Определение № 47 от 28.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2879/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 16339/07.02.2020 г. на Е. В. Д., представлявана от адв. Б. Д., срещу въззивно решение № 8822/23.12.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 5193/2019 г. по описа на Софийски градски съд. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение № 10696/14.01.2019 г. постановено по гр. д. № 70622/2017 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката против „Приста Ойл Холдинг“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Групов ръководител, контрол спазване на вътрешни процедури” при ответното дружество и за заплащане на обезщетение за периода 26.05.2017 г. – 01.10.2017 г. в размер на сумата 24 912.45 лева. В изложението си касаторът сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите: 1) трябва ли работодателят при съкращаване щата на определена длъжност да изследва конкретните трудови задължения на работниците, или е достатъчно да изследва документите, съдържащи се в трудовото им досие и с оглед на това да прецени необходимостта от подбор на персонала, който изпълнява идентични функции; 2) следва ли да се възприемат като част от реално изпълняваните трудови функции тези, които са възложени на работника устно или по електронна поща, когато същите не са сред възложените му с длъжностна характеристика и трудов договор; допълнително възложените задачи следва ли да се изследват при преценка на задължението за подбор между служители със сходни или идентични функции – сочи се противоречие с решение № 1217/23.07.2002 г. по гр. д. № 1487/2001 г., III г. о., решение № 137/17.04.2015 г. по гр. д. № 7170/2014 г., IV г. о., решение № 13/06.04.2017 г. по гр. д. № 2239/2016 г., III г. о. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа по въпросите: 3) с оглед доказателствената тежест, следва ли работодателят да представи доказателства за разпределение на трудовите функции на уволнения служител между останалите служители; 4) може ли съдът по свой почин да приложи длъжностна характеристика за една и съща длъжност за двама различни служители, при наличие на данни, че служителите са получили длъжностни характеристики, но работодателят не ги е представил по делото; 5) представянето на служител като изпълняващ определена длъжност във фирмена кореспонденция по електронна поща, различна от вписаната в трудовия му договор, може ли да се оцени като неформална промяна на трудовия договор/трудовите функции; 6) различният размер трудово възнаграждение за една и съща длъжност, сочи ли на разлика между изпълняваните функции. Изложени са и съображения за очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3-то ГПК. Ответното дружество „Приста Ойл Холдинг“ ЕАД, представлявано от адв. Л. Т., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжността „Групов ръководител, контрол спазване на вътрешни процедури”, която е била единствена по щата на дружеството. Трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № 13/ 25.05.2017 г. на изпълнителния директор на „Приста Ойл Холдинг“ ЕАД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро КТ – съкращаване на щата, считано от 26.05.2017 г. Прието е, че основните трудови функции и задължения на ищцата са описаните от нея в исковата молба дейности, както и тези, посочени в т. 1.2. от трудовия договор, тъй като длъжностна характеристика не й е била връчена и не е представена по делото. За да сподели извода на първата инстанция за неоснователност на исковете по чл.344, ал.1, т.1 - т.3 КТ, въззивната инстанцияе приела, че съкращаването на щата е реално – намален е броят на служителите и щатовете в предприятието, като е закрита единствената щатна бройка за длъжността, заемана от ищцата. Посочено е, че съкращаване на щата е налице и в случаите, когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за новоразкритата длъжност трудови функции и са предвидени различни квалификационни изисквания за заемането й. Обсъждайки поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът е приел, че не се установява идентичност или сходство между изпълняваната от ищцата трудова функция и тези на другите служители, за които са въведени твърдения, че обуславят задължение за извършване на подбор от страна на работодателя. Посочено е, че в случая съкращаването на щата е засегнало единствената щатна бройка за длъжността, която е заемала ищцата, като по делото не е установено на работа да са останали други служители, изпълняващи сходни или идентични с нейната трудови функции, за да е задължен работодателят да извърши подбор. Не е установено също, трудовата функция на ищцата в съществената й част да е запазена като съдържание и в сочената новооткрита длъжност. В тази връзка съдът е посочил, че извод за идентичност на трудовите функции не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механичното сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Изтъкнал е, че заеманите от двете служителки длъжности са включвали изготвяне на справки и отчети, но същите са били предназначени за различни лица – ръководство, кредитори, и са имали различен обхват и цели. Освен липса на идентичност или сходство между двете длъжности, съдът е констатирал различие и в географското място на работа на двете служителки, както и съществена разлика в трудовото им възнаграждение (основно трудово възнаграждение в размер на 1050 лв. за новата длъжност „бизнес анализатор“ и 5 270 лв. за съкратената длъжност). В заключение е направен извод за неоснователност на претенциите. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационното обжалване не са налице. Поставените от жалбоподателката въпроси нямат характеристиката на правни, а са фактически въпроси - касаят анализа и оценката на доказателствата, извършена от въззивния съд, а някои от тях предпоставят в себе си условия и обстоятелства, които не са установени по делото. По такива въпроси, съгласно приетото по т.1 от ТР№1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК, във фазата по селектирането на жалбите касационната инстанция не се произнася. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение и в тези рамки ВКС извършва проверка налице ли са сочените основания за допускане на касационния контрол. В случая, както се посочи, формулираните в изложението въпроси са фактически и не могат да обусловят селектирането на жалбата, нито задават контекст, в който да се обсъждат разрешенията в приложените решения на състави на ВКС. Извън това, по приложението на нормите на чл.328, ал.1, т.2, пр.2-ро и чл.329, ал.1 КТ има създадена задължителна и трайно установена практика на ВКС, изясняваща точния смисъл на цитираните разпоредби, която практика е съобразена от въззивния съд. Безпротиворечиво ВКС е приемал, че основанието по чл. 328, ал.1, т.2, пр.2-ро КТ – „съкращаване на щата” е осъществено тогава, когато премахването на трудовата функция е реално – преустановява се съществуването й в единствената бройка (длъжност), чрез която се е реализирала, или в няколко от определен брой еднородни длъжности, посредством които се е осъществявала. За да е налице съкращаване на щата, е достатъчно премахването или намаляването на бройките за дадена длъжност от щатното разписание. Не е необходимо да бъде намален обемът на работа, извършвана от лицата, заемащи тази длъжност, доколкото с оглед оптимизиране на производствения процес работодателят може да счете, че по-малък брой работници и служители ще извършват по-голям обем от дейността на предприятието. За фактическия състав на основанието по чл. 328, ал.1, т.2, пр.2-ро КТ са необходими съответни промени в щатното разписание, които засягат не само съдържанието му, формирано от всички трудови функции (длъжности), с чието изпълнение се извършва дейността на предприятието, но още и времето, от което промените се считат релевантни (вж. - решение № 275/ 04.06.2012 г. по гр. д. № 1369/2010 г., IV г. о., решение № 3/24.02.2015 г. по гр.д. № 3770/2014 г. III г. о., решение № 306/09.10.2013 г. по гр. д. № 1851/ 2013г., IV г. о., решение № 296/27.06.2012г. по гр. д. № 1712/2011 г. IV г. о. на ВКС и др.). Съдът е съобразил и установената практика, че работодателят извършва подбор, за да определи кой от работниците, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции да бъде уволнен при закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване на обема на работата. Това предполага правото или задължението за подбор да бъде упражнено от работодателя преди той да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Работодателят няма задължение да извърши подбор, когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Задължението за извършване на подбор възниква, когато при съкращаване на щата или намаляване на обема на работа се премахват част от бройките за една длъжност или работникът/служителят изпълнява идентични или сходни длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. В случая е установено, че съкращаването на щата е реално – премахната е единствената щатна бройка за длъжността, заемана от жалбоподателката и не е установено тази длъжност да е идентична или сходна като трудови функции с длъжностите на други служители, нито с новоразкритата длъжност „бизнес анализатор”, за да възникне за работодателя задължение за извършване на подбор. Несъгласието на жалбоподателката с приетото за установено по фактите и извършената от съда оценка на доказателствата съставляват доводи за необоснованост (по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК) на съдебния акт, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, също не се установява. Във фазата по селектиране на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, доводите на жалбоподателката не сочат за наличието на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от съдържанието му, а по формулираните въпроси обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, след като същите не обуславят селекцията на жалбата. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение