Определение № 135 от 07.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2997/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото Н. А. А. срещу решение № 42/26.04.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 468/2021 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 260002/22.01.2021 г. по гр. дело № 97/2020 г. на Малкотърновския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу Териториално поделение (ТП) „Държавно горско стопанство (ДГС) Звездец“ на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението ѝ, извършено със заповед № РД-13-2/04.03.2020 г. на директора на ответното поделение, за възстановяване на предишната ѝ работа на длъжност „юрисконсулт“ и за заплащане на сумата 8 002.26 лв., претендирана като обезщетение за оставане без работа за периода 04.03.2020 г. - 04.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2020 г. до окончателното ѝ заплащане; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото. Касационната жалба на ищцата А. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението на ищцата-касатор по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните материалноправни въпроси: 1) законно ли е уволнението, когато предоставеното съгласие от ръководството на синдикална организация за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 (съкращаване на щата), във връзка с чл. 333, ал. 4 от КТ и със закрилата, предвидена в колективния трудов договор, сключен на 05.02.2010 г. между директора на ТП „ДГС Звездец“ и синдикалната организация на ниво ДГС при Федерация на синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост (ФСОГСДП) към КНСБ, е дадено за работник или служител, на когото незаконосъобразно е било отказано членство в синдикалната организация, и съответно – искането не е по повод синдикален член; 2) законно ли е уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 (съкращаване на щата), когато с наемането на друго лице, което осъществява функциите на юрисконсулт по граждански договор, се продължава изпълнението на трудовите задължения за длъжността, която е заемала уволнената служителка; и 3) законно ли е уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 (съкращаване на щата), когато работодателят не е извършил подбор по чл. 329 от КТ между уволнявания работник или служител, и наетото по граждански договор лице, което фактически е изпълнявало длъжността на уволнения работник или служител. По отношение на първия въпрос жалбоподателката сочи допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, но без да излага каквито и да било съображения, този правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на останалите два въпроса жалбоподателката сочи допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, тези правни въпроси да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а именно: вторият въпрос – с решение № 17/31.01.2013 г. по гр. д. № 1168/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, третият въпрос – с решение № 752/13.12.2010 г. по гр. д. № 1095/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 2099/29.12.2001 г. по гр. д. № 322/2001 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 418/01.12.2015 г. по гр. дело № 2906/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 1845/29.12.1999 г. по гр. д. № 768/1999 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 1929/21.12.2001 г. по гр. д. № 159/2001 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 2100/29.08.2001 г. по гр. д. № 323/2001 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 2103/01.04.2003 г. по гр. д. № 2453/2001 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 1263/01.09.2004 г. по гр. д. № 2294/2002 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Ответното ТП „ДГС Звездец“ в отговора на касационната жалба излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Формулировката на първия правен въпрос в изложението към касационната жалба предпоставя обсъждането на конкретен колективен трудов договор, т.е. – на конкретно писмено доказателство по делото (като и датата му е погрешно посочена във въпроса – 05.02.2010 г. вместо 05.02.2019 г.). При тази негова формулировка, първият въпрос не е и не би могъл да бъде нито материалноправен въпрос, съставляващ основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а още по-малко – такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Това е така, защото тази формулировка на въпроса не предполага даване от касационната инстанция на принципен отговор – такъв с по-висока степен на абстрактност – относно тълкуването на визираните в него и приложими по делото материалноправни правни норми на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2, във вр. с чл. 333, ал. 4 от КТ (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 и т. 4 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Няма пречка (също съгласно т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) този въпрос да бъде уточнен и преформулиран от настоящата инстанция, а именно: законосъобразно ли е уволнението, когато предоставеното съгласие от ръководството на синдикалната организация за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2, във вр. с чл. 333, ал. 4 от КТ – по повод закрила, предвидена в колективен трудов договор (КТД), е дадено за работник или служител, на когото незаконосъобразно е било отказано членство в синдикалната организация, и съответно – съгласието не е по повод синдикален член. И при така уточнената му формулировка обаче първият материалноправен въпрос не е обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение и е без никакво значение за изхода на правния спор по делото, поради което също не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая (също т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Това е така, защото решаващият извод на окръжния съд относно релевираната по делото предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ е, че жалбоподателката-ищца не се ползва с такава закрила, тъй като към датата на уволнението ѝ тя не е била член на синдикалната структура на ФСОГСДП към КНСБ, нито се е присъединила по реда на чл. 57, ал. 2 от КТ към КТД от 05.02.2019 г., респ. – не е и било необходимо за законосъобразността на уволнението ѝ по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, работодателят да иска и да бъде давано предварително съгласие за уволнението от ръководството на синдикалната организация. Разглежданият въпрос няма отношение към тези решаващи изводи, а е свързан единствено с алтернативните съображения на въззивния съд, в които е прието, че дори и да се приеме (хипотетично), че ищцата е била синдикален член, то предварително писмено съгласие за уволнението ѝ е дадено от ръководството на синдикалната организация (въпреки, че тя не е неин член); прието е и че двукратният отказ на синдикалната организация да приеме ищцата за свой член не е незаконосъобразен, като съдът изрично е изтъкнал, че ищцата не твърди и не е ангажирала доказателства да е потърсила защита срещу този отказ по реда, предвиден в устава на синдикалната организация. Тези алтернативни съображения на въззивния съд, респ. – относимият към тях първи материалноправен въпрос, обаче са без никакво значение за изхода на правния спор по делото. Макар и обсъдено от съда като представено по делото доказателство, даденото писмено предварително съгласие за уволнението на ищцата е напълно ирелевантно за претендираната от нея закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ, след като тя към датата на уволнението нито е била синдикален член (чл. 57, ал. 1 от КТ), нито се е присъединила по реда на чл. 57, ал. 2 от КТ към КТД, за да се ползва от тази закрила; респ. – това писмено съгласие (доказателство) е без никакво значение за законосъобразността на уволнението ѝ. След като ищцата не се е възползвала от възможността да атакува по предвидения в устава ред отказите на синдикалната организация за приемането ѝ като член на същата, то и законосъобразността на тези откази (също, макар и обсъдена в алтернативните мотиви на съда – в отговор на изричните доводи на жалбоподателката) е напълно ирелевантна за закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ и за законосъобразността на процесното уволнение. Освен това първата част от разглеждания въпрос изхожда от постановката, че отказът за приемането на ищцата за синдикален член е незаконосъобразен, докато съдът е приел обратното – че той е законосъобразен, поради което тази част от въпроса не е обуславяща – не кореспондира, и с тези алтернативни изводи в обжалваното решение. Както неведнъж е изтъквано в практиката на ВКС, правният въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да е от обуславящо значение за правните изводи на въззивния съд, а не да отразява във въпросителна форма несъгласието с тях на касатора, т.е. оплакванията му за неправилност на тези изводи по чл. 281, т. 3 от ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. По аналогични съображения касационното обжалване не следва да се допуска и по останалите два материалноправни въпроса, формулирани в изложението на жалбоподателката. Тези два въпроса изхождат изцяло от постановката, че макар и наето по т. нар. „граждански договор“, друго лице осъществява (изпълнява) трудовата функция (трудовите задължения) на уволнения работник или служител, в случая – за длъжността „юрисконсулт“. Това е и тезата, която ищцата-касатор поддържа по делото. Въззивният съд и по тези два въпроса обаче е достигнал до изводи в обратна насока. В отговор на доводите и съображенията на жалбоподателката-ищца, след подробен анализ на доказателствата по делото, съдът е приел, че представените по делото договори за правни консултации и услуги, сключени между ответното ТП „ДГС Звездец“ и лицето Н. Е., по естеството си не са трудови, както и че осъществяваната от това лице дейност в изпълнение на тези договори, също не е трудова дейност и чрез нея не е осъществявана трудова функция на юрисконсулт. Приел е също, че заеманата от ищцата длъжност „юрисконсулт“ е реално съкратена – престанала е да съществува както съгласно щатното разписание, така и фактически, и тъй като е била единствената такава длъжност, за ответника-работодател не е възникнало задължение да извършва подбор по чл. 329 от КТ. Тези правни изводи на въззивния съд, освен че са противоположни по съдържание и не кореспондират с постановките на втория и третия материалноправни въпроси в изложението, са и в пълно съответствие с трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 и чл. 329 от КТ, включително – посочената в изложението практика, като въззивният съд изрично се е позовал и стриктно е съобразил разясненията, дадени в посоченото от ищцата решение № 17/31.01.2013 г. по гр. д. № 1168/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Предвид гореизложеното, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателката основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съдът намира, че не е налице и хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК жалбоподателката-ищца дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника, претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му в касационното производство, а именно – сумата 1 200 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение