Определение № 105 от 12.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1088/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „Център за градска мобилност“ ЕАД, [населено място], чрез адвокат М. Г., срещу въззивното решение на Софийски градски съд №260579/15.11.2024г. по в.гр.д. №822/2021г. В жалбата са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, постановено при нарушение на процесуалния закон. Насрещната страна В. С. Г., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат А. Л., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените въпроси са некоректно зададени, нямат точна и ясна формулировка и по нито един от тях не е посочена съдебна практика, относима към предмета на разглеждане. Твърди още, че въпросите не са от значение за точното решаване на делото и не е налице очевидна неправилност на решението. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Районен съд – София, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на В. С. Г., извършено със Заповед № РД № 15 – ЗП – 03/14.03.2018 г. на Изпълнителния директор на „Център за градска мобилност“ ЕАД – [населено място] за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; В. С. Г. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „контрольор, автомобилен транспорт“, сектор „Платено паркиране“, отдел „Паркиране“, дирекция „Паркиране и мобилност“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и „Център за градска мобилност“ ЕАД – [населено място] е осъдено да му заплати сумата от 12 102, 56 лева, представляваща обезщетение за период от шест месеца, считано от 16.03.2018 г. до 16.09.2018 г., през който е останал без работа поради незаконното уволнение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени (включително чрез препращане по реда на чл. 272 от ГПК ) следните обстоятелства: Страните са били в трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 01.08.2012г., като В. Г. заемал длъжността „контрольор, автомобилен транспорт“, „сектор „Платено паркиране“, отдел „Паркиране“, Дирекция „Паркиране и мобилност“ при ответното дружество. Със Заповед № РД № 15 – ЗП – 03/14.03.2018 г. на Изпълнителния директор на „Център за градска мобилност“ ЕАД – [населено място] на същия било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.188, т.3 вр. чл.190, ал.1, т.1 и т.7 вр. чл.187, ал.1, т.1, т.3, т.7, т.8 и т.10 и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ било прекратено трудовото му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта (16.03.2018г.). Дисциплинарното наказание било наложено за системни нарушения на трудовата дисциплина, както следва: 1/ преждевременно приключване на работа на 25.09.2017 г., без информация за проблем до ръководството или такава за проблем с устройството, за времето между 10:07 ч. до 15:07 ч., през което устройството не било ползвано. В заповедта било посочено, че на посочения ден служителят бил определен да работи по график І - ва смяна от 07:00 ч. до 15:30 ч. по участък в зоната за почасово паркиране от [улица], между [улица]и [улица], и [улица]между [улица]и [улица]. Последна проверка на PDA устройството била извършена в 15:17 ч. 2/ приключване на работния ден по-рано от предвиденото на 26.09.2017 г., самоволно напускане участъка на дежурството; изключване на електронното устройство и неизползването му в периода от 08:00 ч. до 13:37 ч., в конкретни времеви интервали. По отношение на това нарушение съдът констатирал, че според заповедта на 26.09.2017 г. служителят бил определен да работи по график І - ва смяна от 07:00 ч. до 15:30 ч. по участък в зоната за почасово паркиране по маршрути № 33 и № 40 (с конкретно посочени улици); първата проверка с PDA устройството била извършена в 8:32 ч., което обосновало извод за 32 минутно закъснение за започване на работа. Последната проверка с устройството била извършена в 13:37 ч., при край на работната смяна в 13:37 ч.; 3/ неспазване на работното време на 27.09.2017 г., тъй като първата проверка с PDA устройството била извършена в 09:18 ч. (един час, по-късно от началото на работния ден (08:00 ч.); неизползване на PDA устройството в различни времеви интервали до 13:55 ч., както и последна проверка в 13:59 ч.; за времето от 10:18 ч. до 12:20 ч. служителят престоявал на едно място със седем извършени проверки на автомобили. В заповедта било отразено още, че на посочената дата служителят бил определен да работи по график по маршрути № 69 и № 73; 4/ на 28.09.2017 г. служителят извършил първата проверка в 08:14 ч., а последната в 13:41ч.; приключил работа по-рано от определения край на работното време, без да уведоми за това; в периода от 09:42 ч. до 15:30 ч. имало интервали, в които служителят не ползвал PDA устройството. На този ден същият бил определен да работи по график по маршрути № 37 и № 116; 5/ на 29.09.2017 г. служителят извършил последната проверка с PDA устройството в 13:30 ч. и напуснал преждевременно работа; в интервала от 08:30 ч. до 13:30 ч. служителят не изпълнявал трудовите си задължения, тъй като не използвал PDA устройството. На този ден по график същият следвало да работи І - ва смяна по маршрут № 71. Съдът констатирал, че заповедта съдържа данните на GPS – системата относно времевите интервали на посочените дати, през които служителят не се намирал в определената му за работа зона и не извършвал обработка и проверки за редовност на паркирането в зоната, както и докладите въз основа на които същата е изготвена. Посочил, че обстоятелствата описани в същата, работодателят обосновал с представените по делото неподписани справки от електронната система на дружеството и справки за извършени проверки от електронното устройство PDA на ищеца по часове, маршрут, улици, както и резултатите от извършените проверки. Констатирал, че тези данни били възпроизведени в съставените за нарушенията доклади и становище. Съдът приел, съобразно издадената от работодателя Заповед № РД-09-16/ 11/ 31.08.2015 г., че за заеманата от ищеца длъжност бил определен трисменен режим на работа по график: първа смяна от 07.30 ч. до 16.00 часа; втора смяна от 11.00 ч. до 19.30 ч., и трета смяна от 11.30 ч. до 20.00ч. По време на работа били предвидени: една 30 минутна почивка за хранене, която следвало да се ползва без прекъсване на работния режим от 12.00 ч. до 14.00 ч., както и две плаващи физиологични почивки за двигателна активност по 15 минути. Приел, че ищецът бил запознат с посочената заповед; длъжностната характеристика и Инструкцията за работа на служителите на длъжността "контрольор автомобилен транспорт" в сектор "Платено паркиране", отдел "Паркиране", на Дирекция "Паркиране и мобилност", по участъците от зоните с режим на почасово платено паркиране "Синя зона" и "Зелена зона", утвърдена от Изпълнителния директор на ответното дружество. В същите били разписани конкретните задължения, редът и начинът за упражняване контрол на редовността на паркираните автомобили в "Синя зона" и "Зелена зона", както и работата с PDA устройствата, с които се извършвал контролът. Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, които ценил по реда на чл.172 от ГПК. От същите приел за установено, че в годината на нарушенията дружеството работодател имало технически проблеми в електронната система и при използване на PDA - устройствата, свързани с мобилната връзка, копчетата за включване, батериите, връзката със сървъра, в следствие на които устройствата не можели да осъществяват връзка, възниквали неточности в джи пи ес вградения модул, неточности с позиционирането и картата. Получавали се още сривове в системата или в мобилните оператори с продължителност от няколко минути до часове, през които обективно не можело да бъдат извършвани проверки. Съдът установил, че служител на работодателя (свид. К. – ръководител на отдел „Паркиране“ при ответното дружество) бил уведомяван за забавянето в работата на системата, след което се свързвал с фирмата по поддръжка и проблемите се оправяли. При констатирани проблеми с устройствата, те незабавно били изпращани за ремонт, давали се батерии или се предприемали действия по отстраняване на техническите проблеми. Съдът посочил, че според свидетеля К. данните в системата били достоверни, като отклоненията от работното време, маршрутите и липсата на проверки в продължителен период можело и били регистрирани. Според него проверката на района била моментна снимка, която не доказвала изпълнение на трудовите задължения. Отбелязал още, че според свидетелката К. (служител на дружеството) сривовете в системата, независимо от продължителността им, водели до спиране на работата за всички. Въз снова на изложеното, въззивният съд направил извод, че неизползването на PDA – устройството през посочените в заповедта периоди от време можело да е резултат, както на причини от субективно естество, така и на обективни причини (възниквалите технически проблеми при изпълнение на ежедневните трудови задължения за длъжността "контрольор, автомобилен транспорт"). Приел, че установеният факт на съществували множество проблеми в електронната система на ответното дружество в процесния период, не позволява да бъде направен еднозначен и обоснован извод, че неизползването на PDA – устройството от ищеца през посочените в заповедта периоди от време (от няколко минути до няколко часа) е резултат единствено на недобросъвестното му поведение, представляващо закъснение за работа, преждевременно приключване на работното време или неговото неуплътняване. Заключил, че по делото не е установено виновното неизпълнение на трудовите задължения на В. С. Г., които не се изчерпвали само с използването на това устройство, а включвали и множество други задължения, посочени в длъжностната му характеристика, като: продажба на талони за почасово паркиране; отчитане на парични средства от продажбата на талони; поддържане на връзка с екип „скоби“; информиране за възникнали промени и проблеми на ръководителите на синята и зелената зона; предоставяне по учтив начин на информация за реда на паркирането и др. Въззивният съд приел още, че представените неподписани справки от електронната система на дружеството и справки за извършени проверки от електронното устройство PDA, представляват частни документи, съдържащи изгодни за издателя факти, поради което направил извод, че същите не са достатъчни за установяване на отразените в тях факти, а достоверността им е силно разколебана от свидетелските показания. В заключение съдът направил извод, че дори да се приеме, че ищецът е извършил нарушения на трудовата дисциплина (посочени в процесната заповед), то пропуските в работата му не могат да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Посочил, че съгласно правилото на чл.189, ал.1 КТ задължение на субекта на дисциплинарна власт е при определяне на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Приел, че в конкретния случай, дори да се приеме, че ищецът Г. е имал укоримо поведение и е извършил нарушения на трудовата дисциплина, то същите не могат да бъдат квалифицирани като нарушения на трудовата дисциплина от категорията на визираните в чл.190, ал.1, т.1, т.3 и т.7 КТ, респ. да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Направил извод, че наложеното от работодателя наказание не съответства на тежестта на извършените от ищеца нарушения, обстоятелствата, при които са били осъществени, както и на поведението на работника (служителя), поради което на ищеца било наложено наказание, несъответстващо по тежест на евентуално извършените от него нарушения на трудовата дисциплина. Изложеното обосновало крайния извод на въззивния съд за незаконосъобразност на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и основателност на предявения иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна. Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обусловила изводите на съда за основателност и на съединените с него искове за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК поради противоречието на въззивното решение с практиката на ВКС в решение №97/15.09.2020г. по гр.д.№2479/2019г. на ІV г.о.; решение №160-А/16.12.2020г. по т.д.№2156/2019г. на ІІ т.о.; ТР№1/2001г. на ОСГК на ВКС; решение №13/02.02.2016г. по гр.д.№4287/2015г. на ІV г.о.; решение №161/04.10.2016г. по т.д.№2220/2015г. на ІІ т.о.; решение №94/29.03.2014г. по гр.д.№2623/2013г. на ІV г.о.; решение №127/05.04.2011г. по гр.д. №1321/2009г. на ІV г.о., по следните правни въпроси: 1/ за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото; 2/ за приложението на чл.269 от ГПК и задължението на въззивния съд да се произнесе по направените оплаквания във въззивната жалба; 3/ Следва ли въззивният съд да обсъжда отново изцяло събраните по делото доказателства и да възприеме различна фактическа обстановка от тази, възприета от първоинстанционния съд, без да е приел, че направеното с въззивната жалба оплакване е основателно. Тези въпроси са свързани с правомощията на въззивната инстанция и са принципно значими за всяко производство, но в конкретния случай не са налице основания за допускане на касационно обжалване за разглеждането им. Доколкото касационната инстанция е ограничена до конкретните касационни доводи, въпросите следва да се разглеждат в рамките на въведените оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения, а именно кои доказателства, доводи и възражения, представляващи част от предмета на въззивния спор, не са били разгледани от съда. Касаторът „Център за градска мобилност“ ЕАД е навел твърдения, че при постановяване на решението въззивният съд не се е произнесъл по въведените доводи, въпроси и аргументи, предмет на въззивната жалба; преповторил е мотивите на първостепенния съд, без да се произнесе и съобрази решение №97/15.09.2020г. по гр.д.№2479/2019г. на ІV г.о.; крайният му извод е изграден на база един единствен факт, без да се произнесе по оплакванията за грешно и превратно ценене на свидетелските показания; за недостоверност на показанията на свид. Герговски и заинтересоваността на свидетеля Ч. Г. и без да обсъди писмени доказателства; изводът му за разколебаност на установените с последните обстоятелства е в противоречие с решението по гр.д.№2479/2019г. на ІV г.о. на ВКС; не е обсъден и довода, че в част от периодите ищецът е бил в определения му работен район – индиция за работеща система на отчитане и контрол. Съгласно чл.272 ГПК, когато има съвпадение с фактическите и правни констатации на първоинстанционното решение, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд и по този начин да ги направи свои. В този случай въззивната инстанция се ползва от обосновката в първоинстанционното решение и така осъществява своята решаваща дейност. Въззивният съд, като съд по същество на спора, следва да обяви изрично и ясно какво е приел относно фактите, да обоснове изводите си и да обсъди всички относими доводи и възражения на страните относно доказателствата, приложимото право и правните заключения, включени в предмета на въззивното производство, в тяхната логическа последователност. В конкретния случай, при постановяване на обжалваното решение, въззивният съд, независимо от препращането към мотивите на първостепенния съд, е направил самостоятелна преценка на събраните по делото и относими доказателства, като е обсъдил писмените доказателства заедно с показанията на разпитаните свидетели. При преценка на последните съдът е отчел евентуалната им заинтересованост от изхода на делото, посочил е кои обстоятелства приема за установени, както и факта, че данни за проблеми с използваната от дружеството система за отчитане в процесните периоди се съдържат и в представените по делото доклади. Въведените във въззивната жалба оплаквания за неправилна оценка на свидетелските показания и направените въз основа на същите заключения, са разгледани от съда, който е направил самостоятелна преценка на доказателствата. Несъгласието на страната с правните изводи не съставлява основания за допускане на касационното обжалване. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че решението по гр.д.№2479/2019г. на ІV г.о. на ВКС, на което се позовава касатора е постановено при обстоятелства различни тези по настоящото дело и не може да бъде механично пренесено към конкретния правен спор. В заключение, по поставените въпроси не е налице соченото от касатора основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Поставен е и въпросът: Процесуално нарушение ли е не разглеждането на всички доказателства по делото и тяхното превратно тълкуване и допустимо ли е въззивният съд при спазване на задължението си по чл.236, ал.2 от ГПК да прави фактически констатации и да гради изводи върху тях, при положение, че тези фактически констатации са въз основа на грешен прочит на писмените доказателства и на свидетелските показания. Този въпрос е обоснован с несъгласието на страната с крайните изводи на съда и преценката на събраните по делото и относими към неговия предмет доказателства, което по естеството си представлява оплакване за неправилност на обжалваното решение. Както е разяснено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, оплакванията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК не съставляват основания за допускане на касационното обжалване, тъй като последните са различни от тях, и са регламентирани в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, а вътрешното убеждение на съда не подлежи на съдебен контрол. С оглед на това, по този въпрос не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от КТ. По всички поставени въпроси касаторът е направил искане за допускане на обжалването и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като отговорът на същите ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсва обосновка на това основание, а именно по поставените обуславящи въпроси да е налице необходимост от тълкуване на неясна, противоречива или липсваща правна норма, поради липса на практика на ВКС или при установена такава, която следва да бъде изменена поради промяна в законодателството или в обществените отношения. Точното приложение на закона и развитието на правото е основание за допускане на касационно обжалване, когато тълкуването има за цел да осигури разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на закона. В този смисъл са и разясненията дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Трайна и непротиворечива е практиката на Върховния касационен съд, че бланкетното позоваване на хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК или възпроизвеждане словесно на правните норми не е достатъчно да формира извод за допускане на касационното обжалване, а касационната инстанция не може да ги извежда от посочените в изложението съдебни решения. В допълнение следва да бъде посочено, че по поставените въпроси е налице установена съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или изменение, което обосновава извод за липса на предвидените в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основания за допускане на обжалването. Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл.3 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението. При постановяване на въззивното решение съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.3 от ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане касаторът „Център за градска мобилност“ ЕАД, [населено място] следва да бъде осъден да заплати на В. С. Г. сумата от 1200 лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Същата, след превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ и закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ възлиза в размер на 613,55 евро. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,