Определение № 50797 от 08.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2255/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ваканция“ ООД, подадена чрез адв. П. Ч., против въззивно решение № 261280 от 12.04.2022г. по в.гр.дело №8791/2019г. на Софийския градски съд, ГО, II Б състав, в частта, с която е потвърдено решение №96507 от 20.04.2017г. по гр.д.№ 59101/2014г. на СРС, ГО, 168 състав, с което на основание чл.262, ал.1 КТ във вр. с чл.150 КТ, чл. 143 КТ и чл. 261 КТ „Ваканция“ ЕООД е осъдено да плати на В. С. К. 5430,68 лева, от които 5388,63 лева-възнаграждение за положен извънреден труд и 42,05 лева-за нощен труд, за периода от 27.10.2011г. до 30.08.2012г., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2014г. до окончателното плащане. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който ответникът по касация В. С. К., чрез процесуален представител, излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението. Оспорва жалбата и като неоснователна. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. В представеното към касационната жалба изложение на основанията по чл. 280 ГПК касаторът формулира правен въпрос, който поставя с оглед основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. При какви обстоятелства и кога е допустимо въззивният съд да се отклони и да не се съобрази със задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното решение и по свое усмотрение да назначи съдебно-счетоводна автотехническа комплексна експертиза, но не и транспортна такава. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди също, че е налице предпоставката за достъп до касация и по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно, тъй като съдът неправилно е кредитирал заключенията на допуснатите съдебни експертизи, при очевидно неспазване и несъобразяване с дадените от ВКС указания да се назначи транспортна експертиза. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: С първоинстанционното решение №96507 от 20.04.2017г. по гр.д.№59101/2014г. на СРС, 79 състав, частично е уважен искът на В. С. К. с правно основание чл.262, ал.1 КТ и чл. 261 КТ, във вр. с чл.150, чл.143 ал.1 КТ и ответникът „Ваканция“ ЕООД е осъден да плати на ищеца сумата 6 583,22 лева-дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 27.10.2011г. до 30.08.2012г., ведно със законна лихва от 31.10.2014г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер 7 016,75 лева. При първоначалното въззивно разглеждане на спора СГС, ІІІ „Б“ въззивен състав е потвърдил решението в осъдителната му част. Въззивното решение в тази му част е допуснато до касационно обжалване с определение № 863 от 11.12.2018г. по гр.дело № 5104/2017г. на Трето ГО на ВКС, на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Може ли да се счита за дежурство, т. нар. време на разположение относно лицата, които извършват транспортни дейности, съгласно Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт и представлява ли то полагане на извънреден труд. С решение №76 от 17.06.2019г. по гр.д.№5104/2017г. състав на ІІІ ГО на ВКС е приел, че организацията на работното време и почивките на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт е уредена със специални императивни норми в Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, издадена на основание чл.154а КТ. При този вид дейности, работодателят може да удължава работното време до 60 часа седмично, но е длъжен да компенсира в рамките на 4-месечен период като не се надвишава средната продължителност на уговореното седмичното работно време (чл.4 от Наредбата, специален спрямо чл. 136а и чл.142, ал.2 КТ). Съгласно чл.7, ал.1 от Наредбата, продължителността на работното време включва времето, през което работникът е на работното място, извършва своите функции или дейности и е на разположение на работодателя. Времето на разположение е и времето, през което транспортните работници, които управляват превозното средство в екип, прекарват седнали до водача или върху кушетка, докато превозното средство е в движение (чл.7, ал.4, т.2 от Наредбата). В работното време и във времето на разположение, не се включват почивките по време на работа (чл.7, ал.4 от Наредбата, както и чл.151, ал.2 КТ). Извънреден труд е този, положен извън установената продължителност на работното време (чл.143, ал.1 КТ), т.е. всички отработени часове над 60 часа седмично. Извънреден е и трудът, когато при прекратяване на трудовото правоотношение, удълженото работно време не е било компенсирано (чл.136а, ал.5 КТ). В случая, това е времето на отработени часове над 40 часа (уговорената в трудовия договор седмична продължителност) до 60 часа седмично, които не са компенсирани. Наредба №2/1994г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е неприложима, тъй като е дерогирана от специалните норми на Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт и от определените в Закона за автомобилните превози изисквания за време на управление, прекъсване и почивки. В решението на ВКС е посочено, че неправилно въззивният съд е приел, че работното време е било с нормална продължителност от 8,00ч. до 17,00ч. и всичките отработени часове извън това време, включително и времето на разположение, което включва и времето за почивка, представляват извънреден труд. Според ВКС работодателят има право да удължи работното време в определени рамки, а извънредният труд е положеният такъв извън максималната седмична продължителност, както и некомпенсираното удължено работно време над уговорената нормална продължителност на работната седмица, при прекратяване на трудовия договор, а почивките през време на работа не се включват в продължителността на работното време. Решението на въззивната инстанция е отменено и делото е върнато на друг състав на СГС за ново разглеждане, за да се допусне транспортна експертиза, която да отговори на конкретно поставени задачи. При повторното разглеждане на делото, въззивният съд, по реда на чл.294 ГПК, е приел следното от фактическа и правна страна: ищецът е работил като шофьор при ответника за периода от 27.10.2011г. до 30.08.2012г., превозвайки пътници по автобусни линии Русе, България-Бургос-Испания и Хасково-България-Ел-Елхидо, Испания. Според трудовия договор от 02.05.2011г. ищецът е работил на пълно работно време, с нормална продължителност до 8 часа дневно, а видно от командировачните заповеди и събраните гласни доказателства изпълнението на посочените задължения е налагало ищецът да полага труд, извън работното време-през нощта и в почивни и празнични дни. Според приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ процесните периоди, за които се твърди, че ищецът е полагал извънреден и нощен труд, съответстват на данните от тахошайбите. Въззивният съд е допуснал и изслушал основна, допълнителна и комплексна експертизи, като към последната е изготвено и допълнение, на които са поставени задачи, според задължителните указания в отменителното решение на ВКС. Въззивният съд е констатирал, че трите новоприети експертизи са дали различни стойности на незаплатения извънреден и нощен труд, тъй като първоначалната ССчЕ е работила без представен от ответника график; допълнителната ССчЕ е работила по представен график, но не е проверила съответствието му с наличните данни от тахографските шайби; комплексната експертиза, изготвена от вещо лице счетоводител и експерт по автотранспорт е съобразила както представения график, така и данните от тахографските шайби. Въз основа на събраните в производството доказателства въззивният съд е приел, че исковете са доказани по основание, а по отношение установяването на точния размер, в който трябва да се уважат е кредитирал заключението на комплексната експертиза (изготвена от специалист икономист с познания в областта на ТРЗ и специалист по автомобилен транспорт за анализ на представените тахографски шайби), поради извършена най-подробна и задълбочена проверка на наличните данни и пълно съобразяване на указанията на ВКС. Съдът, кредитирайки заключението на комплексната експертиза е приел, че искът следва да се уважи в размер 5 388,63 лева за извънредния труд и в размер 42,05 лева за нощния труд или общо за сумата 5 430,68 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че при тези фактически и правни изводи на въззивния съд не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на обжалваното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК. Липсват нарушения на основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на ВКС, във връзка с предпоставките за заплащане на положения от работника извънреден труд, т.е. извън установеното за него работно време. Не е налице и явна необоснованост на мотивите на решението, в нарушение на правилата на формалната логика при тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон или нарушаване на императивна правна норма, нито законът е приложен в неговия обратен смисъл. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение и по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Противно на изложеното в касационната жалба по релевантния за изхода на спора процесуалноправен въпрос за приложението на чл. 294, ал. 1 ГПК, е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване (решение № 52 от 1.03.2012 г. по гр. д. № 485/2011 г. на ІV ГО, решение № 80 от 8.05.2012г. по гр. д. № 1315/2010г. на ІV ГО, решение № 740 от 26.10.2010г. по гр. д. № 1935/2009 г. на І ГО на ВКС и др.) Според цитираната съдебна практика дадените указания на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане, включително и относно процесуалните действия, които следва да се извършат. Тази задължителна съдебна практика е изцяло съобразена при повторното разглеждане на делото. В отменителното решение при първата касация Върховният касационен съд, както вече се посочи, е указал на въззивния съд да назначи транспортна експертиза, която да установи размера на положения, но незаплатен извънреден труд. Именно в изпълнение на тези указания въззивният съд е допуснал и приел три съдебни експертизи, последната от които комплексна-с участието на икономист и специалист по автомобилен транспорт, на която са поставени задачи, напълно идентични с тези, указани от ВКС. Последователно разграничено е в мотивите към т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В процесния случай, повдигнатият от касатора правен въпрос се отнася до евентуално допуснато от въззивната инстанция процесуално нарушение при повторното разглеждане на спора, т.е. изцяло касае правилността на постановеното от нея по реда на чл. 294 ГПК решение. Отделно от това формулираният от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата единствен правен въпрос се явява лишен от смисъл, доколкото се свежда до питане при какви обстоятелства и кога е допустимо въззивният съд да се отклони от дадените от ВКС указания, а доколкото такива имат за свой предмет „прилагането и тълкуването на закона“ не възниква съмнение в задължителния им характер за съда, на който е върнато делото. Доводите за неправилна преценка на събраните съдебни експертизи, по същността си представляват оплаквания срещу фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи от въззивния съд (чл. 281, т. 3 ГПК), поради което не могат да бъдат предмет на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК. При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 във вр. чл. 295 ГПК и предвид изрично направеното от ответната по касация страна искане за това, търговското дружество - касатор следва да бъде осъдено, на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на В. К. направените разноски за заплащане на адвокатски хонорар в размер 750 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение