Определение № 1179 от 22.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3655/2013 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№1163/15.4.2013 г. от С. п. на Република България - С., против въззивно решение №26/25.02.2013 г. по гр.д.№556/2012 г. по описа на Видинския окръжен съд, г.к. С обжалваното решение е отменено решение №454/08.10.2012 г. по гр.д.№714/2012 г. по описа на Видинския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от А. Р. Г. от [населено място] против С. п. на Република България – София, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ за сумата 3887,80 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.3.2012 г. до окончателното й изплащане, и искът е уважен. В останалата обжалвана част, по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ първоинстанционното решение е оставено в сила. Въззивната инстанция е приела, че е налице реално съкращаване в щата, като работодателят е бил задължен да извърши подбор по смисъла на чл.329 КТ с лица, заемащи длъжността на ищцата в цялата дирекция в цялата страна, а не избирателно между служителите в изнесени работни места поотделно за всеки град. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя материалноправният въпрос “Дали работодателят е длъжен при съкращаване на щатни бройки в едно обособено структурно звено(дирекция) от едно населено място да извърши подбор по смисъла на чл.329 КТ с другите служители на сходна длъжност не само в конкретното населено място, но с такива от други населени места в страната на същата дирекция?”. Сочи съдебна практика в противоречие в изложеното в обжалваното решение и се мои за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответницата по касация А. Р. Г. не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение по което подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок. Поставеният въпрос е относим към изводите на Видинския окръжен съд, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На касационния жалбоподател следва да укаже да представи в седмичен срок документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 158 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл.230, ал.1 и чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,