Определение № 49 от 10.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2653/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на София Г. Ш. срещу решение № 10040 от 26.04.2022 г. по в. т. д. № 1553/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав в частта, с която е потвърдено решение № 2317 от 20.12.2019 г. по т. д. № 1453/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав в частта, с която са обявени за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, по предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, [населено място] искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, изявление за прихващане, направено от София Г. Ш. и обективирано в уведомление вх. № 12334/27.11.2014 г., и изявление за прихващане, направено от С. Б. Ш., починал в хода на процеса и заместен от София Г. Ш. и А. С. Ш., и обективирано в уведомление вх. № 12335/27.11.2014 г. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил доводите на касаторката, че няма данни „КТБ“ АД да е одобрила процесните договори за встъпване в дълг от 15.04.2014 г. и че тези договори са породили действие за банката. Касационната жалбоподателка твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на закона, като е приел, че презумпцията по чл. 59, ал. 4 ЗБН е оборима и че ответниците е следвало да я оборят, без да е необходимо това изрично да е указано в доклада по чл. 146 ГПК. Оспорва като неправилен извода на съда, че най-ранната дата, определена за достоверна по несъмнен начин, на процесните договори за встъпване в дълг е датата на представяне на договорите пред банката, а именно 27.11.2014 г. Допускането на касационното обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационната жалбоподателка поставя следните въпроси: 1. „Оборима ли е презумпцията, установена в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 ЗБН, и следва ли лицата, които са заинтересувани от несъществуването на установения в презумпцията факт, да я оборят?“; 2. „Може ли да се приеме за предварително изразяване на становище по отношение приемането за доказани или недоказани на релевантни за спора факти даването на указания на ответниците в доклада по чл. 146 ГПК за оборване на презумпцията за знание по чл. 59, ал. 4 ЗБН?“ Твърди, че първият от поставените въпроси е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 239 от 15.05.2018 г. по т. д. № 986/2017 г., I т. о., според която чл. 59, ал. 4 ЗБН въвежда необорима презумпция за знание за настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението на кредитора е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции. Вторият въпрос е въведен по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като касаторката поддържа, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В депозирания отговор на касационната жалба ответниците по касация – лицата, упражняващи заедно правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н./, изразяват становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Останалите страни по делото – А. С. Ш. и „Агрокомплект“ ЕАД /н./ не вземат становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение от 20.06.2014 г. на УС на БНБ „КТБ“ АД е поставено под специален надзор съгласно чл. 116 ЗКИ, като с последващо решение от 16.09.2014 г. на УС на БНБ срокът, за който посочената банка е поставена под специален надзор, е удължен до 20.11.2014 г.; впоследствие, с решение № 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ, вписано в търговския регистър на 07.11.2014 г., е отнет лицензът на банката за осъществяване на банкова дейност. Съставът на съда е констатирал, че на 22.04.2015 г. е постановено решение по т. д. № 7594/2014 г. на Софийски градски съд, с което е обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност с произтичащите от това последици. Съгласно мотивите на въззивното решение по реда на инстанционния контрол – с влязло в сила решение по т. д. № 216/2015 г. на САС решението на Софийски градски съд е отменено в частта за началната дата и е определена друга начална дата на неплатежоспособността - 20.06.2014 г., като решението на въззивната инстанция е вписано по партидата на банката в търговски регистър при АВ на 08.07.2015г. Въззивният съд, като е споделил изводите на първоинстанционния за основателност на предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на акта на СГС. В тях е посочено, че между страните е безспорно, че: между „КТБ“ АД /н./ и „Агрокомплект“ ЕАД /н./ е сключен договор за кредит от 29.04.2009 г., вземанията на банката по който към 27.11.2014 г. са възлизали на сумата от 3 411 023, 79 евро; на 21.10.2014 г. банката е получила уведомление за прихващане от „Агрокомплект“ ЕАД /н./ с вземания на трети лица, посочени като лица, встъпили в дълга; на 27.11.2014 г. банката е получила изявления на София Ш. и С. Ш. за прихващане на задълженията по процесния договор за кредит с техни вземания, произтичащи от договори за банков депозит, чието съществуване и размер също са безспорни; към изявленията са били приложени договори за встъпване в дълг на физическите лица. Решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че в случая активното и пасивното вземане, предмет на процесните възражения за прихващане, са придобити преди 22.04.2015г. - датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „КТБ“ АД. По отношение на договорите за встъпване в дълг, чрез които София Ш. и С. Ш. са придобили качеството на солидарни длъжници по описания договор за кредит, които са с посочена дата 15.04.2014 г., въззивният съд е споделил заключението на СГС, че тази дата не може да бъде противопоставена на трети лица, каквито са ищците. Счел е, че най-ранната дата, определена за достоверна по безсъмнен начин по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, е датата, на която договорите са представени пред банката, а именно 27.11.2014 г. Определил е като неоснователно възражението на ответниците, че за дата на подписване на договорите следва да се определи 21.10.2014 г., тъй като това е датата на уведомлението от „Агрокомплект“ ЕАД до банката за извършеното прихващане. Изложил е аргументи, че в посоченото уведомление не са конкретизирани лицата, с които дружеството е сключило договори за встъпване в дълг, съответно липсва индивидуализация на договорите, както и на вземанията, с които се извършва прихващане. В решението на въззивния съд е формиран извод, че към момента на сключването на договорите за встъпване в дълг – 27.11.2014 г. София Ш. и С. Ш. са знаели за настъпилата неплатежоспособност на банката. Този извод на съда е направен при съобразяване, че с решение от 6.11.2014 г. на УС на БНБ, вписано на 7.11.2014г. в ТР, е отнет лицензът на „КТБ“ АД за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ и при приложение на презумпцията по чл. 59, ал. 4 ЗБН, която според решаващия състав ответниците не са оборили. Съдът е изтъкнал, че в подкрепа на този извод е и признанието, направено от София Ш. с молба вх. № 47525 от 03.04.2018 г., депозирана пред СГС, в която се заявява, че процесните договори за встъпване в дълг не са подписани на посочената в тях дата – 15.04.2014 г., а много по-късно - след отнемането на лиценза на „КТБ“ АД /н./ и във връзка с направените от нея и съпруга й С. Ш. изявления за прихващане вх.№№ 12334/27.11.2014г. и № 12335/27.11.2014 г. Това признание на правнорелевантен факт съдът е преценил като непротиворечащо на представените по делото доказателства и установените обстоятелства, съответно подлежащо на зачитане. Във въззивния акт са изложени и мотиви за неоснователност на оплакванията на София Ш., изложени във въззивната й жалба срещу първоинстанционния акт за уважаване на исковете с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. Решаващият състав е изтъкнал, че за встъпването в дълг не се изисква съгласие на банката кредитор съгласно разпоредбата на чл.101, ал.1, изр.1, пр. 2 ЗЗД. Приел е за неоснователен довода за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от страна на СГС, изразяващо се в неразпределяне на доказателствената тежест относно оборване на установената в чл.59, ал. 4 ЗБН презумпция за знание. В решението е отразено, че с доклада по делото по предявените искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН съдът е разпределил доказателствената тежест съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК и доводите и възраженията на страните. Съставът на САС е изразил разбиране, че даването на указания на ответниците за оборване на презумпцията за знание по чл. 59, ал. 4 ЗБН, ако не бъде приета за достоверна датата, посочена като дата на сключване в договорите за встъпване в дълг, може да се приеме за предварително изразяване на становище по отношение приемането за доказани или недоказани на релевантни за спора факти, което е недопустимо и извън целите на доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК. В допълнение е изтъкнал, че делото не е останало неизяснено от фактическа страна, предвид твърденията на страните, поради което дори и формално да е допуснато процесуално нарушение, каквито са оплакванията, същото не обосновава неправилност на решението. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е значим за изхода на споровете по предявените по конкретното дело искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. Той е въведен от касационната жалбоподателка в контекста на доводите й, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС е приел, че установената в чл. 59, ал. 4 ЗБН презумпцията за знание за настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението на кредитора е придобито след датата на вписване на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ, е оборима. Във въззивния акт е споделен изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице знание у ответниците за неплатежоспособността на „КТБ“ АД към момента на встъпването в дълга към банката, тъй като те не са оборили презумпцията по чл. 59, ал. 4 ЗБН. Доколкото заключението на съда относно „знанието за неплатежоспособност“ като елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН е направено въз основа на приложение на презумпция, която е приета за оборима, но необорена от ответниците, отговорът на поставения въпрос не би могъл да доведе до друг изход на делото. При необоримата презумпция страната, на която се противопоставя презумираният факт, не разполага въобще с възможност да доказва неговото несъществуване. В този смисъл, при приетите за доказани по делото презумпционни факти - че ответниците Шукерови са встъпили в дълга по процесния договор за банков кредит на 27.11.2014 г. и съответно това е станало след вписването в ТР на решението на УС на БНБ за отнемане на лицензията на „КТБ“ АД на основание чл. 36, ал. 2 ЗБН и при необоримост на презумпцията по чл. 59, ал. 4 ГПК за съда съществува безусловното задължение да приеме за осъществен презумирания факт – знанието на ответниците за неплатежоспособността на банката. По тези съображения отговорът на първия поставен въпрос в поддържания от касационната жалбоподателка смисъл не би могъл да обуслови различен изход на делото, поради което касационното обжалване по този въпрос не следва да бъде допускано. Вторият въпрос също не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. На първо място, така както е формулиран, въпросът влиза в противоречие с доводите на касационната жалбоподателка, че презумпцията по чл. 59, ал. 4 ЗБН е необорима, за което вече бяха изложени съображения. На второ място, той не е кореспондира с процесуалните действия на страните и мотивите на въззивния съд. В исковата молба ищците са поддържали, че договорите за встъпване в дълг с посочена в тях дата 15.04.2014 г., по силата на които ответниците са станали съдлъжници по договора за кредит с кредитополучател „Агрокомплект“ АД, нямат достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК, като за най-ранна такава, съответно за дата на встъпване в дълга следва да се счете датата 27.11.2014 г., когато в банката са депозирани изявленията на София Ш. и С. Ш. за прихващане. Посочените физически лица първоначални ответници са се защитавали с възраженията, че според представените договори за встъпване в дълг те са станали солидарни длъжници по процесния договор за кредит на 15.04.2014 г. - датата, посочена в договорите за встъпване в дълг като дата на сключването им, евентуално на 21.10.2014 г. – датата на уведомяване на банката за встъпванията в дълг от кредитополучателя „Агрокомплект“ ЕАД, като в този смисъл са били и въззивните им доводи. Именно при отчитане на тези фактически доводи и възражения, отнасящи се до предпоставките за приложение на презумпцията по чл. 59, ал. 4 ЗБН, въззивният съд е изложил разбиране, че даването на указания във връзка с доказването им би могло да се приеме за предварително становище относно достоверността на датата на договорите за встъпване в дълг. Извън това, съдът е направил извод, че делото не е останало неизяснено от фактическа страна. Аргументирал е становище, че за дата на встъпване в дълга не може да се приеме твърдяната от ответниците дата 21.10.2014 г., доколкото в уведомлението до банката от „Агрокомплект“ ЕАД от тази дата не са визирани третите лица, задължили се по договора за кредит на дружеството. В решението е съобразено и направеното по делото признание от страна на ответницата София Ш., че договорите за встъпване в дълг не са от 15.04.2014 г., а от много по-късна дата – след отнемането на лиценза на „КТБ“ АД /н./ и във връзка с изявленията за прихващане от 27.11.2014 г., което на основание чл. 175 ГПК е преценено като непротиворечащо на установените по делото обстоятелства. Тези решаващи аргументи на въззивния съд изключват релевантността на поставения въпрос. Доколкото не е налице общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК и по двата поставени от касационната жалбоподателка въпроса не се налага обсъждането дали са обосновани и въведените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По тези съображения въззивното решение в обжалваната му част не се допуска до касационен контрол. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение