Определение № 113 от 23.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 85/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса / НЗОК / против решение № 282/09.10.2019 г. по т.д.№ 362/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 192/10.04.2019 г. по т.д.№ 220/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С потвърденото решение са уважени предявените против касатора от „МБАЛ – Медицински комплекс Иван Рилски„ ЕООД обективно съединени искове, като НЗОК е осъдена да заплати на ищеца сумата от 121 313 лева - стойността на извършена и незаплатена болнична помощ по клинични пътеки за м. юни 2015 г., ведно с обезщетение за забава в издължаването й, за периода 01.08.2015 г. – 31.07.2018г., в размер на 36 949 лева, както и сумата от 30 400 лева – стойността на вложени медицински изделия, ведно с обезщетение за забава в издължаването й за същия период, в размер на 9 259 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Съзира противоречие в мотивите на въззивното решение, в което от една страна се коментират клаузите на чл. 20 ал.1 т.6 и чл.40 ал. 6 от сключения между страните индивидуален договор, с които се уговаря дължимо плащане само в рамките на лимитите по Приложение № 2 към същия, но също и забрана изпълнителят на болнична помощ да отчита осъществяването на такава над посочените лимити, вкл. се коментира възможността при надвишаване на месечните стойности, водещи до липса на капацитет на изпълнителя за хоспитализации, с изключение на случаите за спешна диагностика и лечение, да се формира листа на чакащите / чл.22 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ /, т.е. коментират се договорени между страните ограничения във връзка с отчитането и заплащането на медицински дейности, надвишаващи стойностите за съответния месец по Приложение № 2 към договора, а от друга страна и изхождайки от императивни законови разпоредби – чл.52 ал.1 от Конституцията на Република България, чл.2 ал.4, чл.25, чл.26 ал.2 и чл.35 от Закона за здравното осигуряване / ЗЗО / и чл.4 ал.4 от ЗБНЗОК за 2015 г. – се обосновава извод, че, като извършени, съответните медицински дейности подлежат на заплащане, независимо от договореното. От това противоречие касаторът извежда довод, че по същество въззивният съд е приел съответните клаузи – на чл.20 ал.1 т.6 и чл.40 ал.6 от договора - за нищожни. Насетне в касационната жалба са изложени доводи в оспорване нищожността на тези клаузи, които доводи са основани на чл.2 ал.1 от ЗЗО, според който задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, както и от нормата на чл.35 ал.1 ЗЗО, според която правото на здравноосигурените лица да получат медицинска помощ е в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Доколкото средствата от бюджета на НЗОК не са неограничени, налице е икономическа необходимост от тяхното справедливо разпределение на териториален принцип, което налага и установяването на бюджетен лимит по договорите с НЗОК за предоставяне на медицински услуги. Съображения са изведени от разпоредбите на чл.4 от ЗБНЗОК за 2015 г., с която е регламентирано, че в рамките на стойностите по чл.1 ал.2 ред 1.1.3.6., ред 1.1.3.7 и ред 1.1.3.8 от същия към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ се определят стойности за дейностите, разпределени по месеци, като при подписване на тези договори разпоредбата следва да намери отражение и е едно от условията за работа по договор с НЗОК. Това лимитиране, според касатора, не нарушава правата на здравноосигурените лица, напротив – гарантира ги, тъй като липсата му би довела до преждевременно изчерпване на бюджетните средства,вкл. на заделения резерв и невъзможност да се осигури нормативно предвиденото държавно финансиране на здравеопазването. Средствата, с които се заплащат дейности, на основание договора между изпълнителите на болнична медицинска помощ и НЗОК, са обществен ресурс / 99 % от тях се формират от здравноосигурителни вноски /, поради което администрирането на този бюджет следва да се извършва максимално ефективно, в обезпечаване правата на здравноосигурените лица. Правата на задължително здравно осигурените лица, според страната, не следва да се съблюдават независимо от уредбата в ЗБНЗОК и въведените от законодателя коригиращи механизми, като се акцентира и на уредената в чл.21 ал.4 от Приложение № 2Б към чл.2 от ПМС № 57 / 16.03.2015 г. възможност,при надхвърляне капацитета за хоспитализиране на съответното болнично заведение, пациентите да се включват в листа на чакащите, съгласно чл.22 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, както и за случаите на спешна диагностика и лечение изпълнителят на БМП да подаде в съответната РЗОК заявление за увеличение на месечната стойност на разходите за дейностите по Приложение № 2 на индивидуалния договор. С оглед така предвидените възможности и в хипотеза на надхвърляне месечните лимити в стойността на осъществяваните дейности, според касатора, правата на здравноосигурените лица не са накърнени, за сметка на гарантираното ефективно усвояване на бюджета на НЗОК. Оспорва се правилността на извода, че със средствата от резерва могат да се заплащат стойности, надхвърлящи лимитите, тъй като чл.25 и чл.26 ал.2 ЗЗО уреждат тази хипотеза само за „значителни” отклонения в равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания, а не във всички случаи на отчетена надлимитна дейност. Неправилен, според страната, е и извода на съда, че при невъзможност за заплащане надлимитната дейност в рамките на бюджетната година няма пречка това да стане за сметка на средствата от бюджета на НЗОК за следващите години. Твърди се непроизнасяне на съда по въведени от страната доводи във въззивната жалба, без конкретизация на същите. Ответната страна – „МБАЛ Медицински център Иван Рилски „ЕООД - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на общия селективен критерий, тъй като формулираните въпроси са твърде общи и по правилността на решението, на основанията по чл. 281 т.3 ГПК, различни от тези за селектиране на касационните жалби, по чл.280 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Ищецът – „МБАЛ Медицински комплекс Иван Рилски„ Стара Загора – е предявил против НЗОК искове, за осъждането й да заплати стойността на извършена и незаплатена надлимитна медицинска дейност по клинични пътеки за м. юни 2015 г. и стойността на разходвани за същата медицински изделия, ведно с обезщетения за забава в издължаването на главниците. Основава претенцията си на сключен договор № 241469/24.02.2015 г. с НЗОК – за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Твърди, че извършената по заповед на Директора на РЗОК – Стара Загора проверка за дейността за м. май и м. юни 2015 г. не е установила нарушения, относими към дейностите, отчетени в справката за надлимитни месечни стойности по клинични пътеки. Ищецът счита, че възложителят на болнична помощ няма основание да откаже плащането на извършените, надлежно документирани и отчетени медицински дейности, каквито основания счита, че са уредените в чл.32 ал.13 от договора и чл.23 ал.2 от Методиката за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ по Приложение № 2Б от ПМС № 57/2015г.. Въведен е довод за нищожност на уговорените в договора клаузи, с които НЗОК поема да заплаща до определени стойности извършената и отчетена болнична помощ – чл.20 ал.1 т.6, чл.40 ал.6 и чл.53 ал.1 т.3 от индивидуалния договор, в редакция след измененина договора с Допълнително споразумение № 4/06.04.2015 г. – пар.2 т.3 и т.13 и пар. 3 т.2. Страната се позовава на вече отменените, но в сила към м. юни 2015 г. / изм. обн. ДВ бр. 48 от 27.06.2015 г. / разпоредби на чл.55 ал.3 т.5 и т.6 от ЗЗО, с които се забранява националните рамкови договори /НРД/ да установяват изисквания за максимален брой извършвани дейности и за ограничение в обема на извършваните дейности от лечебните заведения, във връзка с чл.59 ал.2 от ЗЗО, според който индивидуалните договори не могат да бъдат сключвани при условия, по–неизгодни от приетите с НРД. Предвид разпореденото от по-високия по степен нормативен акт / чл.55 ал.3 т.6 ЗЗО /, неприложим страната намира чл.23 ал.2 т.1 от Методиката по приложение № 2Б към ПМС № 56/ 16.03.2015г.. Ответникът – НЗОК - е оспорил исковете с правно основание чл.79 ЗЗД – за изпълнение на възникнало на основание договора изискуемо задължение – обосновавайки се с договорните клаузи на чл.20 ал.1 т.6 и чл. 40 ал.6, както и с нормативното лимитиране на заплащането на дейности на изпълнителите на болнична медицинска помощ / БМП/, съгласно чл. 4 ЗБНЗОК, чл. 4 ал.5 ,чл.35 ,чл.45 ал.1 и ал. 2, чл.55 ал.3 т.5 и 6 ЗЗО / в редакция към ДВ бр.101 от 2009 г. / и чл.21 от Приложение №2Б към ПМС № 57/16.03.2015 г., аналогичен по съдържание на който е чл.8 от приетите, на основание чл.4 ал.4 т.1 ЗБНЗОК от 2015 г., Правила № РД –НС-04-9/ 27.01.2015 г. за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл.4 ал.1 т.1 и т.2 и за използване на средства от резерва по чл.1 ал.2 ред 1.4 от ЗБНЗОК за 2015 г.. С допълнителна искова молба ищецът сочи, че Решение № РД – НС – 04-9/ 27.01.2015 г. на НС на НЗОК е прогласено за нищожно, в частта му в която е извършено разпределение на средства между изпълнителите на БМП, в процентно отношение спрямо средствата постъпили в бюджета на НЗОк през 2014 г., с решение на АС- [населено място] от 29.08.2016 г.. Страната отрича в ЗЗО или ЗБНЗОК за 2015 г. да е предвидена възможност НС на НЗОК да определя обема на финансови средства за заплащане на дейностите за БМП, залагайки процентен механизъм спрямо средствата, получени към бюджета през 2014 г.. Единственото правомощие на НС на НЗОК е да определи реда, по който вече утвърдените със ЗБНЗОК за 2015 г. средства да бъдат разпределени между отделните РЗОК и лечебните заведения. С прогласяване нищожността на решението на НС на НЗОК, според ищеца, е отпаднало основанието за лимитиране на дейностите на изпълнителите на БМП. По съображения, изведени от текстовете на чл.45 и чл.46 от ЗЗОИ, страната аргументира тезата си, че с НРД и индивидуалните договори не може да се игнорира задължението за плащане на предоставените видове медицинска помощ от съответния изпълнител, а единствено да се определи реда за нейното предоставяне. Ищецът се позовава на липсваща в договора клауза, че при изчерпване на лимитите следва да поеме необходимите разходи за лечение на здравноосигурените лица, нито от друга страна е договорено основание за отказ за предоставяне на болнична помощ,след изчерпване на лимитите, поради което и визираните от ответника договорни клаузи подлежат на тълкуване с оглед цялостното му съдържание и насрещни интереси и целта на договора. Нито ЗЗО, нито ЗБНЗОК за 2015 г. възлага в тежест на изпълнителя на БМП да обезпечи извършването на гарантирания с публични средства пакет от здравни дейности. Страната се позовава и на преизпълнение на планираните приходи от здравноосигурителни вноски съгласно обявения годишен финансов отчет на НЗОК за 2015 г. / формиран излишък от 13 724 000 лева /, като съгласно пар.1 от ПЗР ЗБНОЗК за 2015 г. преизпълнението в приходната част е основание за посрещане на допълнителни здравноосигурителни плащания. В допълнителния отговор са преповторени основанията за отказ, в съответствие с вече цитираните разпоредби. Оспорва се прогласената нищожност на решение на № РД – НС – 04-9/ 27.01.2015 г. на НС на НЗОК да има съобразими правни последици, с оглед фактическото надхвърляне на изплатените за дейности по БМП за 2015 г. средства спрямо заложените по ЗБНЗОК за 2015г., които са предмет на решението. Първоинстанционният съд е уважил исковете. За да потвърди правния резултат, позовавайки се на конституционно гарантираното от чл.52 на Конституцията на Република България право на гражданите на достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, въззивният съд е отчел, че на гражданите, като задължително здравноосигурени лица, е предоставен не само пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, но и свободен избор на изпълнител на тези дейности / чл.2,чл.4 и чл.35 от ЗЗО / ,че НЗОК е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на този пакет на избрания от здравноосигуреното лице изпълнител, както и че в бюджета за съответната година задължително има заложен резерв за непредвидени и неотложни разходи, средствата от който се разходват за заплащане на разходи, в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетни средства / чл.25 и чл.26 ал.2 от ЗЗО и чл.4 от ЗБНЗОК за 2015 г. /.Решенията за разходването на тези средства е в изключителната компетентност на НС на НЗОК, съобразно приети от него правила – чл.4 ал.4 ЗБНЗОК за 2015 г.. Предвид императивния характер на посочените разпоредби и от друга страна невъзможността изпълнителят на БМП да откаже в рамките на гарантирания пакет – както с оглед закона, така и на основание договора - предоставянето й при надхвърляне на заложените, съгласно Приложение № 2 към индивидуалните договори, лимити, според съда не може да се приеме, че е налице неизпълнение на сключения договор, предвид предоставянето и отчитането на надлимитни дейности, доколкото с превишението болницата не е надхвърлила о б е м а на възложената й работа, а здравноосигуреното лице е с безусловно признато му от закона право на свободен избор на изпълнител. Съдът се е позовал на възможността за използване на резерва от бюджета на НЗОК за 2015 г. / посочен с конкретна стойност – 301 898 000 лева / ,вкл. за непредвидени и неотложни разходи / чл.1 ал.2 т.1.4 от ЗБНЗОК за 2015 г. /, както и на липсата на пречка за поемане разходите от бюджета на касата за следващите години.След като предоставената БМП е от рода на гарантираните, то за нея следва да има и гарантирано от бюджета плащане, при това в рамките на финансовата 2015 г.. Поради това е приел, че нарушението на чл.21 ал.4 от Методиката – невключването на пациенти в листа на чакащите- не обосновава извод за неплащане от възложителя, тъй като нуждаещите се от болнична помощ здравноосигурени лица също биха я получили, макар в по-късен момент,в рамките на същата 2015г. или от друг изпълнител, ако изберат болнично заведение ,ненадхвърлило лимита за хоспитализации за съответния месец. Във въззивното производство не е повдиган спор, че отчетената за процесния период дейност е действително извършена, проверена и потвърдена от НЗОК, респ. РЗОК – Стара Загора, при това, като такава без констатирани нарушения - по клинични пътеки на здравноосигурени лица. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Противоречат ли клаузите на сключения през 2015 г., на основание чл.59 ал.1 ЗЗО, договор между НЗОК и лечебно заведение - изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се определят стойности / лимити / за дейностите към договора,разпределени по месеци, на чл.52 ал.1 от Конституцията на Република България ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с Решение № 2/22.02.2007 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 12/ 2006 г. ;2/ Подлежат ли на заплащане извършени дейности, по сключен през 2015 г., на основание чл.59 ал.1 ЗЗО, договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, чиято стойност е над определените в Приложение № 2 към този договор стойности / лимити / за дейностите за съответния месец ?; 3/ Клаузите на сключен през 2015 г., на основание чл.59 ал.1 ЗЗО, договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се лимитира стойността на извършваните от болницата медицински дейности за съответните месеци в рамките на определения от НЗОК бюджет, нищожни ли са поради противоречие с императивни правни норми и конкретно чл.52 от Конституцията на Република България, чл.2, чл.4 и чл.35 от ЗЗО, чл.25 и чл.26 ал.2 от ЗЗО и чл.4 ал.4 от ЗБНЗОК за 2015 г.. ? - и двата въпроса са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, поради формирана противоречива практика на апелативна инстанция, съответно цитирана; 4/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди изложените във въззивната жалба възражения и доводи на жалбоподателя, както и да обоснове фактическите и правните си изводи ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с т.19 от ТР № 1 / 2001 г. по тълк.дело № 1 / 2000 г. на ОСГК на ВКС, решения по т.д.№ 78 / 2012 г. на ІІ т.о., гр.д.№ 2623/2013 г. на ІV г.о. и определение по ч.т.д. № 2734/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС. В обосноваване на допълнителния критерий по първия въпрос, касаторът е посочил, че чл.5 от ЗБНЗОК за 2007 г., по отношение който Конституционният съд е отрекъл противоконституционност с чл.52 ал.1 от Конституцията - с решение № 2/2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. е идентичен с чл.4 от ЗБНЗОК за 2015 г., а посочените, като основание за отказа, договорни клаузи – на чл.20 ал.1 т.6 и чл.40 ал.6 от индивидуалния договор - са смислово отражение на този чл.4. Чл.20 ал.1 т.6 / съгласно изменение с допълнително споразумение от 06.04.2015 г./, предвижда, че условие възложителят да заплати на изпълнителя, за всеки отделен случай по клинична пътека, е извършената и отчетена дейност по клинични пътеки да е в рамките на стойностите, посочени в приложение № 2 към договора, а чл.40 ал.6 – че изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности / лекарствени продукти / медицински изделия на стойност, надвишаваща стойностите за съответния месец в приложение № 2 към сключения договор. Чл.5 от ЗБНЗОК за 2007 г. - предмет на конституционния контрол - предоставя на Касата да определя общата стойност на болничната медицинска помощ по клинични пътеки за изпълнителите на помощта, разпределена по месеци. Формулираният въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Преди всичко, въззивният съд не е приел за нищожни клаузите на чл.20 ал.1 т.6 и чл.40 ал.6 от сключения индивидуален договор, а очевидно, с оглед императивни законови разпоредби тълкувал същите в съответствие с общото съдържание и целта на договора и конкретно - вменените задължения на изпълнителя както по силата на договора, така и по силата на закона, в гарантиране на признати на здравноосигурените лица с чл.52 ал.1 от Конституцията на Република България права, в който единствено смисъл е цитирана и конституционната норма. Отделно от това, предмет на конституционното решение е ЗБНЗОК за 2007 г., а не ЗБНЗОК за 2015 г., а както е посочено в мотивите на самото конституционно решение законът за бюджета на касата по същество е финансов план за разходване на средствата за всяка отделна година. Формална идентичност в съдържанието на разпоредбите на чл. 4 и чл.5 ЗБНЗОК за 2007 г. и чл.4 от ЗБНЗОК за 2015г. не би била достатъчна, за да се приеме аналогична относимост на конституционното решение и в настоящата хипотеза, тъй като, видно и от мотивите му, решението се извежда от относимата в цялост законодателна уредба, а твърдение и анализ за нейната идентичност с тази към 2007 г. не са въвеждани от ответника. Вторият от въпросите не е относим към конкретен аспект от рашаващите мотиви на въззивния съд, а дири отговор по правилността на крайния резултат, с оглед което и не съставлява обоснован с основание за селектиране по чл. 280 ГПК, правен въпрос. Третият въпрос, по аналогични на изложените по първия съображения, също не обосновава общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като извод за нищожност на договорни клаузи, в съответствие с императивни разпоредби на закона, въззивният съд не е обосновал, позовавайки се единствено на вътрешнокомпенсаторни източници за коригиране на заложените, с единствено възможен смисъл на прогнозни, месечни стойности, които ответникът е следвало да реализира след като извършената болнична помощ е в рамките на видовете гарантирана от закона безплатна болнична помощ, а изпълнителят не е имал основанието да откаже предоставянето й при надвишаване на месечните лимити, напротив – задължен е както по силата на договора, така и преди всичко от закона да я предостави и в този случай. Дори да се приемат за удовлетворяващи общия селективен критерий втори и трети въпроси, необоснован е допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. До постановяване на настоящото определение противоречивата съдебна практика, конкретно – към законодателната уредба действаща до изменението на ЗЗО / бр. 48 от 2015 г./, която и ответникът е твърдял за приложима по спора / чл.55 ал.3 т. 5 и т.6 ЗЗО /, е уеднаквена с решение № 169/16.02.2021 г. по т.д.№ 1916/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, което е дало отговор на поставените въпроси. Със същото е прието, че „ уговорената в сключения между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ индивидуален договор за оказване на болнична помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, която е в рамките на стойностите на Приложение № 2, не е нищожна на основание чл. 26 ал.1 пр. първо ЗЗД. Тази клауза не противоречи на императивни разпоредби на ЗЗО и съответства на чл.4 ал.1 т.2 от ЗБНЗОК за 2015 г. и чл.29 ал.1 от НРД за 2015 г.. Посочената договорна клауза, обаче, няма за последица отхвърляне за плащане на медицинска дейност и вложените медицински изделия, когато са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности„. Прието е също, че „ уговорените в индивидуалния договор за оказване на болнична помощ между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ клаузи, съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец в Приложение № 2, и се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и спесификациите надвишават стойностите за съответния месец в Приложение № 2, са нищожни, на основание чл.26 ал.1 пр. първо ЗЗД, като противоречащи на императивни правни норми – чл.4 ал.1, чл.55 ал.3 т.2,5, и 6 ЗЗО/ редакция преди изм. ДВ бр. 48 от 27.06.2015 г./ и чл.35 т.1 / редакция преди изм. ДВ бр. 48 от 27.06.2015 г. / във връзка с чл. 26 ал.2 и чл.25 ЗЗО. Настоящият състав споделя така даденото разрешение, съобразно изложените от състава мотиви, в съответствие с което е и постановения от въззивния съд, макар при липса на изрично прогласена нищожност на чл.40 ал.6 от индивидуалния договор, правен резултат. Аналогични на изложените от въззивния съд съображения са развити и в постановеното,макар по друг правен въпрос, решение № 152/02.02.2021 г. по т.д.№ 385/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС, спорът по което е относим към същия времеви период – м. юни 2015 г.. С оглед дадения отговор на въпросите, изводими от защитната теза на ответника, с преджепосочените решения на състави на ВКС, не удовлетворява изискването за правен и поставения четвърти процесуалноправен въпрос. Отделно от това, че касаторът не е конкретизирал кои негови доводи – решаващи за оборване съображенията на въззивния съд – не са били разгледани от последния, видно от решение № 169/1602.2021 г. по т.д.№ 1916/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, в мотивите на което са коментирани всички посочени от ответника, в обосноваване на възраженията му, законови и подзаконови разпоредби, дори съобразени, същите не са от естество да обосноват различен от настоящия правен резултат ,в който смисъл допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение не би могло да се квалифицира като съществено и оттук – като основание за отмяна, поради порок на въззивния акт, на основание чл. 281 т.3 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение