Определение № 593 от 04.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 544/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 34330/22.12.2022 г. от ответника „Лидер Д.” ЕООД, [населено място], чрез адв. А. П. срещу разпореждане № 4837/02.12.2022 г. по в.гр.дело № 635/2022 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 15093/07.06.2022 г., подадена от „Лидер Д.” ЕООД срещу решение № 568/04.05.2022 г. по в.гр.дело № 635/2022 г. на Пловдивски окръжен съд. Поддържаното основание за неправилност на разпореждането е нарушение на материалния и процесуален закон. Според жалбоподателя неправилно съдът е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като със същото се е произнесъл по 12 обективно съединени иска, всеки от които е с цена на иска до 5000 лв. Сочи, че се касае до един иск за неизплатено трудово възнаграждение за посочен в исковата молба период от време в размер на сумата общо 7644 лв., поради което въззивното решение подлежи на касационен контрол. Искането е да се отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне на въззивния съд за администриране на подадената касационна жалба. Ответницата по частната жалба В. Г. С., чрез адв. Р. Р. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: За да върне касационната жалба от 07.06.2022 г., подадена от ответника „Лидер Д.” ЕООД [населено място] срещу решение № 568/04.05.2022 г. по в.гр.дело № 635/2022 г. на Пловдивския окръжен съд в обжалваното разпореждане е прието, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по 12 обективно съединени иска за неизплатено трудово възнаграждение, всеки от които е с цена по-ниска от 5000 лв. Изводът на въззивния съд е неправилен. Съгласно трайната съдебна практика по приложението на чл. 128, т. 2 КТ при предявяване на иск за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение по конкретно трудово правоотношение за определен период, обхващащ няколко месеца, предявеният иск е един. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК размерът на цената на иска по искове за периодични платежи за определено време е сборът на всички платежи. С решение № 2431/07.12.2021 г. по гр.дело № 3865/2021 г. на Пловдивския районен съд е осъден „Лидер Д.” ЕООД да заплати на В. Г. С. сумата 7238.59 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода 11.09.2019 г. до 11.09.2020 г. и сумата 626 лв., представляваща обезщетение за 20 дни неползван платен годишен отпуск за 2019 г. и за 2020 г., като е отхвърлен иска за заплащане на трудово възнаграждение за разликата над уважения размер от 7238.59 лв. до пълния размер от 7644 лв., като неоснователен. С решението са присъдени и разноски в тежест на ответника. По подадена въззивна жалба от ответника срещу решението на Пловдивския районен съд по гр.дело № 3865/2021 г. в уважените части на предявените искове с правно основание чл.128,т.2 КТ и чл.224 КТ е постановено решение № 568/04.05.2022 г.по в.гр.дело № 635/2022 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 2431/07.12.2021 г. по гр.дело № 3865/2021 г. на Пловдивски районен съд в частта, с която „Лидер Д.” ЕООД [населено място] е осъден да заплати на В. Г. С. сумата 7238.59 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 11.09.2019 г. до 11.09.2020 г., както и сумата от 626 лв., представляваща обезщетение за 20 дни неползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г. С решението въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.128,т.2 за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение за период от време от 11.09.2019 г. до 11.09.2020 г., обхващащ 12 месеца, с цена на иска 7238.59 лв. – т.е. над 5000 лв. Неправилно въззивният съд е приел с обжалваното разпореждане, че исковете за неизплатено трудово възнаграждение са 12 обективно съедини искове, всеки от тях с цена на иска до 5000 лв. В случая предявеният иск за неизплатено трудово възнаграждение за процесния период от време, който включва 12 месеца е един и е с цена над 5000 лв. С оглед на това в тази част – т.е. по предявения иск с правно основание чл.128,т.2 КТ въззивното решение подлежи на инстанционен контрол от ВКС. Обжалваното разпореждане в частта, с която е прието, че въззивното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.128,т.2 КТ не подлежи на касационно обжалване следва да се отмени. В тази част касационната жалба следва да се върне на въззивния съд за администриране. В частта на въззивното решение, с която съдът се е произнесъл по предявен иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ искът е с цена 626 лв. – т.е. с цена до 5000 лв. и на основание чл.280,ал.3,т.3 КТ не подлежи на касационно обжалване. В тази част обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о