Определение № 350 от 04.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 659/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез адвокат В. В. срещу решение № 1700 от 20.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 2681/2015 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 2923 от 30.06.2015 г. по гр. д. № 22/2015 г. на Варненския районен съд, 9- ти състав, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на М. Б. Я., обективирано в заповед № РД -15 -195 от 01.12.2014 г. на [фирма], като ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Навеждат се доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че посочените в заповедта причини за прекратяване на правоотношението /съкращаване в щата/ не съответстват на действителните такива /закриване част от предприятието/, тъй като по делото работодателят не е представил доказателства с оглед на които да установи съкращение на щата. Подържа се, че уволнението е извършено законосъобразно, тъй като при диференцирана териториално само една щатна бройка, която е съкратена от работодателя за последния не съществува нормативно определено задължение да извърши подбор. На последно място се правят оплаквания за нарушение на процесуалните правила с оглед недопуснатите до разпит свидетели на работодателя. С касационната жалба се представя и изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Ответникът по касация М. Б. Я., чрез адвокат А. А. излага становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и оспорва жалбата по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Досежно този въпрос следва да е обоснован и изпълнен един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона са изпълнени по отношение на следните два правни въпроса: „Може ли съдът да преценява законосъобразността на заповед за уволнение на непосочено в исковата молба основание ?“ и „Задължително ли е да бъде извършен подбор по чл. 329 КТ, когато се премахва едно звено заедно с всички длъжности в него и в частност, когато се съкращава длъжност, за която е предвидена само една бройка?“. Даденото от въззивния разрешение е в противоречие с приетото в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На жалбоподателя следва да бъде указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 182.34 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение