Определение № 94 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3141/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. К. Ч. против решение № 261973 от 23.03.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 14373 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20234125 от 23.10.2020 г. по гр. д. № 17895 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ дисциплинарното уволнение на Г. К. Ч., ищецът е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „професор“ в Отделение по кожни и венерически болести при Медицински институт на МВР, а работодателят е осъден на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да му заплати 11 677,15 лева обезщетение за оставането без работа поради уволнението за периода от 06.05.2020 г. - 23.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2020 г. до окончателното заплащане на задължението, като вместо това тези искове са отхвърлени.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност, както и т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на ищеца, посочени в исковата молба, които имат значение за решението по делото?

2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи в мотивите си кои доказателства конкретно кредитира, на кой свидетел показанията приема, така че да възприеме изцяло защитната теза на ответника? Длъжен ли е съдът да посочи въз основа на кои доказателства, събрани по делото-гласни или писмени, почива правният извод за крайния съдебен акт?

3. При предявен иск от страна на работника за отмяна на дисциплинарното уволнение като незаконно на кого принадлежи доказателствената тежест за установяване на вменените нарушения на ищеца, посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение?

4. Допустимо ли е Софийският градски съд да основе решението си на оспорени от ищеца писмени доказателства - докладни записки, по които не е проведено доказване от страна на ответника?

5. Трудовите задължения, които ответникът сочи, че ищецът е нарушил, следва ли да му бъдат вменени като такива по съответния ред?

6. Обемът на правата и задълженията, посочени в длъжностната характеристика, договорени в трудовото правоотношение, ли е обект на дисциплинарно нарушение? Именно тези права и задължения ли следва работникът да изпълнява добросъвестно или и допълнителни такива извън тези задължения, които са в противоречие с поетите в длъжностната характеристика? Когато е налице противоречие между длъжностната характеристика и етичните правила за поведение, сочени от работодателя, кой акт е с предимство- длъжностната характеристика, връчена на служителя или етичните правила на работодателя?

7. Въпрос на самостоятелна преценка на професора-обучаващ ли е оценката на знанието на лекарите-специализантите, които обучава, или същата оценка подлежи на контрол от работодателя, по реда на трудовото законодателство? Представлява ли оценката на професора част от трудовата дисциплина?

Медицински институт на Министерство на вътрешните работи не взел становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. К. Ч., с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на уволнението на ищеца, за възстановяване на заеманата преди това длъжност - професор в Отделение по кожни и венерически болести при МИ на МВР, както и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на 15 342 лева за периода от 06.05.2020 г. до 06.11.2020 г., ведно със законната лихва от деня на уволнението до окончателното заплащане на обезщетението. Ищецът е заявил, че не е извършил нарушенията, посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а заповедта не отговаря на изискванията на чл. 195 КТ. Позовал се е на изтекъл срок по чл. 194 КТ и е посочил, че не са му били искани обяснения за всички описани в заповедта нарушения. Освен това е изложил обстоятелства, които според него водят до извода, че работодателят е злоупотребил с правото на уволнение, тъй като истинската причина за уволнението е личният конфликт между него и директора на МИ на МВР професор С.. Ищецът не обиждал обучаваните от него специализанти и не сочел грешките им в присъствието на останалите лекари. Използването на порцеланова камбанка за свикване на лекарите за визитация според ищеца не е нарушение на трудовата дисциплина. Докладните записки срещу него са били подписани, без авторите им да са съгласни със съдържанието им. Изтъкнал е, че наложеното наказание било несъразмерно, предвид вменените нарушения.

Софийският районен съд е констатирал, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно мотивирана, съответства на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, а при налагане на дисциплинарното наказание е спазен срокът по чл. 194 КТ. На ищеца била предоставена възможност за даване на обяснение по всички вменени нарушения, за които е наказан. Счел е, че не е доказано и наличието на злоупотреба с правото на уволнение. Приел е за установено, че ищецът е повишавал тон и е отправял неучтиви реплики в нарушение на изискването за етично и вежливо отношение спрямо колегите служители при работодателя, но наложеното наказание е несъразмерно тежко. Ето защо е отменил уволнението, възстановил е ищеца на заеманата преди това длъжност и му е присъдил 11 677,15 лева обезщетение за оставането без работа.

Софийският градски съд е достигнал до противоположния извод, че наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на установените по делото нарушения на трудовата дисциплина. Според въззивния съд по делото е установено наличие на злоупотреба с доверието на работодателя, че при изпълнение на професионалните си функции служителят ще спазва нравствените и етични правила и норми, ще се отнася с уважение към честта и достойнството на лекарите и медицинския персонал, ще помага за издигане престижа на Медицинския институт и ще обучава специализантите съгласно утвърдените правила и обща медицинска практика. Със самото си системно поведение, в качеството си на ръководител на отделение ищецът е създал атмосфера на страх и нежелание за работа от страна на преките си подчинени, като по този начин са настъпили неблагоприятни последици за работодателя, изразяващи се в уронване авторитета на отделението. Ето защо е отменил първоинстанционното решение в частите, с които исковете са били уважени и е постановил друго решение, с което е отхвърлил тези искове.

От съдържанието на така постановеното въззивно решение не може да се достигне до извода, че е явно необосновано поради противоречие между доказателствата и установените факти, поради противоречие между фактите и приложените материалноправни норми, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика или нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Ето защо касационно обжалване на решението поради неговата очевидна неправилност не може да бъде допуснато.

Въззивният съд обаче не е изложил никакви съображения по изложеното в исковата молба основание за незаконосъобразност на уволнението-злоупотреба с право от страна на работодателя. Следователно разрешението на първия въпрос на касатора противоречи на практиката на ВКС, съдържаща се в цитираното решение № 25 от 30.03.2017 г. по гр. д. №2389/2016 г. на IV ГО и в много други решения.

Софийският градски съд е посочил, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение. След това правилно теоретично обобщение обаче съдът не е посочил въз основа на какви конкретни доказателства кои обстоятелства в случая е приел за установени и какво е отношението им към тежестта на нарушението. Липсва анализ на доказателствата и ясно препращане към свидетелски показания или докладни записки, които съдът приема за достоверни. Няма формулиране на поне едно конкретно деяние, извършено от ищеца и представляващо нарушение на трудовата дисциплина в исковия период, нито описание на фактическите обстоятелства, които могат да повлияят на преценката за неговата тежест. Следователно разрешението на въззивния съд и по втория въпрос на касатора противоречи на посоченото от касатора решение № 257 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 694/2019 г. на III ГО и цитираната в него друга практика на ВКС. Ето защо по първия и втория въпрос на касатора следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Останалите въпроси на касатора не могат да послужат за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд. Въззивният съд е приел, че тежестта на доказване на законността на уволнението се носи от работодателя, което съответства на практиката на ВКС по третия въпрос на касатора/решение № 224 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1184/2010 г. на III ГО и решение № 219 от 07.06.2013 г. по гр. д. № 1378/2012 г. на IV ГО на ВКС/. Тъй като липсва конкретен анализ на доказателствата, въз основа на които въззивният съд е достигнал до своите изводи, не може да се прецени дали решението е основано върху оспорените от ищеца докладни записки/четвърти въпрос/. Същата липса на мотиви в решението на въззивния съд се отнася до останалите въпроси на касатора. Въззивният съд не е обсъждал тези въпроси и не им е дал конкретно разрешение.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,