Определение № 589 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 229/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД чрез юрисконсулт Е. Т. срещу решение № 131/03.11.2021 г. по в.гр.д.№ 644/2021 г. на Окръжен съд Добрич, с което се потвърждава решение № 314/04.08.2021 г. по гр.д.№ 1648/2021 г. на Районен съд Добрич и са уважени предявените искова на П. С. Х. против „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, за признаване на незаконно и отмяната на Заповед № ЛС-25-1/26.03.2021 г. за уволнение на П. С. Х. по чл.328, ал.1, т.4 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - „помпиер в район Добрич 1“. Касационната жалба съдържа доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК по въпросите: 1.„Ако спирането е обективно, защо престоят по чл.120в от КТ не е спиране на работата по чл.328, ал.1, т.4 КТ, след като причините за едното и за другото са едни и същи?“; 2.„Има ли причина да се приеме, че спирането на работата по чл.120в от КТ не съответства на спирането на работата по чл.328, ал.1, т.4 КТ, след като в правната доктрина вече е изразено, че спирането на работата по чл.120в от КТ изпълва единия от елементите на хипотезата по чл.328, ал.1, т.4 КТ?“; 3.„При въведено извънредно положение и по силата на новата разпоредба на чл.120в от КТ, работодателят може ли да преустанови дейността и на отделен работник или служител, без да има пълно преустановяване на работата на предприятието или на звеното, където работи?“ Изложени са съображения, че по въпросите не е формирана съдебна практика, поради което е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК. От П. С. Х. чрез адвокат М. Г. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК и претендира сторените разноски по делото. За да постанови решението, съдът приема, че ищецът е работил по трудово правоотношение като „помпиер в район Добрич 1“, прекратено със Заповед № ЛС-25-1/26.03.2021 г. на изп.директор на ответника, считано от 30.03.2021 г., на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ поради спиране на работата за повече от 15 дни. Според мотивите на съда, уволнителното основание не се доказва поради функционирането на предприятието и липсата на данни за реално спиране на работата в помпената станция, която е с постоянен режим на експлоатация. Съдът е установил, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 600/2020 г. на РС Добрич, ищецът е възстановен на длъжността по предходен трудов спор с работодателя, който веднага е наредил преустановяване на работата спрямо него от 04.03.2021 г., а впоследствие е прекратил трудово му правоотношение, считано от 30.03.2021 г. Според въззивния съд е налице нарушение на чл.8, ал.1 КТ, поради което исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата от ищеца длъжност са основателни. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, повдигнатите въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като не са нарушени основните принципи в гражданския исков процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с критериите за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя в хипотезата на чл.328, ал.1, т.4 КТ. Не е налице явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а постановеното решение съдържа преценката на съда относно приложимата правна норма и в този смисъл декларативното позоваване на „очевидна неправилност“ не дава основание за допускане на касационно обжалване поради засягане вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като решението е постановено при съобразяване на съдебната практика на ВКС - напр. решение № 298/28.10.2014 г. по гр.д.№ 977/2014 г., ІV г.о., решение № 51/03.06.2019 г. по гр.д.№ 1798/2018 г., ІІІ г.о. и др., в които се приема, че фактическият състав, съдържащ се в разпоредбата на чл.328, ал.1, т.4 КТ предпоставя обективно спиране на работата за повече от 15 работни дни - временно преустановяване дейността на предприятието или на отделно негово звено, продължило повече от 15 работни дни, което е обусловило престой на работниците или служителите, т.е. състоянието на престой е следствие от спиране на работата в предприятието. В случая, въззивният съд е приел, че трудовият договор на ищеца е сключен за извършване на определена работа при непрекъснат режим и няма данни за временно спиране на обичайния трудов процес (повече от 15 дни), за да е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл.328, ал.1, т.4 КТ. Тези изводи са в съответствие с установената съдебна практика на Върховния касационен съд, поради което първият въпрос не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Вторият въпрос не е обуславящ, тъй като е поставен хипотетично и не покрива изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, съпоставка на уволнителните основания по чл.120в от КТ и по чл.328, ал.1, т.4 КТ се дава междувременно в решение № 109 от 07.07.2022 г. по гр.д. № 2271/2021 г. на ВКС, ІV г.о. След като практиката на Върховния касационен съд е съобразена и липсват доводи в изложението на касатора, че се нуждае от осъвременяване поради промяна в законодателството или обществените отношения, не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Положителен отговор на последния въпрос следва от разпоредбата на чл.120в, ал.1 КТ - при въведено извънредно положение, работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието или на част от предприятието или на отделни работници или служители за целия период или за част от него, т.е. независимо дали има пълно преустановяване на работата на предприятието или на звеното, където работи, право на работодателя е да нареди преустановяване на работата спрямо определени работници или служители. При своевременно въведен довод за нарушение на чл.8, ал.1 КТ, обаче, ако се установи по надлежния ред, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е издадена при злоупотреба с права от работодателя, както в случая, уволнението ще е незаконосъобразно. От П. С. Х. чрез адвокат М. Г. са поискани разноски, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 06.01.2022 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение