Определение № 130 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6457/2014 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „В..” („В и К”) Е. – [населено място] срещу решение № 357/18.07.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 565/2014 г. на Хасковския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 305/28.04.2014 г. по гр. дело № 12/2014 г. на Хасковския районен съд, са уважени предявените от М. К. Й. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 84/28.10.2013 г. на управителя на дружеството-касатор, ищцата е възстановена на предишната й работа – на длъжността „младши юрисконсулт” при дружеството-касатор и последното е осъдено да заплати на ищцата сумата 4 261.20 лв., представляваща обезщетение за времето 29.10.2013 г. – 29.04.2014 г., през което е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.12.2013 г. до окончателното й изплащане; в тежест на касатора са възложени и разноските и държавната такса по делото. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните шест правни въпроса: 1) дали длъжностите „главен юрисконсулт” и „младши юрисконсулт” са еднородни и в кой случай подборът е задължителен; 2) дали сходството в наименованията на две длъжности е основание за извършване на подбор между служителите, които ги заемат; 3) налице ли е реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции се запазват към друга длъжност или изцяло се разпределят между други длъжности; 4) следва ли да бъде извършен подбор между работници и служители с различни трудови функции или само между работници и служители със сходни трудови функции; 5) представлява ли доказателство длъжностна характеристика, утвърдена по надлежния ред от управителя на дружеството работодател, за промяна в длъжността „главен юрисконсулт”, и следва ли тя да бъде изключена от доказателствата, при направено оспорване от лице, нямащо отношение към нея; и 6) следва ли съдът да се съобразява само с назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза или следва да анализира и другите писмени доказателства – длъжностни характеристики и щатни разписания. Жалбоподателят навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Поддържа, че първите пет правни въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 492/21.01.2013 г. по гр. дело № 1696/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 436/28.12.2012 г. по гр. дело № 1086/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 37/20.02.2013 г. по гр. дело № 724/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 75/27.03.2012 г. по гр. дело № 924/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 139/28.07.2010 г. по гр. дело № 183/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 507/08.07.2010 г. по гр. дело № 978/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС (постановени по реда на чл. 290 от ГПК) и решение № 251/26.04.1994 г. по гр. дело № 1163/1993 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВС (постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г.); а шестият правен въпрос – в противоречие с тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Поддържа и че всички изведени от него шест правни въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответницата по касационната жалба – ищцата М. К. Й., в отговора си излага становище и съображения, че не са налице наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел в мотивите към него, че ищцата не се ползва от предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ и че е налице реално съкращаване на заеманата от нея длъжност „младши юрисконсулт”, но че в случая работодателят е имал задължението да извърши подбор между ищцата и лицето, заемащо длъжността „главен юрисконсулт”, тъй като дейностите и длъжностните задължения, изпълнявани от тях са идентични и близки. За да достигне до последния – решаващ извод за уважаването на предявените искове по чл. 344, ал. 1 от КТ за защита срещу незаконно уволнение, окръжният съд е приел, въз основа заключението на вещото лице по делото, че се установява идентичност между тези две длъжности, с единствената разлика, че на главния юрисконсулт е било възложено да извършва процедурите по ЗОП. Съдът е изложил и съображения, че предоставената впоследствие на вещото лице, нова длъжностна характеристика за длъжността „главен юрисконсулт”, в която се констатира разлика в изискването за професионален опит и възлагането на нови функции, не следва да бъде кредитирана, тъй като е оспорена от ищцата, поради това, че не е била приложена по трудовото досие на главния юрисконсулт, не е била подписана и е била предоставен на вещото лице след извършването на проверката, като липсват данни да е била връчена. Наред с това, въззивният съд е изложил и алтернативни мотиви, – че дори да се приеме, че тази длъжностна характеристика за длъжността „главен юрисконсулт”, описана в заповедната книга, е действаща към момента на уволнението на ищцата, то и съгласно нея трудовите функции на тази длъжност са близки и сходни по естеството си на работа с тези на процесната длъжност „младши юрисконсулт”, поради което за работодателя съществува задължението по чл. 329 от КТ да извърши подбор по установените там критерии, което той не е направил преди уволнението на ищцата и не е представил никакви доказателства по делото за това. При така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, настоящият съдебен състав намира, че с изключение на първия и четвъртия, останалите изведени в изложението на касатора правни въпроси не са обуславящи решаващия, респ. – и крайните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, поради което тези четири правни въпроса не съставляват общи основания за допускане на касационното обжалване в случая (в този смисъл – и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Въззивният съд е приел, че в случая е налице реално съкращаване на процесната длъжност „младши юрисконсулт”, което разрешение на третия материалноправен въпрос по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ, не е обусловило крайния му извод на незаконосъобразност на уволнението на ищцата. За да достигне до решаващия си извод, че в случая подборът по чл. 329 от КТ е задължителен, окръжният съд не е изхождал от сходството в наименованията на двете длъжности „младши юрисконсулт” и „главен юрисконсулт”, каквато е постановката на втория материалноправен въпрос, а – от приетите за установени от него, трудови функции за тези длъжности, като последното е направено от съда не само въз основа заключението на вещото лице по делото, каквато е постановката на последния процесуалноправен въпрос, а и предвид приети като писмени доказателства, длъжностни характеристики за тези длъжности. Макар въззивният съд да е изложил съображения, че поради оспорването й от ищцата, „не следва да кредитира” по-късно предоставената на вещото лице и представена по делото, нова длъжностна характеристика за длъжността „главен юрисконсулт”, то същата не е изключена от доказателствата, каквато е постановката на петия процесуалноправен въпрос, а е обсъдена и по същество от въззивния съд. Останалите два материалноправни въпроса по приложението на чл. 329 от КТ – първият (еднородни ли са длъжностите „главен юрисконсулт” и „младши юрисконсулт” и в кой случай подборът между тях е задължителен) и четвъртият (следва ли да бъде извършен подбор между работници и служители с различни трудови функции или само между работници и служители със сходни трудови функции) в случая несъмнено съставляват общи основания за допускане на касационното обжалване и са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, посочена както от касатора-ответник, така и от ищцата. В посоченото от жалбоподателя, решение № 507/08.07.2010 г. по гр. дело № 978/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че отговорът на въпроса, дали длъжностите „старши юрисконсулт” и „юрисконсулт” са еднородни, зависи от разписаните за тях трудови характеристики. Разяснено е, че когато тази за „главен юрисконсулт” включва изцяло функциите и задълженията на „юрисконсулта”, както и допълнителни такива, то когато се съкращава длъжността „главен юрисконсулт”, работодателят е в хипотезата на задължителен подбор преди уволнението, тъй като юрисконсултът не осъществява трудова дейност различна или в повече от старши юрисконсулта. Прието е обаче, че в обратния случай – на съкращение на бройка за юрисконсулт, работодателят не е длъжен, а може с оглед нуждите на работата, да извърши подбор между лицето, чиято длъжност се съкращава и това на длъжността „старши юрисконсулт”. В също посочените от жалбоподателя, решение № 75/27.03.2012 г. по гр. дело № 924/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 436/28.12.2012 г. по гр. дело № 1086/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 37/20.02.2013 г. по гр. дело № 724/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 492/21.01.2013 г. по гр. дело № 1696/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, както и в цитираното в тях, решение № 282/01.09.2011 г. по гр. дело № 110/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, е прието следното: За да бъде упражнено „правото на подбор”, трябва да има сходство между трудовите функции на съкращаваната и несъкращаваните длъжности. По различен начин се поставя въпросът при „задължението за подбор”. При съкращаването на част от повече еднакви длъжности работодателят е длъжен да извърши подбор, инак той не може да определи кои работници да уволни и кои да запази на работа. При определяне кръга на лицата, които да участват в подбора, не се изхожда от наименованието на длъжностите нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Д. длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжност с различни наименования може включват несъществено различаващи се трудови функции. За да бъде изпълнено „задължението за подбор”, в него трябва да бъдат включени всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции. Не е прието нещо различно и в посоченото от ищцата, решение № 246/23.06.2011 г. по гр. дело № 1152/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, а именно: Задължение за подбор има и тогава, когато работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности, като преценката за идентичност е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики за отделните видове работа, т.е. тя е в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованията по щата. В случая, в противоречие с тази задължителна за него практика, въззивният съд не е извършил такава преценка, чрез анализ на същностните характеристики, характера и естеството на длъжностните задължения за длъжностите „главен юрисконсулт” и „младши юрисконсулт”, изхождайки от различията на трудовите функции за тях, както и дали тези различия са съществени, а е направил извода си, че те са близки, дори идентични, единствено при констатация за сходства между тях. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следните два материалноправни въпроса по приложението на чл. 329 от КТ, а именно: 1) еднородни ли са длъжностите „главен юрисконсулт” и „младши юрисконсулт” и в кой случай подборът между тях е задължителен; и 2) следва ли да бъде извършен подбор между работници и служители с различни трудови функции или само между работници и служители със сходни трудови функции. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 135.23 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение