Определение № 738 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2420/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 17.02.2014 г. на Софийския градски съд по гр.д. №10910/2013 г., с което е потвърдено решение от 31.07.2012 г. на Софийския районен съд по гр.д. №53754/2010 г. С първоинстанционното решение по предявен иск от [фирма] срещу Е. П. И. е прогласен за недействителен трудов договор от 01.05.2002 г. поради противоречие със закона. В. съд е приел, че няма ограничения за сключване на допълнителни трудови договори към основния трудов договор, но има законови забрани, нарушаването на които води до недействителност на втория трудов договор. В случая трудовия договор е недействителен, защото е сключен без съгласието на основния работодател съобразно изискването на чл.111 КТ/редакция преди ДВ, бр.25 от 2001 г./ Недоволна от решението е жалбоподателката Е. П. И., [населено място], която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси за това дали може да се обяви за недействителен трудов договор, ако преди това има влязло в сила решение по искове с правно основание чл.344 КТ, с което е прието, че между страните има валидно трудово правоотношение въз основа на същия трудов договор и дали води до недействителност на трудовия договор сключването му без съгласието на основния работодател съобразно изискването на чл.111 КТ/редакция преди ДВ, бр.25 от 2001 г./ Твърди се, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по касационната жалба Г. Д. К., действащ като [фирма], [населено място], оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси обуславят крайното решение на съда и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.