Определение № 905 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1929/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Комерг“ ЕООД, със седалище в град Павел Баня, подадена чрез процесуалния представител адв. С. Б., срещу решение № 501 от 22.07.2019 г. по в.гр.д. № 1209/2019 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено решение № 135 от 01.03.2019 г. по гр. д. № 1853/2018г. по описа на Районен съд – Казанлък, като вместо това е осъден ответникът “Комерг” ЕООД да заплати на Г. М. С. сумата 75 000 лв., на С. Б. Д. сумата 60 000 лв., на С. С. Х. сумата 50 000 лв. и на Д. С. С. сумата 50 000 лв., представляващи парични обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на починалия им общ наследодател С. Д. С., загинал на 19.02.2018 г. при трудова злополука в [населено място], обл. Старозагорска, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2018г. до окончателното изплащане на сумите, и разноските в размер на общо 6 400 лв. Отхвърлени са предявените искове за присъждане на неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука в останалите им части до претендираните размери. Подадена е и насрещна касационна жалба от Г. М. С., С. С. Х., Д. С. С.. С. Б. Д., чрез процесуалните им представители адв. Х. Н. и адв. Л. К., срещу решение № 501 от 22.07.2019 г. по в.гр.д. № 1209/2019 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове. Въззивният съд е приел, че пострадалият в някаква степен се е отклонил от пряко поставената му задача и е предприел работа /действия/, която не му е била непосредствено възлагана от работодателя, без да положи за себе си необходимата и достатъчна грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната трудова дейност при подобни условия, и сам е допринесъл за настъпване на трудовата злополуката, като това представлявало от негова страна „груба небрежност“ по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. Това е установено и доказано с писмени, гласни доказателства, видеозапис и заключение на компютърната експертиза поведение. Той е пренебрегнал основни базови технологични правила и изисквания за безопасност, и не проявил елементарно старание и внимание при извършваните от него действия и манипулации. По делото не са събрани доказателства да е налице изготвена от работодателя му и подписана официална длъжностна характеристика от пострадалия, но в същото предприятие безспорно да е имало и друга длъжност, в чиито трудови функции попадат възложените му дейности от прекия му ръководител - да извърши манипулации върху процесната машина, с оглед неговото техническо средно образование, трудов стаж и професионален опит. Ето защо на пострадалия е следвало да бъде служебно и житейски известно, изпитваната нова машина е под налягане и очевидно не е била в пълна изправност. Той е допуснал „груба небрежност“, като по своя лична инициатива е извършил движение на гайките на кламповото съединение с тресчотка /независимо от очевидното противоречие в експертизите и показанията дали това е било „завиване“ или „отвиване“/, които негови действия на работното му място, в работното му време очевидно са предприети в пряка и непосредствена връзка с възложената работа от прекия му ръководител при работодателя му. Те са били предприети от него в пряк и непосредствен интерес на работодателя му, с цел спомагане бързото отстраняване престоя на процесната инсталация, но въпреки това е налице типичен случай на „груба небрежност“ по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. С оглед принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД трябва да се съобразят всички относими обстоятелства – вида и характера на увреждането, начина на настъпването му, възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между него и най- близките му, обществения отзвук на трудовия инцидент в града и региона, реално причинените морални болки и страдания, и всички други относими към конкретния случай факти, обстоятелства и доказателства, както и практиката на ВКС по аналогични случаи. Починалият е бил едва на 54 години, в активна работоспособна и житейска възраст, далеч от пенсиониране и излизане от активен трудов, обществен и личен живот. Приживе той и съпругата му са живеели заедно, в едно общо домакинство и е доказано, че са поддържали хармонични и близки отношения помежду си, основани на взаимна любов, уважение и подкрепа. Пострадалият е помагал активно в домакинството, бил опора за цялото семейство, грижел се е за възрастната си майка, подкрепял е пълнолетните си децата финансово, физически и морално, поради което и доказано след настъпването на трагичния трудов инцидент рязко, силно и трайно се е влошило психическото и физическото здраве и състояние на всеки един от четиримата ищци в резултат на процесния инцидент, безспорно за тях неочаквано и рязко се е влошил душевният им комфорт и са настъпили поредица трудности в материално и морално отношение. Въззивният съд е приел, че всички предявени искове за главници, представляващи претенции за парично обезщетяване на неимуществени вреди на всеки от ищците са основателни и доказани в пълния им претендиран размер. Работодателят е допуснал поне три основни нарушения, които очевидно се намирали в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилия неблагоприятен краен резултат /непроведен извънреден инструктаж, неосигуряване на писмена инструкция за изпитване на работното оборудване и непровеждане спрямо пострадалия на инструктаж на работното място с продължителност 3 работни дни/, установени и доказани с протокол № 2/22.03.2018г. от проверката от органите на ТП на НОИ – Стара З./, и съответно доказани три основни нарушения от самия пострадал работник/явяване на работа в недобро здравословно състояние, извършване на действия по своя инициатива, а не по разпореждане на работодателя му и извършването им в най-грубо нарушение на елементарни технически и технологични правила, за които той е имал знания, образование и опит/. По тези причини е прието 50 % съпричиняване от пострадалия работник. В касационната жалба са изложени твърдения за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на вероятна нищожност и недопустимост на въззивното решение. Формулирани са и следните въпроси, по които се счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са свързани с предмета на доказването, и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка? 2. Длъжен ли е съдът при определяне по справедливост размера на следващото се обезщетение при причиняване на смърт да прецени всички съотносими обективни обстоятелства – вид, характер на увреждането, начин на извършване, реално причинените морални страдания, възрастта на пострадалия, отношенията между него и близките му, търсещи обезщетение, и всички други релевантни към конкретния случай обстоятелства, както и характера и съпричиняване на настъпилите вреди от страна на увредения, т.е. за относителната тежест на поведението на пострадалия, когато с поведението си пряко е предизвикал увреждането, а отговорността на ответника се обосновава с нарушение правилата за безопасност на труда? По тези въпроси се твърди противоречие с решение по гр.д. № 132 от 31.10.2018 г. по гр.д. № 4116/2017 г. на ВКС, I г.о., решение по гр.д. № 3248/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр.д. № 1382/2010 г. на ВКС, IV г.о. Твърди се още, че обжалваното решение е и очевидно неправилно. Ответниците по жалбата Г. М. С., С. С. Х., Д. С. С.. С. Б. Д., със съдебен адрес в [населено място], са подали писмен отговор чрез адвокат Х. Н. и адв. Л. К., в който са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество – за неоснователност на подадената касационна жалба. В насрещната касационна жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, по които се твърди наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. Какво е минимално необходимото образование /по вид и степен/, което следва да притежава едно лице, за да може и/или е било длъжно да може да възприеме моментно влошаване на техническото състояние на машина /инсталация/ в процес на разработка, при условие, че (i) това лице никога не е запознавано с устройството и инструкциите за работа с въпросната машина /инсталация/ по надлежния ред; (ii) върху машината/инсталацията не са монтирани предвидените в техническата документация устройства, отразяващи състоянието ѝ, и върху нея липсват предупредителни знаци и инструкции? 2. Нарушаването от служителя на технологични правила и изисквания за безопасност за работа с машина/инсталация в процес на разработка, които (i) не са посочени върху самата машина и (ii) които служителят не е длъжен да знае по силата на нормативен акт, длъжностна характеристика или вътрешен акт на работодателя и (iii) за които служителят не е инструктиран и уведомен надлежно и (iv) които произтичат от техническата и конструктивна документация за тази машина, с която служителят не е запознат, може ли да бъде окачествено като „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ? 3. При липса на болничен лист, допустимо ли е здравословно състояние на служител да бъде установявано със свидетелски показания, при условие, че не се твърдят и не са налице изключенията по чл. 165, ал. 1 и 2 ГПК? 4. При твърдения за противоречие между свидетелски показания на свидетели, разпитвани в рамките на гражданско и наказателно производство за едни и същи обстоятелства, касаещи трудова злополука, следва ли гражданският съд да допусне преразпит на свидетели в гражданското производство на това основание и да даде процесуална възможност за ангажиране на доказателства в подкрепа на тези твърдения / издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с материали от досъдебното производство/? 5. Относно задължението на решаващия съд да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, по който въпрос касаторите считат, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и твърдят противоречие на въззивното решение с решение по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др. С писмен отговор ответникът по насрещната жалба я оспорва. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 501 от 22.07.2019 г. по в.гр.д. № 1209/2019 г. на Старозагорския окръжен съд по жалбата на „Комерг“ ЕООД. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. За валидността и допустимостта на въззивното решение ВКС следи служебно, включително във фазата по селектиране на касационните жалби – в този смисъл е т.10 от тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк.д. № 1/2001 г. на ОСГК и т. 1 от тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Нищожност на решението е налице, когато то е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма или неподписаното решение и абсолютно неразбираемото решение. Не се констатира вероятност въззивното решение да страда от някои от тези пороци. От друга страна, недопустимост е налице, когато решението е постановено въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. По повод твърденията в касационната жалба, че ответникът „Комерг“ ЕООД е бил ненадлежно представляван, настоящият състав намира следното: с пълномощно на л. 107 от първоинстанционното дело Г. Х. С., в качеството си на управител на „Комерг“ ЕООД, е упълномощил адв. А. Й. да представлява дружеството по гр.д. № 1853/2018 г. на Районен съд – Казанлък. По делото (на л. 382) е представено и нотариално заверено пълномощно от 28.07.2015 г., с което Г. С., в качеството си на управител на „Комерг“ ЕООД, упълномощил Ц. Г. С. да извършва всякакви фактически и правни действия от негово име и за сметка на дружеството. Представено е и пълномощно от 26.07.2018 г., с което Ц. С. упълномощава адв. А. Й. да представлява дружеството (л. 381). От изложеното следва, че действията, извършвани от адв. Й. до 16.08.2019 г. са били валидни и са обвързвали дружеството. С подадено уведомление от тази дата управителят на „Комерг“ ЕООД е направил изявления, които могат да се считат за оттегляне на дадените пълномощия от адв. Й.. Това обаче се случва едва след постановяване на въззивното решение. С оглед изложеното, не е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо. Доколкото за да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК, не е необходимо формулирането на правни въпроси от страна на касатора, с оглед служебните задължения на ВКС в тази връзка, не следва да се обсъждат поотделно поставените в изложението въпроси, които касаят валидността и допустимостта на решението. По въпросите, по отношение на които касаторът счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че те са обусловили решаващата воля на съда и са от значение за правните му изводи, но не е налице противоречие между разрешението, дадено от въззивния съд, и възприетото от практиката на ВКС. Въззивният съд е изложил мотиви по всички доводи и съображения на страните, като е направил анализ на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, включително по отношение на обстоятелствата, които е взел предвид при определяне на обезщетението за причинените на ищците неимуществени вреди по справедливост, както и размерът на съпричиняване от страна на пострадалия. Липсва и основание да се приеме, че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Насрещната касационна жалба, подадена от ищците по реда на чл. 287, ал. 2 ГПК, сезира ВКС условно и той не може да я разгледа, ако първоначалната не бъде допусната до касационно обжалване, бъде оттеглена или по каквато и да била друга причина не бъде разгледана по същество – чл. 287, ал. 4 ГПК. Съобразно изхода на спора не следва да се присъждат деловодни разноски на ответниците по касационната жалба, защото такива не се поискани и направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.