Определение № 1452 от 17.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 939/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. И. Й. – Л. от [населено място], чрез адв. П. Х. против решение № 288/12.06.2012 год., постановено по в. гр.д. № 470/2012 год. на Окръжен съд [населено място], с което след като е отменено частично решението на Пазарджишкия районен съд, постановено по гр.д. №1989/2010 год. е постановено ново решение, с което са отхвърлени предявените от Т. И. Й. Л. срещу Гимназия „И. С. А.”, [населено място] искове за признаване на уволнението, извършено със заповед № 339/31.03.2010 год. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа - „учител по немски език”, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението в размер на 3 920,40 лв. Присъдени са разноски. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация -Гимназия „И. С. А.”, [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване: При въведената факултативност на касационното обжалване законодателят обуславя достъпът до обжалване пред касационния съд от кумулативното наличие на две предпоставки: да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора и да е обосновано поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК./ виж ТР № 1/ 19.02.2009 год. по тълк. дело № 1/2010 год. на ОСГТК/ досежно така формулираните правни въпроси. С представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът се е позовал и на трите допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2, 3 ГПК. По отношение на основанията по чл. 280,ал. 1 и 2 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който с въззивното решение да е решен в противоречие със задължителна практика на ВС или ВКС или да е разрешаван противоречиво от съдилищата.Правят се оплаквания, че при извършения подбор ищцата е преценявана въз основа непредвидени в закона оценъчни критерии от субективен характер и само отчасти са използвани обективните критерии по чл. 329 КТ. В тази връзка има позоваване на ТР № 3/16.01.2012 год. по тълк. д. № 3/2011 год. на ОСГК на ВКС, както и на незадължителна практика.Тези оплаквания, доколкото касаят правилността на обжалваното решение, могат да бъдат предмет на преценка в евентуално производство по чл. 290 ГПК, а не в настоящото производство. Липсата на формулиран правен въпрос не дава възможност да се извърши преценка относно изпълнението на посочените допълнителни основания / критерии/ и е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. Във връзка с основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК касаторът е формулирал два правни въпроса, а именно: 1. Когато се извършва задължителен подбор по чл. 329,ал.1 КТ между две лица законосъобразен ли е същият, ако работодателят предпочете да остави на работа работник служител с по- ниска квалификация, който според работодателя работи по- добре, а уволни другия работник/ служител, който обективно има по- висока квалификация и 2. Има ли право работодателят, задължен да извърши подбор по чл. 329,ал.1 КТ, да въвежда при съпоставката критерии, които не са регламентирани в закона. Счита, че по тези въпроси е налице непълнота или неяснота, която следва да бъде отстранена като тяхното разглеждане в условията на решение по чл. 290 ГПК би имало значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Съгласно ТР № 1/ 19.02.2009 год. по тълк. дело № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на чл. 329 КТ е ясна и не създава проблеми при нейното тълкуване относно посочените в нея критерии, при които подборът следва да бъде извършен.Застъпеното от въззивният съд становище, че критериите по чл. 329,ал.1 КТ - „по- висока квалификация и по - добра работа” са с еднакво значение и следва да се преценяват кумулативно е в съответствие с трайната практика на съдилищата, която е правилна и не се нуждае от промяна или изоставяне. Обстоятелството, че единия участник в подбора е с по- висока квалификация само по- себе си не е основание да бъде предпочетен при извършването на подбора ако тази по- висока квалификация не е обусловила по - добро справяне с конкретните професионални задачи. Безпротиворечиво се приема също така от съдилищата, че критериите, при които подборът следва да бъде извършен са тези, които законът изрично предвижда в разпоредбата на чл. 329 КТ. Няма пречка обаче работодателят да въвежда и подкритерии, които съдържателно могат да бъдат отнесени към посочените в чл. 329 КТ такива. При такава хипотеза не се приема, че подборът е извършен не по предвидените за закона критерии.Това е съобразено и във въззивното решение, с което прието, че подборът е извършен в съответствие със двата основни критерия като са съобразени и множество подкритерии, които имат отношения към критерия „по - добра работа.” С оглед на изложеното, по поставените правни въпроси, критерият по чл. 280,ал.1,т.3 КТ, не е изпълнен. Следователно предпоставките, обуславящи допустимостта на касационното обжалване не са налице и такова не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.