Определение № 757 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 496/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. п., [населено място], срещу въззивно решение от 05.12.2011 г. по въззивно гр.д. № 1915 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „д” възз. с-в., с което е отменено решение от 20.08.2011 г. по гр.д. № 31306 /2009 г. по описа на Софийски районен съд, 61 с-в. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен искът на жалбоподателя, подаден от Районния прокурор на [населено място] и административен ръководител на СРП срещу Л. Е. С. с правно основание чл.357,ал.1 вр. чл.74,ал.1 вр. ал.2 КТ за установяване, че трудовото правоотношение между страните, възникнало въз основа на конкурс, проведен на 21.07.2008 г., обявен със заповед № 95 -00-124 /12.05.2008 г. на Главния секретар на В., е недействително. Жалбоподателят твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това. Насрещната страна Л. Е. С. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и цената на разгледания иск съгласно чл.69,ал.1,т.7 ГПК не е под 5,000 лева. Иска се прогласяване на недействителността на трудово правоотношение за длъжността „съдебен администратор в С. р. п.”, възникнало в резултат на проведен конкурс по ЗСВ, като се твърди, че Л. С. не би била избрана, ако в представената от нея карта за медицински преглед би било отразено, че страда от заболяването „неинсулинов захарен диабет”, което е пречка за изпълнение на задълженията и и че липсата на информация за заболяването е опорочило резултатите от конкурса и действителността на трудовото правоотношение. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното: Правилата за избор на служител на длъжността „съдебен администратор” са предвидени в чл.343,ал.1 и чл.357,ал.3 от ЗСВ, други правила не се предвиждат, Районният прокурор е провел предвидената в чл.89 и сл. КТ процедура за заемане на длъжността, като е поставил изисквания за допускане до участие в конкурса съгласно Правилника за организацията и администрацията на дейността на П. на Р. Б.; Л. С. е класирана на първо място; съгласно чл.96,ал.1 КТ е възникнало трудово правоотношение с лицето, което е класирано на първо място - Л. С., то е прекратено през 2009 г. на основание чл.71,ал.1 КТ; с решение на ТЕЛК от 2007 г. на Л. С. е определена 59.6 % трудова неработоспособност с диагноза „неинсулинов захарен диабет” със срок на инвалидност 01.09.2010 г., заболяването е установявано по делото и със заключение на медицинска експертиза, с която е установено и че в СРП няма възможност за трудоустрояване на Л. С.; Л. С. не е посочила заболяването си при участието си в конкурса, нито при сключването на трудовия договор, то е установено от счетоводството през месец декември 2008 г. при преизчисление на Д.; Въз основа на тези факти въззивният съд е приел, че: рроведеният конкурс е отговарял на общите изисквания, установени в закона, поради което последиците му следва да бъдат зачетени, че не следва да обсъжда решението на конкурсната комисия относно качествата на кандидатите; че в поставените от Районния прокурор изисквания за допускане до участие в конкурса съгласно Правилника за организацията и администрацията на дейността на П. на Р. Б. не са поставени ограничения, касаещи здравословното състояние на кандидатите; поради което е неотносимо към спора, че в картата за предварителен медицински преглед на Л. С. не е отразено, че страда от заболяването „неинсулинов захарен диабет”. Така въззивният съд е формирал крайния извод, че ищецът не е доказал, че към датата на сключването на трудовия договор с Л. С. е имало обстоятелства, които да опорочават действителността на възникналото трудово правоотношение, да противоречат на закона или да го заобикалят. Към това въззивният съд е добавил, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал на неистинността на представения по делото официален документ – карта за предварителен медицински преглед като такъв с невярно съдържание, каквато не е установена извън производството по делото и не е откривано производство по оспорване на истинността на същия по реда на чл.193,ал.1 ГПК в първоинстанционното производство. Жалбоподателят е извел следните правни въпроси, за които твърди, че представляват основани за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване: Процесуалноправен: Може ли въззивният съд да приеме за недоказана неистинността на официален документ (визира картата за предварителен медицински преглед на Л. С. ), без първоинстанционният съд, а след това и въззивният, да са дали указания на страната, която се позовава на неистинността в исковата молба, че следва да иска откриване на процедура по оспорване на документа по реда на чл.193 ГПК, не е ли следвало въззивният съд да повтори опороченото действие, като извърши доклад по делото. Процесуалноправен: Може ли да се приеме за доказано оспорването на официален документ, макар да не е било открито изрично производство по реда на чл.193 ГПК. И двата въпроса не са обуславящи, доколкото видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е приел, че здравното състояние на кандидата е било без значение за заеманата длъжност и следователно е без значение за спора, поради което е без значение и дали оспорването на медицинската карта е извършено и доказано. Добавеното след решаващите мотиви, че не е доказано, че документът е с невярно съдържание и не е открито производство за това, не е обусловило решаващия извод, а отговор на довод за неистинност на документа. Или: обратно на твърдението на жалбоподателя въззивната инстанция не е приела, че ищецът следва да доказва неистинността на документа, а че отразените в него обстоятелства нямат значение за избора. Материалноправен въпрос: Дали е недействително трудово правоотношение, възникнало от конкурс, когато волята на конкурсната комисия е била опорочена в резултат на неправилна представа. По изложените вече съображения, че въззивният съд е приел, че в правилника на п. на Р. Б. и в условията за участието в конкурса не са поставени ограничения, касаещи здравословното състояние на кандидатите и че съдържанието на картата за предварителен медицински преглед е неотносимо към спора, и този въпрос не е обуславящ. Поради това не е осъществено основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответника да му бъдат присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 вр. ал.1 т. 3 ЗА е основателно за сумата 150 лева съгласно чл.7,ал.1 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложеното съдът