Определение № 1935 от 16.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4222/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Холи Център“ ЕООД срещу въззивно решение № 4660/02.08.24г., постановено по в.гр.д. 9918/22г. на СГС, ІІ- А въззивен състав, с което са приети за частично основателни искове по чл. 234, ал.3, т.2 КТ, чл.86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, съответно за сумите 1964,32лв., 84,58лв. и 392,86лв. като са отхвърлени същите искове за останалата част, съответно за 9677,61лв., 516,97лв., 1935,53лв.. Касационна жалба е подадена от „Холи Център“ ЕООД срещу въззивното решение в отхвърлителната част. В изложението се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Ищецът „Холи Център“ ЕООД е предявил иск срещу Е. А. за връщане на платена сума, платена за обучението й, в размер на 11641,93лв., по договор за обучение и квалификация, както и иск за неустойка в размер на 20% от същата сума, заради неизпълнение на задължение по договора да работи поне 5 години при работодателя. Ищецът твърди, че обучението било проведено в чужбина, за което били платени 1964,93лв., съответно и в България- платени 9677лв., като в България обучението било проведено в три фирми- „Глобал Естетикс“ ЕООД, „Ей Кю Скин“ ЕООД и „Бест Медикал Кеър“ ООД. В срока за отговор ответницата е възразила, че е отработила реално 1г.,1м. и 4 дни, поради което ищецът има право да иска връщане на сумите, платени за обучение съразмерно на неизпълнената част от договора; освен това, че неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Ответницата не оспорва обучението си в чужбина и във фирма „Бест Медикъл Кеър“ ООД, но оспорва участието си в обучението при другите две български дружества. Тя оспорва съдържанието на удостоверението, издадено то „Ей Кю Скин“ЕООД, фактът, че била обучавана, както и че фактурите, издадени от тази фирма, не установявали колко, кои лица и кога били обучавани. Ответницата оспорва съдържанието и на удостоверение, издадено то „Глобъл Естетикс“ ЕООД, което свидетелства за факта, че била обучавана. Според А. издадените фактури от това дружество били и за покупка на продукти, които се плащали от клиента, а остатъкът се ползвал от работодателя, поради което тя не дължала сумите, платени за продукти. Ответницата оспорва и размерът на претендираните разходи за обучение, които били платени на „Бест Медикал Кеър“ ООД. Във връзка с оспорените удостоверения, и по точно оспореният факт, че ответницата е взела участие в обучение, работодателят е поискал допускане на двама свидетели при довеждане за установяване, че е участвала в обученията на „Глобал Естетикс“ ЕООД и „Ей Кю Скин“ ЕООД. Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за допускане на свидетели, по съображения, че това не било необходимо. След даване на ход по същество, първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове като е приел, че издадените удостоверения за участие в обучение доказвали този факт. Въззивният съд, по въззивната жалба на ответницата, е приел, че удостоверенията за обучение на ответницата в „Глобал Естетикс“ ЕООД и „Ей Кю Скин“ЕООД били частни свидетелстващи документи, удостоверяващи факта на участието й в обучението, но тъй като частните документи били оспорени от ответницата, то тежестта на доказване на факта, удостоверен в частния документ била на работодателя, но той не бил ангажирал други доказателства, поради което въззивният съд е отхвърлил исковете в тази част. В касационната жалба на работодателя се изразява становище, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да даде указания, че за обучението са представени само частни свидетелстващи документи, които са оспорени и че тежестта да докаже обстоятелствата, съдържащи се в тях, е на ищеца. В Изложението е поставен следния въпрос: Длъжен ли е въззивния съд да даде указания, че за доказване на оспорен факт, засвидетелстван в частен документ, страната която твърди този факт е представила единствено този документ? Касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и представя решение №213/18г. по гр.д. 856/17г. на ВКС, ІІІ ГО, в което е прието, че въззивният съд дължи указания за разпределяне на доказателствена тежест, когато за оспорения факт, удостоверен в частне свидетелстващ документ, страната сочи като доказателство единствено частния свидетелстващ документ. ВКС счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по формулирания въпрос- Длъжен ли е въззивния съд да даде указания, че за доказване на оспорен факт, засвидетелстван в частен документ, страната която твърди този факт е представила единствено този документ? Налице е практика на ВКС по този въпрос, с която въззивният съд не се е съобразил. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО