Определение № 809 от 01.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1271/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Медикъл Продъктс България„ АД против решение № 218/04.04.2023 г. по т.д.№ 521/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260167:04.03.2022 г. по т.д.№ 424/2021 г. на Софийдски градски съд, в частта му с която, по иск,с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 240, ал. 1 и чл. 99, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Хеалт Продъктс България „ АД / частен правоприемник на „Билдинг Комерс 99“ ЕАД / са признати за съществуващи вземания на ищеца към ответника, както следва: 1 / 77 905 лева - предоставени в заем и подлежащи на връщане, ведно със законна лихва за забава върху тази главница от 31.07.2017г. / датата на предявяване заявление по реда на чл.417 ГПК / до окончателното плащане, което вземане е цедирано в полза на ищеца, с договор ца цесия от 29.07.2019 г.; 2/ 25,54 лева - договорна лихва върху главницата. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Позовава се на отказа на въззивния съд да допусне доказателствените му искания, недопуснати и от първоинстанционния съд, поради приета за настъпила за това процесуална преклузия. Твърди, че съдът е следвало да съобрази, че тези му доказателствени искания са били отправени не само за оспорване на неприетите, на същото основание, три фактури, представени от ищеца, но и за опровергаване истинността на показанията на свидетелката Н., във връзка с придобиването от „Билдинг Комерс 99“ЕАД машините и съоръженията по приетите по спора фактури № 1, 2 и 3 от 15.10.2015 г. и доставянето им в имота на ответника в [населено място]. Така спорът, според касатора, е останал неизяснен по възражението на ответника, че не е била дължима сума от покупко-продажба на машини и съоръжения, която да бъде последващо новирана като предоставена в заем, тъй като „Билдинг Комерс 99„ ЕАД никога не е придобивало собствеността върху машините и съоръженията, обективирани в преждепосочените три фактури, а същите са били собственост и във владението на трето лице „ВИН плюс Д„ ЕООД. Страната намира, че въззивният съд не е съобразил вътрешно противоречивите показания на св. Н. и противоречието им с писмените доказателства по делото. За значимото, според касатора, обстоятелство - собствеността върху съоръженията, продадени от „ Билдинг Комерс 99 „ ЕАД на ответника, съгласно фактури №№ 1, 2, и 3 от 15.10.2015 г., както и относно момента на тяхната доставка и монтиране, а също и за установяване идентичността на същите със съоръженията, придобити по сделки от 2003 г. от „ВИН плюс Д„ ЕООД, съответно придобитите от „Билдинг Комерс 99 „ЕАД, преди разпореждането им в полза на ответника - касаторът счита, че въззивният съд е дължал служебно назначаване на експертиза, на основание чл. 195, ал. 1 ГПК вр. с разясненията в т. 3 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Още по–наложително служебно ангажиране на това доказателствено средство страната намира за обосновано от обстоятелството, че доказателствата - за съществуването на преоформени, като предоставени в заем, вземания на „ Билдинг Комерс 99„ ЕАД от „Медикъл Продъктс България„ АД, каквито ответникът оспорва, позовавайки се на абсолютно симулативни сделки между себе си и „Билдинг Комерс 99 „ЕАД - са представени след двойната размяна на книжа между страните и след първото съдебно заседание, от трето за спора лице. Страната намира съществено нарушение и по отношение разпределението на доказателствената тежест в процеса, доколкото съдът се е позовал на недоказаната идентичност между съоръженията, обект на сделките между „Билдинг Комерс 99„ ЕАД и „ Медикъл Продъктс България „ АД, оспорвани за симулативни, и тези, находящи се в обект на ответното дружество, но придобити от друг търговец – „ВИН плюс Д „ЕООД, съответно монтирани още през 2003 г., към момент, в който имотът, в който са монтирани, не е бил собственост на ответника. Съдът, обаче, не е указал предходно на ответното дружество носената доказателствена тежест за установяване на тази идентичност, въпреки наведени във въззивната жалба доводи, за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Ответната страна – „ Хеалт Продъктс България „ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетвореност на допълнителния селективен критерий, тъй като процесуалните действия на съда са в унисон с цитираната от страната практика, вкл задължителна, относно правомощията на въззивната инстанция. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „Хеалт Продъктс България „АД основава легитимацията си на договор за цесия, с който му е прехвърлено вземане на цедента „Билдинг Комерс 99„ ЕАД към „Медикъл Продъкс България„ ЕАД, на основание договор за заем между последните две дружества от 08.04.2016 г. За обезпечаване на вземането на заемодателя, в размер на 77 905 лева, както и на договорена възнаградителна лихва от 1 % върху стойността на заема ,но не повече от 3 116 лева / в който размер е предявен акцесорен иск / е сключен договор, съответно представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху имоти на ответника. Основанието за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК е именно договора за ипотека, обективиран в нотариален акт № 851 том ІІ, рег. № 6989, по дело № 203/09.09.2016 г. на Нотариус Г. Г., рег. № 637 на НК. Ищецът не твърди фактически предоставена сума от 77 905 лева в заем, а новиране основанието на предходно възникнало задължение на ответника, за заплащане продажната цена по сключен договор за покупко-продажба на машини и съоръжения, след извършен съвместен разчет на счетоводни вземания и задължения към 31.12.2015 г., по сметка 401/1, от основание покупко-продажба - в основание заем. Ответното дружество оспорва исковете, като относими към касационните доводи за неправилност са възраженията му, че към 31.12.2015 г. не е съществувало негово задължение към праводателя на ищеца, в размер на 77 905 лева, което да би могло да е обект на новиране, като задължение за връщане на предоставена по договор за заем сума / изхождайки от съдържащото се в договора за заем описание на произхода на задължението, преди новирането му, като резултат от разчет на „ счетоводни вземания и задължения между страните към 31.12.2015 г. по сметка № 401/1 „. Страната се позовава на липса на доказателства, вкл. приложени към нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека, съдържащи основание, за осчетоводяване вземания на „Билдинг Комерс 99 „ЕАД към „ Медикъл Продъктс България „ АД към 31.12.2015 г., т.е. доказателства за възникването и съществуването на такива вземания към този момент. С допълнителна искова молба ищецът е предявил искане за задължаване ответника, както и трето за спора лице – праводателя си „Билдинг Комерс 99„ ЕАД, да представят: счетоводна справка за възникнали вземания и задължения между ответника и „Билдинг Комерс 99„ ЕАД към 31.12.2015 г., както и фактури, протоколи и др. относими първични счетоводни документи, касаещи доставката на стоки, машини и съоръжения, задължението от плащане цената по която е предмет на подновяване, в такова по договора за заем от 08.04.2016 г. С отговор на допълнителната искова молба ответното дружество е заявило, че не разполага с каквато и да било документация, тъй като такава не му е предадена от предходния органен представител на дружеството, договарял процесните сделки - Н. Б. Н.. Със заявление вх. № 361863/ 10.11.2021 г. трето за производството лице „ Биолдинг Комерс 99 „ ЕАД е представило писмени документи, между които фактури № 1,2 и 3 от 15.10.2015 г., с приложение „ Информационни данни за машина„ към всяка фактура. Същите обективират сделки по покупко-продажба, с продавач „ Билдинг Комерс 99 „ ЕАД и купувач „ Медикъл Продъктс България „ АД ,, за продажбата на: Ламиниран бокс хоризонтален HOTTE Standart фабр. № 30307530; Система за пречистване на вода с обратна осмоза ВАТЕК и Система за отопление, вентилация, климатизация и охлаждащ агрегат с климатичнохигиенно изпълнение. Представен е приемо-предавателен протокол от 15.10.2015 г., подписан двустранно, с което е удостоверено предаването на закупените стоки от продавача на купувача. Чл. 2 от протокола сочи монтирането им в „ Сграда за хранителни добавки „ в [населено място], Б. – Стопански двор, собственост на ответното дружество. Общият размер на задължението по трите фактури е в размер 160 050 лева, като ответното дружество е заявило затрудненост да го заплати, освен половината до края на м. април 2016 г..Представен е споразумителен протокол от 08.04.2016 г., с който „ Билдинг Комерс 99 „ЕАД и „ Медикъл Продъктс България „ АД са постигнали съгласие част от сумата, в размер от 77 905 лева да бъде преоформена, като предоставена в заем на ответното дружество, който да бъде издължен до края на м. август 2016 г., а остаетъкът от 82 145 лева – да бъде заплатен до края на м. април 2016 г.. Ответникът е депозирал становище по представените документи, като оспорва собствеността на „Билдинг Комерс 99„ЕАД върху продаваните машини и съоръжения. Твърди, че още от 2003 г. те са собственост на „Ви Фарма„ ЕООД / с предишно наименование „ ВИН плюс Д „ЕООД /, за което представя два договора от 10.03.2003 г. и един 22.07.2003 г.. Твърди, че предмет на същите са съоръженията, предмет на фактури № 2 и № 3, с продавач „ Билдинг Комерс 99 „ ЕАД. Поискано е съдебно удостоверение, за снабдяване с доказателства и относно собствеността на „ Ви Фарма „ЕООД върху съоръжението по фактура № 1, както и допускане на СИЕ, за установяване осчетоводени ли са при продавача фактури № № 1, 2 и 3 от 15.10.2015 г., вкл. разходите по придобиването на тези активи и съществуват ли данни за заплатена от „ Билдинг Комерс 99 „ЕАД цена за придобиването им. Ответникът се позовава на непълнотата в приложените към всяка фактура информационни данни, вкл. на несъответствия между заложените в информационните данни производствени характеристики и тези, съгласно приложенията към представените договори за закупуване от „ВИН плюс Д „ЕООД / което обстоятелство, впрочем, е в разрив с тезата на ответника, че се касае за идентични вещи /. По същество твърди липсваща индивидуализация на съоръженията в издадените от „ Билдинг Комерс 99 „ЕАД три фактури. Отправено е искане за разпит, като свидетел, на Ц. Н. – управител на „Билдинг Комерс 99„ ЕАД, относно обстоятелства, свързани с придобиването на съоръженията от това дружество. Едва в първото съдебно заседание по делото представляващият ответника е заявил, че не оспорва автентичността на споразумението от 08.04.2016 г., но с оглед близките отношения между физическите лица, представляващи насрещните страни, „ са възможни всякакви съставени от тях документи, които да симулират най-общо казано обективираните в тях волеизявления на страните„. Позовава се на антидатиране на споразумението и фактурите, което само по себе си не съставлява възражение за симулативност на договора за заем, споразумението от същата дата и на предходните покупко-продажби. В показанията си св. Н. заявява, че „ Билдинг Комерс 99 „ЕАД е закупило съоръженията, последващо продадени на ответника, от „ Глобалфарм Груп„ ООД, което ги доставило директно на адреса на ответника в [населено място]. Не оспорва, че и до момента не е заплатена на „Глобъл Фарм„ ООД продажната цена. С последваща молба по делото, ищецът „Хеалт Продъктс България“ АД е представил фактури № № 5 и 6 от 05.10.2015 г. и № 7/12.10.2015 г., обективиращи сделки по покупко-продажба на съоръженията между продавач „ Глобалфарм Груп„ ЕООД и купувач „Билдинг Комерс 99 „ ЕАД. Със становище от 17.01.2022 г. ответникът е оспорил тези продажби като “фиктивни„. В подкрепа на възражението си, страната е отправила доказателствени искания, за установяване факта, че „ Глобалфарм Груп„ ЕООД е фирма, която не осъществява търговска дейност. Така, според страната, би се установила неистинност на представените от ищеца три фактури. Със същото становище са представени допълнителни доказателства и отправени доказателствени искания, в относимост към оспорване собствеността на съоръженията от „Билдинг Комерс 99„ ЕАД, към момента на разпореждането им в полза на ответното дружество. Едно от тези искания е за допускане на СТЕ, която да установи дали оборудването, описано в представените от „Билдинг Комерс 99„ ЕАД фактури № 1, 2 и 3 от 15.10.2015 г., е идентично с това в представените от ищеца фактури № № 5 и 6 от 05.10.2015 г. и № 7/12.10.2015 г.и с представените от ответника договори с приобретател „ ВИН плюс Д „ ЕООД от 2003 г., съответно идентично ли е с монтирано и находящо се в едноетажна сграда за производство на хранителни добавки, в [населено място], район Панчарево, [населено място], ул. „ Б. „ – Стопански двор оборудване, вкл. с прилагане документи относими към времеизвършване монтажа на съоръженията в обекта, който се твърди да е извършен още през 2003 г. СИЕ е установила осчетоводяване на фактури № № 1,2, и 3 / 15.10.2015 г. от „Билдинг Комерс 99„ ЕАД, вкл. за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г., като вземания по сметка 411/1, в Оборотна ведомост за синтетични сметки и подсметки. Сума, включваща вземанията по трите фактури, е отразена и в баланс на дружеството към 31.12.2015 г., като вземания от клиенти и доставчици. Осчетоводено е и преоформянето на вземането, на основание договора за заем – на 30.04.2016 г., по сметка 269/1, в общ размер 81 021 лева / главница от 77 905 лева и договорна лихва по споразумението /, след заплащане по банков път на част от цената, в размер на 82 145 лева - на 28.04.2016 г., съгласно клаузите на споразумителния протокол от 08.04.2016 г., което плащане е осчетоводено при продавача. Експертизата е установила, че фактурите с продавач „ Глобалфарм Груп„ ЕООД са осчетоводени при купувача „Билдинг Комерс 99„ ЕАД, като задължения по кредита на сметка 401/1 Доставчици, на 31.10.2015 г., без данни за изплащане на цената. Първоинстанционният съд е оставил без уважение доказателствените искания на всяка от страните, съответно - отправени с молбата на ищеца от 29.11.2021 г. и тези с молбата на ответника от 17.01.2022 г., като преклудирани. Конкретно по отношение доказателствените искания на ответника е посочено, че не е имало пречка същите да бъдат заявени в предходното – първото - съдебно заседание по делото. Първоинстанционният съд е уважил исковете, като е приел, че е доказано възникнало, вкл. в резултат на новация и придобито с последваща цесия, вземане на ищеца от ответното дружество в претендирания размер на главницата, както и на вземане от договорна лихва. По основното възражение на ответника, че „ Билдинг Комерс 99 „ЕАД никога не е придобивало собствеността върху разпоредените в полза на ответника съоръжения, съдът е посочил, че това обстоятелство е без значение за валидността на договора за покупко-продажба, доколкото сделката е действителна и като сключена от несобственик. Същото е от значение единствено за вещно-транслативното действие по отношение правото на собственост - такова не би имало по разпореждане от несобственик, при което възниква потестативното право на купувача да развали сключената с несобственик сделка. Докато не е упражнено същото, сключването на договора е достатъчно основание да се претендира цена по същия, което съображение е относимо и към оспорените сделки по покупко-продажба с продавач „ Глобълфарм Груп „ ЕООД и купувач „Билдинг Комерс 99 „ ЕАД. Съдът е ценил неоспорените доказателства, съдържащи признание на ответника за възникналото задължение, частичното му изплащане, вкл. дължимия остатък след това плащане, съвпадащ по размер ссъс сумата, обект на новиране с основание заем, както и неоспорените успешно доказателства за получаването на съоръженията от ответника. Първоинстанционният съд не се е произнасял по възражение за абсолютна симулативност на продажбите, обективирани във фактури № № 1,2, и 3 от 15.10.2015 г., нито за симулативност на договора за заем и споразумението от 08.04.2016 г. С въззивната си жалба ответникът е навел довод за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, състоящи се в: 1/ необсъждане на представените от него и приети в съдебно заседание от 19.11.2021 г. писмени доказателства, от които се установявало фрапиращо несъответствие между приетото от съда и съдържащите се в тези документи данни относно правото на собственост върху съоръженията и времето на монтирането им на адреса в [населено място]; 2/ недопускането на отправените със становище от 17.01.2022 г. доказателствени искания - СТЕ и разпит на свидетели – с тези доказателствени средства, според страната, би било установено времето на доставяне и монтиране на съоръженията на адреса – още през 2003 г.. Жалбоподателят акцентира на противоречие в показанията на св. Н., доколкото същата заявява, че праводателя на „ Билдинг Комерс 99 „ЕАД – „Глобалфарм Груп„ ООД е доставил закупените от първото дружество и последващо препродадени на ответника съоръжения, директно в имот на ответника, респ. същите са монтирани в сграда на ответника в [населено място], но това изявление е в противоречие с факта, че собствеността върху имота, ведно с постройките в същия, в които са монтирани съоръженията, ответното дружество е придобило по-късно – 6 месеца след датата на доставяне 15.10.2015 г.. Страната е коментирала неубедителност на показанията на св. Н., досежно обстоятелствата по осъществен контакт с продавача „Глобълфарм Груп „ ЕООД и закупуването на съоръженията - вкл. начина им на опаковане, транспортиране и пр..Във въззивната жалба отново се навеждат доводи, за свързаност между физическите лица, представляващи „Билдинг Комерс 99 “ЕАД и „Медикъл Продъктс България„ АД, поради което между същите могат да бъдат „ изфабрикувани всякакви документи, удостоверяващи неверни и неосъществени факти, каквито всъщност са фактурите от 15.10.2015г., приемо-предавателния протокол от същата дата, споразумителния протокол от 08.04.2016 г., договора за заем от същата дата, както и всички документи, представени от третото неучастващо лице „Билдинг Комерс 99 „ЕАД“. Страната се позовава на оспорването им като антидатирани, в който случай доказателствената тежест, за установяване действителната дата на съставянето им, се носи от ответника, който се ползва от тях. Въззивникът се позовава на съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд, поради препятстване ответника да установи „фиктивност на вземанията по процесните фактури, преоформени в заем, доколкото обективират сделки с чуждо имущество, които реално не са били осъществени, а само осчетоводени, но привидно са създали в полза на цедента на ищеца основание да се легитимира като кредитор на ответника„. С въззивната жалба е отправено доказателствено искане: допускане на оставените без уважение от първоинстанционния съд доказателствени искания на страната, отправени с молба – становище от 17.01.2022 г.. С определение от 29.06.2022г. въззивният съд е оставил без уважение доказателствените искания, като е счел, че не се установяван предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК: предявени са след изтичане на преклузивните за това срокове, а и са отправени във връзка с оспорване представени от ищеца писмени доказателства / фактури №№ 5 и 6 от 05.10.2015 г. и № 7/12.10.2015 г. /, също неприобщени към доказателствения материал, поради което ангажирането по спора на доказателствата, искани от ищеца, се явява безпредметно. Въззивният съд е отчел, че решаващите изводи на първоинстанционния не са обосновани с преждепосочените фактури. Въззивният съд е потвърдил правния резултат, като е препратил, на основание чл. 272 ГПК, към мотивите на първоинстанционния съд. По въведените въззивни доводи за неправилност, относими към настоящото произнасяне, съдът е приел: Възражението на ответника се състои в отричане съществуването на вземането по облигационен договор за покупко-продажба, предмет на последваща новация, като дължимо по договор за заем. Възражението е обосновано с твърдението, че праводателят на „ Медикъл Продъктс България „ АД - „ Билдинг Комерс 99 „ ЕАД не е бил собственик на съоръженията, обект на фактури №№ 1, 2 и 3 от 15.10.2015 г. Независимо от липсата на изрично изявление в този смисъл / доколкото в отговора на исковата молба е заявена единствено възможност, с оглед близките отношения между органните представители на двете дружества, между тях да бъдат постигани каквито те поискат съглашения, без дори да е конкретизирано кои са те /, въззивният съд е приел, че е заявено възражение за абсолютна симулативност на сключените сделки, обективирани в трите фактури. Приел е, че от анализа на доказателствата, такава симулативност, разбирана като „съглашение, чиито последици страните не желаят да настъпят в действителност, а да създадат привидни правни последици на обвързаност„, не се установява. От една страна, факта на близки отношения между органните представители, сам по себе си, няма каквото и да било доказателствено значение, а от друга страна – такива не са и доказани по делото. Съдът е приел и недоказана „свързаност„ между тези лица, по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ, към момента на сключване на оспорваните сделки. Освен формализирането на сделките, за значими са приети факта, че същите са осчетоводени от продавача, отразени в оборотната ведомост и в баланса на дружеството към 31.12.2015 г.. ,без ответникът да е оспорил редовността на воденото счетоводство, нито нередовност да е установена от СИЕ, както и факта, че частично е заплатена по банков път цена на същите. Съдът е коментирал, че правото на собственост върху съоръженията, с които е извършено разпореждане, няма пряко отношение към спора за абсолютната симулативност на сделките, по съображенията, споделени от първоинстанционния съд. При това, позовавайки се на чл. 78, ал. 1 ЗС, съдът е посочил, че доколкото няма данни купувачът да е знаел за притежанието им от трето лице и за прехвърляне на съоръженията не се изисква специална форма за действителност / нотариална или с нотариална заверка на подписи /, собствеността върху тях преминава с предаването им във владение на купувача. Само като паралелно и напълно недостатъчно, само по себе си, основание за отхвърляне възражението за симулативност, съдът е посочил недоказания факт, че същите съоръжения са придобити още през 2003 г. от „Ви Фарма „ ЕООД и до момента са притежание на същото дружество, доколкото липсват доказателства за идентичност между съоръженията - предмет на фактури №№ 1,2 и 3 от 15.10.2015 г. и тези – предмет на продажба с представените от ответника договори от 10.03.2003 г. и 22.07.2003 г., с купувач „ВИН плюс Д„ ООД / с последващо наименование „Ви Фарма„ ЕООД /. Изрично съдът е коментирал, че не споделя довода на въззивника за вътрешно противоречие в показанията на свидетеля Н.. Потвърдил е съображенията си от определението по чл. 267, ал. 1 ГПК, че отправените от ответника доказателствени искания, с молба от 17.01.2022 г., са преклудирани и правилно оставени без уважение от първоинстанционния съд. В обобщение, съдът е приел, че действителността на договора за заем не е успешно оспорена, тъй като не е установена симулативност на покупко-продажбите, изискуемост на цена по които е предпоставка за действителност на договора за новация. На основание новиране задължение от изискуема цена по предходните покупко-продажби, в задължение за връщане на същата сума, като предоставена по договор за заем, недоказано връщане на същата от ответника, както и с оглед сключената цесия с ищеца, материалноправната легитимация на „ Хеалт Продъктс България АД, като кредитор на ответника за претендираните суми, съдът е приел за установена. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Задължен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните ? и 2/ Задължен ли е въззивният съд да назначи служебно експертиза, ако от приетите доказателства се установява, че по делото е останал неизяснен, релевантен за правилното му решаване въпрос, за чието изясняване са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др., при условие, че във въззивната жалба се съдържа искане по чл. 266, ал. 3 ГПК? Допълнителният селективен критерий по всеки от въпросите се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както следва: с т.19 от ТР № 1 / 2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и с т.2 от ТР № 1 / 2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с решенията по гр.д.№ 4375/2018 г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 64/2020 г. на ІV г.о., гр.д.№ 195/2021 г. на ІV г.о. и т.д.№ 505/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС / по първия въпрос / и с т. 3 от ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Първият от формулираните въпроси не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, независимо че приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК е иманентно присъщо на всеки въззивен контрол. Касационната жалба не съдържа довод за непроизнасяне по конкретни доказателства, доводи и възражения на ответника, освен по доказателства, които съдът не е приел, поради настъпила процесуална преклузия и свързани с преценката на тези доказателства доводи на страната / предмет на втория въпрос /. Само на това основание, въпросът не удовлетворява изискването за правен, тъй като отговорът му не би бил част от дължимото произнасяне на касационния състав, на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, до които е ограничен. При това, обосноваването на съда с настъпила процесуална преклузия за тези доводи и доказателства предпоставя формулирането на процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 370 и чл. 373, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 266, ал.3 ГПК. Няма отношение към така формулирания въпрос правилността на извършената от съда преценка на показанията на св. Н., чиято противоречивост касаторът сочи несъобразена. Твърдението е и невярно, тъй като въззивният съд е изложил аргументи, защо не споделя такова противоречие. Несъгласието на касатора с тази аргументация не обосновава допуснато от съда процесуално нарушение по чл. 235, ал. 2 или чл. 236, ал. 2 ГПК. Отделно стои въпросът, доколко изобщо е въведено надлежно и своевременно в процеса възражение за абсолютна симулативност на сделките, обективирани във фактури №№ 1,2, и 3 от 15.10.2015 г., както и доколко поддържаните от касатора за значими обстоятелства имат отношение към установяването на симулативност / възможно от страна по привидна сделка при наличие на „обратен документ „ – какъвто не се сочи - или на основата на т. нар. „ начало на писмено доказателство „, съгласно чл. 165, ал. 2, пр. първо ГПК /. В този смисъл, решаващ е извода на съда, че само по себе си, твърдението за разпореждане със съоръженията от лица – несобственици на същите / в какъвто единствено аспект касаторът намира значими неприобщени и несъобразени доказателства по спора / не установява привидност на сделките, нито обосновава дори вероятност за такава / т.е. не служи и като „ начало на писмено доказателство „ /, като не изключва и вещно-транслативния им ефект в конкретния случай, с оглед характеристиката им на движими вещи, за чието прехвърляне не се изисква специална форма / чл. 78, ал. 1 ЗС /. Спрямо този му решаващ извод не е формулиран правен въпрос, а формулираният втори въпрос е неотносим. Както се посочи по-горе, недоказаната идентичност на съоръженията по процесните три фактури и тези – обект на предходни сделки между трети за спора лица, въззивният съд е посочил като съпътстващ, но не главен и решаващ довод за неоснователност на възражението за симулативност на сделките. Още повече, че и доказана идентичност – по аргумент от визирания от съда чл. 78, ал. 1 ЗС - не би отрекла настъпило вещно-транслативно действие на оспорваните продажби. Дори да не би се приел за настъпил такъв ефект, разпореждането с чужда вещ не води до извод за симулативност на сделките и изобщо до недействителност на каквото и да било друго правно основание. Нещо повече: в случая страната е отправила доказателствено искане със съответно съдържание, но както първоинстанционният, така и въззивният съд не са го уважили, поради настъпила преклузия, за установимите с исканите доказателства факти, както и за самите доказателства. Цитираното, в обосноваване на допълнителния селективен критерий, ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК - т.3, не е относимо към такава хипотеза, а и самият въпрос не е съобразен със същата, а с предпоставките за служебно задължение на съда да допусне експертиза, поради позоваване във въззивната жалба на „ процесуално нарушение, от което може да се обоснове извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение „. Отказ за допускане на конкретно доказателствено средство, споделен и от въззивния съд, предполага формулиране на процесуалноправен въпрос, относим към правилността на този отказ - в случая, относно приложението на чл. 370 ГПК и чл. 373, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 266, ал. 3 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение