Определение № 936 от 20.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3785/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „К. Ф. Д, А. П. Л. К. Екстериор Са”, [населено място] подадена чрез адвокат С. Н. срещу въззивно решение от 17.02.2015 г. по гр. дело № 9189/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която като е потвърдено решение от 8.05.2014 г. по гр.д. № 7320/2014 г. на Софийски районен съд са уважени предявените от И. Н. М. срещу „К. Ф. Д, А. П. Л. К. Екстериор Са” [населено място], искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение извършено със заповед № 1 от 13.01.2014 г. на представляващия дружеството от длъжността “финансов мениджър”,за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за осъждане на дружеството да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че даденото разрешение в обжалваното решение по въпросите: каква е доказателствената сила на протокол от съдебно заседание и следва ли да се приемат като безспорни фактите, които страната, в случая ищецът, иска да бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване, при положение, че признанието на страната относно безспорността на факта е обективирано в протокола от съдебно заседание; допустимо ли е въззивният съд да тълкува волята на страната, която е направила признание за осъществяването на определен факт пред първоинстанционния съд и когато изрично е поискала този факт да бъде отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване; допустимо ли е с оглед разпоредбата на чл.111 КТ страните свободно да договарят ограничения за времето на действие на договора, когато те не противоречат на закона; когато в заповедта за дисциплинарно наказание, дисциплинарното нарушение е квалифицирано като такова с разпоредбите на КТ, както и с клаузи от трудовия договор на служителя, следва ли да се приеме, че ако клаузите от трудовия договор на служителя бъдат обявени за нищожни, то заповедта се приема за немотивирана, въпреки изричното позоваване на КТ и подробното описание на нарушението от обективна и субективна страна. В писмен отговор на касационната жалба ответникът И. Н. М., чрез адвокат К. М. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване по поставените въпроси. Поддържа, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първи, втори и четвърти въпрос, а по третия въпрос дадения отговор е ясен и не се нуждае от тълкуване. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е допустима. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ на И. Н. М. срещу “ К. Ф. Д, А. П. Л. К. Екстериор Са”, [населено място], предявени при условията на обективно съединяване, за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, Софийски градски съд е приел, че заповедта с която е прекратено трудовото правоотношение е незаконосъобразна. Приел е, че клаузата в трудовия договор „по време на действие на договора да не извършва конкурентна или сходна дейност с тази на работодателя” е нищожна по силата на чл.48, ал.1, т.3 от Конституцията на Р България и чл.8, ал.4 от Кодекса на труда, като и че дори да се приеме за действителна работодателят не е доказал служителя да е извършвал такава дейност. Признанието на ищеца, че не оспорва описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, и че са извършени така както са описани в писмения отговор на ответника - жалбоподател съдът е приел, като признание на факта, че ищеца е сключил посочените в заповедта за уволнение граждански договори за консултантски услуги, но не че е заявил че е извършил някакво нарушение на трудовата дисциплина. Настоящият съдебен състав намира, че по поставеният в изложението и доуточнен от състава въпрос: как съдът преценява направеното от страната или неин представител признание на факт е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, с оглед наличието на противоречие с практиката на Върховния касационен съд при разрешаването му. Този въпрос е обуславящ за изхода на делото и по него следва да се допусне касационното обжалване. На жалбоподателя следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 596 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.