Определение № 2010 от 23.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3673/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, чрез юрисконсулт В. Б., против въззивно решение № 93/09.05.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 129/2023 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което е отменено решение № 9/17.01.2023 г., постановено по гр. д. № 1246/2022 г. по описа на Районен съд – Козлодуй и вместо това са уважени предявените от Б. Е. М. против касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ - за признаване дисциплинарното уволнение на ищеца за незаконно и неговата отмяна; и за възстановяването му на заеманата от него преди уволнението длъжност „Инженер по управление на реактор“, дирекция „Производство, Електропроизводство-2“, направление „Експлоатация“, оперативно звено на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото; 2) длъжен ли е съдът, при преценка на събраните доказателства, да съобрази логическите и опитните правила; 3) как се определя тежестта на дисциплинарното нарушение; 4) следва ли при преценката дали нарушението е „тежко“, а наложеното наказание съразмерно на допуснатото нарушение, да се отчита обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните последици за работодателя; 5) кои са обстоятелствата, които трябва да прецени работодателят, съответно съдът, за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението; 6) по какъв начин се установява обемът и съдържанието на задълженията на служителя; 7) дали при преценка на понятието „тежко нарушение на трудовата дисциплина“, освен посочените в чл. 189 КТ критерии, следва да бъдат съобразени и всички други имащи значение за конкретния случай факти и обстоятелства, вкл. характера и важността на работата, възможните неблагоприятни последици за работодателя с оглед обществената му значимост и субективното отношение на служителя към извършеното и липсата на самокритичност; 8) длъжен ли е въззивният съд в решението си да се произнесе по всички съдържащи се във въззивната жалба и в отговора на жалбата доводи и възражения на страните; 9) има ли право съдът да се произнася по въпроси, касаещи пропуски в дейност по издадена лицензия от АЯР за специализирано обучение, без да е бил сезиран за това от ищеца, без да са наведени доводи за това във въззивната жалба и без да очертан този въпрос като спорен от предмета на делото; 10) включва ли се в тежестта на доказване законността на уволнението и установяване на извършените от работодателя проверки преди налагане на дисциплинарното наказание, с цел осъществяване на съдебен контрол от въззивната инстанция и кои са допустимите доказателствени средства; 11) следва ли при преценката дали нарушението е „тежко“, а наложеното наказание съразмерно на допуснатото нарушение да се отчита обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните последици за работодателя; 12) кои са обстоятелствата, които трябва да прецени работодателят, съответно съдът, за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението; 13) по какъв начин се установява обемът и съдържанието на задълженията на служителя; 14) дали при преценка на понятието „тежко нарушение на трудовата дисциплина“ освен посочените в чл. 189 КТ критерии, следва да бъдат съобразени и всички други имащи значение за конкретния случай факти и обстоятелства, вкл. характера и важността на работата, възможните неблагоприятни последици за работодателя с оглед обществената му значимост и субективното отношение на служителя към извършеното и липсата на самокритичност; 15) налице ли е неизпълнение на възложената работа по смисъла на чл. 187, т. 3 КТ предвид конкретните задължения, залегнали в длъжностната характеристика на уволненото лице; 16) следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между дисциплинарното нарушение и дисциплинарното наказание да се съобрази характерът на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя; 17) как се преценява тежестта на нарушението, с оглед възложената трудова функция на работника или служителя и с оглед критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, когато трудовата функция изисква една по-висока степен на оказаното от работодателя доверие, а осъществяващия тази дейност работник или служител е длъжен при изпълнение на задълженията си да престира поведение, при което да полага, съответната на оказаното му доверие, по-голяма грижа, отчитайки характера на дейността и статута на дружеството работодател. Касаторът сочи практика на ВКС, на която според него въззивното решение противоречи. Бланкетно се поддържат и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Б. Е. М., чрез адв. Е. Т., е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане до касационно разглеждане на въззивното решение, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е установено, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника от 1991 г. С допълнително споразумение № 144/05.03.2013 г., считано от 11.03.2013 г., е назначен на длъжност „Инженер по управление на реактора“ (ИУР). Основното задължение на служителя е да придобие необходимите знания и умения чрез преминаване на първоначално специализирано обучение, съгласно типовата и индивидуалната учебни програми за „Инженер старши по управление на реактора“ (ИСУР) и да положи в срок необходимите изпити за придобиване на правоспособност за допускане до самостоятелна работа на длъжност ИСУР, в съответствие със системата за обучение и квалификация на персонала в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД. Ищецът не е завършил първоначалното специализирано обучение за длъжността ИСУР, както в утвърдения срок съгласно индивидуална учебна програма № 16.ИУП.ЕП2.Е-О3.053(3), т.е. до 15.05.2018 г., така и до момента на налагане на дисциплинарното наказание – „уволнение“ със заповед № 20/16.12.2021 г. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че в утвърдения срок М. не е завършил обучението за длъжността ИСУР и не е положил всички необходими изпити за придобиване на правоспособност за допускане до самостоятелна работа. В заповедта е посочено, че допуснатото бездействие е тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.3, т. 7 и т. 10 КТ и по чл. 83, т. 3, чл. 83, т. 5 и чл. 83, т. 15 от ПВТР, като трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че уволнението е незаконосъобразно, като е изложил е две групи съображения. Посочено е, че срокът за обучението е относително определен, доколкото и съгласно чл. 23, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за придобиване на професионална квалификация и за реда за издаване на лицензии за специализирано обучение и на удостоверения за правоспособност за използване на ядрената енергия (приета с ПМС № 209 от 06.08.2004 г., обн. ДВ бр.74 от 24.08.2004 г.) общата продължителност на първоначалното специализирано обучение не може да бъде по-малка от 18 месеца, но не е посочена максималната продължителност на обучението. Предвид това не може да се приеме, че срокът е определящ за законосъобразното изпълнение на задълженията на обучаващия се служител, тъй като по характера си той е инструктивен. В тази връзка е отбелязано, че ищецът е провеждал обучението си и е вземал изпити и след м.05.2018 г. и до уволнението. Липсват данни за приети вътрешни правила, които да задължават обучаващите да провеждат изпитите по определен ред и в определени срокове. Служителят е преминал успешно почти цялото обучение и не е провел само последните два изпита и заключителния пред ВИК, като на 27.12.2021 г. е била уговорена дата за последния изпит, но на 20.12.2021 г. е бил уволнен. От показанията на свидетелите се установява, че завършването на обучението и явяването на изпит пред ВИК зависи не от срока, а от преценката на ръководителя, че обучаваният е придобил необходимия набор от теоретични и практически знания и умения за изпълнението на длъжността ИСУР. В случая, една от причините за неспазването на сроковете по обучителната програма на ищеца е именно субективната преценка на ръководителя на обучението относно годността на Б. М. за явяване на заключителния изпит пред АЯР за придобиване на правоспособност, което обстоятелство не може да бъде вменено във вина на служителя и да се приеме, че от негова страна е допуснато нарушение на трудовата дисциплина във връзка с обучението. Дори да се приеме, че неспазването на срока на индивидуалната учебна програма съставлява дисциплинарно нарушение, от събраните по делото доказателства се установява, че в голяма степен това се дължи на обективни причини, а не на виновно поведение на ищеца. Като такива причини са посочени – влошеното здравословно състояние на служителя, провежданото лечение и ползването на продължителни отпуски по болест; ограниченията във връзка с националните противоепидемични мерки; липсата на създадена от работодателя оптимална организация за процеса на обучение, респ. голямата служебна ангажираност на някои от ръководителите, при които е трябвало да се явява на обучение и изпити, което също е допринесло за забавянето. По тези съображения е направен извод, че неспазването на посочения срок за завършване на обучението не съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, което да обуславя налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”. В заключение е прието, че уволнението е незаконно и оспорената заповед следва да бъде отменена, а ищецът - да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от страната предпоставки за селектиране на жалбата. По първата група въпроси в изложението (въпроси №№ 1, 2 и 8), касаещи задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и наведените от страните доводи и възражения, решението не противоречи на установената съдебна практика, в т. ч. и на сочената от касатора. Константно се приема (вж. - ППВС № 1/1953 г., т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о., решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., IV г.о., решение № 83/23.06.2015 г. по т. д. № 1940/2014 г. II т.о., решение № 154/24.08.2016 г. по гр. д. № 3848/ 2015 г., IV г.о. на ВКС и др.), че въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка релевантните факти и събраните доказателства, обсъди защитните тези на страните и формира самостоятелни правни изводи по спора, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба и отговора предели на въззивна проверка. В съответствие с чл. 236, ал. 2 ГПК съдът следва да изложи мотиви към решението си, които да отразяват осъществената от него, в рамките на правомощията му по чл. 269 ГПК, самостоятелна решаваща дейност на инстанция по съществото на спора. В случая, въззивният съд е съобразил тези си процесуални задължения – подробните мотиви на решението отразяват осъществената самостоятелна решаваща дейност - обсъдени са доводите и възраженията на страните, извършен е анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като съдът е посочил кои от тях и защо кредитира и кои не цени. Развитите от касатора доводи за евентуално допуснати от съда процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт касаят правилността на решението (чл. 281, т. 3 ГПК), която не се проверява във фазата по чл. 288 ГПК. Втората група въпроси (въпроси №№ 3, 4, 5, 7, 11, 12, 14, 16 и 17), касаещи приложението на чл. 189 КТ и проверката и извършването на самостоятелна преценка от съда дали наложеното наказание съответства по тежест на установеното нарушение, нямат претендираното от жалбоподателя значение и не обуславят селектирането на жалбата. Безпротиворечива е практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 189 КТ, според която при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Преценката за тежестта на нарушението се прави за всеки отделен случай, съобразно конкретно установените по делото обстоятелства, като се отчитат значимостта на неизпълненото задължение, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя, обемът на неизпълнение; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици, съобразяват се конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети практики и норми на очаквано поведение; при оценката на поведението на работника/служителя се взема предвид формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомерността на същото и неговите последици (вж. - решение № 109/ 13.08.2018 г. по гр. д. № 3323/2017 г., ІV г. о., решение № 227/29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г., ІІІ г. о., решение № 156/03.07.2018 г. по гр. д. № 4920/2017 г., ІV г.о. и др.). Тези принципни постановки са съобразени от въззивния съд, който в тази част на мотивите си е приел, че са установени обективни причини за забавянето на обучителния процес. Освен това е посочил, че до момента на уволнението си ищецът е преминал успешно през всички фази на обучението по длъжностна характеристика - три етапа обучение по оборудване ІІ контур, два етапа обучение по оборудване І контур, както и 29 курса на обучение от третия етап на обучение по оборудване І контур, като не е приключил минимална част от изискуемите изпити. Тези обстоятелства, преценени в съвкупност, не сочат на допуснато тежко нарушение на трудовите задължения, което да обуславя налагането на дисциплинарното наказание „уволнение”. Въпроси № 9 и 10 са изцяло неотносими за спора и поради това са без значение за допускането на касационния контрол. Въпроси № 6 и №13 са идентични, но не е ясно в каква връзка се поставят от касатора и какво е значението им за формираните от въззивния съд решаващи изводи за основателността на исковете. Въпрос № 15 също няма претендираното от жалбоподателя значение, доколкото в първата част на мотивите си въззивният съд е приел, че не е налице нарушение, защото не се установява виновно поведение от страна на служителя; а дори да се приеме, че има неизпълнение на трудови задължения, то тежестта на нарушението не съответства на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание. Разрешаването на обуславящите изхода на спора правни въпроси в съответствие с установената практика на ВКС, изключва приложението на поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което касаторът не е изложил доводи и аргументация за необходимостта от нейната промяна или актуализация (вж. - т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС). В изложението си касаторът цифрово се е позовал и на нормата по чл.280, ал. 2 ГПК, но липсват изложени конкретни съображения и твърдения за вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение. Основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК при служебната проверка не се констатират. Не се установява и обжалваният акт да е очевидно неправилен. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е такава квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт, която следва да може да бъде установена от съдържанието на самото решение, без то да се подлага на допълнителна проверка. В случая, жалбоподателят не сочи (извън аргументацията по формулираните въпроси) никакви доводи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от самото него. След като и поставените въпроси не обуславят допускането на касационния контрол, обжалваният акт не може да бъде разглеждан като очевидно неправилен. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационния контрол. Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата 1 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение