Определение № 1716 от 20.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 417/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу Решение № 161/16.11.2022 г., постановено по в. т. д. № 198/2022 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено Решение № 50/02.05.2022 г., постановено по т. д. № 188/2021 г. по описа на Окръжен съд-Русе, с която е НЗОК е осъдена да заплати на Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД- Русе сумата от 25 518 лв., представляваща стойността на извършена и отчетена, но незаплатена медицинска помощ на здравно осигурени лица по клинични пътеки за периода 01.02.2018 г. – 30.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25 518 лв., считано от 01.07.2021 г. до окончателното изплащане. Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на материалния закон, а именно: в противоречие с правната норма на чл. 59, ал. 1 ЗЗО въззивният съд е достигнал до правния извод, че осъществените от лечебното заведение медицински услуги следва да бъдат заплатени и в случаите, когато стойността им превишава определените лимити. В този смисъл счита, че незаконосъобразно апелативният съд е приел, че следва да бъдат заплатени на изпълнителя на болнична медицинска помощ извършените от него на основание индивидуалните договори по чл. 59, ал. 1 ЗЗО дейности и в случаите, когато стойността им е над нормативно и договорно определените стойности. Излага подробни правни съображения относно действителната нормативна воля на законодателя, вложена в правната норма на чл. 59, ал. 1 ЗЗО, във вр. с чл. 55а, ал. 1 и ал. 2 ЗЗО, като поддържа, че техният нормативен смисъл обосновава правния извод, че правото на медицинска помощ в пределите на задължителното здравно осигуряване не е неограничено, а е лимитирано в рамките на пакета от здравни дейности, гарантирани и закупувани от НЗОК за всички здравноосигурени лица на територията на страната. Това съждение следвало недвусмислено и от нормата на чл. 35, ал. 1 ЗЗО, съгласно която правото на здравноосигурените лица да получават медицинска помощ е обезпечено само в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК НЗОК се позовава на наличие на основание по чл.280 ал.1, т.1 ГПК по въпросите за правилата за тълкуване на договорите по чл.20 ЗЗД и може ли съдът, прилагайки тези правила да достигне до подмяна на изявената и обективирана воля на страните в сключените между тях процесните два договора, от 23.05.2017 г. и от 28.05.2018 г., с предмет оказване на медицинска помощ по клинични пътеки на здравно осигурени лица и на определена категория неосигурени лица, както и за това следвало ли съдът да обсъди всички фактически и правни доводи на страните във връзка с предмета на спора. Решението се обжалва и от страна на ищеца Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД Русе В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД Русе против НЗОК – София иск за присъждане на законна лихва за забава върху стойностите на извършена в периода м.02. – м.11.2018 г. медицинска помощ за разликата над 510.36 лв. до претендирания размер 7 913.37 лв. – за времето от датата на падежа до 30.06.2021 г. В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД Русе се позовава на наличие на основание по чл.280 ал.1, т.1 ГПК по въпросите за това, дължи ли се законна лихва за забава за просрочено плащане от страна на НЗОК за извършена и отчетена дейност от страна на изпълнителя дейност над определените в процесните договори месечна стойност и от кой момент се дължи тази лихва и приложими ли са за в този случай общите правила на чл.84 ал.2 ЗЗД за поставяне на длъжника-възложител в забава., както за правилата за тълкуване на договорите по чл.20 ЗЗД. Всяка от страните оспорва наличието на основания за допускане на касационно производство по отношение на КЖ на насрещната страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен така предявения иск, въззивният състав се е позовал на следното: За исковия период м.02.2018 г. – м.11.2018 г. между Специализирана болница за активно лечение по кардиология Медика Кор ЕАД и НЗОК са били сключени два договора с предмет оказване на медицинска помощ по клинични пътеки на здравно осигурени и на определена категория здравно неосигурени лица – съответно от 23.05.2017 г. и от 28.05.2018 г., в сила от 01.04.2018 г., като правата и задълженията на страните са подробно разписани в договора. По силата на тези договори, с идентично съдържание, Болницата като изпълнител се е задължила да оказва на здравноосигурени лица, на здравно неосигурени лица по §2 и на лицата по § 8, респ. § 9 от ЗБНЗОК за 2017 г./ 2018 г. болнична медицинска помощ по изчерпателно изброени клинични пътеки, без да изисква заплащане или доплащане от лицата за дейността – предмет на договорите, освен в изрично посочени хипотези; да разполага по всяко време на действие на договора с медицински специалисти с квалификация, необходима за изпълнение на договора; да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност; да спазва правата на здравноосигурените лица и на пациента, регламентирани в ЗЗО и ЗЗ, и да осигурява условия, гарантиращи тези права; да предоставя изискваната от НЗОК отчетна документация в договорените срокове. НЗОК като възложител се е задължил да закупува дейностите по клиничните пътеки в рамките на определени месечни стойности, които се определят от нея по реда на чл.36 - чл.34 и се отразяват в част Б на Приложение 2, да следи за спазване на правата на здравноосигурените лица и пациентите от страна на изпълнителя, както и да заплаща извършената и отчетена болнична помощ по договорените клинични пътеки до 30-то число на месеца, следващ отчетния, освен когато е предвиден друг срок – чл.45 от договора от 2017 г. и до 25-то число на месеца, следващ отчетния, освен когато е предвиден друг срок – чл.46 от договора от 2018 г. В чл.4 ал.2 е предвидена дължимост от възложителя на законна лихва при забава в плащането. Съгласно чл.31 от договора изпълнителят е длъжен да отчита ежедневно по електронен път оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора, като не се заплащат дейности, които не са отразени в ежедневните отчети и не са приети от информационната система в договорените срокове. Ежедневните отчети се обработват в информационната система на НЗОК и в срок до 7-мия работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК уведомява изпълнителя с месечно известие по елентронен път за отхвърлената от заплащане дейност и основанието за това. В т.7 на чл.31 ал.12 е посочена като основание за отхвърляне на плащането хипотезата на чл.38 от договора – извършена надлимитна дейност. Съгласно чл.38 от договора от 2018 г. изпълнителят отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойност, в рамките или под равнището на месечната стойност за съответните дейности. В чл.38 ал.7 е посочено, че изпълнителят не може да предявява за закупуване от възложителя дейности и медицински изделия, отхвърлени за заплащане поради надвишаване на стойностите за съответните месеци. Аналогично в чл.37 от договора от 2017 г. след изменението му с ДС № 3/ 04.07.2017 г е предвидено, че изпълнителят не може да отчита с финансовоотчетни документи дейности на стойност, надвишаваща определената в Приложение 2, и отчетените такива се посочват като отхвърлени в месечното известие. Не се спори между страните и това е установено от приетите по делото писмени доказателства, анализирани в приетата съдебно-медицинска експертиза, и от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че за исковия период от 01.02.2018 г. до 30.11.2018 г. Болницата е предоставила медицинска помощ на 21 бр. здравноосигурени лица по различни клинични пътеки; че извършените дейности по клинични пътеки са отразени надлежно в медицинската документация – проверените от вещото лице истории на заболяването на пациентите, както и са въведени в персонализираната информационна система на НЗОК; че извършената дейност е на обща стойност 25 518 лв., с която стойност са надвишени утвърдените по Приложение № 2 стойности за съответните месеци; че за надлимитните дейности не са издавани фактури, но стойността им е включена в отчета на приходите и разходите на лечебното заведение като приход от продажба на услуги; че НЗОК не е заплатило стойността на така констатираната надлимитна дейност. Видно от писмо на управителя на Болницата изх. № 69/ 16.04.2021 г., получено от НЗОК на 20.04.2021 г., НЗОК е поканена да заплати стойността на надлимитната дейност, ведно с обезщетение за забавено плащане за всеки един от процесните месеци. Предвид изложеното от фактическа страна,според въззивния състав се налагат следните правни изводи: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.59 ЗЗО и чл.86 ал.1 ЗЗД. Съдът е дефинирал спора пред въззивната инстанция, че не засяга наличието на валидно облигационно правоотношение, основано на процесните договори за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки, извършването от ищеца през исковите месеци на дейност, включена в предметния обхват на двата договора, надлежното отчитане на тази дейност и стойността на същата, а е само по относно дължимостта на плащане за дейност, която макар и да попада в предметния обхват на договорите е на стойност, надвишаваща договорените месечни стойности съгласно Приложение 2, т.е. тя е извън определения от възложителя лимит за съответния период. Според изложеното от въззивния съд, организирането на дейността по предоставяне на медицински услуги и заплащането им е регламентирано от ЗЗО, Националните рамкови договори, сключвани ежегодно между НЗОК и БЛС, ЗБНЗОК за съответните години и Правилата за условията и реда за чл.4 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗБНЗОК, Методиките за остойностяване на дейностите в болничната медицинска помощ и за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ, приети с Постановление № 57/ 16.03.2015 г. Специалният закон ЗЗО възлага провеждането на държавната политика в сферата на здравното осигуряване и свързаните с него обществени отношения на НЗОК. Това е юридическото лице, което участва в договорни правоотношения с лечебни заведения – изпълнители на БМП, като съгласно чл.2 ал.1 ЗЗО закупува от тях регламентиран с наредба на министъра на здравеопазването на основание чл.45 ал.2 ЗЗО пакет от медицински дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Съгласно § 1, т.2 от ДР на ЗЗО този пакет представлява определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор. Видно от легалната дефиниция, целта на закупуването на пакета е гарантиране на всички здравноосигурени лица на достъп до включените в него здравни дейности, в съответствие с прокламираното в чл.52 ал.1 КРБ право на достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, и с основните принципи на здравното осигуряване. Тези принципи са визирани в чл.5 ЗЗО и сред тях в т.5 е равнопоставеното третиране на здравноосигурените лица при идентични условия. Обслужването на конкретния публичен интерес обуславя функциите на НЗОК, на която законодателят е предоставил съответните правомощия и икономически механизми за осигуряване на необходимия финансов ресурс за реалното осъществяване на правата на здравноосигурените лица – да планира собствен бюджет. Бюджетът на НЗОК трябва да гарантира пакета от здравни дейности като ангжимент на държавата към здравноосигурените лица, а не обратното – пакетът да бъде ограничен от бюджета. Финансовата рамка на бюджета е заложена в чл.22 – чл.32 ЗЗО и се доразвива със ЗБНЗОК за съответната година. Бюджетът на НЗОК, както бюджетът на всеки орган в системата на държавната администрация, е лимитиран в рамките на определена крайна сума и правилното му планиране и правилното управление, разпределение и контрол за целесъобразното разходване на средствата несъмнено би следвало да обезпечи заплащането на регламентирания пакет от медицински дейности. Според съда, именно защото се касае до разпределение на лимитиран бюджет, утвърждаването на лимит на годишна стойност за извършени от изпълнителите на БМП здравни дейности не противоречи на Конституцията и на принципите, на които е изградената системата на здравно осигуряване и предоставяне на медицинска помощ. Това е и причината в индивидуалните договори с отделните изпълнители на БМП да бъдат определени предварително обемът и стойността на предоставяните дейности. Според съда, спецификата на предмета на договора налага определените обеми и стойности да имат само прогнозен характер, защото е възможно както да не бъдат достигнати, така и да бъдат надхвърлени, без изпълнителите на помощта да могат да влияят на това. Поради прогнозния характер на определените в Приложение № 2 месечни стойности за здравна дейност в нормативната уредба са регламентирани механизми за корекция на предварително заложените стойности. Възможността за коригиране на стойностите е логична последица от предварителното разпределение на бюджетните средства на НЗОК на базата на анализи и прогнози без възможност да бъдат предвидени както броят на лицата, които ще потърсят медицинска помощ от съответния изпълнител, така и конкретната по вид и като обем дейност, която ще им бъде предоставена в рамките на един месец, тримесечие, година. В Правилата за условията и реда за прилагане на чл.4 ал.1 и 2 от ЗБНЗОК за 2018 г., както и в тези от 2017 г., приети по делегация от чл.4 ал.3 от ЗБНЗОК, е предвидена възможност за корекция на месечните стойности в съответствие с параметрите на национално ниво на изпълнението на здравноосигурителните плащания. Корекциите са от компетенциите на НС на НЗОК, който има право и задължение ежемесечно и на тримесечие да наблюдава, анализира и контролира изпълнението. В бюджета на Касата е предвиден и задължителен резерв, предназначен за непредвидени и неотложни разходи, който съгласно чл.26 ал.2 ЗЗО служи за плащане на разходите при значителни отклонения от равномерното разходване на определените бюджетни средства. Според съда от това следва,, че не съществува законодателна пречка да бъде заплатена доказано извършена медицинска помощ в обхвата на чл.45 ЗЗО, която е на стойност, надвишаваща определената месечна такава за конкретния изпълнител на БМП. Съгласно чл.51 ЗЗО само медицинската помощ извън обхвата на чл.45 ЗЗО и договореното в националния рамков договор не се закупува от НЗОК. В настоящия казус, според съда, не се спори, че извършената от ищеца дейност, чието заплащане се претендира, е в предметния обхват на договора, т.е. е от предвидения пакет. След като НЗОК носи отговорността да планира своя бюджет и да осъществи целесъобразното му разходване за целите, за които е предвиден, като гарантира на здравноосигурените лица достъп до своевременно и качествено здравеопазване по пакета от медицински дейности, които те да получат от избрания от тях изпълнител на медицинска помощ, недопустимо е управленски решения във връзка с бюджета на Касата да рефлектират върху правната сфера на изправна по договорното правоотношение страна – изпълнителя на болничната медицинска помощ, за който не съществува правна възможност да откаже предоставянето на медицинска помощ на здравноосигурените лица в рамките на пакета от здравни дейности, гарантиран от самостоятелния бюджет на НЗОК, на каквото й да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределения му лимитиран бюджет, защото на здравноосигуреното лице е признато от закона правото на свободен достъп до медицинска помощ чрез пакета от здравни дейности и на свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК, от цялата територия на страната – чл.4 ал.1 ЗЗО, чл.35 ал.1 т.1 и т.2 ЗЗО, чл.2 ал.1 и чл.4 ал.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, издадена от МС по законова делегация от чл.83 ал.3 от Закона за здравето, като съгласно чл.4 ал.2 ЗЗО правото на избор на изпълнител не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания. Ето защо, според съда, НЗОК не може да допусне отказ на изпълнителя по отношение на здравноосигурено лице, защото тя е гарант за спазване на правата на здравноосигурените лица и съответно е длъжна да упражнява контрол в тази насока. В съответствие със закона в процесните договори не е предвидена възможност при изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на определените по договора дейности, а напротив, то се е задължило да осигурява договорената болнична медицинска помощ непрекъснато 24 часа, без да може да изисква заплащане или доплащане от здравно осигуреното лице за дейност в предметния обхват на договора. Отказът да бъде предоставена на здравноосигурено лице необходимата му медицинска помощ би съставлявал виновно неизпълнение на поетите с договора задължения и основание за търсене на отговорност. По така изложените съображения и предвид обстоятелството, че ищцовата болница се явява изправна страна по правоотношението, доколкото по делото е доказано реалното извършване за процесните месеци на твърдяната надлимитна дейност по клинични пътеки в предметния обхват на договора, в полза на здравноосигурени лица, при спазване на изискванията на чл.25 ал.1 от договорите и при надлежно й отразяване в изпратените по електронен път в информационната система на НЗОК ежедневни отчети, то липсва основание да бъде отречено правото й да получи цената на извършените дейности. Заплащането на предоставената медицинска помощ е в съответствие с принципите на добросъвестност при изпълнение на насрещните задължения по сключените договори и недопускане на неоснователно обогатяване. Размерът на вземането на ищеца е доказан и съответства на заявената искова претенция след изменението й – 25 518 лв. Исковата сума е дължима и със законната лихва от датата на предявяване на иска 01.07.2021 г. до окончателното изплащане. По акцесорния иск за обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главниците на помесечно дължимите суми за исковия период, въззивният съд е счел за основателни оплакванията на ответника НЗОК във въззивната жалба за неприложимост на клаузата на чл.4 ал.2 от договорите към заплащането на надлимитната дейност. Договореният между страните срок по чл.45 от договора от 2017 г. и по чл.46 от договора от 2018 г. касае заплащането само на отчетената дейност, която е в рамките на определената месечна стойност. След като договорът в своето съдържание не предвижда заплащането на извършените дейности на стойност, надвишаваща месечния лимит, няма как да е уговорен и падеж на непоето задължение. С оглед липсата на договорен срок за изпълнение, възложителят не е изпаднал в забава от сочения от изпълнителя момент и лихва се дължи по общите правила на чл.84 ал.2 ЗЗД – след покана. В случая, такава е отправена на 20.04.2021 г. Използвайки компютърна програма за изчисляване на законна лихва, ВТАС е определил, че за периода от 20.04.2021 г. до 30.06.2021 г. върху главницата от 25 518 лв. е дължима лихва в размер на 510.36 лв. На ищеца следва да бъде присъден този размер, а исковата претенция за мораторна лихва над 510.36 лв. до присъдената сума 7 913.37 лв. – за времето от датата на твърдения в ИМ падеж до 30.06.2021 г. – е счетена за неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения, въззивният съд е приел, че решението на ОС – Русе в частта за присъдената лихва за забава върху главниците на вземанията за стойността на оказаната, но незаплатена болнична помощ, за разликата над 510.36 лв. до присъдената сума 7 913.37 лв. е неправилно и следва да бъде отменено, а искът в тази част отхвърлен като неоснователен. Относно наличие на основания за допускане до касация настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. По касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу Решение № 161/16.11.2022 г., постановено по в. т. д. № 198/2022 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено Решение № 50/02.05.2022 г., постановено по т. д. № 188/2021 г. по описа на Окръжен съд-Русе, с която е НЗОК е осъдена да заплати на Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД Русе сумата 25 518 лв., представляваща стойността на извършена и отчетена, но незаплатена медицинска помощ на здравно осигурени лица по клинични пътеки за периода 01.02.2018 г. – 30.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25 518 лв., считано от 01.07.2021 г. до окончателното изплащане: От страна на касационния жалбоподател НЗОК се формулират като обуславящи изхода на спора, правни въпроси във връзка с прилагане на правилата за тълкуване на договорите по чл.20 ЗЗД и може ли съдът, прилагайки тези правила да достигне до подмяна на изявената и обективирана воля на страните в сключените между тях процесните два договора, от 23.05.2017 г. и от 28.05.2018 г., с предмет оказване на медицинска помощ по клинични пътеки на здравно осигурени лица и на определена категория неосигурени лица, както и за това следвало ли съдът да обсъди всички фактически и правни доводи на страните във връзка с предмета на спора. Съгласно изложеното в мотивите на обжалвания акт, въззивният съд е тълкувал процесните два договора за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки на здравно осигурени и на определена категория здравно неосигурени лица – съответно от 23.05.2017 г. и от 28.05.2018 г., с оглед техния специфичен характер и съдържание в съответствие с прокламираното в чл.52 ал.1 КРБ право на достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, и с основните принципи на здравното осигуряване. Приел е, че тези принципи са визирани в чл.5 ЗЗО и сред тях в т.5 е равнопоставеното третиране на здравноосигурените лица при идентични условия. Приел е, че бюджетът на НЗОК трябва да гарантира пакета от здравни дейности като ангажимент на държавата към здравноосигурените лица /впрочем в този смисъл е и произнасянето на КС по конст.дело15/23 ог 11.04.2024 (Обн., ДВ, бр. 36 от 2024 г.), с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО/. В така формулираните въпроси за приложението на правилата за тълкуване по чл.20 ЗЗД се съдържа имплицитно оплакване за нарушаване от съда на тези правила, което предполага навлизане в спора по същество и анализ на съответните клаузи от съдържанието на договорите като правопораждащи основания. Следователно, според формулировката на въпросите, същите представляват фактически такива и по правилността на съдебното решение по конкретния правен спор. В тази фаза от касационния контрол, ВКС извършва такъв само в рамките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, но не и по чл. 201,т.3 ГПК. Същото се отнася и до това, следвало ли съдът да обсъди всички фактически и правни доводи на страните във връзка с предмета на спора, още повече, че този въпрос не е конкретизиран по отношение на това, за кои точно доводи се твърди наличие на такъв пропуск от страна на въззивния съд. От изложеното следва, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по КЖ на ответника. По отношение на наличие на основание за допускане на касационно обжалване по КЖ от страна на ищеца Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД Русе В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от същата против НЗОК – София иск за присъждане на законна лихва за забава върху стойностите на извършена в периода м.02. – м.11.2018 г. медицинска помощ за разликата над 510.36 лв. до претендирания размер 7 913.37 лв. – за времето от датата на падежа до 30.06.2021 г.: Релевирани са въпросите за това, дължи ли се законна лихва за забава за просрочено плащане от страна на НЗОК за извършена и отчетена от страна на изпълнителя дейност над определените в процесните договори месечна стойност и от кой момент се дължи тази лихва и приложими ли са за в този случай общите правила на чл.84 ал.2 ЗЗД за поставяне на длъжника-възложител в забава, както за задължението на съда да прилага правилата по чл.20 ЗЗД за тълкуване на договорите. Въззивният съд се е произнесъл, че договореният между страните срок по чл.45 от договора от 2017 г. и по чл.46 от договора от 2018 г. касае заплащането само на отчетената дейност, която е в рамките на определената месечна стойност. След като договорът в своето съдържание не предвижда заплащането на извършените дейности на стойност, надвишаваща месечния лимит, няма как да е уговорен и падеж на непоето задължение. С оглед липсата на договорен срок за изпълнение, съдът възложителят не е изпаднал в забава от сочения от изпълнителя момент и лихва се дължи по общите правила на чл.84 ал.2 ЗЗД – след покана. С решение №50015/20.07.2023 г. по т.д. № 2321/21 на ВКС,ТК,Първо т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и цитираните в него други такива, е прието, че когато необходимите документи, удостоверяващи извършването на съответните медицински дейности, бъдат представени от изпълнителя на съответната РЗОК преди края на съответната финансова година, НЗОК следва да изпълни задължението си за заплащане на надлимитните дейности до приключване на финансовата година, в която са извършени / в случая 31.12.2017г. и 31.12.2018г./, като едва след изтичането на годината възложителят изпада в забава и дължи обезщетение по чл.86 от ЗЗД на изпълнителите на медицинска помощ като титуляри на вземанията. Доколкото, в случая, страните не са спорили по това, кога необходимите документи, удостоверяващи извършването на съответните надлимитни медицински дейности, са били представени от изпълнителя на възложителя в лицето на съответната РЗОК и съдът е приел, че това е станало едва с покана, отправена на 20.04.2021 г./ т.е. след края на съответната финансова година/ и като следствие е извел, че от тази дата следва да се дължи лихва-обезщетение за забава в плащането на дължимата главница, то същият се е произнесъл в съответствие с цитираната по-горе практика на ВКС по чл.290 ГПК и липсва основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК. Относно въпроса за приложението на правилата за тълкуване по чл.20 ЗЗД важи вече изложеното по-горе, при обсъждане на същия въпрос, наведен от НЗОК. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Първо т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което