Определение № 978 от 28.10.2015 г. на ВКС по д. № 3546/2015 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №2277/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение за уважени предявените от А. В. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „шофьор на автобус”, наложено със заповед от 9.06.14 г., за нарушение по чл.190, ал.1,т.2 КТ. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Поставя въпроси от предмета на спора – за обективните признаци на нарушението по чл.190, ал.1,т.2 КТ, когато работодателят не е разрешил ползването на поискан от работника платен отпуск и за съдържанието на критерия по чл.189, ал.1 КТ, на който се е позовал въззивният съд при формиране на извода за незаконност на уволнението, след като е приел посоченото в заповедта за уволнение нарушение на тр. дисциплина за установено. ВКС намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите, свързани критерия за съответност на наказанието по чл.189 от КТ: възможно ли е работникът сам да решава кога да не полага труд и да не се явява на работа и как следва да се оцени това му поведение с оглед критерия по чл.189 КТ; кое поведение се взема предвид при прилагане на този критерий – при извършване на нарушението и/или след извършването му; обществената значимост на професията / изпълнявана от ищеца/, характерът и важността на умишлено неизпълнените тр. задължения, които могат до доведат до значителни вредни последици за работодателя и да се отразят на цялостната му дейност, както и липсата на самокритично отношение към извършеното, следва ли да се вземат предвид при налагане на наказанието и при съдебния контрол върху законността му? По тези въпроси въззивното решение противоречи на представените с жалбата р. по гр.д. №1102/04 г. и по гр.д. №3160/03 г. на ВКС, трето г.о., по реда на ГПК, отм., р. по гр.д. №198/10 г. на ВКС, четвърто г.о., по чл.290 ГПК и цитираното в него р. по гр.д. №127/07 г. на трето г.о. на ВКС. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.