Определение № 98 от 12.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 707/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Професионална гимназия „К.Др.К.” – [населено място] чрез процесуалния представител адв.В. Д. П., срещу определение №1385/04.12.2014г., постановено по гр.д. №5297/2014г. на Върховен касационен съд, IV г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Професионална гимназия „К.Др.К.” – [населено място] срещу решение от 26.05.2014г. по гр.д. №841/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта, с която са уважени искове с правно основание чл.128 КТ и чл.357 КТ. Ответникът по частната жалба В. Е. Д. чрез пълномощника си адв. М. Н. Д. представя отговор, с който счита подадената жалба за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на Професионална гимназия „К.Др.К.” – [населено място] срещу въззивното решение от 26.05.2014г. по в.гр.д. №841/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта, с която са уважени иск с правно основание чл.128 КТ за заплащане на сумата в размер на 76,91 лв. – неизплатена част от дължимо възнаграждение за 68 лекторски часа, както и сумата в размер на 673,30 лв. – неизплатена част от дължимо възнаграждение за участие в изпитни комисии и проверени изпитни работи на задочна и индивидуална форма на обучение, както и иск с правно основание чл.357 КТ във връзка с чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 143 лв. – недължимо заплатена сума за транспорт. Тъй като размерът на цената на всеки от уважените искове е под 5000 лв., на основание чл.280, ал.2 ГПК същите не подлежат на касационен контрол. С разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК /изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Предявените искове за заплащане на неизплатена част от възнаграждение и недължимо заплатена сума за транспорт с правно основание чл.128 КТ, съответно – чл.357 КТ, са оценяеми по смисъла на чл.68 ГПК. Цената на всеки от тях, определена съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, е под установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, поради което производството по отношение на тях е приключило с постановяване на въззивното решение. Общият размер на обективно съединените искове е без значение за определяне на цената на иска и за допустимостта на касационното производство съгласно чл.280, ал.2 ГПК, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тях биха били необжалваеми. Изразените в частната жалба твърдения за задължение на касационния съд да разгледа искането, дори и да е с цена под 5000 лв., не отговарят на закона и на трайната установена практика на ВКС. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение