Определение № 1016 от 16.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4498/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Т. С. Т. ЕГН [ЕГН] чрез процесуален представител адвокат А. В. от САК против въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 117/11.03.2013 г., постановено по гр. д. № 545/2012 г., с което е потвърдено решение на Районен съд-Казанлък, постановено по гр. д. № 1002/2012 г., с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. С жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. По допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с формулиран следния правен въпрос: Вменяването на задължения на работник от страна на работодателя, механизъм за обвързване на работника с трудови задължения извън дефинираните между страните такива и обвързващото действие на вътрешноорганизационните решения на работодателя без представяне на доказателства за оповестяването им на работника, които в своята съвкупност водят до вменена материална отговорност на работника. Не се цитира задължителна съдебна практика, не са приложени съдебни решения. За ответника по касация [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Н. Г. от АК-Стара З. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор. Претендира разноски за касационната инстанция по приложен списък по чл. 80 ГПК. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК-не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд да се е произнесъл и който да е обусловил решаващите правни изводи на въззивната инстанция. Не са изложени съображения в подкрепа на специалните основания за допустимост, на които касаторът се е позовал-т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението съдържа изцяло оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които основания не са относими към предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК. Формулираният въпрос по съществото си е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са относими към предварителното производство по селекция на касационните жалби. Въззивният съд е обсъдил и преценил събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключенията на съдебно-икономическа и съдебно счетоводна експертизи и законосъобразно е приел, че ищецът е бил материално-отговорно лице, в каквото качество е нарушил трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 и т. 9 КТ и законосъобразно е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” на основание чл. 188, т. 3 КТ. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация направените за тази инстанция разноски-заплатен хонорар на един адвокат по договор за правна защита и съдействие № 42121/2.07.2013 г. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение