване спора по същество. Спазени са изискванията на чл. 690 от ТЗ. Не е налице вероятност посоченото въззивно решение да е вероятно недопустимо. Извън посочените основания на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, касаторът следва да обоснове основание за достъп до касационно обжалване. В случая е обоснован единствено посоченият по-горе правен въпрос, който не се явява общо основание за допускане касационно обжалване. Не може да бъде споделено твърдението, сочено от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК по отношение на поставения правен въпрос. Въззивният съд е определил правилно предмета на делото и с оглед фактическия състав на предявения иск и възраженията на ответника е разгледал сочените от страните основания, определил е правната квалификация и е разрешил спорното право. В случая, касаторът не е изложил конкретни съображения какви са фактите, които въззивният съд не е взел предвид, за да се произнесе. С оглед предмета на делото –установителен иск за съществуване на неприето вземане за връщане на отпусната на основание договор за банков кредит сума, ведно с възнаградителна лихва, както и неустойка, такси и разноски, въззивният съд е определил спорните елементи. С оглед въведеното възражение от ответника за погасяване на вземането чрез извършено извънсъдебно изявление за прихващане с вземания към банката, придобити от длъжника чрез цесия, въззивният съд е приел, че са налице две насрещни задължения, изискуеми и ликвидни. Въззивният съд е приел, че въззиваемият – длъжник в несъстоятелност е придобил вземане от кредитор на банката. Приел е, че валидно е извършено изявление за прихващане, същото е достигнало извънсъдебно до банката и е извършено погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото. Не може да се приеме, че въззивният съд не е отговорил на доводите и възраженията на страните. С оглед отхвърляне на иска с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН с влязло в сила съдебно решение, задължително на основание чл. 298, ал. 1 от ГПК за страните, предвид тяхната пълна идентичност, е прието за достатъчно, за да се направи извод, че е решен по окончателен начин въпросът за валидността на осъщественото от ответника прихващане, както е прието и че не е относително недействително прихващането. Доколкото по силата на посочената норма, всеки съд е длъжен да зачете влязлото в сила съдебно решение, то в случая, следва да се приеме, че въззивният съд в съответствие със задължението си е приел, че извършеното прихващане е валидно. Така поставеният правен въпрос не кореспондира с изложените мотиви от въззивния съд, приемайки за настъпил установения с предходно решение между страните правен въпрос, е основал решението си именно, зачитайки действието на влязлото в сила съдебно решение. Това обстоятелство изключва възможността да се приеме, че въззивният съд не е изложил мотиви кои факти и въз основа на кои доказателства приема, за да направи извод, че прихващането е валидно и е породило погасителен ефект спрямо вземанията, които банката е искала да се установят в процеса. Поради това не може да се приеме, че касаторът е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване. При липса на общо основание за допускане касационно обжалване, не следва да се преценява и допълнително сочените основания за допускане касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. На основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ, касаторът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса, определена съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, в размер на 30 лв. По изложените съображения Върховния касационен съд на Р България