Определение № 786 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Т. И. Т., с адрес в [населено място], приподписана от адв. В. И., против въззивно решение № 524 от 30 декември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 342/2017 г. по описа на окръжния съд вгр. Пазарджик, с което е потвърдено решение № 170 от 15 март 2017 г., постановено по гр.д. № 483/2016 г. по описа на районния съд в гр. Пещера, с което отхвърлен предявеният от Т. срещу Г. Г. Т., с адрес в [населено място], иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 6200,98 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди от причинено вследствие на противоправно бездействие на Т. наводнение в имота на Т.. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че при постановяване на обжалвания акт съдът не е взел предвид заключенията на допуснатите по делото експертизи и свидетелските показания, от които се установявали търпените от касатора вреди. Изложени са твърдения във връзка с влошените взаимоотношения между страните и се представят писмени документи, които страната счита, че са от значение за спора. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК се поставя въпрос от приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В срока за отговор на касационната жалба ответницата Г. Г. Т., с адрес в [населено място], представлявана от адв. С. В., излага становище както за липса на основания за допускане на касационното обжалване, така и за неоснователност на жалбата по същество. С обжалвания акт е прието за установено, че касаторът е собственик на първи етаж от четириетажната масивна жилищна сграда, находяща се на [улица], УПИ ***, в кв. 20 по обезсиления план на [населено място], съставляващ имот с идентификатор № ***по КККР на [населено място], а ответницата - на втори редовен жилищен етаж от същата сграда с площ от 96 кв.м., намиращ се над етажа на касатора. При извършена на 12.10.2015 г. проверката на помещение по реда на ЗМВР е установено, че входната врата на втория етаж на сградата е отворена; че има поставени тапи на тръбите на чешмата и на пералната машина в санитарното помещение. При проверката не е установено наличие на кран за водоподаване в жилището. С констативен протокол от 27.11.2015 г., съставен от комисия на Община Пещера, е констатирано, че захранването на първи и втори жилищен етаж от процесната сграда се осъществява посредством вертикален водопроводен щранг, преминаващ през жилището на ищеца и захранващ жилището на ответницата; че по молба на ответницата е прекъснато водоподаването към втори жилищен етаж, чрез премахване на вертикален щранг след отклонението за първи етаж. Установено е наличие на влага по стените, вода на пода на коридора, както и сълзене в едно от помещенията. В предходно производство между същите страни е прието от фактическа страна наличието на теч през 2013 г. в резултат от счупване на две места (в горната и долна част) на вертикалната канализация в жилището на Т., като фекалните води са наводнили както апартамента на ответницата, така и този на ищеца. Според показанията на свидетелката Б., специалист- строителен инженер ВиК, чистата вода не въздейства на камъка, както мръсната вода, а в случая първият етаж е с каменна зидария, като при извършения от нея оглед в края на декември 2015 г. или началото на януари 2016 г. не са установени поражения върху камъка или мирис на обратна вода. Според приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза причините за наводняването на жилището на ищеца е вода, идваща от намиращото се над него жилище на ответницата, като водата е дошла през жилището на Т. от горните етажи, посредством счупена тръба на вертикалния канализационен клон на две места, през които водата се е изливала върху пода на баня-тоалетната. Отбелязано е, че мерки за отстраняване на тези аварии по канализационната тръба не са били взети, както и че жилището на ответницата не е имало течаща вода, тъй като водопроводът е прекъснат в долния етаж. Установено е, че тази канализация не работи, понеже е изграден друг вертикален канализационен клон, вливащ се на друго място. При тези данни, въззивният съд приема, че течът от 12.10.2015 г. е в резултат на изтичане на чиста вода от водопроводната канализация в жилището на ответницата, а не на фекалните води от вертикалната канализация в това жилище. Възприети са изводите на районния съд, че заключението на съдебно-техническата експертиза, според което наводнението вероятно е дошло през жилището на ответницата от горните етажи, посредством счупена на две места тръба на вертикалната канализация, не следва да се кредитира, доколкото вещото лице излага единствено вероятност за причината от наводнението и то от тръба, в която се изливат фекални води, което обстоятелство не се установява от останалите доказателства по делото. Въпреки установеното счупване на канализационна тръба, според изслушаните по делото показания на свидетелите, част от които преки очевидци, се приема за установено, че наводнението е в резултат на изтичане на чиста вода от тръбите в жилището на ответницата. Доколкото в хода на делото не е установено ответницата да живее в жилището и с оглед на данните, че спирателният кран е монтиран за обслужване единствено на водопроводната инсталация за първия редовен етаж, достъп до който имат само касаторът и неговият баща, се приема, че наводнението може да бъде реализирано единствено и само по волята на владелеца на помещението, в което се е намирал въпросния спирателен кран, което няма данни към момента на процесното наводнение да е било във владение на ответницата. Посочено е също, че липсата на тапи на някои от захранващите тръби в жилището на ответницата, откъдето е имало теч на чиста вода, не може да бъде приета като причина за наводнението, след като потичането на водата единствено зависи от други лица, които са упражнявали контрол върху спирателния кран. За неоснователно е прието възражението, че ответницата е нарушила задължението си по чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗУЕС да не причинява вреди на други обекти и общи части, като не е поставила в апартамента си спирателен кран, доколкото съобразно постановеното в спор между настоящите страни решение № 111 от 31 октомври 2019 г., постановено по гр.д. № 665/2019 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., ищецът следва да предаде на основание чл. 108 ЗС владението на помещението, в което се намира спирателният кран, на Т.. Посочено е също, че приетото пред въззивната инстанция постановление за прекратяване на досъдебно производство не дава основание за ревизиране на свидетелски показания. Касационният съд приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол по поставения от касатора правен въпрос. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпросът относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната взаимна връзка, като се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 134 по т.д. № 2780/2018 г., I т.о. В соченото решение, съдът се основава на правилата на чл. 12 и чл. 235 ГПК и на постановките на ППВС № 1/1953 г. относно необходимостта правилно да се определи предметът на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като се обсъдят всички относими и допустими доказателства по делото поотделно и в тяхната взаимна връзка и във връзка с доводите и възраженията на страните. Съблюдаването на това правило обезпечава истинността и обосноваността на фактическите констатации на съда относно релевантните за спора факти и обстоятелства. В случая въззивният съд не се е отклонил от посочената съдебна практика. Съобразявайки разпоредбата на чл. 202 ГПК, според която съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, въззивната инстанция изрично е посочила в мотивите си защо не приема заключението на вещото лице. Обсъдени са свидетелските показания, като въз основа на тях е направен решаващият извод, че процесното наводнение е резултат от теч на чиста вода от водопроводната канализация в жилището на ответницата, а не на фекалните води от вертикалната канализация. Предвид извода за липса на предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на ответницата, въззивният съд не е обсъдил единствено доказателствата, относими към стойността на извършените от ищеца строително-ремонтни работи и унищожените движими вещи, в т.ч. и заключението на съдебно-оценителната експертиза. Ето защо не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Не следва да се съобразяват представените към касационната жалба доказателства, предвид специфичния характер на настоящото производство по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване. При този изход на спора е основателно искането на ответницата за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски от 500 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,