Определение № 765 от 13.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1887/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от В. Е. Е. чрез пълномощник адв.Е. Х. срещу решение от 1.11.12г.по в.гр.дело № 501/12г.на Окръжен съд - Шумен,с което е потвърдено решение № 581 от 2.07.12г.по гр.дело № 707/12г.на Районен съд - Шумен.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ,предявени от същата страна против [фирма] [населено място]. В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Приложена е съдебна практика.В самото изложение се съдържат и оплаквания за неправилност на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 01/16.01.12г.на прокуриста на [фирма],с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца В. Е. на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ- поради съкращение в щата,е законосъобразна.Изложени са съображения,че е налице действително съкращаване в щата,извършено от компетентен орган,при което e заличена заеманата от ищеца щатна бройка „заварчик – монтьор”,която е била единствена за тази длъжност.Независимо от това,тъй като по вътрешно съвместителство той е изпълнявал и трудовите функции на „оператор парни и водогрейни съоръжения”, е извършен подбор по смисъла на чл.329 ал.1 КТ между него и останалите на работа двама работници,чиито задължения са свързани с поддръжката на водогрейните съоръжения,при който ищецът е получил най-ниска обща оценка. Поставеният в изложението въпрос относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните не е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВКС.Въззивният съд е обсъдил всички относими към делото доказателства и правните му изводи съответстват на конкретните факти и обстоятелства.Доводите на касатора са,че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение чрез неправилна преценка на данните по делото,довела до необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорването на доказателствените изводи на съда не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Изложените в този смисъл доводи могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.