Определение № 60740 от 01.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2171/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Вазовски машиностроителни заводи“ЕАД срещу решение №.260126/28.01.21 по г.д.№.3006/20 на ОС Пловдив – с което е потвърдено решение №.260018/23.09.20 по г.д.№.1540/ 19 на РС Карлово за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Ответната страна И. М. Ц. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение - по силата на което ищецът е заемала длъжност ”икономист, плановик по снабдяване“ в отдел „Снабдяване“, което е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ поради съкращение в щата без да са налице всички кумулативни предпоставки на разпоредбата. Посочено е, че в щатното разписание в сила от 29.01.16 тази длъжност се изпълнява от 4 броя работници; в щатното разписание от 2017 бройките са намалени до 3, а в това от 2019 тази длъжност не фигурира. Въпреки, че щатните разписания не са поименни, доколкото ищецът е уволнен през 2019, може да се приеме, че трансформирането на една бройка от длъжността „икономист, плановик по снабдяване“ в „експерт търговия“, извършено със заповед №.ТР 3-17/320 от 19.05.17, не засяга бройката, заемана от него. Отразено е, че, проследявайки хронологичното намаляване на бройките за „икономист, плановик по снабдяване“, се установява, че със Заповед №.562/21.08.17 още една бройка за тази длъжност се трансформира в длъжност „специалист, контрол по документи“. Така бройките за „икономист, плановик по снабдяване“ през 2017г. остават 2 и очевидно щатното разписание на л.21 и л.93 от делото на районния съд е изготвено преди издаването на заповедта от 21.08.17. При тези обстоятелства и доколкото до приемането на последното щатно разписание са съществували 2 бройки от една и съща длъжност, които се съкращават, за работодателя не е съществувало задължение да извърши подбор по реда на чл.329 КТ. Изследвайки въпроса налице ли е реално съкращаване на трудовата функция, съдът е цитирал заключение на вещо лице, че функциите и задълженията на съкратената длъжност се поемат от новосъздадена такава „специалист, ресурсно обезпечаване“, тя обединява функции и задължения на две длъжности – „икономист, плановик по снабдяването“ и „експерт снабдяване“ и при формална съпоставка на длъжността на ищеца и на новосъздадената има различия в длъжностните задължения. Позовал се е и на показанията на св.В.И., която заявява, че в момента заеманата от ищеца длъжност изпълнява тя, като е налице само ново наименование на същата – „специалист ресурсно обезпечаване“. На база събраните доказателства е прието, че по делото не се установява новата длъжност реално да има различни трудови функции от тези на длъжността „икономист, плановик по снабдяване“. При това положение, макар двете длъжности да имат вписани различия в длъжностните им характеристики, трудовата функция на съкратената длъжност не е премахната – поради което и съкращението в щата е фиктивно и затова незаконосъобразно. При тези обстоятелства искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ и акцесорните такива по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ са намерени за основателни. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като формулира следните въпроси, за които твърди, че са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото: 1.“Задължен ли е работодателят да извърши подбор на основание чл.328 КТ при положение, че след първоначалната вътрешна реорганизация и съкращение на щата са минали повече от три години, а на работника от момента на вътрешната реорганизация и съкращение в щата е предлагано многократно заемане на длъжност по действащото разписание?“; 2.“Следва ли да се счита незаконно уволнение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, след като със своите действия работник пречи на работодателя да изпълни приети и утвърдени от органите на управление решения с цел облагодетелстване от това поведение?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая изведените въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция, тя не е излагала мотиви в тази връзка, фактически са и предпоставят условие, което не е било прието /съдът не е приемал, че със свои действия работникът пречи на работодателя да изпълнява решения на управителните органи с цел облагодетелстване/ и е ирелевантно. Предвид изложеното те са без значение за решаващата воля на съда. При тези обстоятелства не е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и касационно обжалване не трябва да бъде допускано. С оглед изхода на спора на И. Ц. следва да се присъдят направените разноски в касационното производство - 960лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,