Определение № 1780 от 22.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 82/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация София“ЕАД, [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт Б. А., срещу въззивно решение № 2622 от 09.10.2022 г. по в.гр.д. № 12347/2021 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 20159826 от 19.07.2021 г. по гр.д. №20299/2021 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от А. И. З. срещу касатора обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Отменено е като незаконно дисциплинарното уволнение на ищеца и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. В касационната жалба се твърди неправилност на въззивното решение, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Въззивният съд е приел, че за да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, работодателят е посочил в заповедта за уволнение, че при извършване на изкопни работи на 25.02.2021г. по време на авариен ремонт ищецът не е съобразил разпоредбите на т. 7 от Инструкция за здраве и безопасност при работа при извършване на СМР в изкоп, Заповед № 3-РД-268/03.12.2019г. на изпълнителния директор на ответното дружество, както и т. 2.3 и т.2.3.4 от Процедура за преустройство на тръбопроводи за водна пара и гореща вода, вследствие на което гражданка е претърпяла инцидент - паднала е в изкопа, което й причинило травматични увреждания. Цитирани са части от длъжностната характеристика на ищеца, а именно - задължението му да ръководи, организира и отговаря за цялостната дейност по изпълнение на аварийните ремонти от звено АВР; да организира и ръководи отстраняването на възникнали аварии със собствени сили; да организира контрола по спазването на изискванията за безопасност на труда; да упражнява контрол по работата на персонала в звеното; да спазва правилника за вътрешния трудов ред; да спазва други вътрешни актове на дружеството; да оказва съдействие по контрола и спазването на мерките за укрепване на трудовата дисциплина на персонала. От показанията на свидетеля Д. К., които са преки и отразяват неговите непосредствени възприятия за инцидента и извършените по изкопа дейности, се установява безспорно, че на сочената в заповедта за уволнение дата обектът, на който на ищеца е бил възложен авариен ремонт е бил надлежно обезопасен. Същият дава сведения, че са били налични стандартните предпазни мерки - прегради, малки оградки, конуси и лента за безопасност. Всички тези мерки за безопасност и съответните материали за осигуряването им били доставени от ищеца, в чийто ресор било това задължение. Според свидетеля ищецът се е появявал на обекта около три пъти, но не стоял постоянно, защото отговарял и за още 6 обекта, през които минавал. Имало е и определено конкретно лице, който бил отговорник на аварийния екип на място. Всяка сутрин на всяка група са провеждани инструктажи за безопасност, вкл. и в деня на инцидента. Показанията на свидетеля се подкрепят и от представените пред работодателя по реда на чл. 193 КТ писмени обяснения на ищеца. По делото не са събрани никакви доказателства за механизма на инцидента от 25.02.2021 г., когато гражданин е паднал в изкопа, респективно дали не се касае за проявена груба небрежност от страна на пострадалия. Наличието като резултат на претърпени от гражданин травматични увреждания не са достатъчни, за да се обоснове виновно поведение на ищеца, тъй като в тежест на ответника е било да установи, че поставените заграждения не са били в съответствие с т. 7 от Инструкция за здраве и безопасност при работа при извършване на СМР в изкоп, Заповед № 3-РД-268/03.12.2019г. на изпълнителния директор на ответното дружество, както и т. 2.3 и т.2.3.4 от Процедура за преустройство на тръбопроводи за водна пара и гореща вода. Имайки предвид, че съгласно чл. 186 КТ нарушение на трудовата дисциплина е само виновното неизпълнение на трудовите задължения, то ответникът чиято е доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е извършил действия, респективно бездействия, вменени му с уволнителната заповед, които да съставляват тежки нарушения на трудовата дисциплина. Ответникът по касационната жалба А. И. З., [населено място], в срока по чл. 287 ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата, тъй като счита изводите на въззивния съд за правилни, законосъобразни, доказани и обосновани. Претендира деловодни разноски. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е формулирал следния правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по който твърди, че се е произнесъл въззивният съд – когато дисциплинарното нарушение е поради бездействие и са причинени вреди на трето лице, длъжен ли е работодателят да изследва дали се е осъществил фактическият състав на деликта. Твърди се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 2622 от 09.10.2022 г. по в.гр.д. № 12347/2021 г. на Софийския градски съд. За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на първо място съдът следва да се е произнесъл по същество по формулираните от касатора въпроси, така че същите да са обусловили волята му при постановяване на обжалваното решение. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Формулираният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Повдигнатият въпрос е неотносим, защото въззивният съд е приел, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е извършил действия, респективно бездействия, вменени му с уволнителната заповед, които да съставляват тежки нарушения на трудовата дисциплина. Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, че искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е конститутивен. Твърдението на работника или служителя, че уволнението е незаконно, се основава на упражненото от работодателя право на уволнение. Ето защо носителят на това право и ответник по иска – работодателят, трябва да докаже, че законно го е упражнил без оглед на това дали са причинени вреди в резултат на дисциплинарното нарушение на трето лице или не. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.