Определение № 50087 от 21.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3251/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Фаво“ АД [населено място] срещу решение №210/22г. на ВТОС, в частта, с която касаторът е осъден да плати на ищеца В. Б. обезщетение по чл. 200 КТ над сумата от 1200лв. до 6496,03лв.. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Делото е било образувано по искова молба на В. Б. срещу „Фаво“АД за плащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, на основание чл. 200 КТ, за сумата от 18000лв.. Ищецът твърди, че при работа на банциг на 22.01.2019г. е бил отрязан палеца на лявата му ръка. До този момент бил общ работник и никога не бил работил на тази машина, не бил инструктиран за безопасна работа с машината и освен това машината била без предпазители. В срока за отговор работодателят е възразил, че ищецът е работил на длъжност „машинен оператор банциг“ и ежедневно е работил на дървообработващите и режещите машини в цеха. Машината е била в пълна изправност, с налични и работещи предпазни механизми. Ищецът не е бил задействал нито един от двата предпазни механизми на машината. На ищеца са били дадени всички необходими инструктажи- проведени са били два инструктажа на 11.09.18г. и 06.12.18г., видно от книга за инструктажите. Направено е възражение за съпричиняване и възражение за размера на претенцията по чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че страните са били в трудовоправни отношения и ищецът е претърпял трудова злополука, като е изпълнявал длъжността „машинен оператор банциг“ и ежедневно е работил на дървообработващите и режещите машини в цеха, както и ежедневно са му правени инструктажи за безопасна работа, и е бил запознат с длъжностната си характеристика. Според въззивния съд ищецът не е спазил Инструкцията за безопасна работа с процесния циркуляр, тъй като е ползвал ръкавици и не е използвал предпазния механизъм за застопоряване на детайла, поради което е държал детайла с ръка в опасна близост с режещия инструмент. За да определи 1/3 съпричиняване, съдът е приел, от друга страна, че в цеха не били поставени инструкции за безопасна работа, както и работодателят не бил спазил изискванията в екслоатационните документи на машината за допустими размери, маса и профил на обработвания детайл. При определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът е взел предвид, че болките са били интензивни, продължителността им е около 5 месеца, захватът на ръката е възстановен, но е по слаб отпреди злополуката. Вследствие на злополуката ищецът е бил депресиран, тъй като не е можел да се обслужва самостоятелно и да помага на баща си, който е имал нужда от помощ. По тези съображения съдът е определил 12000лв. обезщетение, което е намалил с процента съпричиняване, а след това е приспаднал платената застраховка и плащания, извършени от работодателя за сметка на ищеца. Окончателно присъдената сума е 6496,03лв.. В касационната жалба на работодателя се оспорва размера на съпричиняването и на определеното обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД. Обжалва се въззивното решение за сумата над 1200лв.. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: Следва ли да има съответствие между действителния принос на пострадалия при груба небрежност и определения от съда процент на съпричиняване? Длъжен ли е съдът да зачита материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи? Длъжен ли е съдът да посочи всички обстоятелства от значение при определяне на справедлив размер по чл. 52 ЗЗД? Настоящият състав на ВКС счита, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване. Съгласно т.р. 1/10г. на ОСГТК формулираният в изложението въпрос следва да е обуславящ- да се отнася до тълкуване на правна норма, която въззивният съд е тълкувал и приложил, обуславящо правните му изводи, както и да е въпрос, който е във връзка с посоченото в касационната жалба, доколкото касационната инстанция проверява правилността на въззивното решение само по посоченото в касационната жалба. В случая касаторът е оспорил въззивното решение въз основа на две касационни основания- неправилно е определен процентът на съпричиняване и неправилно е определено обезщетението по чл. 52 ЗЗД, само че в жалбата са посочени конкретни обстоятелства единствено за първото основание. Според касатора процентът на съпричиняване е определен неправилно, тъй като съдът необосновано е установил принос за увреждането и от страна на работодателя. Според съда са липсвали инструкции за безопасна работа с машината в работното помещение, както и че е извършвана работа с недопустими по размер и форма детайли. А според касатора Протоколът за трудова злополука е констатирал наличието на инструкции за безопасна работа с машината в работното помещение, както и че липсва нарушение от страна на работодателя относно предоставения за работа детайл. Във връзка с тези твърдения са поставени първите два въпроса от изложението относно материалната доказателствена сила на Протокола за трудова злополука и начина на определяне на процента на съпричинавяне. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е отчел материалната доказателствена сила на Протокола за трудова злополука, доколкото никъде в последния не е констатирано, че в процесното работно помещение са поставени инструкции за работа с машината, както и никъде не е констатирано, че работодателят не е допуснал нарушение на правилата за безопасност. Въззивният съд се е съобразил и с практиката на ВКС относно задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице, и е взел предвид разясненията му, дадени в съдебно заседание при приемането на съдебно- техническата експертиза, според които работодателят не е спазил правилата относно размера и формата на обработвания детайл. Третият въпрос от изложението, касаещ тълкуването на чл. 52 ЗЗД, не е обуславящ, тъй като в касационната жалба не е посочено конкретно кои обстоятелства, имащи значение за определяне на размера на обезщетението, не са били взети предвид от съда. Поради липса на твърдения в касационната жалба за значими обстоятелства, които не са взети предвид от съда, не може да се извърши преценка за тълкуване на чл. 52 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС. В обобщение: не се установява при прилагане на нормите на чл. 200 КТ, чл. 201, ал.2 КТ и чл. 52 ЗЗД, въззивният съд да ги е тълкувал в противоречие с практиката на ВКС по формулираните в изложението въпроси, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора и направеното искане в отговора на касационната жалба, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, представляващи платен адвокатски хонорар в размер на 600лв.. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО