Определение № 138 от 05.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 83/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на синдиците на „ Корпоративна търговска банка„ АД /н./ против решение № 11783/04.08.2020 г. по т.д.№ 1103/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 142/21.01.2020 г. по т.д.№ 1417/2017 г. по описа на Софийски градски съд. С потвърденото решение е оставена без уважение молбата на касатора, с правно основание чл.744 ал.1 т.2 ТЗ, за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Лайв дизайн” ООД /н./. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, досежно извода на съда, че не е установил качеството си на кредитор в производството по несъстоятелност на „ Лайв дизайн„ ООД /н/. Поддържа тезата, че с влязлото в сила до произнасянето на въззивния съд решение, по предявения от синдиците на банката против „ Лайв дизайн „ООД /н./ и „КТБ„ АД /н./ иск, с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН, с което извършеното от „ Лайв дизайн „ ООД / с./ прихващане на вземания на същото дружество към банката, придобити чрез цесия от „БТК„ЕАД, със задължения на същото към банката, се формира сила на пресъдено нещо по отношение качеството на банката като кредитор на „ Лайв дизайн„ООД /н./. Най-малкото това качество касаторът намира безспорно, с оглед присъдените в полза на банката съдебни разноски по това дело. Страната намира неправилен довода на съда, че заявените с допълнителната молба основания за възобновяване на производството, предвид подаването й след изтичането на преклузивния срок по чл.744 ал.1 ТЗ, не подлежат на разглеждане, след като самата молба е депозирана в изпълнение на дадени от съда указания, за уточняване на предпоставките при които се претендира възобновяването. Оспорва се и правилността на извода за липса на новоустановено имущество на несъстоятелното дружество, каквото страната е считала, че са притежаваните от „ Лайв дизайн „ ООД / н. /, в качеството на едноличен собственик, акции от капитала на „ Техно Резиденшъл Парк 2 „ ЕАД / н./, за осребряване на които акции в производството по несъстоятелност на „Лайв дизайн„ ООД /н./ касаторът намира че съществува безспорна възможност, изхождайки от: 1/ евентуалния резултат от заведените от синдика на „Техно Резиденшъл Парк 2 „ ЕАД / н./ против същото дружество и „Прайм лизинг„ ЕООД искове, с правно основание чл.26 ЗЗД, евентуално чл.152 ЗЗД и чл.135 ЗЗД, за прогласяване нищожността, респ. относителната недействителност на сключена между дружествата ответници прехвърлителна сделка за недвижим имот на значителна стойност, собственост на „Техно Резиденшъл Парк 2” ЕАД; 2/ вероятната, завишена към настоящия момент ,стойност на имота, която и при връщането му в патримониума на несъстоятелното дружество би била достатъчна да удовлетвори кредиторите му и да предотврати заличаването му, съгласно чл. 735 ал.3 ТЗ; 3/ възможността „Лайв дизайн „ ООД / н./ да осребри акциите си от капитала на „Техно Резиденшъл Парк 2 „ ЕАД /н./, които имат потециала да са на значителна стойност. Като новопридобито имущество се сочи и вземането на „ Лайв дизайн „ ООД /н./ към „ КТБ „АД /н./, в размер на 981 340 лева, след обявената относителна недействителност на извършеното прихващане със същото, по иска с правно основание чл. 59 ал.5 ЗБН, уважен с влязло в сила решение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: С уточнена, в съответствие с указанията на съда по несъстоятелността, дадени с определение от 31.10.2019 г., молба за възобновяване производството по несъстоятелност на „ Лайв дизайн „ ООД / н./, приета за предявена в преклузивния срок по чл. 744 ал.1 ТЗ, синдиците на „КТБ „АД / н./, формално позовавайки се на хипотезата на т.2 на същата разпоредба, сочат като новооткрито имущество на несъстоятелния длъжник вземане на същото дружество към банката, евентуално възстановимо в патримонимума на „ Лайв дизайн„ ООД / н./ в случай, че бъде уважен предявен от синдиците на банката иск с правно основание чл. 59 ал.5 ЗБН, висящ към момента на депозиране молбата по чл. 744 ТЗ. Обект на прихващането са вземане на „Лайв дизайн „ ООД / н./ към банката, в размер на 981 340 лева, придобито по силата на договор за цесия, с цедент „БТК„ЕАД, респ. задължения на дружеството към банката. До приключване устните състезания във въззивна инстанция предявеният иск по чл.59 ал.5 ЗБН е уважен с влязло в сила решение. Като новооткрито имущество се сочат и притежаваните от „ Лайв дизайн „ООД / н./, в качеството на едноличен собственик, акции от капитала на „Техно Резиденшъл Парк 2„ ЕАД /н./. Молителят се позовава на предявени искове по чл.26 ЗЗД, евентуално чл.152 ЗЗД и чл.135 ЗЗД, предмет на които е прехвърлителна сделка между „ Техно Резиденшъл Парк 2 „ЕАД / н./ и „ Прайм лизинг„ ЕООД, с обект недвижим имот на значителна стойност / 5 000 000 евро към 2011 г. /. В случай на уважаването им, с този имот, според молителя, биха били удовлетворени напълно всички кредитори на „ Техно Резиденшъл Парк 2 „ ЕАД / н./, съответно не би се заличило дружеството / чл.735 ал.3 ТЗ /, след което и за едноличния му собственик би възникнала възможност да осребри акциите си, за попълване масата на несъстоятелността, които акции също биха били на значителна стойност, както се твърди във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, като пряк резултат от прекратяване производството по несъстоятелност на „ Техно Резиденшъл Парк 2 „ ЕАД, но без заличаване на дружеството. Останалите доводи в молбата по чл. 744 ТЗ не са предмет на въззивния контрол и на настоящите касационни доводи. За да остави без уважение молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Лайв дизайн„ ООД / н./, Софийски градски съд е изложил следните решаващи мотиви :1/ „ КТБ „АД / н./ не е кредитор с прието в производството по несъстоятелност на „ Лайв дизайн„ ООД /н./ вземане, тъй като фаза по предявяване на вземанията въобще не е осъществявана, но не се легитимира и със съдебно установено вземане / решението за евентуално уважаване на иска по чл. 59 ал. 5 ЗБН не формира сила на пресъдено нещо за вземането на банката към „Лайв дизайн„ ООД / н./ /, поради което и молителят не притежава активна материалноправна легитимация, съгласно чл.745 ТЗ; 2/ сочените имущества не са новооткрити, съгласно изискването на чл. 744 ал.1 т.2 ТЗ - извършеното прихващане с вземане на „ Лайв дизайн „ ООД / н./ към банката, както и обстоятелството, че част от актива на „ Лайв дизайн „ ООД / н./ са акциите от капитала на „ Техно Резиденшъл Парк „ ЕАД и „ Техно Резиденшъл Парк 2 „ ЕАД / н./, са обстоятелства, които са били известни в производството по несъстоятелност на „Лайв дизайн „ ООД / н./; 3/ вземането на „Лайв дизайн„ ООД / н./ към банката, като евентуален резултат, ако би било обявено за относително недействително прихващането със същото, по иска с правно основание чл. 59 ал.5 ЗБН, е бъдещо, доколкото няма влязло в сила решение по същия, а и независимо от разпоредбата на чл.64 ал.2 ЗБН не би могло да се зачете като предявено в несъстоятелността на „КТБ „ АД / н./ преди служебното му вписване от синдиците на банката; 4/ същата несигурност е налице и по отношение вземането от стойността на притежаваните акции от капитала на „ Техно Резиденшъл Парк 2 „ ЕАД /н./ - исковете по чл.26 ЗЗД, чл.152 ЗЗД и чл.135 ЗЗД все още не са уважени с влязло в сила решение, но дори и тогава не съществува сигурност, че имотът – обект на атакуваната прехвърлителна сделка - би се върнал в патримониума на „Техно Резиденшъл Парк 2„ ЕАД / н./, доколкото са възможни противопоставими прехвърляния в полза на трети добросъвестни лица, преди вписване на исковите молби; отделно от това имотът би бил осребрен за удовлетворяване вземанията на кредиторите на „Техно Резиденшъл Парк 2„ ЕАД / н./, които са в общ размер надхвърлящ 10 000 000 евро, поради което е абсолютно несигурно, че би бил налице остатък, предоставящ възможност дружеството да не бъде заличено – чл.735 ал.3 ТЗ, едва след което и да бъдат осребрени акциите от капитала му – собственост на „Лайв дизайн” ООД / н./. С въззивната жалба срещу решението на съда по несъстоятелността, синдиците на „КТБ„АД /н. / не са навели доводи във връзка с отхвърлената легитимация на банката като кредитор, съгласно изискването на чл.745 ТЗ. Оспорват правилността на изводите на съда, поддържайки доводите си от молбата по чл.744 ТЗ. Без позоваване на конкретни факти заявяват, че стойността на акциите на „Лайв дизайн „ООД / н. / от капитала на „Техно Резиденшъл Парк 2„ЕАД / н./ би била увеличена, спрямо стойността им понастоящем, в случай че дружеството удовлетвори кредиторите си и производството по несъстоятелността му бъде прекратено, без да бъде заличено, която увеличена стойност сама по себе си е новооткрито имущество по смисъла на чл.744 ал.1 т.2 ТЗ. Голословно твърдят, че имота – предмет на прехвърлителната сделка, атакувана с исковете по чл. 26 ЗЗД, респ. чл. 152 ЗЗД и чл.135 ЗЗД, от която биха били удовлетворявани кредиторите на „Техно Резиденшъл Парк 2 „ЕАД /н./, в случай на уважаване на исковете, несъмнено е повишил стойността си, считано от 2011 г., когато е оценен на 5 000 000 евро. Досежно вземането на „ Лайв дизайн” ООД / н. / към банката, като последица от уважаване исковете по чл.59 ал.5 ЗБН, са преповторени съображенията от първоинстанционното производство, досежно принадлежността на вземането от дружеството в несъстоятелност, призната по силата на самото съдебно решение и служебното вписване в списъка на приети вземания по чл.64 ал.2 ЗБН. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите му, въпреки че изрично е посочил, че конкретни доводи за неправилност на изводите на съда по несъстоятелността въззивната жалба не съдържа.Счел е, че посочените като новооткрити имущества в молбата - уточнение на първоначално подадената молба по чл.744 ТЗ – не са подлежали на разглеждане и коментар, с оглед подаването й след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл.744 ал.1 ТЗ. Но дори да бъде същата зачетена, то по водещия мотив за отхвърляне на молбата – недоказана легитимация на „КТБ„АД / н./ като кредитор с прието в несъстоятелността на „ Лайв дизайн „ ООД / н./ вземане или съдебно установено такова, жалбоподателят не е изложил доводи за неправилност. Независимо от последното, въззивният съд е посочил, че междувременно влязлото в сила решение по иска на синдиците на банката, с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН, за обявяване относително недействително прихващане спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката, не формира сила на пресъдено нещо за вземането – по основание и размер – както на „Лайв дизайн„ ООД /н./ към банката, така и на банката към дружеството. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси, обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на формирана съдебна практика в отговор на същите: 1/Може ли да се иска възобновяване на производството по несъстоятелност, по реда на чл. 745 вр. с чл.744 ТЗ от лице, чието вземане е установено по съдебен ред, с влязло в сила решение, с което по реда на чл.59 ал.5 ЗБН е обявено за относително недействително прихващане между това лице и несъстоятелното дружество ?; 2/ Може ли да се иска възобновяване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 745 вр. с чл. 744 ТЗ от лице, чието вземане произтича от влязло в сила съдебно решение, с което са му присъдени разноски, платими от несъстоятелното дружество ?; 3/ Считат ли се преклудирани твърденията за наличие на ново имущество по смисъла на чл.744 ал.1 т.2 ТЗ, наведени в допълнителна молба по предоставена от съда процесуална възможност за лицето, искащо възобновяване на производството по несъстоятелност, когато първлоначалното искане за възобновяване по чл.745 ТЗ е предявено в рамките на срока ?; 4/ Налице ли е предпоставката на чл. 744 ал.1 т.2 ТЗ – открито ново имущество - когато с влязло в сила съдебно решение несъстоятелното дружество придобие вземане срещу трето лице ?; 5/ Налице ли е предпоставката на чл.744 ал.1 т.2 ТЗ – открито ново имущество – когато е предявен иск, чието уважаване би повишило стойността на акции, притежавани от несъстоятелното дружество ? Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение, на основание чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, по съображенията че: 1/ решението, с което е уважен иск по чл. 59 ал. 5 ЗЗД формира сила на пресъдено нещо относно принадлежността на вземането – предмет на обявеното за недействително прихващане; 2/ че „КТБ „ АД / н./ се легитимира като кредитор съгласно чл. 745 ТЗ, с оглед присъдени в негова полза съдебни разноски с решението по иска по чл.59 ал.5 ЗБН; 3/ че обстоятелствата, наведени с молбата – уточнение на молбата по чл.744 ТЗ, подлежат на разглеждане, независимо от подаването на уточнението след изтичане на едногодишния преклузивен срок; 4/ че са предявени искове / очевидно се визират предявените с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.135 ЗЗД / в резултат на които притежаваните от „ Лайв дизайн„ ООД / н. / акции от капитала на „ Техно Резиденшъл парк 2 „ ЕАД /н./ могат да повишат своята стойност. Първият въпрос не удовлетворява изискването за правен, тъй като не кореспондира с решаващия извод на въззивния съд, който е отрекъл притежавана от „КТБ„ АД / н./ легитимация на кредитор по чл.745 ТЗ точно защото не счита, че такава се формира със сила на пресъдено нещо с уважаването на иска по чл.59 ал.5 ЗБН, а не въпреки това, в какъвто смисъл е формулиран въпроса. Дори да би бил формулиран адекватно, необоснован е допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – с посочване на противоречива съдебна практика по тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, приложима в отговор на поставения въпрос. Вторият от формулираните въпроси също не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като е неотносим към решаващ извод на въззивния съд. Такъв не е формиран поради факта, че твърдението за доказана легитимация на „ КТБ „ АД /н./ като кредитор, въз основа на влязло в сила определение по присъждане на разноски в производството по чл.59 ал.5 ЗБН, е наведен едва с касационната жалба, доколкото и факта е възникнал в хода на висящото въззивно производство. Следвало ли е да бъде зачетен, в съответствие с чл.235 ал.3 ГПК и доколкото в производството са били налице данни за присъждането на тези разноски, предпоставя формулирането на процесуалноправен въпрос по приложението на тази норма. Третият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като не кореспондира с решаващ извод на въззивното решение. В същото действително е посочено, че обстоятелствата заявени с молбата – уточнение по начало не следва да бъдат разглеждани, като заявени след изтичане на преклузивния срок по чл. 744 ал.1 ГПК. Преди всичко ,обаче, въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 пр. трето ГПК, е посочил, че въззивникът не е навел каквито и да било доводи по правилността на решението, в частност – по обосноваването на новооткрито, неизвестно при прекратяване на производството по несъстоятелност имущество, както и че недоказаната му легитимация на кредитор е напълно достатъчна за отхвърляне на молбата. Поради аналогични причини – неотносимост към решаващите мотиви на въззивното решение – не удовлетворяват общия селективен критерий четвърти и пети въпроси, отделно от неясната им и непълна формулировка - поради непосочването на всички релевантни,според молителя, към обосноваването на съответното новооткрито имущество факти. Дори да се счете, че с оглед препращането по чл. 272 ГПК, съдът се е произнесъл, независимо от изричното позоваване на предмета на въззивната жалба, въпросите не изхождат от действителни и верни предпоставки: иска по чл.59 ал.5 ЗБН прогласява за относително недействително спрямо кредиторите на банката прихващане, извършено с вземане на прихващащия към банката, като нито е безспорно, че със същото се установява със сила на пресъдено нещо вземането на прихващащия, нито в случая вземането му е към трето лице, тъй като е вземане към банката, явяваща се и негов кредитор. Напълно невярно е и че, потенциалното при това, уважаване на исковете по чл. 26 ЗЗД, респ. 135 ЗЗД, с оглед предмета им, би имало за пряка последица промяна в стойността на притежаваните от „Лайв дизайн„ ООД / н./ акции от капитала на „Техно Резидънс Парк 2„ ЕАД / н./, като е и напълно хипотетично твърдението за нейното увеличение. При това доводът, че това увеличение съставлява само по себе си новооткрито имущество, извън очевидната му несъстоятелност, е наведен едва във въззивната жалба, т.е. не е бил предмет на молбата, заявен в преклузивния едногодишен срок по чл. 744 ал.1 ТЗ. Отделно е напълно необоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, най-малкото поради непосочването на относима към отговор на въпросите непълна, неясна или противоречива правна норма, нуждаеща се от тълкуване, с оглед осигуряване точното й прилагане и развитието на правото. „Очевидна неправилност „ на въззивното решение не е обоснована, съобразно формираната практика на ВКС, по приложението на това основание за допускане на касационното обжалване. Неправилност не е изводима само и единствено от мотивите на съдебния акт, без анализ на процесуалните действия на съда и страните и събраните по делото доказателства, в подкрепа на което е и гореизложеното. Дори при различен от дадения отговор, относно материалноправната легитимация на „КТБ„ АД /н./ като кредитор, въззивното решение не би се явило очевидно неправилно, като краен резултат, тъй като в останалата му част същото се основава на ограниченията в правомощията на въззивната инстанция, съгласно чл.269 пр. трето ГПК, с оглед съдържанието на въззивната жалба. Проверката, за правилността на преценката на въззивния съд относно обхвата на дължимото от него произнасяне, е неосъществима единствено от мотивите на съдебния акт. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение