Определение № 2249 от 07.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2761/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Кирил Стойчев-97“ ЕООД, гр. Благоевград чрез пълномощника му адвокат М. А. против решение № 620 от 20.11.2023 г., постановено по гр. д. № 537 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 906907 от 14.11.2022 г. по гр. д. № 675/2017 г. на Районен съд - Благоевград за уважаване на предявения от М. М. К. (починал на 20.12.2022 г., в чиито права са конституирани С. М. К. и Р. М. В.),, А. Г. К. и Т. Г. К. против „Кирил Стойчев-97“ ЕООД, гр. Благоевград отрицателен установителен иск за собственост по отношение на имот от 0.758 дка, реална част от имот с № * по КВС на [населено място], м. „Р.“, при съседи на частта от 0.758 дка: от две страни имот № * и имот № *– имот на МЗХ, който имот № * е с обща площ от 2.290 дка, при съседи на целия имот: имот № * – ведомствен път на ДПФ-МЗГ; имот № * – „К. С.-97“ ЕООД“; * – пасище, мера; * – пасище, мера на [община], начин на трайно ползване – стопански двор, м. „С. д., който имот по плана на бивш Стопански двор на [населено място] представлява: УПИ /парцел/ * с площ от 2.290 дка, представляващ имот № * по парцеларния план на „Стопански двор“ в землището на [населено място], ЕКАТТЕ *, при съседи на УПИ: имот № * – стопански двор на МЗХП; имот № * и имот № * – общински поземлен фонд, които 0.758 дка са отбелязани в червено на приложената към исковата молба скица-геодезическо заснемане, а по Предварително решение № 748/22.06.2006 г. на ОСЗГ – Благоевград, представляват НИВА от 0.758 дка, седма категория, находяща се в землището на [населено място], м. „Р.“, при съседи: от изток – бивш имот на Я. Е., от юг – пасище, мера; от запад и север – бивши имоти на Г. В., като решението е постановено при участието на В. А. П., Й. Н. Р. и Министерство на земеделието и храните като трети лица-помагачи на ответното дружество.. А. Г. К. и Т. Г. К. са подали чрез пълномощника си адвокат А. Б. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. С. М. К. и Р. М. В., както и третите лица-помагачи не са изразили становище в настоящото производство. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че ищците са обосновали правния си интерес от предявяване на иска на възможността да бъде довършена инициираната от тях реституционна процедура по ЗСПЗЗ, която ОСЗ - Благоевград е спряла до разрешаване на спора за собствеността. Ответното дружество е оспорило наличието на правен интерес за ищците и съответно допустимостта на иска, като оспорва правото на собственост на наследодателката на ищците, както и се оспорва идентификацията имота с т.нар. геодезическо заснемане по искане от ищците; поддържа, че земята е част от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и представлява бивша държавна собственост, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на бившия собственик, както и че е собственик по силата на покупко-продажба по нотариален акт № 21, том I, рег. № 273, дело № 17 от 2004 г., евентуално въз основа на давностно владение в периода 02.02.2004 г. – 02.02.2014 г. Праводателите на ответното дружество, конституирани като трети-лица помагачи В. А. П. и Й. Н. Р. са твърдели, че са придобили собствеността по силата на договори за продажба на имот на основание чл. 7 и чл. 18 ЗС и чл. 52, ал. 8 ППЗСПЗЗ от 16.08.1996 г., сключени с ДФ „Земеделие“ чрез упълномощен представител на МЗХ, евентуално на основание давностно владение за периода 16.08.1996 г. до 02.02.2004 г. Приел е за установено, че ищците са наследници по закон на Е. Д. К., починала на 21.12.1989 г. С Решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ № 2550/07.06.2005 г. по гр. д. № 1394/2004 г. на РС - Благоевград е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници, на наследниците на Е. К. върху нива с площ от 0.758 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „Р.“, при съседи: от изток - бивш имот на Я. Е.; от юг - пасище, мера; от запад и север - бивши имоти на Г. В., въз основа на което е издадено Решение № 748/22.06.2006 г. на ОСЗГ - Благоевград за възстановяване на наследниците на Е. К. правото на собственост върху нива от 0.758 дка, находяща се в [населено място], местност „Р.“. В решението имотът не е индивидуализиран, съобразно положението му по КВС или по друг действащ план. С Писмо с изх. № ВС-02-437/23.11.2016 г. от ОСЗ - Благоевград е уведомила ищеца М. К., че спира процедурата по възстановяване на имота до решаване на спора от съда, доколкото имот с площ 0.758 дка, находящ се в м. „Р.“, [населено място], попада върху имот № *, собственост на ответното дружество, както и върху имоти №№ *, * и *. С нотариален акт № 21, том I, рег. № 273, дело № 17/2004 г. В. А. П. и Й. Н. Р. са продали на ответното дружество недвижими имоти, между които и поземлен имот парцел *, целият от 2.290 дка, представляващ имот № * по парцеларния план на „Стопански двор“ в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ *, [община], при граници и съседи: имот с № *– Стопански двор на МЗХП; имот с № * и имот с № * – общински поземлен фонд, ведно с построените в същия имот едноетажна масивна производствена сграда и офиси за административно-обслужващите функции на производствения процес. Правата на В. П. са удостоверени с договор за продажба на недвижим имот от 16.08.1996 г., сключен между упълномощено от МЗХП лице и третото лицепомагач П., по силата на който продавачът е продал на купувача 2.290 дка държавна земя – парцел *, върху която има изградени трайни активи – сгради – тютюнева сушилня в стопански двор [населено място]. ОСЗГ – Благоевград е издала удостоверение изх. № 54/31.01.2003 г. за идентичност между парцел * и имот № * по КВС. Въззивният съд е възпроизвел и събраните гласни доказателства. Свидетелката Т.-В. – служител в „Благоевградски териториален кадастър“ ЕООД посочва, че геодезическите заснемания, които фирмата извършва, са по реда на Наредба № 49 и въз основа на сключен договор с Министерството на земеделието и храните. При конкретното заснемане, заданието било от ОСЗ - Благоевград и бил заснет терен в местността „Р.“ в землището на [населено място], посочен от собствениците на имота или техни наследници. Св. Л. Я. сочи, че С. са купили всички сгради на АПК и сушилнята от ТКЗС в [населено място] и живеели там. Някога имали имот в стопанския двор на [населено място], в м. „Р.“. В тази част, където бил имотът им, сега мястото било свободно. Според свидетеля нивата на ищеца била извън двора на АПК. Знае, че след като се разпаднало ТКЗС, М. К. водил дела, за да си върне имота, както и че между К. и К. С. имало спорове по отношение на същия имот и К. се оплаквал на свидетеля, че не може да си върне нивата заради С.. След разпадането на ТКЗС свидетелят не е виждал ищеца М. К. да работи на тази нива, същата била извън сушилнята, а стопанският двор на ТКЗС не бил ограден и представлявал място, граничещо с две улици. Св. Т. Д. сочи, че живее в селото и познава страните. Знае, че К. С. е купил мястото и от тогава го познава, а от дете познавала и наследодателката на ищците – Е. К.. Знае, че тя е имала имот в долния край на стопанския двор. Сушилните, които били в стопанския двор, горе-долу били изградени на мястото на ищците. Когато С. купил мястото след разпадането на ТКЗС, знае за спорове с ищеца М. К.. Към настоящия момент това място представлявало паркинг за тирове. С. закупил мястото от предишен собственик. Цялото място било заградено, понастоящем и с каменен зид. Св. А. М. сочи, че е инженер-геодезист, бил е служител в Министерство на земеделието и в това качество е председателствал комисии за преотреждане на земи. Преди да се извърши продажбата на сушилнята от ликвидационния съвет на трето лице, свидетелят не се е занимавал с имота на М. К.. Последният го запознал с проблемите, които възникнали, когато се установило, че неговият имот попада като прилежаща площ към сушилнята. Според свидетеля, в случая, прилежащата площ не била определена правилно съобразно нормативната уредба към онзи момент, а именно – Наредбата за определяне размера на прилежащи площи към строителни обекти. Имало парцеларен план за стопанския двор, по който процесният имот не попадал в прилежащ терен. Със съдебно решение от 2005 г. бил възстановен имотът на К. и не попадал в прилежащите части. Части от същия имот, които били извън оградата, били заплатени от Тютюнева промишленост на К., защото попадали в неговия възстановен имот. Свидетелят знаел кой имот е предмет на спора – частта, която била в съседство с първоначалния парцел. Първоначално с парцеларния план била определена прилежаща площ към тютюневата сушилня в размер на 1 300 кв.м., а със следваща доработка „заграбили“ и имота на М.. Новата прилежаща площ била определена след неправилно изчисление по коефициентите, уредени в Наредбата за определяне на прилежащи площи към строителни обекти. Св. М. е посочил, че познава М. К. от 1956 г., откакто е съпруг на сестра му. Имотът на К. бил свободен винаги, тъй като сушилнята се намирала на разстояние, което не предполагало имотът да влиза към прилежащата й площ. Други строежи в района нямало. Процесният имот понастоящем попадал в оградено място с ограда, поставена от продавача, който продал имота на С.. Именно тогава била изградена оградата на имота. Св. А. Л. сочи, че работи в ответното дружество от 2007 г., когато работел в сграда, близка до процесния имот. Сочи, че мястото било оградено с ограда, изградена преди повече от 20 години и от 2007 г. досега оградата не била променяна. Понастоящем в мястото има овощна градина, басейн, баня, сграда, ползвана за сбирки на фирмата, като ключовете от мястото се държали от началниците и охраната. Според свидетеля, след запознаване със скици по делото, спорният имот бил празно свободно място, на което имало овошки. Св. Р. Н. в показанията си е посочил, че от около 20 години работи като шофьор в ответното дружество. Когато К. купил мястото, същото било оградено с оградата, с която е оградено и сега. Върху спорната част има трева, дръвчета, изградена тоалетна, басейн и сграда. П. бил извън спорното място, а целият ограден имот на К. С. бил с площ около 4 дка. Върху спорната част нямало сграда, до нея минавала тоалетната и имало само трева и овошки. Обсъдил е и приетите експертни заключения. Вещото лице-геодезист сочи, че имотът, описан в Решение № 748/22.04.2006 г. на ОСЗ - Благоевград – нива от 0.758 дка, е частично идентичен на имот № * по КВС. Двата имота се застъпват с площ от 0.758 дка, а останалата площ от процесния имот от 0.242 дка, е възстановена на наследниците на Е. К.. Процесният имот не представлява прилежаща площ към сградата на тютюневата сушилния, но тъй като няма парцеларен план, вещото лице не може да посочи какво е било застрояването към 1997 г. От представените договори, само в Договора от 16.08.1996 г. е записана продажба на парцел *, с площ от 2.290 кв. м., каквото е записано и в Нотариален акт № 21/02.02.2004 г. В съдебно заседание вещото лице сочи, че първоначално парцел * е с площ 1 290 кв.м., като при възстановяването на собствеността, става с площ 2 290 кв.м. По първоначалния парцеларен план УПИ * е с посочената погоре площ, като на място върху него е построена сграда, но процесните 758 кв.м., които са оцветени в червено на приложената към заключението скица, попадат извън нея. При проучванията си вещото лице не е открило парцеларен план с изменение на парцел * от 1 290 кв.м. в 2 290 кв.м. и според експерта, няма такъв УПИ * с площ 2 290 кв.м., а с тази площ имотът е с друга номерация – *. Прилежащата площ на сградата на ответника в имот № *, също не засяга спорния имот от 758 кв.м. Допусната и назначена е повторна съдебно-техническа експертиза, изпълнима от друго вещо лице, като в заключението от същата вещото лице е достигнало до извода, че процесният имот, описан в решение по гр.д. № 1394/2004 г. на Районен съд - Благоевград и Решение № 748/22.06.2006 г. на ОСЗГ - Благоевград, попада изцяло в УПИ * по парцеларния план на Стопанския двор на [населено място], имот с пл. № * по КВС землището на [населено място]. Площта на процесния имот, която изцяло попада в УПИ *, е 833 кв.м. Площта на парцел * по одобрения през 1993 г. парцеларен план е 1 290 кв.м. Впоследствие площта на парцел * е увеличена на 2 290 кв.м. В КВС за землището на [населено място], парцел * по парцеларния план на стопанския двор на [населено място], е отразен с пл. № * и е част от него. Налице е частична идентичност поради разлика в площите. Договорът за покупко-продажба на парцел * по парцеларния план на стопанския двор на [населено място], целия с площ 2.290 дка, е от 16.08.1996 г. и е вписан на 20.01.1997 г. Процесният имот е част от площта на парцел * по парцеларния план на стопанския двор на [населено място], одобрен през 1993 г. и впоследствие изменен до датата на извършената продажба. Парцеларният план на стопанския двор на [населено място] е одобрен през 1993 г. С одобряването на скица на парцел * на стопанския двор на [населено място], е извършено изменение на одобрения парцеларен план от 1993 г. Това изменение е извършено преди продажбата на парцел * и парцел * през 1996 г. В одобрената скица на парцел * в стопанския двор на [населено място], парцел * е отразен с коригирана (увеличена) площ от 1 290 кв.м. по одобрения парцеларен план през 1993 г., на 2 290 кв.м. и е образуван нов парцел * за тоалетна с площ от 839 кв.м. По одобрения парцеларен план на стопанския двор на [населено място] през 1993 г., процесният имот е бил извън границите на парцел * с площ от 1 290 кв.м. След извършеното изменение на парцеларния план, процесният имот попада изцяло в границите на парцел * с площ от 2 290 кв.м. В изработения и одобрен парцеларен план на Стопанския двор през 1993 г., за сграда № 11 – тютюнева сушилня, е отреден парцел * с площ от 1 290 кв.м. Впоследствие, преди закупуването му, границите на този парцел са променени и площта му е увеличена на 2 290 кв.м. Вещото лице не е открило данни как и защо е извършена тази промяна, след която процесният имот попада изцяло в парцел * с площ от 2 290 кв.м. Имотът, описан в Решение № 748/22.06.2006 г. на ОСЗГ - Благоевград, е част от имот с пл. № *, УПИ * по парцеларния план на стопанския двор на [населено място]. Процесният имот попада изцяло в имот с пл. № *, УПИ * по парцеларния план на стопанския двор на [населено място]. Скица № К01208/31.05.2017 г. е издадена от ОСЗ - Благоевград за имот № * по КВС на землището на [населено място] и представлява официална извадка от действащата КВС. Върху имот с пл. № * по КВС на [населено място], в скицата са изчертани границите на друг имот, които не са от действащата КВС. Изчертаният имот от извършено заснемане в скица № 01208/31.05.2017 г., не касае имота, описан в решението по гр.д. № 1394/2004 г. на РС - Благоевград, въз основа на което е издадено Решение № 748/22.06.2006 г. на ОСЗГ - Благоевград. Горният имот е отразен в изготвените скици – Приложение № 1 и № 2 към заключението на вещото лице по гр.д. № 1394/2004 г. При изслушването му в съдебно заседание, експертът е заявил, че имотът, описан в съдебното решение по гр. дело № 1394/2004 г. по описа на Районен съд – Благоевград и имотът по Решение № 748/22.06.2006 г. за възстановяване на собствеността, са идентични. Допусната и назначена е и допълнителна задача към извършената съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е анализирало представените решения на ОСЗ Благоевград, от които се установява следното: С Решение № RШ-19/02.11.2001г. Поземлена комисия – Благоевград е възстановила правото на собственост на наследниците на Е. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху пасище, мера от 0.242 дка в м. „Р.“, пл. № * по картата на [населено място] /на л. 215 от делото/. С Решение № 748/22.06.2006 г., ОСЗГ - Благоевград е възстановила правото на собственост на наследниците на Е. К. в съществуващи /възстановими/ реални граници, върху нива от 0.758 дка в местността „Р.“ в землището на [населено място], като за издаване на окончателно решение е била необходима скица, изготвена по реда на Наредба № 49 на МЗГ за допълване на КВС. Други решения по отношение на нивата от 0.758 дка не са издавани. Отделните парцели от парцеларния план на стопанския двор на [населено място], са нанасяни поединично в различно време по искане на собствениците им. На 22.01.2003 г. в КВС на [населено място] са нанесени имот с № * с площ от 2 290 кв.м., представляващ парцел * от парцеларния план, и имот № * с площ от 839 кв.м., представляващ парцел * от парцеларния план на стопанския двор на [населено място]. Допусната и назначена е още една допълнителна задача към извършената съдебно-техническа експертиза, в заключението от която експертът е направил следните изводи: В парцелания план на стопанския двор на [населено място] от 1993 г., за тютюнева сушилня е определен парцел * с площ от 1 290 кв.м.; В заданието, съдържащо се в преписката за преработка на парцел * от парцеларния план на стопанския двор, е отбелязано, че в съседство с парцел *, се намират вкопани резерворри за гориво, които са функционално свързани с техническия процес в сушилнята; Ликвидационният съвет е предал впоследствие като дълготраен актив без прилежаща площ посочените съоръжения; С преписката за преработка на парцел * от парцеларния план на [населено място] през 1996 г. е определена площ на парцел * – тютюнева сушилня и резервоари за гориво от 2 290 кв.м.; С протокол от 20.06.1996 г. е определена прилажащата площ; В преписката за преработка на парцел * се съдържа одобрена скица на този парцел с площ от 2 290 кв.м. По делото е допусната и назначена нова допълнителна задача към извършената съдебно-техническа експертиза. В тази експертиза се съдържат следните изводи: Площта, определена в рамките на 2 290 кв.м.по Протокол от 20.06.1996 г., на комисия, която не е посочено каква е и как е определена, не е в рамките на нормативно определените прилежащи площи към сградите. Коефициентите, посочени в протокола от 20.06.1996 г., отговарят на посочените в Наредбата за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти, но площта от 2 290 кв.м., е нормативно завишена и не отговаря на изискванията за прилежащи площи към сградите. Необходимата площ, прилежаща към сградите и съоръженията, описани в протокола от 20.06.1996 г. като тютюнева сушилня и резервоари за гориво, определяема съгласно Наредбата за размера на необходимата площ при изграждане на строителни обекти, е следната: за тютюневата сушилня – по формулата К = /А + Б//Д, откъдето следва, че 0.90 = /528 + Б//Д, а за резервоарите за гориво по същата формула следва, че 0.60 = /29 +Б//Д; - Поради липса на необходими данни, по отношение на Б – сумата от площите, заети с подземни и надземни съоръжения, комуникации и др., свързани неразделно с производството на съответното предприятие, към датата на протокола 20.06.1996 г., в момента не може да се определи необходимата прилежаща площ. Допусната и назначена е и още една допълнителна задача към съдебнотехническата експертиза. Според тази допълнителна задача се установява, следното: необходимата площ, прилежаща към сградите и съоръженията, описани в протокола от 20.06.1996 г. като тютюнева сушилня и резервоари за гориво, определяема съгласно Наредбата за размера на необходимата площ при изграждане на строителни обекти, е следната: за парцел *с площ 2 290 кв.м. – по форумалата К = /А + Б//Д, където А = 528 кв.м., Б = 762.00 + 29.00 + 10.00 = 801 кв.м.; При Д = 2 290 кв.м., каквато площ е определена по протокола, К = /528+801//2 290 = 1 329/2 280 = 0.58; При К = 0.90 – коефициент на използваемост по протокола, 0.90 = /528+801//Д, оттук следва, че Д = 1 329/0.90 = 1 477.00 кв.м. При така възприетия доказателствен материал въззивният съд е приел, че доводът на ответното дружество за недопустимост на иска е неоснователен.. Неоснователно е оспорването, че искът е недопустим, поради липса на земеделски характер на процесните 0,758 дка от имот с № * по КВС на [населено място]. Статутът на имота към датата на подаване на исковата молба би имал отношение към преценка необходимостта от предварително провеждане на процедури, като преюдициални такива с оглед обособяване на имота като годен обект на право на собственост и установяване на актуалния му статут към подаване на иска и приключване на устните състезания. Възраженията в тази насока биха могли да се отнесат като такива оспорващи правото на ищците да искат възстановяване на имота по реда на специалния реституционен закон ЗСПЗЗ и ППЗСЗЗ, което също е неоснователно. По делото са ангажирани доказателства, че ищците, като наследници на наследодателя Е. К. са подали заявление с вх.№ Ш 33 от 23.01.1992 г. за възстановяване на земя, която е била притежавана от наследодателя им и внесена в ТКЗС. Реституционният закон не съдържа забрана за възстановявана на земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или др.такива образувания, а впоследствие този имот е включен в строителните граници на населеното място или вече е урегулиран с устройствен план. В случаите, когато поради настъпилите промени в статута на земята бившата земеделска земя е попаднала в строителните граници, производството по възстановяване на собствеността се предхожда от производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, целящо установяването на настоящия регулационен/устройствен статут и идентификация на имота, съответно установяването на правоизключващите реституцията обстоятелства по чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, които имат значение за произнасянето на специалния административния орган /ОСЗ/ по възстановяване на собствеността. В тези случаи стои въпросът за идентификация на имота, но не и до недопустимост на иска за собственост. За неоснователно е прието и възражението за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес. Съдът се е позовал на разясненията в т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г., ОСГК на ВКС и е посочил, че случая ищците обосновават правния си интерес с твърдението, че са заявили за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на земеделски имот, който е притежаван от наследодателя му, за което е налице висяща реституционна процедура и ОСЗ - Благоевград е спрял процедурата по възстановяване на процесната част с аргумент именно спор за собственост с ответното дружество. Именно твърденията на ищците, с които се позовават, че са носители по наследство на право на собственост върху спорния имот и предвид основанието на реституционния орган - ОСЗ Благоевград – за спиране на реституционната процедура, обосновават в конкретния случай наличието на правен интерес за ищците от оспорване правата на ответника върху същия този имот. Именно разрешаването на материалния спор по същество ще послужи на органа по реституция да приключили реституционната процедура. Преценявайки основателността на иска съдът е посочил, че чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ дава възможност за възстановяване в стари реални граници на земи, включени в стопанските дворове на ТКЗС и за ищците е висяща административна реституционна процедура. Ответното дружество не претендира собственост към минал момент, т. е. не може да оспорва правата на ищците или на техния наследодател към този минал момент. В исковото производство, ако не се повдига спор по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, съдът е длъжен да зачете решението по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, което, заедно с приложената скица, има силата на констативен нотариален акт, т.е. не следва да се изисква повторно доказване на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС. За установяване на старите реални граници на подлежащите на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи е създадена специална правна уредба. Индивидуализацията на земеделските земи, подлежащи на възстановяване в стари реални граници, които не са запазени върху терена, но са възстановими, става в административно производство по специалните правила на чл. 18б, ал. 1 и ал. 2 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 18д, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ. Тези правила допускат установяване на границите на имотите на самия терен, от бившите собственици или техните наследници, при това без да е задължително във всички случаи да се спазва предишната им форма. Така определените граници на възстановените имоти са основание за издаване на решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, което може да бъде оспорвано или в административното производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, или по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, когато е налице спор за материално право между лица, заявяващи собствени права върху един и същи имот или части от имот към момента на образуване на ТКЗС - арг. от чл. 26, ал. 14 ППЗСПЗЗ. Оттук следва, че определените по реда на чл. 18б, ал. 1 и ал. 2 ППЗСПЗЗ граници на подлежащите на възстановяване имоти не могат да се оспорват по съдебен ред в рамките на установителен или осъдителен иск за собственост, по повод възражение на лица, които не заявяват собствени права върху имота към момента на образуване на ТКЗС. Насрещната страна по установителен или ревандикационен иск за собственост, която не заявява свои права върху процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, не разполага и с възражението, че възстановеният по реда на ЗСПЗЗ имот не е точно индивидуализиран и не съвпада с притежавания от наследодателя. Тя може да противопостави само свои права върху имота, ако притежава такива, но не и да оспорва легитимацията на бившите собственици и техните наследници, произтичаща от влязлото в сила решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, основано на извършена процедура по чл. 18б, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Затова в исковото производство съдът не може въз основа на доказателствата по делото да преценява съответствието между притежавания преди обобществяването и възстановения. След като ответникът по иск за собственост не противопоставя насрещни самостоятелни права на собственост върху същият имот, но към момента на колективизация, същият не разполага с възражение да оспорва основанието, на което е придобита собствеността от наследодателя на ищците и в този смисъл не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл. 14 ЗСПЗЗ /. Доколкото ответното дружество в случая не противопоставя на ищците собственически права върху спорната част от имота към релевантния момент – колективизацията и образуване на ТКЗС или др. подобни образувания, то в полза на тази страна не възниква правото да оспорва основанието, на което наследодателя на ищците е бил собственик към този момент, както и на още по – силното основание не разполагат с възможност да оспорват индивидуализацията на имота чрез процедурата на заснемане на имота по реда на Наредба № 49/05.11.2004 г. за поддържане на КВС, тъй като тази процедура се развива единствено между ищците и ОСЗ, а ответникът не участва в това производство. Независимо от тези съображения съдът е посочил, че всички експертизи по делото са категорични, че спорния имот – нива от 0,758 дка, описан в решение по гр.д. № 1394/2004 г. на Районен съд - Благоевград и Решение № 748/22.06.2006 г. на ОСЗГ - Благоевград, попада изцяло в УПИ * по парцеларния план на Стопанския двор на [населено място], имот с пл. № * по КВС землището на [населено място]. Площта на парцел * по одобрения през 1993 г. парцеларен план е 1 290 кв.м. Впоследствие площта на парцел * е увеличена на 2 290 кв.м. В КВС за землището на [населено място], парцел * по парцеларния план на стопанския двор на [населено място], е отразен с пл. № * и е част от него. По отношение заявеното от ответното дружество главно придобивно основание, съдът е изложил съображения, че продажбата е деривативно придобивно основание и за да стане собственик на вещта купувачът, то и продавачът, към датата на сключване на договора, следва да е бил собственик на същата. Ето защо, в случая предмет на изследване следва да бъде фактът дали към датата на продажбата, праводателят на ответното дружество П. валидно е закупил процесния недвижим имот и дали същият към този момент по силата на специални реституционен закон е станал държавна собственост и държавата, чрез ресорния министър е могъл да се разпорежда с него като го продава на трети лица. Съгласно чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ (в редакцията си в сила към 20.03.2015 г., актуална към датата на сключване на сделката между П. и МЗХ на 16.08.1996 г.) земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 ПЗР на ЗСПЗЗ, както и незаетите със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, и земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците, са държавна собственост и се актуват от областния управител, а стопанисването и разпореждането с тях се извършва от министъра на земеделието и храните. Следователно, според актуалната редакция на реституционния закон държавна собственост по силата на закона стават тези земи в бившите стопански дворове, които са останали невъзстановени след като е приключила процедурата по възстановяване на правото на собственост на собствениците на земите или на наследниците им, притежавани от тях преди обобществяването им. В случая се установи, че още от 1992 г. от ищците, като наследници на Е. К., е подадено заявление за възстановяване на спорния имот и към датата на сключване на договора между П. и МЗХ процедурата е била все още висяща, т.е. не е настъпило условието на чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ за приключване на реституционната процедура. Нещо повече в случая с влязло в сила решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ на наследниците на Е. К. е признато правото да им се възстанови в стари реални граници отказаната част от имота, като такава, върху, която няма реализирано мероприятие, площта е свободна и не представлява прилежаща площ към сграда. Според т. 2 от ТР № 5 от 14.01.2013г. на ВКС по т.д.№ 5/2011г., ОСГК държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. По тези съображения към датата на продажбата процесния имот не е станал държавна собственост по силата на реституционния закон. На следващо място, съгласно чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ (в редакцията му към 1996 г.), когато се твърди, че е закупена земята, това право (на правоимащия по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ) се свързва с придобиване само и единствено на сгради от имуществото на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ. Едва със ЗИДЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 13/2007 г. в текста на чл. 27, ал. 6 са добавени и съоръженията. Т. е. към 1996 г. законът не е допускал изкупуване на прилежаща площ към съоръжения, а само към сграда. В конкретната хипотеза това е сградата „Тютюнева сушилня“, за която прилежащият терен според всички заключения от извършените СТЕ, е в рамките на първоначално отредения парцел * по ПП от 1993 г. с площ от 1.290 дка и по който спорната площ попада извън прилежащата към сградата земя. Затова последната не е могло да се придобие от праводателите на ответника, тъй като законът не е допускал изкупуването на земя, прилежаща към съоръжения. Тъй като Р. и П. не са притежавали повече от 1.290 дка, в рамките до 2.290 дка, в която площ е и процесният имот, те не са могли да продадат на ответника площ, по-голяма от 1.290 дка. Следователно, към 16.08.1996 г. законът не е разрешавал закупуване от трети лица на прилежаща площ и към съоръжение, а само прилежаща площ към сграда, като вещите лица от приетите експертизи са категорични, че към датата на тази продажба нормативно прилежаща площ към закупената от Р. и П. сграда е в размер именно на 1290 дка. Площта, определена в рамките на 2 290 кв.м. по Протокол от 20.06.1996 г., на комисия, с която е преработен парцеларния план непосредствено преди продажбата, не е посочено каква е и как е определена, не е в рамките на нормативно определените прилежащи площи към сградите, същата е нормативно завишена и не отговаря на изискванията за прилежащи площи към сградите. При тези съображения съдът е направил извод, че ответната страна не може да се легитимира за собственик като купувач на процесния имот, тъй като се установи, че и праводателят му не може да се легитимира за собственик на основание покупко - продажба от МЗХ. По отношение заявеното от третите лица помагачи П. и Р. евентуално придобивно основание – давност чрез осъществявано добросъвестно владение за периода от 16.08.1996 г. до прехвърлянето му на ответника през 2004 г., съдът е посочил, че процесния имот не е могъл да се придобие от праводателите на ответника и по давност, с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, според която изтеклата придобивна давност не се зачита за имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСОНИ и от деня на влизане на тази разпоредба в сила по отношение на такива имоти започва да тече нова давност, т.е. давност не тече по отношение на лица, заявяващи самостоятелни права върху имота изрично на основание проведено производство по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. По отношение на второто заявено придобивно основание от ответника - давностно владение за периода от 2004 г. до 2014 г., респ. до предявяване на иска, вкл. при условията на кратка придобивна давност, основана на твърдение за добросъвестно владение съдът е посочил, че аргументите, че ответното дружество не е могло да придобие по давност имота, считано от 2004 г. е относимо и към невъзможността и праводателите на ответника да го придобият по давност от 1996 г. до 2004 г., доколкото процедурата по възстановяване на имота, заявен за реституция по ЗСПЗЗ, не е била приключила. По отношение на имоти, заявени за възстановяване по този ред и по отношение на които административната процедура е все още висяща, за които имоти ищците поддържат, че са собственици на това основание, давност не тече, независимо от осъществявана фактическа власт и независимо от вида на осъществяваното владение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Кирил Стойчев-97“ ЕООД, гр. Благоевград се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тезата за недопустимост на въззивното решение е свързана с доводите, че за ищците не съществува право на възстановяване на собствеността, тъй като не съществуват, нито са възстановими старите реални граници на имота съобразно нормите на чл. 18а и чл. 18б ППЗСПЗЗ, идентифицирането чрез геодезическо заснемане на границите е в нарушение на чл. 18д, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ Касаторът поддържа и че следва да се допусне касационно обжалване за преценка дали извода на съда, че ищците имат правен интерес от иска, тъй като ще могат да довършат реституционната процедура съответства на приетото в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК не е налице. Преценката дали ищците имат право на реституция е свързана с оспорването на индивидуализацията на имота, извършена от ОСЗ чрез геодезическо заснемане, а ответното дружество след като не претендира права към момента на обобществяването не може да навежда такова възражение, в какъвто смисъл са и мотивите на въззивния съд, съобразени и с практиката на ВКС (например решение № 161 от 29.07.2014 г. по гр. д. № 6153/2013 г., I г.о. и решение № 237/16.01.2014 г. по гр.д. № 5/2013 г., I г.о.). Същевременно в мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота по реституция, ако отрече претендираните от ответника права, а това опровергава тезата на касатора, че за да е допустим иска трябва да е приключила реституционната процедура. Касаторът поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1) за задължението на съда да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните; 2) за задължението на въззивния съд да посочи конкретно, точно и ясно какво приема за установено относно правнорелевантните факти, както и върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка като ги обсъди по правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК; 3) за преценка на експертните заключения при условие, че изводите за идентичност между имота, описан в решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и издаденото въз основа на него от ОСЗ решение за признаване правото на възстановяване на собствеността и имот № * (УПИ *) по парцеларния план на Стопанския двор [населено място], се базират само на геодезическото заснемане, а не на обективни данни. Първият въпрос е обоснован с необсъждането на основното възражение на ответното дружество, че признатия за възстановяване на ищците имот, описан в границите му отпреди колективизацията, не попада в собствения на ответника имот, тъй като геодезическото заснемане не е част от специалната административна процедура по чл. 18б, ал. 1 и 2 вр. чл. 18д, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Вторият въпрос е обоснован с необсъждането на установеното от свидетелката Т.-В., че при геодезическото заснемане именно заявителят е посочил границите на имота. Третият въпрос е свързан с обосноваността на експертните заключения, които идентифицират границите на спорната реална част отново въз основа на геодезическото заснемане. По въпросите не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване. По вече посочените съображения лице, което не претендира права към момента на обобществяване на земята не е легитимирано да оспорва индивидуализацията на имота в процедурата по възстановяване на собствеността, а това включва и доводите за нарушения при идентифициране на старите реални граници поради което съдът не дължи обсъждане на това възражение. При този изход на производството по чл. 288 ГПК „Кирил Стойчев-97“ ЕООД, гр. Благоевград следва да възстанови А. Г. К. и Т. Г. К. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 2000 лв., представляващо заплатено възнаграждение на адвокат А. Б.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение