Определение № 1459 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 745/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. С., чрез адв. В. К., срещу въззивно решение № 388/ 22.11.2022 г. постановено по възз. гр. д. № 531/2022 г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 260183/20.07.2022 г. по гр. д. № 1888/2021 г. на Районен съд – Перник. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявеният иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ за признаване на установено, че между жалбоподателката и ответника „Стомана индъстри“ АД съществува безсрочно трудово правоотношение, считано от 01.04.2021 г.; и обусловеният иск по чл. 213, ал. 2 КТ за осъждане на работодателя да й заплати обезщетение за незаконно недопускане до работа от посочената дата в размер на 650 лв. месечно. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателката поддържа, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по множество въпроси, касаещи крайния резултат по иска по чл. 357, ал. 1 КТ. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата – „Стомана индъстри“ АД, представляван от адв. Х. М., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното: Съгласно нормата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв. В случая се касае за трудов спор, като първият иск по чл. 357, ал. 1 КТ има за предмет установяване съществуването на трудово правоотношение между страните. Този иск не попада сред изрично предвидените в процесуалния закон изключения, посочени по - горе и неговото разглеждане е двуинстанционно. Постановеното по спора решение на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, поради което подадената срещу него касационна жалба е недопустима за разглеждане. Вторият съединен иск по чл. 213, ал. 2 КТ - за присъждане на обезщетение за незаконно недопускане до работа – е обусловен от изхода на иска по чл.357, ал.1 КТ и в случая той е отхвърлен, като е прието, че не съществува трудово правоотношение между ищцата и ответника. Съдебната практика константно приема, че когато са обективно съединени два иска, които се намират в съотношение на обуславящ и обусловен иск, обусловеният иск следва съдбата на обуславящия, независимо каква е цената му. Предвид изложеното, касационната жалба следва да се остави без разглеждане и производството пред ВКС да се прекрати. Неправилното указване в решението на въззивния съд, че същото може да се обжалва с касационна жалба не обвързва настоящата инстанция (която е длъжна и сама да извърши преценка за допустимостта на жалбата), нито може да промени правилата за инстанционен контрол на обжалвания съдебен акт. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение