Определение № 415 от 31.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2968/2024 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Й. Д. Б., чрез адвокат Р. Д. от АК-София, срещу решение № 109/27.02.2024 г. по в.гр.д.№ 1277/ 2023 г. на Окръжен съд Благоевград, с което се отменя решение № 9199/ 07.11.2023 г. по гр.д.№ 256/2020 г. на Районен съд Гоце Делчев и са отхвърлени предявените искове на Й. Д. Б. против „ПИРИН ТЕКС ПРОДАКШЪН“ ЕООД, на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за отмяната на Заповед № 9235/10.01.2020 г. за уволнението на Й. Д. Б., на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „електротехник“ и за присъждане на обезщетение в размер на сумата 7014,44 лева, за периода от 12.01.2020 г. до 12.07.2020 г., в който е останал без работа поради незаконното уволнение. Касационната жалба съдържа доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 3 и ал.2 ГПК, по уточнените, съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК на ВКС, въпроси: 1. Допустимо ли е съдът да разгледа делото, след призоваване за открито съдебно заседание по телефона и постъпила молба от процесуалния представител на страната, с доказателства за служебна ангажираност по друго дело? 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и се произнесе по целия очертан с въззивната жалба и отговора към нея предмет на обжалване, като постанови решението си след съвкупна преценка на всички доводи, възражения и представени по делото доказателства? 3. Законосъобразна ли е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, в която са положени подпис и печат, но липсва обозначаване на имената и длъжността на нейния издател? 4. При оспорване достоверността на датата на издаване на разрешението на Инспекцията по труда, за уволнение на работник/служител, ползващ се от закрилата по чл.333 КТ, следва ли съдът да приеме, че вписването на дата в изходящия номер на документа е достатъчно за достоверността на датата? 5. Законосъобразно ли е дадено предварителното разрешение от Инспекцията по труда за извършване на уволнението, когато искането не е придружено от всички необходими за извършване на преценката документи? 6. Задължен ли е въззивният съд да даде указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба, в случай че констатира такива в хода на производството пред себе си? Според касатора, решението е недопустимо и подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, евентуално да се отмени поради очевидната му неправилност, противоречие с практиката на ВКС и значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От „ПИРИН ТЕКС ПРОДАКШЪН“ ЕООД, чрез адвокат И. З. от АК-Благоевград е постъпил писмен отговор, в който оспорва касационната жалба, като твърди, че не се обосновава приложното поле на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, а въпросите не са съобразени с мотивите на въззивното решение, поради което са ирелевантни, не са налице основания за допускане на решението до касация и претендира разноски в касационното производство. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „електротехник“ по трудово правоотношение при ответника, което е прекратено със Заповед № 9235/10.01.2020 г. поради съкращаване в щата, считано от 12.01.2020 г. Съдът е установил, че по длъжностното разписание на работодателя към 01.09.2019 г. са утвърдени три щатни бройки на длъжността „електротехник“, но със заповед на управителя на дружеството от 30.08.2019 г. са били премахнати две щатни бройки, считано от 02.09.2019 г. Работодателят е връчил предизвестие от 30 дни за прекратяване на трудовия договор с ищеца и след изтичането му е издал заповедта за уволнение. Според мотивите на съда, съкращаването на щата е управленско решение, което не подлежи на съдебен контрол, а оспорването достоверността на датата на издаване на разрешението за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е недоказано. След като работодателят е спазил изискванията по чл.333 КТ, както и задължението да извърши подбор по чл.329, ал.1 КТ, което се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства, уволнението е законосъобразно. Решението на съда е постановено от надлежен съдебен състав и в рамките на неговата правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Налице са положителните процесуални предпоставки и липсват процесуални пречки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, с оглед на което възражението за недопустимост на решението е неоснователно. При така изложените мотиви от въззивния съд, не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като не са нарушени основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в практиката на Върховния касационен съд, във връзка с упражняване правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на негов работник или служител с предизвестие по реда на чл.328, ал.1 КТ. Мотивите и диспозитива на обжалваното решение изразяват волята на съда при решаване на правния спор и съдържат неговата преценка за установените по делото факти и приложението на закона към тях. Не се установява законът да е приложен в неговия обратен смисъл, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, за да се приеме явна необоснованост на мотивите на съда по спора, поради нарушаване на съдопроизводствени правила и формалната логика. Ето защо, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ на решението, по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита. При проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че също не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените от касатора въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първата група въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като по същността си представляват оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, т.е. доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. В съдебната практика се приема, в съответствие с принципите за равенство на страните и състезателно начало, че за уведомяване на страните и техните пълномощници може да се използват всички налични данни по делото, за да се осъществи връзка с тях (арг.от чл.127, ал.1 ГПК). При оспорване законността на призоваването, решаващият състав на съда, който гледа делото, е компетентен да прецени нарушено ли е правото на защита. В случая, съдът е приел, че уведомяването на страната за съдебно заседание на 01.02.2024 г. е редовно по реда на чл.51 ГПК, което се потвърждава от подадената молба за отлагане на съдебното заседание, но не удостоверява внезапно препятствие по чл.142, ал.2 ГПК. Изводите на съда са в съответствие с практиката на ВКС – напр. определение № 68/14.02.2019г. по гр.д.№ 2012/2018г., I г.о., че преценката за наличие на предпоставките за отлагане на съдебното заседание е фактически въпрос, който зависи от обстоятелствата по всяко конкретно дело. След като е съобразена практиката на ВКС, не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при твърдения, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК също е необходимо да се изложат конкретни съображения, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска, които в случая липсват. Въпросите на касатора, по отношение на допуснатите процесуални нарушения от съда, в този смисъл, не обосновават допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Формулираните въпроси за задълженията на въззивния съд да обсъди и да се произнесе по всички доводи, възражения и искания по спора, предмет на обжалване, също не обуславят допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Въпросите са обуславящи изхода на делото, но съдебната практика на ВКС е съобразена изцяло от въззивния съд. Липсва противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, цитирано от касатора и е съобразена практиката, която приема, че предмет на въззивното обжалване се определя както от оплакванията и доводите на въззивника, така и от изложените доводи и съображения от въззиваемия. Задължението за съда по чл.12 и чл.235 ГПК е за произнасяне по предмета на спорното право, така както е очертан пред първоинстанционния съд, след обсъждане на доказателствата по делото, доводите, исканията и правните възражения и на двете страни, а не само на въззивника. В съответствие с разясненията по ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, решение № 338/27.03.2018 г. по гр.д.№ 706/2017 г., ІV г.о. и решение № 98/12.07.2017 г. по гр.д.№ 3871/2016 г., ІІІ г.о., въззивният съд в случая е обсъдил оплакванията във въззивната жалба, като е изложил съображения относно установените факти и тяхното значение за спора и е посочил относимата практика на Върховния касационен съд. Несъгласието на касатора с фактическите констатации и изведените въз основа на тях правни изводи, в този смисъл, представляват съображения за неправилност, които не могат да обосноват допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Формулираните въпроси, законосъобразна ли е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и предварителното разрешение от Инспекцията по труда, са въпроси по съществото на спора, тъй като отговорът им е свързан с анализ и преценка на приетите доказателства, поради което не покриват изискванията за поставен от касатора правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. В съдебната практика на ВКС е изяснено – напр.определение № 60806/23.11.2021 г. по гр.д. № 4011/2021 г., III г.о., че правата и задълженията на работодателя могат да се осъществяват пряко от собственика на дружеството или определено от него лице. Когато заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение съдържа всички реквизити, включително и подпис без да е посочено името на този, който го е положил, при направено възражение във връзка с компетентността, първо следва да се извърши проверка дали подписът е положен от лицето, представляващо работодателя. Когато по надлежния ред се установи, че подписът е положен от лице представляващо дружеството – работодател, възражението е недоказано, т.е. преценката, дали оспорването на документа представен като доказателство по делото, съдът ще приеме за доказано е извод, който се основава на конкретни доказателства във връзка с оспорването. Отделно от това, въпросите са неотносими и с оглед основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца - „с предизвестие“, което не се оспорва, че му е било връчено на 12.12.2019 г., а правоотношението е прекратено с изтичането на 30 дневен срок на предизвестието /уволнителната заповед е връчена на 13.01.2020г./. Въззивният съд е приел, че както искането, така и разрешението на Инспекцията по труда са издадени преди връчването на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, поради което въпросът за законосъобразността на предварителното разрешение от Инспекцията по труда не обуславя допускане на касационно обжалване. Изцяло неотносим е и последният въпрос на касатора. В мотивите на решението, въззивният съд не е констатирал нередовности в исковата молба и липсва нарушение на диспозитивното и състезателното начало в гражданския исков процес, поради което не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед изхода на спора, ответникът по касация има право на сторените разноски, но съдът не ги присъжда поради липса на доказателства, че са били направени такива. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение