Определение № 102 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3354/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца И. Х. Т. срещу решение № 714 от 13.07.2020г. по в. гр. дело № 644/2020г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу „Адеко България“ ЕООД искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 4463 от 29.05.2019г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „сътрудник продуктови обучения“ в „Адеко България“ ЕООД, и за заплащане на обезщетение за 6 месечния период, през който служителят е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 30.05.2019г., в размер на 6 611. 70 лв., като е реализирана и отговорността на ищеца за съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 193 КТ) – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: „Дали служителят основателно е искал да му се даде три дена срок за даване на обяснения или не?“ и „Дали при изявено желание за даване на писмени обяснения и отправено до работодателя искане за удължаване на срока за даване на такива, работодателят може да приеме искането за продължаване на срока като отказ за даване на обяснения и да прекрати трудовия договор преди изтичане на първоначално предоставения срок?“, които поддържа, че са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като не касаят изолиран случай, а биха дали принципно становище по сходни казуси. Ответникът по касационната жалба - „Адеко България“ ЕООД подава отговор, в който поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, и за правилност на атакуваното въззивно решение. Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по трудов спор по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, т.е. тя е допустима. Не са налице обаче релевираните основания (общо и допълнително) на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. За да отхвърли като неоснователни предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, въззивният съд е посочил, че процесното дисциплинарно уволнение е за твърдяно от работодателя системно нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, т. 3 КТ, а именно: през месеците февруари, март и май 2019г. служителят системно не е изпълнявал възложените му трудови задължения по договора и според длъжностната характеристика, конкретизирани по дати и обстоятелства в процесната уволнителна заповед, което нарушение е осъществено съгласно приетите по делото доказателства (два писмени доклада от 03.04.2019г. и от 17.05.2019г. от Д. И. – служител на ответника, за извършени нарушения от ищеца за периода март – май 2019г.; свидетелските показания на Д. И. и заключението на техническата експертиза). Неизпълнението на задълженията по процесния трудов договор, квалифицирано като системно, и послужило като основание за процесното дисциплинарно уволнение, се изразява в непосещаване на множество търговски обекти на партньори на фирма „Самсунг“, които е следвало да бъдат посетени от ищеца съгласно утвърдени месечни планове и неизпълнение на възложено от работодателя провеждане на обучения, инсталиране на модули и др.. Пловдивски окръжен съд е обсъдил довода на ищеца за неспазена процедура по чл. 193 КТ досежно исканите обяснения за дисциплинарните нарушения, извършени през м. май 2019г., като го е счел за неоснователен. Посочил е, че работодателят е поискал и получил в същия ден писмени обяснения от ищеца за извършените системни нарушения на трудовата дисциплина през месеците февруари и март 2019г., още на 12. 04. 2019г., поради което неспазване на процедурата по чл. 193 ГПК досежно тези нарушения няма. Изрично е подчертал и че, процесното дисциплинарно уволнение е в предвидените в чл. 194, ал. 1 КТ срокове досежно всички визирани нарушения за периода м. февруари – м. май 2019г.. По отношение на исканите от работодателя писмени обяснения за системните нарушения, извършени през м. май 2019г., е приел че не е налице нарушение на императивната норма на чл. 193 КТ. Макар писмените обяснения да са поискани на 29.05.2019г. в 10.51ч. и в тях да е посочен срок за даването им – същия ден 29.05.2019г. до 16.00ч., ищецът не само поради малката отдалеченост във времето на твърдените нарушение, но и поради естеството им, не е имал нужда да прави справки с документи, тъй като всичката относима документация е на компютърна система, до която служителят е имал непрекъснат достъп чрез постоянно носените в него технически средства за това, чрез които и се е отчитал за работата си в реално време. Въззивният съд е заключил и, че по аналогично поисканите обяснения на 12.04.2019г. за визираните в заповедта за уволнение нарушения през февруари и март 2019г., служителят не е имал проблем да ги даде още същия ден – 12.04.2019г.. Поради това е счел, че не са налице обстоятелства, изискващи уважаване на направеното от ищеца писмено искане от 29.05.2019г. за даване на тридневен срок за депозиране на исканите обяснения и за консултация с адвокат. Ето защо е възприел за законосъобразно поведението на ответника, който е обяснил на ищеца, че искането му за тридневен срок за обясненията съставлява отказ да бъдат дадени такива, след което отново му е дал възможност да даде обяснения, но ищецът е отказал, който отказ е удостоверен с констативен протокол изх. № 4462/29.05.2019г. на комисия на работодателя, едва след което в 12.42 ч. на 29.05.2019г., на ищеца е връчена процесната заповед за дисциплинарно уволнение. При това поведение е намерил за спазена процедурата на чл. 193 КТ и по отношение на нарушенията на трудовата дисциплина, извършени през м. май 2019г.. Поставените от касатора въпроси не удовлетворят общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Зададените от ищеца въпроси се отнасят до спазването на процедурата по чл. 193 КТ досежно една част от визираните в процесната заповед за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, а именно за извършените през м. май 2019г.. По отношение на другите системни дисциплинарни нарушения в предметния обхват на процесната уволнителна заповед (извършени през февруари и март 2019г.) страните не са спорили, а това е установил и въззивният съд от приетите по делото доказателства, процедурата по чл. 193 КТ е спазена. Затова и те не са обхванати от поставените от касатора въпроси, свеждащи се до правото на работника и служителя да иска продължаване на дадения срок за обяснения по чл. 193 КТ и до правните последици от отказа на работодателя да продължи първоначално дадения срок, последните факти осъществени единствено досежно нарушенията от м. май 2019г.. Доколкото спазването на императивното правило на чл. 193 КТ и осъществяването на визираните нарушения от ищеца през февруари и март 2019г., притежаващи качеството „системност“ по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, са достатъчни за направения от въззивния съд решаващ правен извод за законосъобразност на процесното уволнение, въпросите на касатора както и да са разрешени, нямат обуславящо значение за изхода на конкретния трудов спор (виж в този смисъл решение № 82 от 21.07.2017г. по гр. д. № 3249/2016г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 53 от 31.05.2017г. по гр. д. № 2943/2016г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 346 от 08.04.2015г. по гр. д. № 6780/2013г. на ВКС, ІV г.о. и др.). Поради това те не притежават характеристиките на правни въпроси и не са в състояние да послужат като основание за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на производството пред касационната инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 938. 80 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,