Определение № 889 от 28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 940/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 261284 от 11.07.2022 г., подадена от К. Е. К. чрез адвокат Б. Б. от САК срещу въззивно Решение № 260022 от 20.04.2022 г. по в.гр.д.№ 33/2021 г. на Окръжен съд – Кюстендил. Ответникът по касация „Серена“ ЕООД не е подал отговор на жалбата. С обжалваното решение е потвърдено Решение № 27 от 14.01.2019 г. по гр.д.№ 816/2017 г. на Районен съд - Кюстендил, с което са отхвърлени предявените от К. Е. К. срещу „Серена“ ЕООД иск дружеството да бъде осъдено на основание чл. 109 ЗС да преустанови действията, с които нарушава правото му на собственост върху недвижим имот – водоем с прилежащ терен от 1 918 кв.м., парцел * по плана на [населено място], представляващ имот № * в землището на селото, с площ от 2,085 дка, образуван от ПИ * с площ от 1 056 кв.м. и ПИ * – нива с площ от 1 029 кв.м., като премахне метална ограда и метална врата, поставени на мястото, където се намира водоемът, да премахне трошения камък, с който е засипал водоема и да го зариби, както и да засади отрязаните плодни дръвчета – 4 бр. череши, 2 бр. кайсии, 2 бр. дюли, 4 бр. ябълки, 2 бр. круши и 1 бр. орех, както и иск за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане, представляващо стойността на унищожена около 100 кг. риба на стойност 500 лв., 15 броя плодни дръвчета на обща стойност 300 лв., метални колове, метална врата и метална ограда на стойност 200 лв. и водоем на стойност 5 000 лв. Въззивното решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК – след като с Решение № 13 от 02.02.2021 г. по гр.д.№ 1530/2020 г. на ВКС, І г.о. е отменено Решение № 295 от 21.11.2019 г. по в.гр.д.№ 244/2019 г. на ОС – Кюстендил и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички представени по делото доказателства, допустими и относими към правния спор, както и доводите на страните“, в отговор на който са изложени тълкувателни мотиви. По реда на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК са дадени указания при новото разглеждане да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която, при съобразяване на данните по скиците на л.л. 64 и 110 от делото, да даде заключение за състоянието на имот *, вкл. дали при оглед се установява в чертите на този имот да се е намирал водоем, който да е бил засипан, и дървета, които да са били отрязани, както и дали извършените от „Серена“ ЕООД строителни и други дейности възпрепятстват достъпа до имот *. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства (писмени, гласни, СТЕ) от фактическа страна е установено, че, след участие в търг, проведен от ЛС на ТКЗС „Единство” (като продавач) на основание 105 ПМС, Наредбата за търговете и заповед на председателя на ликвидационния съвет (ЛС), с ищеца и О. К. (като купувачи) е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.03.1995 г. за недвижимо имущество, за което К. Е. К. е спечелил проведения на 25.05.1994 г. търг, а именно - водоем, находящ се в бившия стопански двор на [населено място], ведно с прилежащия терен в парцел * по парцеларен план на стопанския двор - 1 918 кв.м., на цена от 48 155 лева, от които 5 000 лева са цена на водоема и 43 155 лева - на терена. От друга страна, с Решение № 57-32 от 15.01.2009 г. на О. - [населено място] на наследниците на Е. З. С. е реституиран имот № * по КВС – нива с площ 1,029 дка в местността „П.”, [населено място]. Същият се ситуира върху част от територията, нанесена в парцеларния план като парцел *. Според приложената към решението скица, находяща се на л. 64 от делото, водоемът (предмет на договора между ЛС на ТКЗС „Единство”, ищеца и О. К.) се намира извън очертанията на така възстановения имот. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * от 15.11.2013 г., т. IV, д.№ 543/2013 г., по описа на нотариус с рег.№ 188 на НК, реституираните собственици са продали на „Сeрена” ЕООД имот № *, както и други имоти в същото землище. Въззивният съд е съобразил, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 829/2014 г. по описа на РС – Кюстендил е отхвърлен предявеният от К. Е. К. и О. А. К. срещу „Сeрена” ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо ответното търговско дружество правото на собственост на ищците, въз основа на проведен търг относно недвижим имот, представляващ поземлен имот пл.№ * по КВС на землището на [населено място], който имот е заснет като част от имот с пл.№ *, с площ за целия имот - 2,085 дка (съгласно скица-проект № Ф21950 от 28.02.2014 г. на ОбС „Земеделие”– Кюстендил), както и за осъждане на посоченото дружество да им предаде владението на същия. За останалата част от проектния имот пл.№ *, а именно - ПИ с пл.№ * по КВС на [населено място], няма произнасяне по същество по иск с правно основание чл. 108 ЗС. С Решение № 64 от 11.06.2018 г. по гр.д.№ 1190/2018 г. на ВКС, І г.о. са оставени без уважение подадените от К. К. и О. К. молби за отмяна на влязлото в сила решение. С Определение № 578 от 30.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 4620/2017 г. на ВКС, ІV г.о. е потвърдено определение на ОС - Кюстендил по ч.гр.д.№ 79/2017 г., с което е потвърдено определение на РС - Кюстендил по гр.д.№ 1606/2017 г. за прекратяване на производството по подадена от К. К. и О. К. искова молба срещу ОбСЗ и “Серена” ЕООД за установяване нищожността на Решение № 57-32 от 15.01.2009 г. на О. - Кюстендил и за установяване нищожността на н.а.№ 34, том І, н.д.№ 543 от 15.11.2013 г. на нотариус рег.№ 188. В изпълнение на указанията, дадени по реда на чл. 294, ал. 1, изр. второ ГПК, ОС - Кюстендил е назначил СТЕ, изпълнена от в.л. инж. Р. С., както и допълнителна СТЕ, изпълнена от в.л. инж. Д. Х.. Обсъдено е и изслушаното от РС заключение на в.л. инж. Л. В. Прието е за установено, че към момента на огледа на в.л. В. в имот № * няма водоем и плодни дръвчета; теренът е покрит с трошенокаменна настилка и се използва за паркинг и склад. Експертът е остойностил претендираните от ищеца да са били унищожени метални колове, метална врата, ограда, водоем, риба и овощни дървета. Посочил е, че според парцеларния план парцел * с площ от 2 072 кв.м. е посочен като подлежаща на възстановяване земя. Въз основа на скицата-проект за имот * е определил графически измерена застроена площ на водоема 70 кв.м., обобщавайки, че това съответства и на приетата площ по гр.д.№ 829/2014 г. С протокол от 21.12.1993 г. е приет кадастралния план на стопанския двор, а с протокол от 13.04.1994 г., в изпълнение на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, са приети кадастралния и парцеларен план на стопанския двор, както и нормативно определения размер на прилежащите площи на сградите и съоръженията. По молба на ищците за изготвяне на цифров модел на парцел * от стопанския двор на [населено място], е бил изготвен такъв при което парцелът е оцифрен под № * с площ 2,085 дка, в която са включени площите на имоти № * и *, от които първият е бил нанесен първо в КВС. С възложител „Сeрена” ЕООД е изработен ПУП – план за застрояване в обхвата на ПИ * и * в м. „П.”, одобрен със заповед № РД-00-129 от 15.02.2017 г. на кмета на Община Кюстендил. Съгласно заключението на в.л. инж. С. парцел * по парцеларния план на Стопанския двор на [населено място] е бил застроен със съоръжение – водоем с бетонови корита, със застроена площ от 90 кв.м. и прилежаща площ към съоръжението - 1 918 кв.м. Прилежащата площ попада в границите на парцел *, определени с гранични точки № 30, 33, 34 и 35, посочени на скицата на л. 16 от делото на РС - Кюстендил, на която графичната и текстовата част са обърнати на 180 градуса, а координатите на точките са дадени в справочен регистър на л. 14 от същото дело. Според вещото лице, от скицата на л. 64 от делото, която е с № Ф21492 от 15.01.2009 г., е видно, че новообразуваният имот с № *, който с Решение с № 57-32 от 15.01.2009 г. е възстановен на наследниците на Е. З. С., попада изцяло в границите на парцел *, определени с гранични точки № 30, 33, 34 и 35, посочени на скицата на л. 16 от делото на РС - Кюстендил. Имот с № * е образуван от свободната част от парцел * - след образуването на имот № *. Изводът, че имоти с №№ * и * са образувани от парцел * по парцеларния план, според вещото лице, се потвърждава и от направената съпоставка на координатите на граничните точки на проектен имот с № * с координатите на точки № 30, 33, 34 и 35 по скицата от л. 16 от делото на РС. Експертът е посочил, че скицата на л. 110 от делото на РС, която е с № 631 от 07.12.2017 г. за УПИ, парцел * в кв. 1, е копирана от ПУП-ПР на Стопански двор [населено място], уличната и дворищната регулация на който са утвърдени със заповед № 485 от 12.04.1996 г. и представлява частично застроително решение (ЧЗР). Според вещото лице, записаната на тази скица урегулирана площ на УПИ * от 1 918 кв.м. е некоректна, тъй като това е прилежащата площ към съоръжението „водоем”, а не цялата площ на парцела. Експертът е посочил, че показаното на скицата на л. 64 от делото местоположение на „п.п.водоем” съответства с местоположението му на скицата на л. 110 от делото. При извършения оглед на място, вещото лице е установило, че на посоченото местоположение на водоема на горните две скици има два броя овощни дървета, които към момента на огледа са изсъхнали, но са на възраст около 10-15 години. Няма следи от строителни или земно-насипни дейности, от което експертът е направил извод, че посоченото местоположение на съоръжението „водоем” на скицата на л. 110 и на скицата на л. 64 от делото на РС е неточно, т.е. в границите на имот с № * няма съоръжение „водоем”. В.л. инж. С. е констатирал, че имот с проектен номер * по представените по делото два броя скици-проекти на л. 18-20 и на л. 38, е образуван от имот с № * и имот с № *. Липсват данни за приключила процедура по обединяването на имотите с №№ * и * и обособяването им в нов имот (с № *). На тези скици-проекти местоположението на съоръжението „водоем” е отразено изцяло в границите на имот с № *. Строителни и благоустройствени (земно-насипни) дейности са извършвани само и единствено в границите на имот с № *, които на място са материализирани с масивна ограда. Цялата площ на имота е покрита с настилка от трошен камък и се ползва за паркинг и склад за амбалаж. В границите на имот с № * (идентичен с ПИ с идентификатор *** по КК) не се е намирал водоем, който да е бил засипан; няма следи от отрязани дървета в границите на имота; извършените от „Серена” ЕООД строителни и други дейности не възпрепятстват достъпа до имот с № *. Съгласно заключението на в.л. инж. Д. Х. процесният водоем е попадал в имот с № * по КВС на [населено място] (ПИ *** по КК). При така установените факти въззивният съд е приел, че предявените искове са неоснователни. С оглед твърденията на ищеца и направените уточнения на исковата молба, обект на предявения иск по чл. 109 ЗС са имот с № * по КВС и имот № * по КВС на [населено място]. Тези имоти са предвидени за обединяване в имот с проектен № *, но процедурата по обединяването им и обособяването на нов имот с № * не е довършена. Ищецът основава и двата предявени иска на твърдението, че по силата на проведен търг и сключен договор за покупко-продажба от ТКЗС „Единство” е собственик на парцел * по парцеларния план на Стопанския двор на [населено място], който е бил застроен със съоръжение – водоем с бетонови корита, със застроена площ от 90 кв.м. и прилежаща площ към съоръжението - 1 918 кв.м., който парцел е идентичен на имоти с №№ * и * по КВС и на имот с проектен № *. За да получи защита на твърдяното право на собственост в обема и при предпоставките на чл. 109 ЗС, както и, за да бъде обезщетен за причинени от ответника имуществени вреди в следствие на унищожаване и повреждане на съоръжения и насаждения в имота, ищецът е следвало да докаже по несъмнен начин принадлежността на правото на собственост в неговия патримониум. По отношение правото на собственост върху имот с № * е налице влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 829/2014 г. на РС - Кюстендил, с което в отношенията между страните е признато със сила на пресъдено нещо, че К. Е. К. и О. А. К. не са собственици на поземлен имот пл.№ *. Една от последиците на силата на пресъдено нещо е непререшаемостта на правния спор съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК, като съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за всички съдилища в страната. По тази причина въззивният съд е приел, че по настоящото дело не може да формира различни изводи относно принадлежността на правото на собственост върху този имот, в частност – в желаната от ищеца посока, който в настоящото производство се домогва да докаже нещо различно от разрешеното със сила на пресъдено нещо по водения между страните правен спор. С оглед съдебно отреченото право на собственост на К. К. по отношение на имот с № *, напълно ирелевантно е за спора какви строителни и благоустройствени дейности са били извършвани в този имот от неговия собственик, съответно – К. не може да получи защита по реда на чл. 109 ЗС на право на собственост, каквото не притежава, нито може да се приеме, че в резултат на въпросните дейности същият е претърпял някакви вреди, които да следва да бъдат обезщетявани по правилата на непозволеното увреждане. При наличието на сила на пресъдено нещо относно собствеността на този имот, недопустимо е искането на ищеца за извършване на косвен съдебен контрол по отношение на реституционното решение на праводателите на ответника, тъй като това би влязло в разрез със забраната за пререшаване на правния спор, разрешения със СПН. По отношение на имот с № *, който според в.л. С. е образуван от свободната част от парцел * след образуването на имот № *, ищецът поддържа идентично придобивно основание, а именно – проведен търг и сключен въз основа на него договор за продажба. ОС е приел, че твърдяното придобивно основание не е доказано. Видно е от приложените към исковата молба документи, че търг е бил проведен на 25.05.1994 г. единствено по отношение на съоръжение „водоем”. Сключеният договор касае освен водоем, също и прилежащ терен от 1 918 кв.м., които обаче не са индивидуализирани по никакъв начин с граници и съседи, за да може да се заключи, че това е площта, заснета като имот с № *. От приетите пред въззивната инстанция заключения e установено, че водоемът попада в пространствените предели на имот № *. Освен, че по делото не е доказано ищецът да е придобил на посоченото от него основание собствеността върху имот с № *, въззивният съд е приел, че не е установено в този имот ответникът да е извършвал някакви дейности, с които да смути правата на собственика на този имот. От заключението на в.л. инж. С. е установено, че строителни и благоустройствени (земно-насипни) дейности са извършвани само и единствено в границите на имот с № *, които на място са материализирани с масивна ограда, като в границите на имот с № * не се е намирал водоем, който да е бил засипан, няма следи от отрязани дървета и извършените от „Сeрена” ЕООД строителни и други дейности не възпрепятстват по никакъв начин достъпа до имот с № *. В касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса