Определение № 790 от 16.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2467/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Д., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника адв. П. Д. В. - БАК, срещу въззивно решение № 1\/-44/24.02.2020 г. по в.гр.д. №135/2020г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 3205/25.11.2019 г. по гр. д. № 4963/ 2019г. на Районен съд - Бургас. С потвърденото първоинстанционно решение е ПРЕКРАТЕНО производството по исковете на Н. Д. Д. против Основно училище „Христо Ботев” - [населено място] за признаване за незаконно на уволнението й, извършено със заповед № РД-13-251/30.05.2019г., и неговата отмяна, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “старши учител“; и е ОТХВЪРЛЕН искът на Н. Д. Д. против Основно училище „Христо Ботев“ - [населено място] за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 9 210, 72 лева за оставането й без работа поради незаконно уволнение за период от 6 месеца след 01.06.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска до окончателното изплащане. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна, за разлеждане и уважаване на предявените искове. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса: „Разполага ли работодателят с правна възможност да връчи писмена заповед за уволнение/респ. за отмяна на уволнението по чл. 344, ал.2 от КТ чрез обаждане или чрез изпращане на текстово съобщение (SMS) по мобилен телефон?”, който въпрос е решен в противоречие с Решение № 330 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1220/2013 г,, IV г. о., ГК, в което се приема, че :„Работодателят не разполага с правна възможност да връчи заповедта за налагане на дисциплинарното наказание чрез обаждане или чрез изпращане на текстово съобщение (SMS) по мобилен телефон. Това е така, защото при такова "връчване" няма да са спазени, нито изискването за писмена форма на заповедта - по чл. 195, ал. 1 от КТ (и по чл. 335, ал. 1 от КТ - при дисциплинарно уволнение), нито изискванията за удостоверяване на връчването й - лично срешу подпис или с препоръчано писмо с обратна разписка - по чл. 195, ал. 2 от КТ (респ. - с друга подобна пощенска или куриерска пратка, при която пощенският служител или куриерът удостоверяват датата и начинът на връчването, или датата и причините за невъзможността да се предаде пратката на адреса на работника или служителя, който той е посочил пред работодателя, когато също е налице връчване; в тази връзка - също решение № 257/22.05.2012 г. по гр. дело № 985/2011 г. на IV-тo гр. отд. на ВКС). ”Касаторът посочва основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК и във връзка с въпроса: „ В случай, че волеизявлението в заповедта на работодателя не е възпроизведено в съобщението до адресата, то може ли да се приеме, че с това съобщение волеизявлението на работодателя в издадената заповед е достигнало до работника и задължението за връчване е спазено? Счита, че изводите на въззивния състав са в противоречие с Решение № 89 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3409/2018 г., IV г. о., ГК, съгласно което: „Без правно значение е дали оригиналът и или копие от заповед .... за отмяна на уволнение е приложена към писмото и също е връчена, тъй като волеизявлението на работодателя, е възпроизведено и в подписаното от него писмо ....... Действие поражда волеизявлението, а не документът, който го съдържа. Волеизявлението достига у адресата, независимо от това в какъв документ е облечено. ” Ответната страна - ОУ „Христо Ботев” - [населено място], представлявана от Директора Р. Д., чрез адв. М. Р. Б., вписана в АК-гр.Я., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски в размер 800лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ, а при условията на евентуалност - чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ. Районен съд – Бургас е сезиран от Н. Д. Д. с искови претенции против Основно училище „Христо Ботев” – [населено място], както следва: 1) да признае за незаконно уволнението на ищцата и да отмени заповед № 252/30.05.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните; 2) да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител“ ЦДО при ответното училище; 3) да осъди ответника за заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение за шестмесечния период, считано от датата на уволнението 01.06.2019 г., в размер на 9 210, 72 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 4) при условията на евентуалност спрямо посочените искове да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 3 070, 24 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и КТД от 11.06.2018 г. за оставането й без работа за срок от два месеца след уволнението, както и сумата от 15 929, 76 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и КТД от 11.06.2018 г. от 10, 5 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху всяка от главницата на двете обезщетения, считано от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. С първоинстанционното решение съдът е приел исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ за недопустими и е прекратил производството по тях, а искът по чл.344 ал.1, т.3 във вр. с чл.225 КТ за неоснователен, поради което го отхвърлил. Предвид този резултат не е разгледал евентуалните искови претенции. Въззивният съд след анализ на събраните писмени и гласни доказателства е счел за безспорно между страните, че ищцата е изпълнявала длъжността „старши учител целодневна организация на дейностите“ при ответното училище по безсрочно трудово правоотношение. На 29.03.2019г. директорът на ответното училище отправил до ищцата двумесечно предизвестие за прекратяване на трудовия й договор, считано от 01.06.2019 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – закриване на част от предприятието и предстоящо закриване на щата и придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като ищцата отказала да подпише заповедта, което е удостоверено с подписа на един свидетел. Със Заповед № РД-13-251/30.05.2019 г., издадена от директора на ответното училище, трудовият договор на ищцата е прекратен, считано от 01.06.2019 г., поради намаляване обема на работа, съкращаване на щата и придобито право на пенсия, като на 31.05.2019 г. заповедта е връчена на ищцата, която я подписала с „особено мнение“. Със Заповед № РД-13-263/14.06.2019 г. директорът на ответното училище е отменил Заповед № РД-13-251/30.05.2019 г. за прекратяване на трудовия договор на ищцата и я е възстановил на заеманата длъжност „старши учител целодневна организация на дейностите“, считано от 01.06.2019 г. Посочил е, че преценени при условията на чл. 172 ГПК, дадените показания от разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани, тъй като са логични, пълни, добросъвестно изложени и не противоречат на данните по делото, а напротив – кореспондират с представените доказателства (разпечатки от телефонни разговори), от които се установяват датата и часа на проведените телефонни разговори и изпратения SMS. Въз основа на това е обосновал решаващия си извод, че на 17.06.2019 г. (първия работен ден след издаването на заповедта) свидетелката Х. е уведомила по телефона ищцата да дойде в училището, за да получи заповедта за отмяна на уволнението и за възстановяването й на работа, като ищцата й е казала, че ще дойде, но не го е направила. На следващия ден, 18.06.2019г., свидетелката Х. отново се опитала да се свърже по телефона с ищцата, но не успяла и затова й изпратила SMS със съдържание да дойде в училището за „подновяване на договора“. При така приетото за установено е обосновал извод, че волеизявлението на работодателя за отмяна на уволнението и за възстановяването й на работа е достигнало до знанието на ищцата на 17.06.2019г. преди подаване на исковата молба - 21.06.2019 г. Съдът е приел за неоснователни по горните съображения изложените във въззивната жалба доводи, че заповедта на работодателя за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата длъжност не е породила правни последици, тъй като не е била връчена на ищцата преди предявяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. В тази връзка е посочил, че за приложението на чл. 344, ал. 2 КТ е достатъчно работникът да е уведомен за съдържанието на изявлението на работодателя, с което се оттегля предходно волеизявление за прекратяване на трудово правоотношение. Предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, след като работникът или служителят е узнал за действията по чл. 344, ал. 2 КТ, се явяват недопустими поради липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иска. Досежно претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ съдът е приел, че същата е допустима, а за основателността й е от значение доколко работникът или служителят е останал без работа до отмяната на заповедта за уволнение, когато е имал възможност да се яви на работното си място и да започне работа, за което има значение узнаването на отмяната по чл. 344, ал. 2 КТ. Като е съобразил установените в процеса данни, че със заповедта от 30.05.2019 г. трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено, считано от 01.06.2019 г., а със заповедта от 14.06.2019 г. работодателят е отменил уволнението и е възстановил ищцата на заеманата длъжност, считано от 01.06.2019 г., е обосновал извод, че не е налице нито един ден, през който ищцата действително да е останала без работа и за който да й се дължи обезщетение за оставане без работа. Приел е, че по тази причина в конкретния случай не е налице и основание за уважаване на осъдителния иск за периода от 01.06.2019 г. до 17.06.2019 г., когато ищцата е разбрала за заповедта от 14.06.2019 г. От момента на узнаването ищцата е имала възможност да се яви на работа, за да заеме длъжността си и да получава доходи по трудово правоотношение, считано от 01.06.2019 г., но не го е сторила поради собственото си недобросъвестно поведение. По изложените съображения счел предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за неоснователен. При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Поставените от касатора въпроси се свеждат до обобщения от съда въпрос за начина, по който следва да се връчи заповед за отмяна на предходна заповед за уволнение, за да се приеме, че волеизявлението на работодателя е надлежно достигнало до адресата. Въпросът е правно разрешен от въззивния съд и обуславя решаващите му изводи. Не е налице обаче поддържаното допълнително основание. Цитираните и приложени Решение № 330 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1220/2013 г,, IV г. о., ГК, и Решение № 89 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3409/2018 г., IV г. о., ГК, са неотносими, тъй като не е налице идентичност на разрешените правни въпроси и поради това не може да се обоснове извод за противоречие по смисъла на чл.280 т.1 ГПК. Изложеното е достатъчно, за да се обоснове извод за липса на основание за достъп до касация. Въпреки това за пълнота на изложението следва да се посочи следното: Практиката по въпроса за начина на връчване на адресни волеизявления, каквито са заповедта за уволнение и заповедта за оттегляне на уволнителното изявление по чл.344 ал.2 КТ, е уеднаквена с множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК / пр.: Решение № 283 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 303 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3715/2013 г., IV г. о., ГК,и други, в това число и посочените от касатора/. Според последната връчването може да стане лично, чрез пощата като се изпраща съответната заповед с препоръчано писмо с обратна разписка, като е редовно и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр. с чл. 41, ал. 3 ГПК /отм/ - сега чл. 42 и чл. 44 от ГПК, както и съобразно специалните закони - Закона за пощенските услуги или ЗЕДЕП. Същевременно еднозначно в теорията, а и в практиката на ВКС, се приема, че за приложението на чл. 344, ал. 2 КТ е достатъчно работникът да е уведомен за съдържанието на изявлението на работодателя, с което се оттегля предходно волеизявление за прекратяване на трудово правоотношение. Фактическо връчване на писмен или електронен документ, обективиращ това волеизявление, не е необходимо, този факт е без значение за добросъвестността на работника/служителя. От момента на получаване на съобщението, което съдържа уведомление за оттеглянето на уволнителното волеизявление на работодателя, за работника/служителя няма правен интерес да оспорва това уволнение пред съд. Без значение е дали уведомлението е направено от нарочно овластено от работодателя лице. От значение е дали работодателят действително е направил такова волеизявление преди внасяне на исковата молба в съда и дали работникът е получил съобщение за него, което по делото в настоящия случай се установява. Изискване за форма може да се постави по отношение на изявлението, с което работодателят оттегля издадената преди това от него писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. По отношение на съобщението, с което това оттегляне се довежда до знанието на работника, не могат да се поставят никакви изисквания за форма. То може да се установява с всички доказателствени средства и не е задължително да бъде обективирано в подписан документ, писмен или електронен. За правния интерес на работника да оспори уволнението пред съд е релевантен моментът на получаване на съобщението, а не моментът на връчването на писмения документ, с който се отменя заповедта за уволнение. Въззивното решение не е в отклонение от тези правни разрешения. По изложените съображения не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват. Ответникът по касационната жалба е претендирал своевременно присъждането на разноски и с оглед изхода на делото такива му се следват. Към отговора на касационната е приложено пълномощно с договор за правна помощ, видно от който договореното и реално изплатено възнаграждение е в размер 800лв. Предвид изложеното и с оглед изхода по делото съдът приема, че реално сторените разноски за настоящото производство са в размер 800лв. Тази сума следва да бъде присъдена на ответната страна. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,