Определение № 830 от 31.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2198/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ж. В., чрез адв. И. Д., против въззивно решение № 944/29.04.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 6690/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 35/01.08.2017 г., допълнено с решение № 69/25.10.2017 г., постановени по гр.д. № 130/2016 г. на Окръжен съд - Видин /погрешно посочени като решения на Софийски градски съд – порок отстраним по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК/ и е отхвърлен предявеният от А. Ж. В. срещу [община] осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД за сумата 5 000 лв. за причинените му имуществени вреди и сумата 25 000 лв. неимуществени вреди – тревожност, притеснения, дискомфорт, наводнения на имота му поради навлизане от бездействието на администрацията на отточни води при обилни валежи, изразяващи се в непочистване на улици, поддържането им и изграждането им по начин съобразен с техническите норми и правила, ведно със законната лихва върху претендираните суми за обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението – основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Дадените от първоинстанционния съд указания до страните, че всяка от тях следва да докаже твърденията си, изчерпва ли съдържанието на доклада по чл. 146 от ГПК или съставлява липса на доклад по делото, съответно непълнота на доклада. В този случай следвало ли е въззивния съд да даде съответни указания и допусне събирането на доказателства?”; и 2. „Следва ли въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения изложени във въззивната жалба, да изгради собствени изводи като обсъди всички доказателства, както и подробно да мотивира съдебния акт?“. Сочи, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 15/17.07.2019 г. по т. д. № 523/2018 г., II т. о., решение № 163/06.02.2020г. по т. д. № 271/2019 г. на ВКС, II т. о. и ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Община Димово, чрез адв. Р. Д., в който се изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е допустима само срещу иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. При наличието на обективно съединени искове, всеки от тях следва да отговаря на посочения критерий. Меродавно за допустимостта на обжалването е цената на отделните обективно съединени искове, а не сбора от цената на всички искове. Искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди е с цена 5000 лв. и постановеното по него въззивно решение не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което касационната жалба в тази чест се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Софийският апелативен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения от А. Ж. В. срещу Община Димово осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД за сумата 5 000 лв. за причинените му имуществени вреди и сумата 25 000 лв. неимуществени вреди – тревожност, притеснения, дискомфорт, наводнения на имота му поради навлизане от бездействието на администрацията на отточни води при обилни валежи, изразяващи се в непочистване на улици, поддържането им и изграждането им по начин съобразен с техническите норми и правила, ведно със законната лихва върху претендираните суми за обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ УПИ ..., в кв. ... по кадастралната карта на [населено място], одобрен със Заповед № ... от .... г., състоящ се от жилищна сграда и кухня за живеене и стопанска сграда за фураж и животни. Посочва, че от години имотът му се наводнява от навлизането на отточна вода при обилни валежи от улиците, които ограждат имота му [улица]и [улица]. Твърди, че причината за нанесените му вреди е нарушената нивелация вследствие на натрупването на земна маса, други материали и боклуци от зеленчуковата градина на Н. Н. и съпругът й Л. И., които ползват имот източно на този на ищеца. През 2013 г. ищецът е сезирал кмета на кметството в [населено място], общ. Д.. Последвала е кореспонденция, в която е посочено, че щетите на имота на ищеца са причинени не от описаното от него, а от системно неподдържане на постройките в имота от негова страна. В писмото е посочено също, че в периода 1980-1986 г. е имало насип с баластра, което според ищеца е признание за формирано строително сметище и причина за нанесените му щети. На 24.07.2013 г., чрез кмета на кметството Г. ,ищецът е депозирал жалба до кмета на Община Димово, в която подробно изложил доводите си за причините за наводненията в имота му и за бездействието на служителите на общината, на която не получил отговор. На 01.08.2014 г. в района на [населено място] имало 24 часов валеж, като дъжда нанесъл множество поражения на къщата му и в цялост на имота, което е в пряка причинна връзка с бездействията на общината и причинили тревожно разстройство, наложило неговото настаняване в домашен стационар. На 05.08.2014 г. ищецът отново сезирал кмета на селото с посочените по-горе оплаквания. В отговор получил писмо идентично с това от 2013 г., без поправки и добавяния, към което е приложена скица с отбелязани посоки на оттока на дъждовните води с червен цвят върху скицата. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, за безспорно по делото, че ищецът е собственик на описания в исковата молба недвижим имот в [населено място], [улица]. Посочил е, че за наличието на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД е необходимо установяването на всичките му елементи: противоправно действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, която се предполага до доказване на противното. Установено е от показанията на свидетеля Р. В. Т., че след голямото наводнение през 2014 г. мазето на ищеца било наводнено. Водата в него е била пооттекла, но явно си личали следите от наводнението. Установено е от заключението на тройната техническа експертиза, че към датата на огледа е нямало натрупан материал на платното на [улица], като към годините от 1980 г. до сега е имало натрупан отпадъчен материал. Изложено е, че предвид естественото физическо остаряване на сградите, строени преди 60 години, големият процент на овехтяването им, изграждането им без проекти и без спазване на строителни правила и норми за строителство,то ако сградите са били изградени с необходимите строителни книжа и с фундиране до здрава почва, никакво наводнение не би оказало влияние върху физическото състояние и не биха се получили напукванията и паданията (открехване) на част от сградата. При тези данни въззивният съд е изложил, че предявените искове правилно са отхвърлени, тъй като от обсъдените доказателства не се установяват твърденията на ищеца в уточнителната му молба, с която е отстранил нередовността на исковата си молба. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че не е налице и претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси, тъй като същите не са разрешени в противоречие с константната практика на ВКС, относно правомощията на въззивната инстанция. По първия въпрос следва да се посочи, че въззивният съд е изпълнил изцяло задълженията си установени в закона и съгласно приетото в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК. С разпореждане от 26.01.2018 г. при извършване на проверката по чл. 267 ГПК, съдът е констатирал, че са налице нередовности на исковата молба, изразяващи се в противоречия между изтъкнатите от ищеца обстоятелства и формирания петитум и е дал подробни указания на А. Ж. В. да уточни в какво точно се изразяват имуществените вреди, оценени на стойност общо 5000 лв. В изпълнение на указанията на съда, ищецът е депозирал молба вх. № 3216/21.02.2018 г., в която е посочил, че вредите, се изразяват в следното: 1. Спукване на стени и таван в жилищната постройка. Спукване на стени на лятната кухня. Спукване на стена в гаража.; 2. Подкопаване основите на жилищната сграда и лятната кухня. Отнесена част от каменната основа на гаража; 3. Падане на стена в мазето на жилищната сграда; 4. Компрометиране на всички сгради в имота и нарушаване на стабилността им; 5. Гниене на врати. Извършена е подмяна на вратата на мазето на жилищната сграда и вратата на плевнята с метални врати, на общо стойност в размер на 600 лв. Общата стойност на тези имуществени вреди е посочена на 4 700 лв. Останалите 300 лв. имуществени вреди е за унищожаване на засята продукция в двора 20 растения домати, 20 растения пипер и засяти картофи на площ от около 0,500 дка. След направеното уточнение в проведеното по делото съдебно заседание на 11.10.2018 г., съдът е поправил допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, който не е направил доклад, съобразен с предвиденото в чл. 146 ГПК съдържание, прецизирал е претенциите и е разпределил доказателствената тежест. Констатирал, че указанията дадени с разпореждането от 26.01.2018 г. не са били изпълнени в цялост, тъй като не са посочени суми, които се претендират по точки 1-4 включително и какви вреди се претендират за компрометиране на всички сгради в имота и нарушаване на стабилността им и в какъв размер и отново е указал на ищеца. В изпълнение на указанията на съда, ищецът е депозирал молба вх. № 18161/19.10.2018 г. С определение от 23.10.2018 г., след като е констатирал, че указанията не са изпълнени, съдът отново е дал указания на ищеца да уточни исковете за имуществени вреди по точките от уточнителната молба от 21.02.2018 г., като ограничи, уточни и конкретизира включително и по размер вредите съставляващи „компрометиране на всички сгради в имота и нарушаване на стабилността им“, тъй като изявленията в представените до този момент молби си противоречат. В изпълнение на указанията ищецът е депозирал молба вх. № 21860/07.12.2018 г. В проведеното на 18.04.2019 г. заключително открито съдебно заседание съдът е приел, че с молбата от 07.12.2018 г., ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба, така както са докладвани. Видно от изложеното въззивният съд е дал нееднократна възможност на ищеца да конкретизира исковата си претенция, констатирал е кои от фактите са релевантни за решаването на спора и е направил доклад на делото като е разпределил доказателствената тежест. По втория поставен в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпрос също не се разкрива поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Действията на въззивния съд са в съответствие с трайно установената съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е обсъдил в мотивите на решението си събраните доказателства, както и тяхната доказателствена стойност относно подлежащите на доказване факти, съобразно дадената правна квалификация на претендираните права. Въззивната инстанция изрично е посочила, че от обсъдените доказателства не се установяват твърденията на ищеца в уточнителната му молба, с която е отстранил нередовността на исковата молба. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на обжалваното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.