Определение № 2944 от 04.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1944/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. О., подадена чрез процесуален представител адв. И. П. против решение № 186/11.02.2026г. постановено по в.гр.д. № 2446/2025г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 2917/09.06.2025г. постановено по гр.д. № 20285/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са отхвърлени предявените от А. Г. О. с ЕГН [ЕГН] срещу „Мексон“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място] искове за признаване за незаконна и за отмяна на Заповед № 264/20.09.2024г. на управителя на дружеството К. Ц., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър човешки ресурси“ при ответника, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 29348.36 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 24.09.2024г. – 24.03.2025г., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба – 25.11.2024г. до окончателното плащане. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените исковe да бъдат уважени. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да установи дали е извършено реално съкращаване на щата, дали е извършен подбор преди уволнението на ищеца и дали той е законосъобразен. Представените от работодателя в тази връзка документи са оспорени по време на съставяне, както и оценяването на евентуално назначената комисия за подбор. Въззивният съд не е извършил проверка дали подборът е включвал всички подлежащи на подбор лица; дали е обективно извършен, тъй като по делото не събрани доказателства за обективните критерии – образованието на предпочетената служителка Я. В., както и за справянето й с работата по-добре от ищеца. Поддържа, че квалификацията му превъзхожда тази на другите служители в предприятието, заемащи сходна позиция, съответно изпълняващи сходни или същите трудови функции и има по-дълъг професионален стаж и опит. Въззивният съд е игнорирал тези доводи на ищеца. Изводът за равна оценка по критерия квалификация за ищеца и за Я. В. е необоснован, доколкото по делото не са представени доказателства за притежавано образование и стаж от последната. Зададените от работодателя критерии за оценяване са именно за целите на уволнението на ищеца и запазване на служителката Я. В.. Същите не отчитат стажа на служителя след четвъртата година, а изготвената от работодателя методика е нелогична и не е в състояние да оцени обективно двамата кандидати за оставане на длъжността. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Мексон“ ООД, чрез процесуални представители адв. С. С. и адв. М. К. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд, приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор от 01.03.2024г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1 от КТ, със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, по силата на което ищецът заемал длъжността „мениджър човешки ресурси“. В утвърденото със Заповед № 41/22.12.2023г. на управителя на дружеството щатно разписание, в сила от 01.01.2024г. за ръководна длъжност „мениджър човешки ресурси“ били предвидени 2 щатни бройки. Към момента на утвърждаването му заетите в ръководния отдел на дружеството щатни бройки общо са били 21, а предвидените с това щатно разписание – 24 броя. Със Заповед № 37/13.09.2024г. на управителя на дружеството, е утвърдено ново щатно разписание на длъжностите в „Мексон“ ООД, в сила от 13.09.2024г., в което от съществуващите и заети 2 бройки за ръководна длъжност „мениджър човешки ресурси“ е премахната 1 щатна бройка. От общия брой на заетите до този момент ръководни длъжности - 24 броя, в новото щатно разписание са предвидени 26 броя щатни длъжности, като е разкрита по 1 щатна бройка за длъжностите „ръководител звено, склад опаковъчни материали“, „ръководител проекти, износ и частни марки“ и „мениджър продажби, национален пазар“. Със Заповед № 36/13.09.2024г. на управителя на дружеството е открита процедура по подбор поради съкращаване на щата за една от общо две щатни позиции на длъжността „мениджър човешки ресурси“; назначена е комисия, която да извърши подбор на персонала по определените критерии: „квалификация“, включваща образование и професионален опит и стаж на сходна длъжност и критерия „резултати от работата“, включващ: бързина, точност и прецизност при изпълнение на възложените задачи; комуникация с други отдели; комуникация с висшето ръководство; добро отношение и комуникация при работа с външни за дружеството лица; инициативност при решаване на проблемите; своевременно изпълнение на възложените задачи и качество на изпълнение на поставените задачи. Определената комисия е извършила подбор, обективиран в протокол от 19.09.2024г., от който въззивният съд приел за установено, че такъв е извършен между ищеца и Я. В., след преглед на трудовите досиета на служителите и след изслушване мнението на всеки от тримата управители на дружеството, с преки ежедневни наблюдения върху дейността им и след сравнение на начина на изпълнение на служебните задължения и справянето с поставените задачи в трудовия процес на всеки от подборираните служители. Съгласно резултатите от направения анализ, комисията е приела, че и двамата служители имат равна оценка по критерия образование /и двамата са имали висше образование и магистърска степен/ и професионален опит /и двамата са с над 4г. стаж/. По критерия „резултати от работата“, комисията е определила на Я. В. отлична оценка по два подкритерия и много добра по останалите, при обща оценка от 39 точки, а на ищеца поставила добра оценка по всички подкритерии и определила обща оценка от 30 точки. Така, комисията взела решение да предложи да се прекрати трудовият договор на ищеца. Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед № 264/20.09.2024г., считано от 24.09.2024г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, поради съкращаване на щата. От заключение на проведена по делото ССчЕ съдът приел за установено, че функцията на заеманата от ищеца длъжност след прекратяване на трудовия му договор от 24.09.2024г. до момента се изпълнява от Я. В.. Вещото лице е установило, че няма предвидени щатни бройки в действащото щатно разписание, които да изпълняват същите трудови функции като закритата 1 щатна бройка, заемана от ищеца. В исковата молба законосъобразността на заповедта е била оспорена с доводи, че не е налице реално съкращаване на трудовата функция на заеманата от ищеца длъжност и че продължава да се изпълнява в предприятието; че длъжностна характеристика за длъжността не му е била връчена от работодателя; за липса на извършен подбор, който да предхожда връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение; евентуално за незаконосъобразност на подбора. При тези факти, от правна страна въззивният съд достигнал до извод, че заеманата от служителя една от двете съществуващи щатни бройки за длъжността „мениджър човешки ресурси“ е била реално съкратена съгласно утвърдено от работодателя ново щатно разписание в сила от 13.09.2024г. Посочил, че решението за съкращаване на щата принадлежи към оперативната самостоятелност на работодателя и не подлежи на съдебен контрол. При това приел, че работодателят е упражнил правото си на подбор, който е извършил законосъобразно по критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ. По критерия за подбор „квалификация“, въззивният съд приел, че не се оспорва от ищеца, че другият служител на същата длъжност – Я. В. е имала висше образование и трудов стаж повече от 4 години на същата позиция. По критерия „качество на работа“ въззивният съд изложил съображения, че е меродавна преценката на работодателя. Изтъкнал, че преценката на работодателя за точното, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения е субективна, по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол и не би могла да се замести от преценката на съда. С тези изводи обосновал законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на предявения конститутивен иск, както и на обусловените от него искове. В този смисъл постановил и крайния си съдебен акт. Касаторът А. Г. О. обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, както и по ал. 2, пр. 2 от ГПК по въпроси, както следва: 1/ При условие, че фиктивното съкращаване в щата е достатъчно самостоятелно основание за отмяна на уволнение с това основание, когато уволненият служител е оспорил както реалното извършване на съкращаване, така и датите, на които са съставени документите по съкращаване в щата, следва ли съдът да изследва и обсъди всяко едно възражение на ищеца и оборването или необорването му от ответника с доказателства или е достатъчно да се позове формално на представена заповед за съкращаване в щата?; 2/ Може ли заключение на назначена по делото съдебно-счетоводна експертиза да бъде сочено като доказателство относно валидността и времето на съставяне от ответника на документи, представени по делото и оспорени от ищеца, и може ли същата да замени преценката на съда по този въпрос?; 3/ В какво се състои съдебният контрол на твърдян подбор съгласно чл. 329 от КТ и следва ли твърдение на работодателя от подбора – примерно за наличие на определена образователна степен, определен стаж или начин на извършване на действие, да бъде доказано с други доказателства в процеса, освен твърдението от работодателя в оценката, дадена в протокола за подбор, при условие, че служителят е оспорил законосъобразността на подбора още с исковата молба?; 4/ При условие, че в исковата си молба уволненият служител твърди, че извършеният подбор не е законосъобразен и своевременен и поставя искане за проверка по същество на твърдените от ответника оценки съгласно критериите по-висока квалификация и по-добра работа, как следва да се установи доказателствената тежест за доказване на законосъобразността у работодателя и как следва да се реализира съдебният контрол върху оценката на работодателя на качествата на работниците по приетите от него критерии?; 5/ Има ли работодателят право на субективна преценка по целесъобразност при подбора, която е изключена от съдебен контрол?; 6/ Обективна ли е изготвената от страна на работодателя методика за оценка на служителите в подбора и заложените в нея критерии и ако не – следва ли да бъде отменено уволнението на това основание?; 7/ Достатъчно ли е в исковата си молба работникът да твърди, че извършеният подбор не е законосъобразен, за да се установи доказателствената тежест за доказване на законосъобразността у работодателя и да се реализира съдебният контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците по приетите от него критерии? и 8/ Следва ли съдът да проверява обективността на изготвената от страна на работодателя методика за оценка на служителите в подбора и заложените в нея критерии и в случай на констатация за необективност на критериите – да постанови незаконосъобразност на уволнението? 9/ Следва ли да се присъдят разноски на страна, в случай че до приключване на устните състезания, тя не е представила списък на разноските, не е заявила размера им по друг начин и не е представила доказателства за извършването им?; Касаторът твърди, че първите шест въпроса са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3/16.01.2012г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС; решение № 81/05.04.2012г. по гр.д. № 380/2011г. на ВКС, III ГО; решение № 128/01.08.2017г. по гр.д. № 2903/2016г., IV ГО; решение № 60219/25.10.2021г. по гр.д. № 3087/2020г., IV ГО; решение № 149/18.07.2018г. по гр.д. № 4113/2017г., IV ГО; решение № 103/19.02.2024г. по гр.д. № 1541/2023г., III ГО и цитираните в него актове, определение № 101/12.03.2012г. по ч.гр.д. № 102/2012г. на ВКС, II ГО и определение № 316/04.06.2009г. по ч.т.д. № 107/2009г. на ВКС, I ТО, а седмият и осми въпроси поставя като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа също и очевидна неправилност на въззивното решение като селективно основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезите по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Всички поставени в изложението въпроси /без № 2, който е неясен и № 9, който не е обуславящ/ са във връзка с поддържаните от жалбоподателя основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК и са в контекста на обхвата на съдебния контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ на преценката на работодателя – кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре и чия е доказателствената тежест за установяване на истинността на обективираните в протокола на комисията за подбор обстоятелства. Тези обстоятелства са част от предмета на делото и даденото по тях разрешение от въззивния съд е в противоречие със задължителната и друга практика на ВКС, цитирана от касатора. Налице са следователно уредените в закона предпоставки обуславящи приложно поле на касационно обжалване на въззивното решение в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. На това основание въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следния уточнен и обобщен от настоящия състав на ВКС правен въпрос: Какъв е обхвата на съдебния контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ на преценката на работодателя – кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре и чия е доказателствената тежест за установяване на истинността на обективираните в протокола на комисията за подбор обстоятелства? Касационният жалбоподател А. Г. О. не дължи държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение